Решение по дело №217/2023 на Административен съд - Силистра

Производството е започнало по жалба на С.Й. С.-С. против Заповед №РД-05-01-08/22.02.2023г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“(ОДЗ) Силистра,подадена чрез представител по пълномощие адв.Ст.Н. ***, с която на основание чл.90 ал.1 т.5 от Закона за държавния служител (ЗДСл), на жалбоподателката, заемала длъжността „главен експерт“, с ранг I младши, в Главна дирекция “Аграрно развитие“, за описани с обективни признаци две отделни нарушения, квалифицирани по чл.89 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.5 ЗДСл, е наложено дисципли-нарно наказание „уволнение“.

Делото е образувано след връщането му с Решение №12195/08.12.23г., постановено по адм.дело №8017/2023г. от състав на Второ отделение на ВАС, с което са дадени указания на настоящия съд относно подробното обсъждане на всички релевирани възражения от оспорващата и формиране на аргументиран отговор по всяко от тях. В изпълнение на регулацията от чл. 226 АПК и тъй като констатираните от ВАС пороци са засегнали съдебния процес в крайната му фаза (чл.172-чл.174 АПК), са зачетени извършените процесуални действия до обявения ход по съществото на делото в открито съдебно заседание на 29.06.2023г. По аргумент от чл.224 АПК, дадените с отменителното решение на ВАС указания, са задължителни за настоящия състав, а те се свеждат до следното: Съдът да извърши пълна проверка за законосъобразност на Заповед №РД-05-01-08/22.02.23г. на директора на ОДЗ Силистра на всички основания по чл.146 АПК, при съобразяване с извода, че нарушение на процесуалната разпоредба на чл.93 ал.1 ЗДСл няма допуснато.

С жалбата се твърди, че органът на дисциплинарната власт е издал процесния акт без да е изяснил относимите към отговорността на държавната служителка факти и обстоятелства, както и, че била нарушена нормираната процедура с чл.91-чл.97 ЗДСл. Акцентира се върху неспазване на правилото от чл.91 ал.1 ЗДСл, тъй като неизменно от първоначалното ѝ назначаване в органите на поземлената собственост (Трудов договор №433-ПК/02.02.2000г.-л.648), след преминаване на правоотношението в служебно със Заповед № РД-44-1238/01.06.2007г. (л.532) и до настоящия момент, била изпълнявала съвестно служебните си задължения и не била получавала никакви упреци от ръководния състав на ОДЗ, което се потвърждавало от получаваните високи атестационни оценки през прослужените години. Твърди се, че оспорената заповед не отговаряла на минимално необходимите, съгласно чл.97 ЗДСл, съдържание и форма, което я опорочавало до степен такава, че следвало да бъде отменена от съда, тъй като от една страна, било нарушено правото ѝ на защита, а от друга - не бил ясен предметът на доказване в процеса,съответно съдът бил лишен от възможността да провери законосъобразността ѝ при липсата на ясни фактически основания за нейното издаване, включително време, място, обстоятелства, при които са били извършени дисциплинарните нарушения. Оспорва се осъществяването на релевираните деяния, които освен всичко друго, не кореспондирали със задълженията ѝ по длъжностна характеристика. Твърди се още, че дисциплинарно-наказващият орган (ДНО), бил нарушил краткия двумесечен срок от чл.94 ЗДСл.При новото разглеждане на делото се релевира довод (с твърдение за новооткрито обстоятелство, с оглед ограничителната норма на чл.226 ал.2 АПК), че заседание на ДС изобщо не било провеждано,което се потвърждавало от пълната идентичност на съдържанието (вкл.буквалния текст) на решението (Протокол №2/05.01. 2023г. на ДС) и мотивите на оспорената заповед. Ето защо се счита, че процесната заповед следва да бъде отменена, поради проявление на основанията по чл.146 т.2-т.5 АПК. Претендира се присъждане на съдебни разноски, представляващи адвокатско възнаграждение съгласно Договор за правна защита и съдействие (л.782), както и депозит за призоваване на трима свидетели в размер на 60.00 лева (л.823).

