№ 20890
гр. София, 19.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 156 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря ЕЛИЦА В. ДАНОВА
като разгледа докладваното от ВАСИЛ В. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско дело
№ 20241110119229 по описа за 2024 година
РЕШЕНИЕ
19.11.2024 г., гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II Г. О., 156-ти състав, в открито публично
заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АЛЕКСАНДРОВ
при секретаря Елица Данова, като разгледа докладваното от съдия Васил Александров гр.
дело № 19229/2024 г. по описа на СРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Подадена е искова молба от „ПИБ“ АД срещу К. Х. М., като се твърди, че страните се
намирали в облигационно отношение по сключен Договор за издаването на револвираща
международна кредитна карта с чип и предоставянето на кредитен лимит (овърдрафт) по
разплащателна сметка № 006СС-R-005830/01.08.2011 г. Сочи, че бил изпълнил задълженията
си по договора, но ответника не бил заплатил сумата от 1000,00 лева – усвоена главница по
договора, съобразно договореното. Поддържа, че с оглед уговореното по договора ответника
дължал и договорна възнаградителна лихва в размер на 2212,98 лева за периода от
19.10.2014 г. до 05.06.2023 г. Навежда доводи, че доколкото ответника не бил изпълнил
надлежно задълженията си, то последният бил изпаднал в забава, поради което дължал и
1
мораторна лихва в размер на 1,92 лева за периода от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г. Сочи, че
била издадена заповед по чл. 417 ГПК, но ответника бил възразил, поради което имал
правен интерес от предявяването на исковете. Иска да бъде признато за установено, че
ответникът дължи претендираните суми. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба, с която е направен
отвод за недопустимост на иска, поради неспазване на указанията за представяне на
доказателства за предявена в срок искова молба. Освен това сочи, че липсвала
тъждественост на вземанията по заповедта за изпълнение и исковата молба. Навежда доводи
от правна страна по отношение на овърдрафта, като сочи, че е изправна страна в
отношението, за което развива аргументи от правна страна. Излага съображения, че ищеца е
неизправна страна по договора, като не бил издал и предал нова банкова карта след изтичане
на срока на валидност на предходната, съответно след прекратяването на договора. Твърди,
че договорът между страните не бил предсрочно прекратен. Поддържа, че вземанията не
били надлежно обявени за предсрочно изискуеми, освен това, ако била налице хипотезата на
предсрочна изискуемост, същата не била надлежно обявена според уговореното. Инвокира
доводи, че ищецът не бил изпълнил задължението си за предоставянето на суми по договора
за кредит, което аргументира. Оспорва претенцията по размер, като развива и доводи, че
общите условия не били подписани от ответника, поради което не бил и приети от него.
Аргументира, че договорът бил недействителен, за което излага съображения от ЗЗП и ЗПК.
Прави възражение за изтекла погасителна давност, което аргументира. Иска претенцията да
бъде отхвърлена, като претендира разноски.
Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
СРС, 156-ти състав е сезиран с първоначално обективно, кумулативно съединени
положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. чл. 415,
ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Спорните материални субективни права са обусловени от осъществяването в
обективната действителност на следните материални предпоставки (юридически факти): 1)
наличието на валиден договор за издаване на кредитна карта между ищеца и ответника,
съответно предаване на кредитната карта от ищеца на ответника; 2) клаузите от договора да
са валидни , като не са неравноправни и не противоречат на императивните
материалноправни норми; 3) клаузите от договора да са индивидуално уговорени или да не
нарушават значително равновесието между страните и не накърняват добрите нрави; 4)
усвояване на парични суми по издадената кредитна карта в твърдения от ищеца размер,
които да не са заплатени на уговорения в договора падеж.
Представен е Договор за издаването на револвираща международна кредитна карта с
чип и предоставен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 006CC-R-
005830/01.08.2011 г., сключен между „ПИБ“ АД от една страна в качеството на кредитор
(Банка) и К. Х. М. от друга страна, в качеството на кредитополучател (Титуляр). По силата
на договора кредиторът се задължава да открие и да води разплащателна сметка на
кредитополучателят, като му предостави сумата от 1000,00 лева – кредитен лимит, който
лимит може да бъде усвояван от кредитополучателят под формата на овърдрафт с
използване на всяка от банковите карти издадени в полза на кредитополучателят към
неговата сметка при банката, при условията уговорени по договора и общите условия към
него. А от своя страна кредитополучателят се задължава да погасява ползваната част от
кредита при условията уговорени по договора и общите условия.
