№ 15051
гр. София, 04.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 166 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА
при участието на секретаря МИРЕЛА Т. МИЛКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА АЛ. АЛЕКСИЕВА Гражданско
дело № 20241110117170 по описа за 2024 година
Предявени са от ищеца *********************, ЕИК *********, искове
с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 149 З Е и чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
за осъждане на ответника С. М. М., ЕГН **********, в качеството му на
собственик на топлоснабден имот, находящ се в
**********************************, с присъединен абонатен № *****, да
заплати сумата от 8849,81 лв., представляваща главница за цена на доставена
от дружеството топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г.,
ведно със законна лихва за период от 26.03.2024 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 967,34 лв., представляваща мораторна лихва за период от
15.09.2022 г. до 14.02.2024 г., сумата от 82,45 лв., представляваща главница за
цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г.
до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.03.2024 г. до
изплащане на вземането, и сумата от 15,48 лв., представляваща мораторна
лихва за период от 16.07.2021 г. до 14.02.2024 г.
В исковата молба ищецът **********************, ЕИК *********,
поддържа, че ответникът, в качеството си на собственик на топлоснабден
имот, находящ се в **********************************, с присъединен
абонатен № *****, по смисъла на 153, ал.1 от ЗЕ се явява клиент на топлинна
енергия за битови нужди относно топлоснабдявания имот. Твърди се, че
продажбата на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни Общи условия, които имат характер на договор между
топлопреносното предприятие и потребителя, а именно одобрените ОУ,
влезли в сила на 11.07.2016 г., за продажба на топлинна енергия от
********************* на потребители за битови нужди, които са в сила и
съответно са относими към процесния период. Поддържа, че с ОУ от 2016 г. е
установено задължение за изплащане на месечните задължения в 45-дневен
1
срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като обезщетение за забава
се начислява само по изготвените изравнителни сметки. Твърди, че
топлоснабденият имот се намирал в сграда-етажна собственост, в която
разпределението на топлинна енергия било извършвано от
******************* съобразно сключения между това дружество и сградата
в етажна собственост договор. Моли съда да уважи предявените искове.
Претендира присъждане на разноски в производството.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С. М. М., ЕГН **********, подава
отговор на исковата молба, чрез особен представител адв. С. М., с който
оспорва исковете като недопустими, а по същество – като неоснователни и
недоказани. Счита исковата молба за нередовна. Поддържа, че не е доказано
използването на обема от топлинна енергия от ответника. Твърди, че не били
спазени законовите изисквания за доставяне на топлинна енергия, респ. –
поддържа, че отчетът за дялово разпределение били неправилни. По делото не
бил приложен договор за доставка на топлинна енергия между етажната
собственост на сградата, в която се намира процесният имот, и ищцовото
дружество. Поддържа се, че нямало сключен договор между ответника и
ищцовото дружество/ дружеството топлинен счетоводител. Представеният от
ищеца договор между ЕС и ******************* бил с изтекъл срок на
действие, с оглед което не обвързвал страните за процесния отчетен период.
Липсвал предвиден срок за плащане от страна на потребителя на цената за
услугата по дялово разпределение. Релевира възражение за изтекла
погасителна давност. Оспорва активната легитимация на ищеца да претендира
заплащане на главницата за дялово разпределение. Моли за отхвърляне на
исковете.
В хода на производството, третото лице помагач представя писмени
доказателства.
Софийският районен съд, като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените възраженията на насрещната страна,
приема следното:
За уважаване на осъдителния иск с правно основание чл. 149 ЗЕ, вр. чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи възникването на
облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника, по
силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за
ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в
претендирания размер; предоставяне на услугата по дялово разпределение от
дружеството топлинен счетоводител, овластяване на ищеца да събира цената
по услугата по ДР и нейния размер. За уважаване на исковете с правно
основание чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен
дълг и изпадането на длъжника в забава – уговорен падеж за плащане на
цената на доставена топлинна енергия и на услугата по дялово разпределение.