Ответникът - Директорът на Областна дирекция „Земеделие“ гр. Силистра, чрез упълномощен представител адв.Ир.Р. ***,в писмено становище (л.645-л.646) и в съдебно заседание, поддържа неоснова-телност на оспорването. Твърди, че процесните нарушения на служебната дисциплина от страна на жалбоподателката,вкл. на вменените ѝ задължения по длъжностна характеристика,били довели до пълен провал на тръжната сесия за отдаване под наем/аренда на земеделските земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ), което е повлякло крайно неблагоприятни последици както за държавата, така и за земеделските стопани в Силистренска област. Тежестта на нарушенията, извършени чрез бездействие от уволнената държавна служителка и при форма на вина „небрежност“, според решението на Дисциплинарния съвет, били съответни на наложеното наказание, което елиминирало оплакването ѝ за несъразмерност по смисъла на чл.6 АПК. Поддържа, че в хода на дисциплинарното производство срещу същата, при спазване на нормативните изисквания, е била уведомявана за всяко действие на ДС; запознавана е била с приобщените доказателства; не е присъствала на заключителното заседание на 05.01.2023г., поради изразено нежелание за това, но е депозирала писмени обяснения до ДС с вх.№ЧР-14-1-1/05.01.2023г. (л.15-л.16), след което е формирано решението за установеност на тежки нарушения на служебната дисциплина,извършени виновно от оспорващата и довели до крайно неблагоприятни последици. В тази връзка било предложено на ответния орган да ѝ наложи дисциплинарно наказание „уволнение“. Решението, ведно с дисциплинарната преписка, постъпили при директора на ОДЗ-Силистра, който е компетентният ДНО,с вх.№ ЧР-14-1-2/12.01.2023г., откогато започвал да тече двумесечният срок за произнасянето му. Заповедта била издадена (и връчена) на жалбоподателката на 22.02.2023г.,което сочело на спазени срокове (и краткия 2-месечен срок от откриване на нарушението и едногодишния - от извършването му) от чл.94 ал.1 ЗДСл. В обобщение се поддържа, че липсвали каквито и да било нарушения на дисциплинарно-производствените правила, като сегмент от общата административна проце-дура и, при безспорност на извършените нарушения, се настоява за оставяне на жалбата без уважение, както и за присъждане на съдебни разноски, представляващи възнаграждение за един адвокат (л.644; л.658-л.659).

Производството е по реда на чл.145 и сл. АПК,във връзка с чл.124 от Закона за държавния служител. Съдът, като обсъди изложените в жалбата доводи, становищата на страните и след преценка на доказателствата по делото,съобразно указанията на ВАС, прие за установено следното:Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице - адресат на оспорения акт; при спазване на срока по чл.149 ал.1 АПК, приложим от препращането на чл.124 ЗДСл (жалбата е постъпила при органа на 08.03.2023г., при удостоверено връчване на заповедта на 22.02.2023г.-л.11-гръб), а оспорването е насочено срещу подлежащ на съдебен контрол административен акт, съгласно чл.124 ал.1 ЗДСл. Разгледана по същество е основателна.

Предмет на съдебния контрол е Заповед №РД-05-01-08/22.02.2023г., издадена от Директора на ОДЗ-Силистра,с която на основание чл.90 ал.1 т.5 ЗДСл на С.Й.С.-С. на длъжност „главен експерт“ в ГД“Аграрно развитие“, по две отделни фактически дисциплинарни обвинения, квалифицирани съответно по чл.89 ал.2 т.1,т.2, т.3 и т.5 ЗДСл, е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“. Като фактически състав процесните нарушения на служебните задължения са описани в заповедта:

“[…] е допуснала да не се реализира процедура по 29 броя възражения, като така е ощетила Държавата със сумата от не по-малко от 84 000лв. […], ;

„[…]допуснала е да не се реализира законосъобразно тръжна процедура през м.юли.2022г. за отдаване под наем на земеделски земи от Държавния поземлен фонд (ДПФ) за срок от 10 години[…]“,вкл. участвайки в комисия, с протокол от 23.06.2022г.,са изключени имоти от списъка, предложен за съгласуване с Министерството на земеделието за обявяване на първа тръжна сесия за отдаване под наем или аренда на земи от ДПФ[…], независимо че предходния ден (22.06.22г.) е издадена заповед за откриване на тръжната процедура, в чиито обхват попадат и изключените имоти.