Договорът е частен диспозитивен документ, който е подписан от страните, поради
2
което при липсата на доказателства за неговата неавтентичност, последния обвързва страни
във връзка с обективираните в договора изявления и произтичащите от това субектвини
права и задължения – арг. чл. 180 ГПК.
По правната си характеристика договорът за банков кредит, респ. предоставянето му
чрез кредитна карта, представлява двустранен, консенсуален, формален, възмезден и
комутативен договор. По силата на договора за банков кредит кредитодателят поема
задължението да предостави на кредитополучателя уговорената по договора сума, т.е.
предоставянето на сумата не е част от фактически състав на сключването на договора, а е в
изпълнение на същия, а за кредитополучателят възниква облигационното задължение да
върне предоставената парична сума в уговорения в договора срок, ведно с договорената
възнаградителна лихва.
В случая договорът, така както е уговорен е такъв за овърдрафт. Договорът за
овърдрафт по същината си е краткосрочен револвиращ кредит, който представлява
допустимо надвишаване над салдото по сметката до определен разрешен кредитен лимит.
Кредитът може да се ползва изцяло или отчасти, като се погасява при всяко постъпление по
разплащателната сметка, и заемополучателят има право отново да усвоява суми в рамките
на уговорения максимален кредитен лимит и в рамките на срока по договора за кредит, в
който заемодателят е задължен да предоставя средства до този лимит. Следователно със
сключването на договор за овъдрафт на кредитополучателят се предоставя възможност през
време на действие на договора да усвоява суми по разплащателна сметка, не само до
наличните собствени средства, но и до определена договорена сума над този размер
(разрешен кредитен лимит), като усвояването може да е наведнъж или на части, но до
размера на лимита. Усвоената сума се погасява при постъпване на суми по разплащателната
сметка, като при възстановяване изцяло или на част от усвоената сума в рамките на действие
на договора заемополучателят има право на последващи усвоявания до размера на лимита.
Доколкото усвояването не е еднократно, вкл. дори да се усвои наведнъж, то при съответно
погасяване на част от сумата, може да се правят последващи усвоявания до размера на
разрешения лимит, поради което към подобен тип договори няма погасителен план.
Следователно безспорно е установено, че между ответника и банката е било
възникнало валидно облигационно отношение по предоставяне на банков кредит чрез
кредитна карта.
Страните, според инкорпорираните в договора клаузи са постигнали следните
уговорки:
- в клаузата на чл. 3 от договора е предвидено, че срокът за ползване на кредитния
лимит (овърдрафт) е до 01.08.2013 г., като същият се подновява автоматично при условията
и по реда, предвидени в общите условия;
- според договореното в чл. 7 от договора, за всички операции, изпълнени до размера
на текущия разполагаем кредитен лимит, отчетени през един отчетен период, титулярът има
право на гратисен период със срок съгласно действащите общи условия на банката, като
титулярът има право на гратисен период, сами при условие, че до датата на падежа на
съответния отчетен период погаси задълженията си до пълния размер на дебитното салдо,
формирано през същия отчетен период. Към подписването на договора гратисният период е
45 дни;
3
- съгласно уговореното в чл. 8, страните са постигнали съгласие, че при непогасяване
на пълния размер на дебитното салдо в срока и при условията на чл. 7 от договора,
титулярът плаща на банката годишна лихва, в размер на приложимите към датата на
начисляване на БЛПкк за български левове, който към датата на сключването на договора е
7,73 %, увеличен с надбавка годишно, съобразно тарифата на банката. Лихвата се начислява
върху непогасени суми по всяка отделна трансакция за действителния брой дни, считано от
датата на регистриране на операцията в картовата система на банката, до датата на
погасяването, като към датата на договора надбавката е 10,91 пункта за дебитни салда при
ПОС-трансакции, а за останалите дебитни салда е в размер на 12,71 пункта;
- от клаузата на чл. 14 се установява, че ГПР по договора е посочен в размер на 26,20
%.
Прието е заключението на ССчЕ от което се изяснява, че по договора е усвоена сумата
от 1004,67 лева за периода 26.10.2021 г. до 11.01.2012 г. Съответно са начислени такси за
картови операции в размер на 160,35 лева за периода от 26.10.2011 г. до 28.07.2014 г.