По възражението за изтекла погасителна давност в тежест на ответника е да
докаже изтичането на достатъчен срок от падежа, обуславящ погасяването му
по давност, а в тежест на ищеца е да докаже факти, обуславящи спиране и
прекъсване на давността. В тежест на ответника е да докаже
правоизключващите и правопогасяващите си възражения. В тежест на всяка от
2
страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си
последици.
Съгласно чл. 149 и чл 150 ЗЕ страна /купувач/ по договора за продажба
на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за
битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното
определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е
клиент, който купува енергия за собствени битови нужди. При действалите
преди изм. в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г. редакции на чл. 149, чл. 150 и чл. 153,
ал. 1 ЗИ, страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови
нужди е потребителят на топлинна енергия за битови нужди, който ползва
енергия за домакинството си /т. 42 от § 1 ДР ЗЕ (отм.), в редакция от ДВ, бр.
107 от 09.12.2003 г. и ДВ, бр. 74 от 08.09.2006 г./. Съгласно нормата на чл.153
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно т.1 на
ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на
ОСГК на ВКС /мотивната част/, е посочено, че предоставяйки съгласието си за
топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото
вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за
битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си
качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното
правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на
топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на
доставената топлинна енергия.
Установено е по делото, че имот на адрес
************************************* е бил топлофициран и че сградата
- етажна собственост /в която се намира този имот/ е била присъединена към
топлопреносната мрежа посредством приетото по делото заключение на СТЕ,
което съдът кредитира като компетентно и обективно изготвено. Установено е
също така въз основа на съвкупната преценка на писмените доказателства
наличие на валидно облигационно отношение между ответника и
топлопреносното предприятие за продажба на топлинна енергия – нотариален
акт за покупко-продажба № ***, том I, рег. № ****, от 01.10.1999 г. по силата
на който С. М. е закупила процесния апартамент, заявление от 25.01.2000 г. от
С. М. М. до ******************** за открИ.не на партида за процесния имот,
с което заявява 4 броя потребители, с неоспорена и неопровергана формална
доказателствена сила по чл. 180 ГПК, както и искане за вписване на възбрана
от 31.07.2013 г. , том ****, дело № ***, вх. Рег. № *****, по силата на които
С. М. е собственик на апартамент, находящ се в
**************************** в процесния период. Следователно
ответникът несъмнено има качеството на битов клиент съгласно § 1, т. 2а от
ДР на ЗЕ вр. с чл. 153, ал. 1 ЗЕ /редакция ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г./, поради което, съдът приема, че между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за
битови нужди с включените в него права и задължения на страните, съгласно
3
ЗЕ и Общите условия.
Установено е от писмените доказателствата: изравнителни сметки,
протоколи за неосигурен достъп от 23.05.2022 г., 17.05.2022 г., както и от
30.05.2023 г. и 15.05.2023 г. и според неоспореното от страните по реда на чл.
200, ал. 3 ГПК заключение на съдебно-техническата експертиза, което
настоящият състав кредитира като компетентно, обективно и безпристрастно
изготвено, че: в процесния имот в процесния период имало 5 броя
отоплителни тела – радиатори , на които са монтирани 5 броя термостатни
вентили, както и 2 броя водомери за отчитане на БГВ. От м. 05.2021 г. до м.
04.2023 г. е извършвано дялово разпределение от петте броя индивидуални
разпределители на база „служебен отчет“, поради неосигурен достъп до
измервателните уреди. За периода от м. 05.2021 г. до м. 04.2023 г.
потреблението е на база служебен отчет с нормативно установен разход за
денонощие в размер на 140 л. топла вода на брой потребител. В исковия
период служебното начисление е извършвано на база 5 броя потребители. В
резултат на анализ на отчетите, цитирани в дялово разпределение вещото лице
прави извод, че фирмата за дялово разпределение е извършила дялово
разпределение в съответствие с нормативната уредба, като е стигнало до
извод, че общият размер на фактурираната сума за топлинна енергия за
исковия период е в размер на 7982,82 лева, а сумата за доплащане от
изравняване е в размер на 926,93 лева, т.е. общият дължимият размер на
топлинна енергия за исковия период е в общ размер на 8 909,75 лева.