Детерминирано с жалбата и съгласно разпоредбата на чл.168 ал.1 АПК, с настоящото производство се дължи проверка на законосъобразността на оспорения акт на всички основания от чл.146 АПК. Доколкото в самата заповед няма никакво позоваване на нарушения на правилата на Кодекса за поведение на служителите в държавната администрация по т.5 на чл.89 ал.2 ЗДСл, последното следва да бъде ирелевирано изцяло. Съгласно чл.92 ЗДСл дисциплинарните наказания се налагат от органа по назначаването, какъвто е директорът на Областна дирекция „Земеделие“ Силистра, видно от чл.3 ал.3 т.21 от Устройствен правилник на областните дирекции „Земеделие“ (Обн. ДВ,бр.7/10г.,посл.изм.ДВ,бр.3/09.01.24г.)-УПОДЗ. Следователно, заповедта е издадена от материално, териториално и по степен компетентен орган.

От служебното досие на оспорващата се установява, че първоначалното ѝ назначаване на държавна служба в системата на ОДЗ-Силистра е станало със Заповед №РД-44-1238/01.06.07г. (л.532) на длъжност „младши експерт“, с ранг V младши в ОДЗГ-Силистра, отдел „Регионална политика“. Със Заповед №РД-11-069/16.04.2014г. (л.408) е преназначена на длъжност „старши експерт“, с ранг IV младши, в Главна дирекция „Аграрно развитие“ (ГДАР), при Областна дирекция „Земеделие“ Силистра.Повишавана е в ранг (л.391; л.343) и със Заповед №РД-11-79/14.07.2017г. е преназначена на длъжността „главен експерт“ в ГДАР при ОДЗ-Силистра. На 04.04.2018г. ѝ е връчена Длъжностна характеристика (л.294-л.296),видно от която е, че основната цел на заеманата от оспорващата длъжност е - обработване на документи,изготвяне на анализи и предложения, поддържане на база данни.В Раздел 5 „Основни задължения“ са визирани такива по изпълнение на Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз (ЗПООПЗПЕС); по т.5.14. - да спазва правилата, определени със ЗДСл, КТ, Етичния кодекс за поведение на служителите в ОДЗ-Силистра и Вътрешните правила за организацията и дейността на дирекцията. Последните два акта (такива, създадени и действащи за ОДЗ-Силистра,видно от Писмено станови-ще на л.645-л.646, няма, който факт е служебно известен на настоящия състав и от адм.дела №58/2023г. и №59/2023г. на АС-Силистра) са общо-достъпните Кодекс за поведение на служителите в държавната администрация (Обн.ДВ,бр.33/2020г.) и Устройствен правилник на областните дирекции „Земеделие“. По т.5.17. от Длъжностната характеристика - да изпълнява и други конкретно възложени задачи,свързани с дейността на ОДЗ. В Раздел 8 от същата „Вземане на решения“ е предвидено по т.8.1. - да съгласува с главния директор на ГДАР изпълнението на преките си задължения. В УПОДЗ с чл.14. Главна дирекция „Аграрно развитие“ са регламентирани правомощията на специализираната администрация в тази структура (в която попада и длъжността на жалбоподателката), в 78 точки, които се свеждат до: създаване и поддържане на регистри, свързани със Системата за идентификация на земеделските парцели; на земеделските стопани; изпълнение на ЗПООПЗПЕС,както и по регистрацията на земеделска и горска техника (ЗРКЗГТ); изпълнение на задължения по ЗОЗЗ и ЗОСИ и други неотносими към предмета на настоящия спор. Връзка с релевираните факти имат задълженията на ГДАР по т.51 на чл.14 УПОДЗ - да предявява искания по чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ по отношение на земите от ДПФ; по т.58 - да провежда търгове за отдаване под наем и аренда на земи от ДПФ след издаване на заповед от министъра на земеделието и храните съгласно чл.47е ППЗСПЗЗ, както и по т.64 на с.чл.- да извършва проверки за състоянието и ползването на земите от ДПФ на територията на областта.