Посочено е, че до 19.12.2016 г. (датата на преоформяне на дълга) общо извършените
плащания на АТМ и POS устройства са в размер на 3711,02 лева с подробна разбивка по
пера извършена от вещото лице. Експертът е уточнил, че за периода 02.12.2011 г. до
07.05.2019 г. са извършени погасявания в общ размер на 1810,00 лева. Вещото лице сочи, че
размерът на непогасената главница е 1000,00 лева, а на договорните лихви до 19.12.2016 г. е
в размер на 1901,02 лева. В тази насока е посочено, че общият размер на задължението е
1902,94 лева – 1000,00 лева главница, 901,02 лева договорна лихва до 19.12.2016 г. и сумата
от 1,92 лева – мораторна лихва за периода от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г. Експертът е
установил и посочил, че кредитната карта е била издадена на 01.08.2011 г., като е била
валидна до м.07.2014 г., след което е била унищожена на 12.12.2014 г., тъй като пластиката
не била получена. По отношение на лихвите вещото лице е посочило, същите са такива
каквито са уговорени в договора с посочени лихвени проценти, като е направен извод, че
общата дължима сума е 1440,44 лева, при това уговорено ГПР. В о. с. з. от 28.10.2024 г.,
вещото лице е отговори на поставени въпроси при изслушването на експертизата, както
следва – изяснила е изрично непогасена главница, договорна лихва и възнаградителна лихва,
като изрично е посочено, че банката е начислила сумата от още 1221,45 лева за периода от
19.12.2016 г. до 06.06.2023 г. (датата на предсрочната изискуемост) – договорна лихва, като е
посочен общият размер на договорната и мораторната лихва. Експертът подробно е
разяснил изводите си досежно размера на ГПР, като изрично е посочил, че по делото не е
представяна тарифа на банката, поради което не могат да се правят съответни заключения от
последната. Уточнено е, че в сумата от 1440,00 лева е включена и таксата поддръжка,
въпреки, че банката не е представила тарифата си на експерта, макар и същата да е била
поискана. Изяснено е, че ГПР не е презчислявано, поради липсата на подобна задача, като е
посочено, че същото е определено според уговореното в договора. Вещото лице е посочило,
че размера на усвоената сума е в размер на 1004,67 лева, като внесената сума била в размер
на 1810,00 лева, който биха покрили вземането за главница. В тази насока е направено
уточнение на отговора на въпроса с оглед поставената задача.
Съдът, като извърши преценка на заключението на вещото лице, съобразно правилото
на чл. 202 ГПК намира, че следва да го кредитира, тъй като последното е изготвено
обективно, компетентно и добросъвестно. Вещото лице е отговорило изчерпателно на
поставените задачи, като по делото липсват доказателства, че експертът е заинтересован от
изхода на правния спор или е недобросъвестен.
По отношение направеното оспорване на заключението на ССчЕ от ответникът, съдът
намира, че същото е неоснователно. Възприемането на заключението на вещото лице от
решаващия съд не е обусловено от оспорването му или не от страните по делото, поради
което отсъствието на направено възражение е правно ирелевантно както за неговата
4
обективност, така и за значението му за крайния правен резултат по делото – в този смисъл
напр. Решение № 144 от 7.10.2010 г. на ВКС по т. д. № 806/2009 г., II т. о., ТК; Решение №
393 от 1.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 4703/2008 г., II г. о., ГК. В случая експертното
заключение и изводите му кореспондират с останалите доказателства по делото, като
изводите на вещото лице са подробно обясни и защитени в откритото съдебно заседание от
28.10.2024 г. Именно в заседанието при изслушването на заключенията на ССчЕ, вещото
лице подробно и изчерпателно е отговорило на поставените въпроси от ответника, като
отговорите им кореспондират и с направените в заключенията изводи. В тази насоката
трябва да се спомене, че част от въпросите съдът е допуснал като контролни такива, тъй като
за същите не са били поставяни задачи и не са били предмет на експертното заключение.
Настоящият съдебен състав, като извърши съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че претенциите на ищеца са
неоснователни, като съображенията за това са изложени по-долу по делото.
На първо място, съдът намира, че следва да се извърши граматическо, систематично и
телеологическо тълкуване на договора, при спазване на правилото на чл. 20 ЗЗД, според
което при тълкуването на договорите трябва да се търси действителната обща воля на
страните. Отделните уговорки трябва да се тълкуват във връзка едни с други и всяка една да
се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора обичаите
в практиката и добросъвестността.
