№ 13297
гр. София, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. Д.А
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110106355 по описа за 2025 година
Ищецът ЗАД „А.Б.“ ЕАД е предявил срещу ответника ЗАД„Д.Б.Ж.З.“ осъдителен иск
с правно основание чл. 411 КЗ за осъждане на ответника да заплати сумата от 400лв.
частичен иск от иск в общ размер от 1024,75лв. представляваща заплатено регресно вземане
по щета 0306-22-702-500178, както и на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата от 50лв. – частичен
иск от иск в общ размер от 298,67лв. лихва за забава начислена върху сумата от 1024,75лв. за
периода от 09.11.2022г. додатата на исковата молба. Претендира разноски. Ищецът твърди,
че във връзка с реализирано на 11.08.2022 г. в *** между л.а *** с рег. № *** застрахова при
ищеца по застраховка автокаско и лек автомобил *** с рег. № ***, застрахован по
застраховка ГО при ответника, настъпило по вина на водача на л.а *** * е заплатил сумата
от 3625,23лв., както и ликвидационни разходи в размер на 15лв. ищецът твърди, че след
отправена покана ответното дружество е заплатило сумата от 2615,68лв., но е останал
незаплатен остатък в размер на 1024,75лв. Претендира и лихва за забава от датата на
извършеното плащане до датата на исковата молба.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, ответникът ЗАД„Д.Б.Ж.З.“ дава
становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Не
оспорваобстоятелството, че лек автомобил *** с рег. № *** е застрахован при него по
застраховка „Гражданска отговорност“. Твърди, че със заплатената сума е репарирал изцяло
вредите от процесното ПТП. Оспорва е изключителната вина на водача на л.а. *** *.
Отделно от това се твърди, че претенцията на ищеца е прекомерно завишена. Допълнително
предявеният иск е оспорен по размер. Претендира разноски.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ с плащането на застрахователното обезщетение
застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или
срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност, до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне.
За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да
е сключен договор за имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения
автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и
1
противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована
при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение
на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно
обезщетение в размер на действителните вреди.
По реда на чл. 146, ал. 1, т.3 ГПК е обявено, че лек автомобил *** с рег. № *** е
застрахован при ответника по застраховка ГО; че л.а *** с рег. № *** е застрахован при
ищеца по застраховка Автокаско, както и че ищецът е изплатил на собственика на увредения
автомобил сума в размер на 3625,43лв., а ответникът е заплатил сумата от 2615,68лв сума в
претендирания размер.
По делото са разпитани свидетелите С. Я. и И. Г. – управлявали процесните
автомобили.
Свидетелят С. Я. заявява, че е управлявал л.а ***. Заявява, че бил спрял на червен
светофар на *** и автомобилът му бил ударен в задната част. Ударът настъпил 15-20 секунди
след спирането на светофара. Според свидетеля другият водач не бил, че светофарът свети в
червено. Сочи, че автомобилът бил отремонтиран в официалния сервиз на ***.
Свидетелят И. Г. заявява, че е участник в процесното ПТП. Той управлявал л.а. *** *
и ударил другия автомобил в задната част. След настъпването на ПТП-то подписали
двустранен протокол. Твърди, че загубил концентрация, поради което настъпил и процесният
удар. Посочва, че ПТП-то е настъпило след бензиностанцията на Л. на бул. „***. Твърди, че
излизал от бензиностанцията и докато гледал бележката си за зареждането на горивото
настъпил ударът. Сочи, че се е движел със скорост от около 20 км. в час. Твърди, че
уврежданията на другия автомобил били по задната броня, а на неговия по предната.
Свидетелят посочва, че вероятно е имало знак „Стоп“ и той бил спрял на него.
От приетата и неоспорена от страните САТЕ се установява, че процесното ПТП е
настъпило при следният механизъм: На 17.08.2022 г. около 15:30 часа в *** в района до
бензиностанция Л. водачът на МПС *** *'c рег.№ *** е спрял при червен сигнал на
светофарната уредба когато в процес на застигане бива ударен от движещия се зад него в
същата посока и потеглящ МПС *** * с рег.№ ***. Вещото лице посочва, че от техническа
гледна точка, и с оглед представените по делото документи, щетите, нанесени при ПТП на
процесното МПС *** *, рег.№ ***, се намират в причинно-следствена връзка с механизма на
произшествието, настъпило на 17.08.2022 г. По цени на официалния сервиз за марката и
модела, към датата на ПТП - 17.08.2022 г., размерът на щетите нанесени на процесното МПС
*** *, рег.№ ***, възлиза на 3601,34 лв. (три хиляди шестстотин и един лева и тридесет . и
четири стотинки). Отразено е в експертизата, че за водача на л.а. *** * с рег.№ ***
процесното ПТП не е било предотвратимо, а по отношение на водача на МПС *** * с рег.№
*** произшествието би било предотвратимо при условие, че същият отстоява на по-голяма
дистанция.