Или, това е правната рамка, в чиито обхват следва да бъдат проявени релевираните дисциплинарни нарушения - „неизпълнение на служебните задължения“ (чл.89 ал.2 т.1 ЗДСл); -„забава изпълнението на служебните задължения“ (чл.89 ал.2 т.2 ЗДСл); - „неспазване кръга на служебните правомощия“ (чл.89 ал.2 т.3 ЗДСл) и – „неспазване правилата на КПСДА“ (чл. 89 ал.2 т.5 ЗДСл), според правната им квалификация в оспорената заповед.

През целия период на изпълняваната от жалбоподателката държавна служба е била регулярно атестирана и получавала високи оценки, видно от приложените Формуляри (Приложение №2 към чл.19 ал.1 т.1 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държав-ната администрация (Обн.ДВ,бр.49/12г., посл.изм.ДВ,бр.29/21г., издадена по законовата делегация от чл.76 ал.11 ЗДСл) за оценка изпълнението на длъжността от висшите държавни служители, служителите заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични или контролни функции, в която последна хипотеза попада оспорващата (Вж. Годишна оценка на л.196-л.199 за 2021г. „изпълнението надвишава изискванията“; за 2015 и 2016 години -„изпълнението надвишава изискванията“ на л.352-л.356 и л.373-л.377; „изпълнението напълно отговаря на изискванията“ за 2018г. на л.289-л.293, както и намиращите се на л.786-л.791 от делото оценки за 2020г. и 2022г.- „изпълнението надвишава изискванията“)

Със Заповед №РД 04-61/22.06.2022г. на директора на ОДЗ-Силистра е обявен търг за отдаване под наем на земеделски земи от ДПФ за стопанската 2022/2023г. и за 10-годишен срок (л.182), а със Заповед №РД 04-75/27.07.22г. (л.27) е определен персоналният състав на тръжна комисия за провеждане на първа тръжна сесия за отдаване под наем или аренда на земеделски земи от ДПФ в област гр.Силистра, в чиито състав, като резервен член, е включена С.С.-С..По повод цялостната тръжна процедура, включително обявяването на имотите от ДПФ, индивидуализирани в списъка на обявения търг; приемането на документите за участие на кандидатите; самото провеждане и финализиране на тръжните сесии за землищата в различните общини и т.н., са постъпили жалби в МЗем. и в районните съдилища от Силистренския съдебен район (в 14-дневен срок от приключване на съответната тръжна сесия, защото Протоколи за същата са били съставени значително по-късно), което е провокирало извършване на нарочна проверка, разпоредена със Заповед №РД 09-1114/04.10.2022г. на Министъра на земеделието,приключила с приложения на л.61-л.93, Доклад №93-5840/25.10.22г., одобрен на същата дата от едноличния централен орган на изпълнителната власт. Изпратено е Писмо №66-4250/31. 10.22г. от Инспектората на МЗем. до директора на ОДЗ-Силистра, с приложен посочения по-горе Доклад и с указания за предприемане на действия по ангажиране на дисциплинарната отговорност на виновните служители за констатираните тежки нарушения на тръжната процедура. Към датата на получаването му ответният орган, персонализиран в лицето на д-р Р.С., не е бил на работа. Впоследствие, на длъжността „директор на ОДЗ-Силистра“ е назначена Г.К., която освен предприетите действия по раздел II „Дисциплинарна отговорност“ на глава пета от ЗДСл, е сезирала и Районна прокуратура гр. Силистра, с оглед наличието евентуално на данни за извършено престъпле-ние по служба. С Постановление изх.№146/23 от 22.02.2023г., районният прокурор е отказал образуване на наказателно производство (л.97-л.98).