На основание чл. 69, ал. 2, т. 2 от Наредбата № ****** от 12.03.2020 г. за
топлоснабдяването, изразходваното количество гореща вода в отделните
имоти се разпределя: при норма за разход на потребление на гореща вода от
140 л на обитател за едно денонощие – когато не са монтирани индивидуални
водомери за топла вода, индивидуалните водомери за топла вода са повредени
или не са изпълнени изискванията на чл. 52, ал. 4 и ал. 6, т. 4, липсва или има
нарушена оловна и/или холендрова пломба, или не е осигурен достъп за
отчитане. В разглеждания случай по делото се установява, че за процесния
период не е осигурен достъп до апартамента за отчитане/ виж протоколи от
23.05.2022 г., 17.05.2022 г., както и от 30.05.2023 г. и 15.05.2023 г./.
Следователно по делото е доказано основание за служебно начисление на
база. При изслушване на вещото лице по реда на чл. 200 ГПК, същото
уточнява , че горепосочената сума включва начислена топла вода на база за 5
броя потребители, без обаче на вещото лице да е било предоставена
информация за броя потребители. Вещото лице уточнява в съдебно заседание
от 08.07.2025 г., че в случай че броят на потребителите е по-малък, то тогава
би се намалила сумата съответно на броя лица. Видно от представено
заявление за открИ.не на партида от С. М. / на лист 11 по делото/ в имота са
четирима потребители, като от страна на ищеца не са представени
доказателства за увеличен брой потребители, поради което приема, че
служебното начисление следва да бъде извършено на база четирима
потребители. Доказателствената тежест е право и задължение на съда да
обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто юридически факт не е
доказан. Изходът от това задължение при недоказване е да се приеме, че
4
недоказаното не се е осъществило. /БГПП, 1978 г., Ж. Сталев/. При този извод
и след математическо изчисление, съдът приема , че дължимата сума за
топлинна енергия за процесния имот за четирима потребители е в размер на
7127,80 лева. Възражението на ответника, че топлинната енергия не била
реално потребена е неснователно, доколкото по делото се установява, че
начислението на сумите в размер на 7127,80 лева е извършено служебно
поради непредоставен достъп, което е изрично регламентирано в чл. 69, ал. 2,
т. 2 от Наредбата за топлоснабдяването от 12.03.2020 г. Следователно по
делото е доказана по несъмнен начин дължимата сума от ответника за
топлоенергия за процесния период в горепосочения размер.
Не се установява плащане на процесните суми.
Според общите условия от 2016 г., по-точно чл. 33, ал. 2, "Клиентите са
длъжни да заплащат стойността на фактурите по чл. 32, ал. 2 и, ал. 3 за
потребеното количество ТЕ за отчетния период, в 45-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Акцесорните претенции за
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 2021
/2022 г. в размер на 3262 лева/ по данни от СТЕ за четирима потребители/ се
явяват установени в своето основание съгласно СТЕ и математическо
изчисление, а по размер, изчислена с помощта на интернет калкулатор на осн.
чл. 162 ГПК е в размер на 560,12 лева, а за периода 2022/2023 г. акцесорните
вземания за лихви върху главница в размер на 3865,80 лева са в размер на
218,80 лева. Следователно претенцията за лихва се явява основателна за
сумата в размер на 778,92 лева, а за горницата до пълния предявен размер
подлежи на отхвърляне.
На следващо място следва да се посочи, че съгласно чл. 139 , ал. 2 от ЗЕ,
дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради -
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от
доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице,
вписано в публичния регистър по чл. 139а. В отношенията между страните са
приложими общите условия, приети по делото като доказателство, като
според чл. 22, ал.2 от същите клиентите заплащат на продавача стойността на
услугата “дялово разпределение”, извършвана от избрания от тях търговец.