С оглед извършеното тълкуване на договора, съдът достига до извод, че принципно в
същия е бил уговорен прекратителен срок – до 01.08.2013 г., доколкото в представените по
делото доказателства – процесния договор няма клауза в противен смисъл. Нещо повече,
препращането към общите условия в случая е ирелевантно, тъй като по делото са
представени Общи условя (л. 8-15 в кориците на делото), за които изрично е посочено, че са
в сила от 18.11.2022 г., т.е. много извън процесния период и не са подписани от никоя от
страните. Дори без да се обсъждат правилата на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП, то общите правила на чл.
298, ал. 2 ТЗ, предвиждат, че когато за действителността на сделката е предвидена писмена
форма (какъвто е процесният случай), установените от търговеца общи условия обвързват
другата страна само ако са й били предадени при сключването. А в случая се касае за
потребител, което изисква и неговото писмено съгласие, т.е. поне общите условия да са били
подписани. В този смисъл обаче, съдът намира, че договорът се е прекратил към момента на
уговорения срок, но дори да се приеме противното то с оглед заключението на ССчЕ, карта е
била издадена на 01.08.2011 г., като е била валидна до м.07.2014 г., след което е била
унищожена на 12.12.2014 г. Тоест, след последната дата практически договорът ще е
прекратен и облигационното отношение ликвидирано по едностранната воля банката,
доколкото след 12.12.2014 г. ответникът практически не е имал възможност да ползва
твърденият предоставен паричен ресурс.
Тук обаче, не може да не се вземе предвид и още едно обстоятелство. В т. 1 от
Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК е
възприето, че „При проверка на правилността на първоинстанционното решение
въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако
нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Въззивната инстанция не е
ограничена от посоченото във въззивната жалба, когато следи служебно за интереса на
някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили
пълнолетие деца при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските
права, личните отношения, издръжката на децата и ползването на семейното жилище.“.
А и от Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г.,
ОСГТК се изяснява, че „съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по
нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за
решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна,
5
само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.“.
Тоест, в случая дори да беше доказано наличието на клауза за автоматично
продължаване на договора, същата би била нищожна, тъй като се явява нераноправна по
смисъла на чл. 143, ал. 2 ЗЗП, тъй като лишават потребителя, какъвто е ответника по делото
от основно право.
Клаузата предвиждаща автоматично продължаване на срочен договор, освен ако
потребителят не заяви желание за прекратяването му, не може да се приеме за равноправна,
тъй като изискването е в обратна насока – активно действие на потребителя, а не
продължаване на търговската облага за търговеца. Уреждане на подобен тип клауза, особено
в общи условия или препращане към тях, води до извод, че не позволява на потребителя да
прецени икономическите последици от клаузата към момента на сключване на договора.
Неравноправна клауза в потребителски договор представлява всяка неиндивидуално
определена уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за
добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на
търговеца и потребителя, които материалните предпоставки следва да се проявени
кумулативно. Законът за защита на потребителите (с който се транспонира Директива
2008/48/ЕО) предвижда конкретни проявни форми, които са примерни (чл.143, т.20 ЗЗП),
като общото между тях (т.1 до т.18) е, че се предоставя право на търговеца едностранно и
без наличието на обективни предпоставки да изменя сключения договор, респ. значително се
накърнява еквивалентността на насрещните престации или се ограничават способите за
защита на потребителя.
Клаузата за автоматично подновяване, може да се приеме за увреждаща потребителя,
доколкото е формулирана по отрицателен начин, т.е. активира се не по негово активно
поведение, а по негативен начин – при липса на искане за прекратяване на обвързаността,
така и доколкото предвижда търговецът да се освободи от негативните последици от
изискуемостта на вземането си свързани с течението на погасителната давност. В същото
време с действието на договора между страните се запазва основанието за начисляване на
възнаграждение, което може да се приеме, че не отговаря на изискванията на
добросъвестност, респ. на добросъвестната търговска практика, а именно не е съответно на
честното и почтено поведение на всеки участник в гражданския и търговския оборот при
сключване и изпълнение на сделки за потребление, доколкото създава възможност, при
значително просрочие да се държи обвързаността на страните поради неясна клауза за
средния потребител с възлагане нему на заявяване желание за прекратяване на автоматично
продължавания срочен договор. И не на последно място – същата уговорка може да се
разглежда като такава в очевидна вреда на потребителя, водеща до значително неравновесие
между правата и задълженията на търговеца и потребителя, защото може да се приеме, че е
налице несъответствие във възможността по упражняване правата за защита, доколкото
потребителят се лишава от основно правоизключващо възражение за погасяване по давност.