Със Заповед №РД 04-107/23.11.2022г. (л.57), след запознаване със съдържанието на горепосочения доклад и наличната документация в ОДЗ, ответният орган е прекратил процесната тръжна процедура и с друга Заповед №РД 04-106 от същата дата (л.26), е изискал до 30.11.22г., всички служители, определени за членове на тръжна комисия, да представят писмени обяснения за описаните в доклада на Инспектората при МЗем. нарушения на ППЗСПЗЗ при провеждането на тръжната сесия за отдаване под наем/аренда на земи от ДПФ в област Силистра.Такива (колективни) от трима членове на тръжната комисия,вкл. и жалбоподателката, са били депозирани (л.28). Преценявайки съществуващата документация, изразените становища и създаденото напрежение, изразило се в подадени множеството жалби срещу въпросните тръжни сесии до Министерство на земеделието и до районните съдилища в Силистренския съдебен район, със Заповед №РД 04-115/16.12.2022г. (л.22), ответникът е разпоредил образуване на дисциплинарно дело срещу С.Й.С.-С.; определил е персоналния състав на Дисциплинарния съвет и му е предоставил, наличните при него, писмени доказателства. Изрично е указал, че съгласно чл.96 ал.4 ЗДСл, в 7-дневен срок от приемане на крайното решение, следва да го представят на ДНО, ведно с преписката.

Видно от Протокол №1/19.12.22г. (л.21),ДС е провел заседание, на което е взел решение за образуване на дисциплинарно дело срещу оспорващата, а председателят му е насрочил заседание на 05.01.2023г. от 10:00 часа (л.20), за която дата е поканена да присъства С.Й.С.-С, с Писмо изх.№ЧР-14-11/03.01.23г. (л.19),с посочени въпроси,по които следва да даде обяснение,както и да представи доказателства (ако разполага с такива). Писмото е връчено лично на служителката, видно от саморъчното записване непосредствено под текста му. Същата е депозирала писмени обяснения пред ДС (л.15-л.16),но не е участвала в заседанието му на 05.01. 2023г., видно от Протокол №2 (л.12-л.14).

При новото разглеждане на делото, процесуалният представител на жалбоподателката релевира възражение, че заседание на ДС, на въпросната дата, изобщо не е било провеждано, което им станало известно по-късно. При условията на чл.226 ал.2 АПК са допуснати като свидетели тримата членове на ДС,чиито показания потвърждават с категоричност, че заседанието е проведено, а оспорващата дори е била в сградата на ОДЗ-Силистра,вкл. през вратата на заседателната зала, изрично е заявила, че няма да участва в него. Дори и да се приемат за недопустими извършените процесуални действия с оглед разпоредбата на чл.226 ал.2 АПК, предвид неустановеност на твърдението за „новооткрито обстоятелство“, същите не са в състояние да променят изводите за законосъобразно проведена процедура от ДС, поради което са без значение за изхода на делото. (Вж.Решение №7398/17.06.21г., адм.д.№10124/ 2020г., VIIО на ВАС)

След разглеждане на материалите по дисциплинарно дело №3/2022г. и писменото становище на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице, ДС е формирал изводи за допуснати множество нарушения на служебната дисциплина,вкл. на задължения от длъжностната характеристика (без тяхното конкретизиране), от гл.експерт С.Й.С.-С., които квалифицирал по чл.89 ал.2 т.1, т.2, т.3 и т.5 ЗДСл и е предложил на ДНО да ѝ наложи дисциплинарно наказание „уволнение“.Протоколът, обекти-виращ решението,ведно с досието на дисциплинарно дело №3/2022г., водено срещу жалбоподателката,с писмо №ЧР-14-1-2/12.01.23г. (л.649) са постъпили при ДНО, който в двумесечния срок е издал процесната по делото заповед. Последното сочи на неоснователност на оплакването за нарушение на чл.94 ал.1 ЗДСл, защото по хипотеза, началото на срока от същия, се свързва с постъпване на материалите от дисциплинарното производство при компе-тентния ДНО (арг. от чл.96 ал.4 ЗДСл).