При разпита си в съдебно заседание вещото лице заявява, че ако се кредитират
показанията на свидетеля Г., двете секунди през които той се е разсеял при равноускорително
движение от 20-30 км. е създало у него усещане за рязко спиране на автомобила пред
него.Според вещото лице, ако не се е бил разсеял, с тази скорост на движение е можел да
овладее автомобила и да спре.
Не е предмет на спор и факта, че гражданската отговорност на делинквента е покрита
по силата на сключен между ответното дружество и собственика на управляваното от
делинквента МПС, договор за застраховка „Гражданска отговорност”, с който е покрита
гражданската му отговорност.
Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите
са логични, последователни и безпротиворечиви. Показанията им съответстват на приетите
по делото писмени доказателства - Констативния протокол, в който е отразен механизмът на
ПТП-то, съответстват и на заключението на вещото лице, поради което съдът прави извод,
че виновен за ПТП е водачът на лек автомобил *** с рег. № ***.
2
С оглед горната констатация съдът следва да се произнесе по направеното по делото
възражение за съпричинияване.
Съпричиняването на вредата изисква наличие на пряка причинна връзка между
поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, но не и вина. Приносът на
увредения - обективен елемент от съпричиняването, може да се изрази в действие или
бездействие, но всякога поведението му трябва да е противоправно и да води до настъпване
на вредоносния резултат, като го обуславя в някаква степен / така ТР № 1 ОТ 23.12.2015 Г.
по т. д. № 1/2014 Г., ОСТК на ВКС /.
Съобразно чл. 51, ал. 2 ЗЗД основание за намаляване на размера на отговорността на
делинквента е, ако и пострадалият е допринесъл за настъпването на вредите. Такова
съпричиняване е налице, когато освен с поведението на делинквента увреждането се намира
в пряка причинно-следствена връзка и с поведението на самия увреден. Съпричиняването
има обективен характер, като от значение е единствено наличието на такава обективна
причинно-следствена връзка, а е ирелевантно субективното отношение на пострадалия /т. 7
от ППВС № 17/18.11.1963 г./. Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е налице винаги, когато
с поведението си пострадалият е създал предпоставки за възникване на вредите или е
улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди.
Съобразно установената практика по доказателствената тежест на възражението за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице (Решение № 27 от
15.04.2015 г. по т. д. № 457/2014 г на ВКС, II ТО; Решение № 205 от 30.03.2015 г. по т.д. №
2976/2013 г. на ВКС, II ТО и др.) съдът намира, че ответникът не доказва при дължимото от
него главно и пълно доказване наличие на съпричиняване.
По въпроса в какъв размер е възникнало регресното вземане на ищеца, следва да бъде
съобразена съдебната практика, съгласно която при съдебно предявена претенция съдът
следва да определи застрахователното обезщетение по действителната пазарна стойност на
вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, като ползва заключение
на вещо лице. Съгласно заключението на автотехническата експертиза възлиза на 3304,84лв.
– по средни пазарни цени с вложени оригинални нови части. Съдът като приспадна
заплатената от ответното дружество сума в размер на 2615,68лева счита, че предявеният
частичен иск за сумата от 400лв. се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен.
По отношение на иска с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД.
Регресното вземане по чл. 411 от КЗ възниква като безсрочно. За да бъде поставен
длъжникът по него в забава, е необходимо да е бил поканен от ищеца да плати (чл. 84, ал. 2
от ЗЗД). По делото като начална дата на претенцията за лихва за забава ищецът посочва
датата 09.11.2022г. /датата на частичното плащане/. Изчислена по реда на чл.162 ГПК на
предявения за основателен размер от 689,16лв. размерът възлиза на 214,10лв. С оглед
заявения размер искът се явява основателен за сумата от 50 лв. – частично предявена
претенция.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищцовата страна.
Ищецът претендира държавна такса в размер на 100лв., депозит за изготвяне на САТЕ
в размер на 250лв., депозит за свидетел в размер на 50лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 780лв.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Д.Б.Ж.З.“АД, с ЕИК *** да заплати на ЗАД „А.Б.“, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление: *** на основание чл. 411, изр. 2 КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата
400 лева, представляваща частичен иск от иск в размер на 1024,75 лева - незаплатено
регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по имуществена застраховка
3
"Каско" за вреди по лек автомобил л л.а *** с рег. № ***, причинени от пътнотранспортно
произшествие, настъпило на 11.08.2022г. ПТП в гр. София, на бул. „***, заедно със законната
лихва от 03.02.2025 г. до погасяване на задължението, на основание чл.86,ал.1 ЗЗД сумата
от 50лв. – частичен иск от иск в размер на 298,67 лв. лихва за забава изтекла за периода от
09.11.2022г. до 03.02.2025г. и на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата 1080 лева разноски по
делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис от същото на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4