Подобни клаузи за автоматично подновяване биха отговаряли на добросъвестната
търговска практика, ако условие за подновяване действие на договора е към крайната
падежна дата да са погасени всички дължими суми, съответно ако условието за
автоматичното подновяване при непогасени дължими суми се активира при изрично искане
от потребителя и съгласие на кредитора, което може да е обвързано като условие за
подновяване на изтичаща дебитна или кредитна карта към разплащателната сметка,
съответно издаването им или по друг съответен начин.
Настоящото производство е образувано при условията на чл. 422 ГПК, поради което с
оглед уредената фикция в посочената норма, настоящият иск се счита предявен от
12.06.2023 г. – датата на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.
При това положение с оглед приложение на нормите на чл. 115, б. „ж“ ЗЗД и чл. 116, б. „б“
6
ЗЗД от този момента давността се счита спряна и прекъсната.
На първо място трябва да се посочи, в случая приложима е общата погасителна
давност, която е 5-годишна – арг. чл. 110 ЗЗД. При договор за банков кредит се касае за
единно вземане, чието изпълнение е разсрочено на части – така Решение № 161/08.02.2016
по дело №1153/2014 на ВКС, ТК, II Т.О.; Решение № 261 от 12.07.2011 г. по гр. д. № 795
от 2010 г., ІV Г. О., ГК; Решение № 28 от 05.04.2012 г. на ВКС по гр. д. № 523/2011 г., III Г.
О., ГК; Решение №582/21.12.2010г. по гр.д. 1384/2009г. на IV г.о. на ВКС; Решение №
147/23.07.2012г. по гр.д. 627/2011г. на III г.о. на ВКС; Решение №90/31.03.2014г. по гр.д.
6629/2013г. на IV г.о. на ВКС. Тоест, предвид момента на предявяването на иска всички
вземания преди 12.06.2018 г. са погасени по давност.
С оглед извършеното тълкуване на договора, съдът достига до извод, че принципно в
същия е бил уговорен прекратителен срок – до 01.08.2013 г., доколкото в представените по
делото доказателства – процесния договор няма клауза в противен смисъл, а общите условия
към договора за който съдът изрично посочи, че е отделен въпросът, че по делото са
представени различни общи условия от страна на заявителя в заповедното производство и
от ищеца в настоящото производство, то следва да се вземе предвид кредитирано
заключение на ССчЕ – тъй като изискуемостта на вземанията е свързана с погасителната
давност – арг. чл. 114 ЗЗД. А с оглед граматическото, систематичното и телеологическото
тълкуване на клаузите на процесния договор, трябва да се направи извод, че след изтичане
на гратисният 45-дневен период, съответните вземания по договора са били станали
дължими, като съдът отчита и факта, че по делото ищецът не е ангажирал доказателства за
приложимите към договора общи условия, за да евентуално при тълкуването на договора да
може да се направи извод в друга насока. Тоест, след изтичането на 45-дневният срок е
настъпвала изискуемостта за съответната главница и акцесрони вземания към нея
(договорни възнаградителна лихви, мораторни лихви и мораторни неустойки и т. н.). Но
дори да се приеме, че договорът не е бил прекратен съобразно срока в клаузата на чл. 3 –
01.08.2013 г.,, то не може да се направи извод, че след м.07.2014 г., когато валидността на
картата е изтекла, респ. след което е била унищожена на 12.12.2014 г., не е настъпила
изискуемостта на вземанията, доколкото ответникът не е могъл да ползва кредитиния
ресурс, което се установява от заключението на ССчЕ, което в тази част не е оспорено от
ищеца. Именно с настъпването на изискуемостта, правилото на чл. 114, ал. 1 ЗЗД свързва
започването на течение на давностният срок, като в случая предвид посоченото по-горе
следва, че вземанията са погасени по давност.