В първото по делото заседание (при предходното му разглеждане) са дадени подробни обяснения от жалбоподателката, от които става ясно, че за първи път е участвала в комисия за провеждане на публична състезателна процедура от вида на процесната, което е потвърдено от показанията и на главния директор на ГДАР св.Т.Н.П.(с.з. от 29.06.2023г.). В същото са изслушани свидетелските показания освен на последната (замест-вала директора на ОДЗ-Силистра) още и на И.С.И. (приемала пликовете с документи на участниците в тръжните сесии); Е.Р.П. (адвокат, член на тръжната комисия като юрист); М. Н.Н. ***, постъпила на работа на 25.07.2022г. и напуснала на 08.11.2022г.); С.Д.Г.(председател на тръжната комисия); И.К.А.(член на тръжната комисия). Същите са доказателствен източник за правнозначимия факт, че процесните нарушения са допуснати от тръжната комисия като колективен орган, респ. с участието на всеки един неин член, чрез бездействие (липса на възражения за незаконосъобразност на опорочените действия,според Доклада на Инспектората), под уверението на юриста в съставите, който се бил консултирал с правния отдел на Министерство на земеделието и допускал съответните нарушения на регламентацията от чл.47в ППЗСПЗЗ. Св.Е.В.установява, че на 22.02.2023г., около 11:00ч.,бил пред кабинета на директора на ОДЗ-Силистра (в приемното му време) и станал очевидец на това, че същият разпоредил на техническия секретар да повика в кабинета му С., И. и С. (собствените имена на тримата членове на тръжна комисия, срещу които са проведени дисциплинарни производства), но не е видял същите да влизат в кабинета му,нито е разбрал с каква цел са били повикани. В този контекст, резонно е възражението на процесуалния представител на оспорващата, че вероятно са били извикани за да им бъдат връчени уволнителните заповеди, което е удостоверено, че е станало на 22.02.2023г. Последното, обаче, е ирелевантно за настоящото разглеждане на делото, предвид изричните указания на ВАС.

При горните фактически установявания настоящият състав намира от правна страна следното: Както беше посочено по-горе оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган (орган по назначаването). Спазени са и дисциплинарно-производствените правила, съгласно регламен-тацията от чл.94-чл.96 ЗДСл.Въпреки това, заповедта е незаконосъобразна, поради липса на съществена част от задължителното ѝ съдържание,съгласно чл.97 ал.1 т.4 и т.5 ЗДСл. Това е така защото: Налице е общо подвеждане на всички описани в заповедта действия и бездействия (без индивидуализиране- кой член на тръжната комисия, каква част и какъв вид от тях е извършил), като неизпълнение на служебни задължения без каквато и да е конкретизация относно правно дължимото поведение на жалбоподателката. Фактическото дисциплинарно обвинение „с поведението си е допуснала да не се реализира процедура по 29 броя възражения“, не кореспондира с обсъдените по-горе задължения на служителката по Длъжностната ѝ характеристика. В заповедта е посочено още:„[…]Нарушение е обективирано в протокол от 23.06.2022г., с който комисия, в която е участвала като член С.Й.С.-С. е изключила имоти от списъка предложен за съгласуване до министерство то за обявяване на първа тръжна сесия […], въпреки това, че ден преди това е издадена Заповед №РД 04-61/22.06.22г. на директора […] за откриване на тръжната процедура,не е ясно на какво основание комисията е извършила проверка на земите […] след като вече е била издадена заповедта за провеждане на тръжната сесия и списъците със земите, обект на търга, следва да са неразделна част към заповедта за откриване[…]“Така формулирано фактическото дисциплинарно обвинение не може да бъде свързано с конкретни служебни задължения на оспорващата в нарушение на които, да го е допуснала. От една страна, тя не е в служебна позиция да назначава комисии и да определя техните задачи; от друга - налице е волеобразуване от колективна формация,като липсва конкретизация на действията/бездействията на оспорващата като неин член и, от трета страна - видно от релевирания Протокол от 23.06.22г. (л.106-л.107) е, че комисията е действала в изпълнение на писмо на МЗем. с изх.№66-24-11/17. 06.2022г. относно съгласуване на изпратено предложение (списъци с имоти) от ОДЗ-Силистра за отдаване чрез търг под наем. Следователно, не е неясно по каква причина е извършена въпросната проверка на имоти, като остава извън обхвата на настоящия процес факта, че директорът на ОДЗ бил издал предния ден заповед за обявяване на търга, защото оспорващата не може да носи отговорност за действия на трети лица, още повече за такива на нейни административни ръководители.

