Решение по дело №1323/2020 на Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              01.11.2021г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

          ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                        ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                          МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА

 

при участието на секретар Цветелина Добрева като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 1323 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 27.09.2019г., гр.д.79810/17г., СРС, 87 с-в отхвърля предявените от К.Д.А. против „П.М.К.“ АД иск с правно основание чл.331, ал.2 КТ за сумата 14 270.64 лв. – остатък от обезщетение при прекратяване на трудово правоотношение на основание чл.331, ал.1 КТ, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018г. и иск с правно основание чл.224, ал.1 КТ за сумата 2 400 лв. – остатък от обезщетение за неизползван платен годишен отпуск от 23 дни, ведно със законната лихва, считано от 10.05.2018г., като осъжда ищцата да заплати на ответника сумата 1 627.34 лв. – разноски.

Срещу решението постъпва въззивна жалба от ищцата К.Д.А.. Счита, че върху основната й заплата, работодателят ежемесечно е начислявал и награда / бонус, чийто размер е различен всеки месец и се определя според Вътрешните правила на работната заплата, поради което са изплащани трайни и предвидими възнаграждения. Неправилно решението е основано на непрецизното и хаотично заключение на ССЕ, изобилстващо от погрешни правни изводи, включително за непостоянния характер на изплащаните награди. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемият – ответникът по исковете „П.М.К.“ АД оспорва жалбата.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Изцяло обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.331, ал.2 КТ и чл.224, ал.1 КТ.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство са приети повторна съдебно-счетоводна експертиза и писмо от 13.03.2020г. на НОИ, които не променят изхода на спора. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Безспорно е и от доказателствата се установява, че трудовото правоотношение, по което ищцата К.Д.А. заема при ответника „П.М.К.“ АД длъжността „управител зала игрални автомати“ е прекратено със заповед № 758/06.12.2017г., на основание чл.331, ал.1 КТ по инициатива на работодателя, считано от 06.12.2017г., когато е и връчена заповедта.

Като последица, в полза на ищцата възниква правото по чл.331, ал.1 КТ да претендира обезщетение в размер на не по-малко от четирикратния размер на последното получено месечно брутно трудово възнаграждение, освен ако страните са уговорили по-голям размер на обезщетението. Ищцата разполага и с правна възможност да търси при условията на чл.224, ал.1 КТ парично обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск.

Правнорелевантно за размера на обезщетенията е последното получено месечно брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, което включва основното и допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер - предвидими и сигурни, определени в колективен трудов договор, вътрешните правила за работната заплата или индивидуалния трудов договор.

В случая, според първоначалната и повторна съдебно-счетоводни експертизи, брутно трудово възнаграждение на ищцата за изработен последен пълен работен месец 11.2017г., от общо 22 работни дни, възлиза на 824 лв. Състои се от основна заплата 800 лв. (каквато съдът констатира, че е уговорена в допълнителното споразумение от 01.02.2017г.) и допълнително възнаграждение от 24 лв., изплащано всеки месец. Вещите лица и в двете заключения приемат, че останалите начислявани от работодателя месечни награди / бонуси, съгласно Вътрешните правила на работната заплата, имат различни стойности през отделните месеци, включително и през м.11.2017г., поради което на ищцата всеки месец са изплащани различни по размер заплати. Според двете ССЕ, от брутното трудово възнаграждение за м.11.2017г. на стойност 824 лв., са приспаднати публичните вземания по КСО и е изплатен нетния размер на заплатата.

Именно тази сума е посочена от ищцата като база за осигурителен доход през същия месец, в нейна декларация по чл.5, ал.4, т. 1 КСО, според писмо от 13.03.2020г. на НОИ – ТП – София, като върху нея са начислени и внесени осигурителните вноски. От официалната справка на НОИ е видно, че декларираните от ищцата данни за осигуряване през периода м.01.2017г. – м.12.2017г. са различни по размер за отделните месеци и варират между 1 899.99 лв. и 2 600 лв. през месеците 01.2017г. – 10.2017г.

Предвид съвпадащите данни по обсъдения писмен доказателствен материал, съдът приема, че постоянният характер на изплатеното брутното трудово възнаграждение е в размер на 824 лв. през последния пълен отработен месец 11.2017г. Определени на тази база, размерът на обезщетението по чл.331, ал.2 КТ е 3 296 лв., а обезщетението по чл.224, ал.1 КТ е 861.45 лв. Същите суми безспорно са изцяло изплатени на ищцата, поради което исковете за изплащане на дължими превишаващи разлики съответно от 14 270.64 лв. и 2 400 лв., следва да се отхвърлят като неоснователни.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, пр.1 ГПК следва да се потвърди.

Пред настоящата инстанция въззиваемият установява разноски от                1 920 лв. – платено по банков път адвокатско възнаграждение. Основателно е възражението за прекомерност. С оглед ниската фактическа и правна сложност на спора, при условията на чл.78, ал.5 ГПК възнаграждението следва да се намали до минимума по чл.7, ал.2, т.4 Наредба № 1/2004г., МРАВ, от 1 300 лв.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

 

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 27.09.2019г., гр.д.79810/17г., СРС, 87 с-в.

ОСЪЖДА К.Д.А., ЕГН **********, с адрес: *** и съдебен адрес:***, кантора № 33, чрез адв. Д.Ц. да заплати на „П.М.К.“ АД, *** сумата 1 300 лв. – разноски за въззивна инстанция.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване препис на страните.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                        ЧЛЕНОВЕ:  1.                        2.