О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№260110
гр. Добрич, 03.02.2021г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На трети февруари година 2021
В закрито съдебно заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛАТЕЯ ХАНДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ДЯКОВА
ГЕОРГИ ПАШАЛИЕВ
разгледа
докладваното от съдията Г.Ханджиева
частно гражданско
дело номер 33 по описа за 2021 година
и, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 и сл. във вр. с чл.419 ал.1 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от А.В.А. ***, чрез упълномощения адвокат,
срещу разпореждане за незабавно изпълнение, обективирано в заповед за изпълнение на парично
задължение №851/24.08.2020г. по ч.гр.д.№2046/2020г. на ДРС, с която е разпоредено
длъжникът А.В.А. заплати на Министерство на земеделието
горите и храните задължения по вписан договор за аренда на земеделски земи
№ТА-19/20-1-36/04.09.2019г. с нотариална заверка на подписите, а именно сумата
7 080 лева – обезщетение за забава за периода 01.02.2020г. – 28.05.2020г.
на втора арендна вноска за стопанската 2019/2020г. и сумата 3 328.31 лева
– обезщетение за забава за периода 01.02.2020г. – 16.07.2020г. на втора арендна
вноска, както и 208.17 лева държавна такса.
Изложени са възражения, че
представеният от
заявителя документ – договор за аренда не съдържа
уговорен падеж на втората вноска от дължимото за стопанската 2019/2020г. арендно плащане, следователно частният
жалбоподател не е изпаднал в забава и не дължи обезщетение за забава. Посочено
е още, че уговорената в договора отговорност за забава на арендната вноска не е
лихва, както неправилно е приел съдът, а неустойка, за каквото задължение
кредиторът не е заявил искане за заповед за незабавно изпълнение. Настоява за
отмяна на разпореждането за незабавно изпълнение и за обезсилване на
изпълнителния лист.
В писмен отговор заявителят Министерство на земеделието, храните и горите,
чрез упълномощения юрисконсулт, изразява
становище за неоснователност на частната жалба и иска атакуваното разпореждане за незабавно изпълнение да бъде потвърдено.
Частната жалба е редовна,
подадена е в срок и е допустима.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
Производството по
ч.гр.д.№2046/2020г. на ДРС е образувано
по заявление на Министерство на земеделието, храните и горите за издаване на заповед за незабавно
изпълнение въз основа на документ по чл.417 т.3
от ГПК – договор за аренда на земеделски земи №ТА-19/20-1-36/04.09.2019г., с
нотариална заверка на подписите и вписан с вх.рег.№1715/12.09.2019г. акт №155
т.2 д.№727/2019г. Искането има за предмет удостоверено в документа вземане на
заявителя от длъжника А.В.А. за 10 408.31 лева, съставляващи лихви за
забавени плащания на дължима на 31.01.2020г. втора вноска от арендното плащане
за стопанската 2019/2020г., формирани от сумата 7 080 лева – лихва за
периода 01.02.2020г. – 28.05.2020г. върху платената част от 20 000 лева и
сумата 3 328.31 лева – лихва за периода 01.02.2020г. – 16.07.2020г. върху
платената част от 6 643.07 лева. Заявлението е
уважено от районния съд изцяло, като е издадена исканата заповед, а
въз основа на нея и изпълнителен лист.
Съгласно разпоредбата на чл.419 ал.2 от ГПК частната жалба
срещу разпореждането за незабавно изпълнение може да се основе само на
съображения, извлечени от акта по
чл.417 от ГПК. Правомощията на съда в
заповедното производство се ограничават във формална проверка на редовността на
акта по чл.417 от ГПК от външна страна, а също и в преценка дали актът удостоверява подлежащо
на изпълнение вземане.
В настоящия случай
договорът за аренда, индивидуализиран по-горе, съответства на изискванията по
чл.3 от ЗАЗ и от формална страна съставлява редовен документ по чл.417 т.3 от ГПК, въз основа на който да се издаде заповед за незабавно изпълнение на
удостоверено в него парично задължение. Касае се за акцесорно вземане, за
което, съобразно т.4а от ТР №4/2013г.
на ОСГТК на ВКС, заповед за незабавно изпълнение може да се издаде - ако
основанието на вземането е предвидено в документа и размерът му е х попределен
в самия документ или е определяем по посочен в него начин. В случая тези
предпоставки са изпълнени. В чл.30 от договора страните са се съгласили, че при
забавено изпълнение на задължението за арендно плащане арендаторът дължи
обезщетение в размер на 0,3% върху дължимата сума за всеки просрочен ден, до
окончателното ѝ изплащане. Т.е. основанието на вземането е предвидено в
договора и то е определяемо, с оглед посочения в договора процент за
изчисляването му и уговорените срокове за изпълнение на главното парично
задължение за арендно плащане. Възраженията във връзка с последното, въведени в
частната жалба, са неоснователни. От анализа и тълкуването на пълния текст на
т.5.3 /с три подточки/ от договора несъмнено следва изводът, че най-късно на
31.10. арендаторът трябва да плати на арендодателя половината от арендното
плащане за следващата стопанска година и да издаде запис на заповед за втората
половина от него, която втора половина дължи да заплати най-късно на 31.01. на
съответната стопанска година.
Следователно
представеният от заявителя редовен документ по чл.417 т.3 от ГПК удостоверява подлежащо на
изпълнение, произтичащо и определяемо от документа негово парично вземане от
длъжника за обезщетение за забавено изпълнение на втората вноска от арендното
плащане за 2019/2020г. Останалите възражения в частната жалба
касателно правната същност на договореното обезщетение за забава и свързаните с
това последици не
подлежат на обсъждане в настоящото производство, а евентуално биха могли да бъдат
противопоставени в произвството по чл.422 от ГПК.
От изложеното следва,
че обжалваното разпореждане за незабавно изпълнение е правилно и следва да бъде
потвърдено.
Водим от горното,
съдът
О П Р
Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане за незабавно изпълнение,
обективирано в заповед за изпълнение на парично задължение №851/24.08.2020г. по
ч.гр.д.№2046/2020г. на Добричкия районен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.