Относно дисциплинарното обвинение с най-неблагоприятни последици, формулирано по следния начин:“[…] допуснала е да не се реализира законо- съобразно тръжна процедура през м.юли.2022г. за отдаване под наем на земеделски земи от ДПФ […] Тръжната комисия не е приключила своята работа с изготвяне на протокол.[…]“, отново се установява процесуално нарушение от обсъждания вид - на изискванията на чл.97 ал.1 т.4 и т.5 ЗДСл, тъй като не са посочени обстоятелствата,при които са извършени въпросните действия/бездействия от оспорващата, както и служебните задължения, които виновно е нарушила.

За осъществяване на съдебния контрол посредством изясняване на фактите във връзка с извършване на описаното нарушение е необходимо посочването на правно дължимото поведение,което служителката е следвало да реализира, както и конкретизация в какво се състои то, каквато липсва в оспорената заповед.Отсъства и обосновка относно фактическите действия и бездействия, попадащи под хипотезите на чл.89 ал.2 т.1, т.3 и т.5 ЗДСл, без да са посочени конкретни (доразвиващи уредбата) задължителни правила за поведение, нарушаването на които да води до обосновано ангажиране на дисциплинарната ѝ отговорност.Препращането към длъжностната характеристика, действащото законодателство и вътрешните правила на дирекцията (каквито самостоятелни няма), прави заповедта немотивирана, което препятства и проверката относно обосноваността на наложеното наказание. В същата дори няма абстрактно посочване на КПСДА, въпреки наличието на квалификация на процесната деятелност и по чл.89 ал.2 т.5 ЗДСл, без визиране на конкретни текстове, които ДНО счита за нарушени.

При пълно отсъствие на фактически обстоятелства относно вмененото във вина на жалбоподателката дисциплинарно нарушение по чл.89 ал.2 т.5 ЗДСл, както и на такива по чл.89 ал.2 т.3 с.з. (за изпълнението на кои служебни задължения със забава е наказана оспорващата), съдебният контрол е неосъществим Ако става въпрос за забавено изготвяне на протоко-лите от тръжните сесии, то липсва каквато и да е индиция по делото, че жалбоподателката именно е следвало да ги напише (изобщо, не само в срок), при безпротиворечивите свидетелски показания (извън каквато и да нормативна регламентация), че този ангажимент е бил поет от юристите - членове на тръжните комисии. При отсъствието на три от четирите възведени дисциплинарни нарушения (като юридическа квалификация), оспорената заповед се явява незаконосъобразна и следва да бъде отменена, тъй като наложеното наказание се явява несъответно на извършеното от оспорващата

В този ракурс поставен дисциплинарният спор сочи на неспазване и на императивното изискване на чл.91 ал.1 ЗДСл, което е самостоятелно основание за отмяна на заповедта. С ТР №16/1975г. на ВС, ППВС №4/1976г., както и според утвърдената съдебна практика по въпроса за мотивирането на административните актове, не е налице основание за тяхната отмяна, когато мотивите не са изложени в завършващия административното производство акт, а в друг документ от преписката (въпреки резервите на настоящия състав за приложимостта на такъв подход при заповеди от вида на процесната). В този смисъл би могло мотивите да предхождат издаването на заповедта и да се съдържат в отделен документ, като функция на такъв в дисциплинарните производства по ЗДСл, има решението на ДС. В същото обаче, не само не са конкретизирани действията/бездействията на служителката, но и се срещат неверни заключения от вида на: “Отделно от това лицето е разполагало с достатъчно време от назначаването му за председател на тръжната комисия до провеждане на сесията да се подготви и отговорно да изпълни ангажиментите си.“(л.13;р.17-р.20) Както бе обсъдено по-горе оспорващата е била посочена в заповед на директора на ОДЗ-Силистра (л.27) като резервен член на тръжна комисия, а не като председател на такава. От многословните коментари в решението на ДС не могат да бъдат изведени конкретни действия/бездействия, осъществени от уволнената служителка, а още по-малко- в нарушение на кои конкретни нейни задължения, произтичащи от какъв нормативен или административен източник, същите са приети за виновно извършени.