Необходимо е да се спомене, че изводът не се променя независимо от това дали е
обявена предсрочна изискуесмост. Съгласно т. 11б от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК „В производството по иска, предявен
по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, не намират приложение правилата за изменение
на иска по чл. 214 ГПК - за изменение на основанието чрез заменяне или добавяне на друго
основание, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение, както и за
увеличение на размера на иска. Въвеждането на друго основание, от което произтича
вземането, различно от това въз основа на което е издадена заповедта за изпълнение,
може да се заяви чрез предявяване на осъдителен иск при условията на евентуалност. За
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и
пълния размер на вземането, при условията на чл. 210, ал. 1 ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство.“. В случая не е налице друго основание на предявения
иск във връзка с твърдяна предсрочна изискуемост, а същото каквото е в издадената Заповед
за изпълнение на парично задължение по Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 39614/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти състав. За пълнота
е необходимо да се изясни и обстоятелството, че обстоятелството дали вземанията са
обявени за предсрочно изискуеми не обуславя различно основание на иска – така Решение
№ 15/09.05.2017г. по т. д. № 60034/2016г. на ВКС, I г.о; Решение № 139/5.11.2014 г. на І-во
7
т.о. по т. д. № 57/2012 г.; Решение № 7/19.05.2017 г. по гр. д. № 60053 /2016 г. на ВКС, ГК,
II г. о. „…не може да се игнорира, че съществува валидна облигационна връзка по договора
за кредит при условията договорени от страните кредитор и кредитополучател. Липсата
на точно изпълнение по тях, без настъпилите последици на надлежно обявената
предсрочна изискуемост на цялото задължение по договора за кредит, съобразно
договореното по актуален погасителен план, подписан от страните за погасяване на
задължението – главница и лихви, следва да бъде съобразено в рамките на исковото
производство по чл. 422 ГПК. Длъжникът – ответник по иска дължи изпълнение макар и
само до онази част, по отношение на която е настъпил падежът, договорен от
страните.“. Тоест, предсрочната изискуемост касае единствено за изгубване от длъжника на
предимството на срока – арг. чл. 71, ал. 1 ЗЗД. Извод в противна насока не би могъл да се
направи и от възприетото в Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, ТК, I
т. о. В тази насока настоящият съдебен състав е съобразил и постановките на Тълкувателно
решение № 8 от 2.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2017 г., ОСГТК. Когато обаче се
твърди и се установява, че вземанията са вече падежирали и за тях тече давност, какъвто е
процесният случай, кредиторът не може да се ползва от възможността за загубване на
предимството на срока, т.е. да обяви вземанията си за предсрочно изискуеми и да промени
изискуемостта и падежа на вземанията. Напротив за изискуеми и падежирали вземания не
може да се обявява предсрочна изискуемост, респ. да се извличат евентуални права от това,
като се вземе предвид, че в процесният случай изискуемостта на всички вземания е
настъпила в много по ранен момент, което и съдът констатира във връзка с направеното
възражение за изтекла погасителна давност.
Предвид гореизложеното съдът намира, че вземанията за договорна възнаградителна
лихва, мораторна лихва и мораторна неустойка (неправилно именувана наказателна лихва)
са акцесорни вземания с оглед главното вземане – за усвоените суми по договора за
кредитна карта, респ. овърдрафт. А според, правилото на чл. 119 ЗЗД с погасяването на
главното вземане се погасяват и произтичащите от него допълнителни вземания, макар
давността за тях да не е изтекла.
Следователно претенциите и за възнаградителни и мораторни лихви са
неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
При този изход на правния спор с правна възможност да претендира деловодни
разноски разполага единствено ответника. Последният е поискал присъждането на
деловодни разноски, като е доказал, че действително е сторил такива, поради което и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, трябва да му се присъди сумата от 1980,00 лева,
представляващи деловодни разноски и заплатено адвокатско възнаграждение за
първоинстанционното производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „ПИБ“ АД, ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. ***************** срещу К. Х. М., ЕГН: **********, с адрес: гр.
****************** , за признаване за установено на основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр.
чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, във вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
че К. Х. М., ЕГН: ********** дължи на „ПИБ“ АД, ЕИК: *********, сумата от 1000,00
лева – главница по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип
и предоставянето на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 006CC-R-
005830/01.08.2011 г., както и сумата от 2212,98 лева – договорна възнаградителна лихва за
8
периода от 19.10.2014 г. до 05.06.2023 г., както и сумата от 1,92 лева – мораторна лихва за
периода от 06.06.2023 г. до 11.06.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК от 16.10.2023 г. по ч. гр. д. № 39614/2023 г. по описа на СРС, II Г. О., 156-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „ПИБ“ АД, ЕИК: ********* да заплати на
К. Х. М., ЕГН: **********, сумата от 1980,00 лева, представляващи деловодни разноски и
заплатено адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва в двуседмичен срок от съобщението до страните с
въззивна жалба пред Софийският градски съд.
Препис от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9