Видно от СТЕ и събраните писмени доказателства: изравнителни сметки,
отчет и протокол за неосигурен достъп, услугата за дялово разпределение е
извършвана в процесния период. Ето защо, неотносимо се явява възражението
на ответника, че договорът между ******************** и
***************** бил с изтекъл срок. В случая по данни от справка-
извлечение за дължимите суми на л. 22 по делото, стойността на услугата за
дялово разпределение възлиза на 82,45 лева за процесния период, поради
което исковата претенция за главница за дялово разпределение е основателна.
За услугата дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от
страна на потребителя на топлинна енергия, поради което длъжникът изпада в
забава след покана по арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена покана от кредитора за плащане на това
задължение от дата, предхождаща подаването на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК. Следователно исковата претенция за
5
сумата от 15,48 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение подлежи на отхвърляне.
Защитното възражение за изтекла погасителна давност е неоснователно.
Според задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение №
3/2011 г. на ВКС по тълк.дело № 3/2011 г., ОСГТК и по аргумент от чл. 155 и
чл. 156 ЗЕ вземанията на топлофикационното дружество са периодични
плащания по смисъла на чл. 111, б. "в" ЗЗД. Съгласно разпоредбата на чл. 114,
ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения /каквито са процесните за
главница/, давността тече от деня на падежа /тъй като срокът е уговорен в
полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение/.
Ако е уговорено, че вземането става изискуемо след покана, давността започва
да тече от деня, в който задължението е възникнало - чл. 114, ал. 2 ЗЗД. За
процесния период приложими са Общите условия в сила от 11.07.2016 г.
Според чл. 32, ал. 1 и чл. 33, ал. 1 от Общи условия на ищеца за продажба на
топлинна енергия за битови нужди, в сила от 11.07.2016 г., клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32,
ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Исковата
молба е подадена на 26.03.2024 г. Следователно погасени по давност се явяват
вземания, станали изискуеми преди 26.03.2021 г., а процесният период
обхваща вземания в периода от м.05.2021 г. до м. 04.2023 г., следователно
процесните вземания не са погасени по давност, а възражението е
неоснователно.
По отношение на разноските:
За исковото производство, ищецът е заплатил държавна такса 396,60
лева и на осн. чл. 78, ал. 8 ГПК юрисконсултско възнаграждение в размер на
50 лева и 600 лева – депозити за ССчЕ и СТЕ и 1290 лева – възнаграждение за
особен представител. В тежест на ответника следва да бъдат възложени
разноските за исковото производство на ищеца в размер на 1882,74 лева.
Ответникът не е претендирал разноски в производството.
Предвид изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД С. М. М.,
ЕГН **********, с адрес: ********************************** да заплати
на ********************, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ******************** сумата от 7 127,80 лв. (седем хиляди сто
двадесет и седем лева и 80 стотинки), представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия на топлоснабден имот, находящ
се в **********************************, с абонатен № ***** за периода
от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от
26.03.2024 г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 778,92 лв. (седем
хиляди седемстотин и осем лева и 92 стотинки), представляваща мораторна
лихва за период от 15.09.2022 г. до 14.02.2024 г., сумата от 82,45 лв.
(осемдесет и два лева и 45 стотинки), представляваща главница за цена на
6
извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.05.2021 г. до
30.04.2023 г., ведно със законна лихва за период от 26.03.2024 г. до изплащане
на вземането, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 7127,80 лв. до пълния
предявен размер от 8 849,81 лв., представляваща главница за цена на
доставена от дружеството топлинна енергия, както и иска за разликата над
778,92 лв. до пълния предявен размер от 967,34 лв., представляваща
мораторна лихва за период от 15.09.2022 г. до 14.02.2024 г., както и иска за
сумата от 15,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
дялово разпределение за период от 16.07.2021 г. до 14.02.2024 г.
ОСЪЖДА на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК С. М. М., ЕГН ********** с адрес:
********************************** да заплати на ********************,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ********************
сумата от 1882,74 лева (хиляда осемстотин осемдесет и два лева и 74
стотинки), разноски за исковото производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на третото лице помагач
*****************.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7