Или, в случая, нито в заповедта (дори формално не е посочен чл.91 ал.1 ЗДСл), нито в преписката по нейното издаване,вкл. в решението на ДС, не е обсъждана тежестта на всяко от нарушенията (те са останали точно толкова неясни и неконкретизирани през цялото дисциплинарно производство), като не е анализирано и цялостното поведение на държавната служителка във връзка с данните от годишните ѝ атестации (чл.76 ЗДСл), съдържащи възможно най-високите оценки. Допълване на мотивите на органа, както и въвеждането на факти и обстоятелства, на които не се основава взетото от него решение за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание, е недо-пустимо да се прави в съдебното производство. Следователно, наложеното наказание „уволнение“ е немотивирано спрямо изискванията на чл.91 ал.1 ЗДСл, защото в процесната по делото заповед липсват съображения за тежестта на всяко от релевираните нарушения на служебната дисциплина, а самите те - не са посочени по своя вид и източник, както и няма преценка за формата на вина (съгласно дефиницията от чл.89 ал.1 ЗДСл, дисциплинарно нарушение може да бъде извършено само виновно). Без анализ на поведението на служителката, ДС декларативно в Протокол №2/05.01.2023г. (л.13-гръб;абз.посл.) е приел, че нарушението е тежко, независимо от обсъжданите в мотивите му „множество нарушения“, както и, че е било извършено при форма на вина небрежност, без анализ на вида и елементите на „небрежността“ (допускала ли е служителката настъпването на вредни последици, като се е надявала да ги предотврати или не ги е предвиждала, но е била длъжна, или друго от сложното съдържание на „небрежността“ в двете ѝ проявни форми - самонадеяност или непредпазливост). Отделен е въпросът, че относно виновното или безвиновно поведение на служителката в процесната пред съда заповед няма и следа от обсъждане. В горния смисъл, относно мотивираността на заповедите за уволнение по ЗДСл, е трайната съдебна практика, като от най-новата могат да бъдат посочени: Решение №4198/08.04.24г.,адм.д.№11731/23г.;Решение №4461/10.04.24г., адм.д.№507/24г.; Решение №4880/17.04.24г.,адм.д.№989/24г.; Решение № 4879/17.04.24г.,адм.д.№506/24г. и много други на Второ отделение на ВАС.

В обобщение настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена в противоречие с изискванията за нейната форма, произтичащи от чл.97 ал.1 т.4 и т.5 ЗДСл, както и в нарушение на правилото от чл.91 ал.1 ЗДСл, относно индивидуализиране на дисциплинарното наказание. Макар процесният акт да е постановен от компетентен орган, същият е незаконосъобразен поради установеното непосочване в заповедта на конкретните служебни задължения, които са нарушени от наказаната държавна служителка, вкл. и посредством препращане към решението на ДС, което би било условно разрешение на пропуска, при изричното предписание на ЗДСл в посочените по-горе разпоредби. Изложеното, в съвкупност предопределя отмяна на оспо-рената заповед, тъй като нарушенията на дисциплинарно-производствените правила са съществени и са довели до материалната ѝ незаконосъобразност. Разноски своевременно са поискани и от двете страни, като с оглед изхода на процеса, такива се дължат на жалбоподателката, в удостоверения по делото размер от 936 лева (л.782) - адвокатско възнаграждение с включен ДДС. Внесеният депозит за разпит на членовете на ДС относно недоказаното ѝ твърдение, следва да остане за нейна сметка, тъй като разходът не е прово-киран от поведението на ответния орган. Дължимите разноски, съгласно чл. 143 ал.1,вр.с §1 т.6 ДР АПК, следва да бъдат възложени в тежест на бюджета на администрацията,която е способна да отговаря по имуществени претенции т.е. разпоредител с бюджет.Юридическото лице, в структурата на което е ответният орган,съгласно чл.2 ал.2 УПОДЗ,е Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, воден от което и на основание чл.172 ал.2 пр.2 АПК, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на С.Й.С.-***2.02.2023г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с която на основание чл.90 ал.1 т.5 от Закона за държавния служител, ѝ е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.

ОСЪЖДА Областна дирекция „Земеделие“ гр.Силистра, с ЕИК:********* и административен адрес: гр.Силистра, ул.“Христо Смирненски“ №2, ет.3, да заплати на С.Й.С.-С., с ЕГН:********** ***, сумата от 966.00 (Деветстотин шестдесет и шест) лева - разноски по делото.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия: