Решение по дело №9767/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 937
Дата: 17 март 2022 г.
Съдия: Марина Евгениева Гюрова
Дело: 20211110209767
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 8 юли 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 937
гр. София, 17.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 14-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:***
при участието на секретаря ***
като разгледа докладваното от *** Административно наказателно дело №
20211110209767 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на ***, срещу наказателно постановление №
581545-F583433 от 09.06.2021 г., издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“
в *** с което на основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност,
на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева
за нарушение на чл. 118, ал. 6 от Закона за данък върху добавената стойност.
С жалбата се моли наказателното постановление да бъде отменено като
незаконосъобразно. Твърди се, че данни към НАП са подадени, но е била допусната
техническа грешка. Поддържа се, че няма умисъл при въвеждането на данните, като не
са настъпили неблагоприятни последици. Излага се, че неправилно е определена
имуществената санкция, тъй като в случая не е налице неотразяване на приходи,
поради което и неправилно нарушението е квалифицирано по чл. 185, ал. 2 ЗДДС, а не
по ал. 1. Моли се за налагане на имуществена санкция в минимален размер.
В съдебното заседание по решаване на делото въззивникът, редовно призован, не
изпраща процесуален представител.
Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от юрк. Илиев, моли
наказателното постановление да бъде потвърдено. Излага, че производството е
протекло законосъобразно, като е установено категорично извършване на
нарушението. Поддържа, че не е налице маловажен случай, доколкото се касае за
продажба на течни горива. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Съдът като разгледа жалбата и изложените в нея съображения, и като
прецени събраните по делото доказателства намира за установено следното от
фактическа страна:
На 12.12.2020 г. инспектори по приходите извършили проверка в търговски
обект - бензиностанция, находяща се в гр. София, ул. „Резбарска“ № 9, стопанисвана от
***. При проверката било установено, че в търговския обект е монтирана и въведена в
експлоатация, свързана дистанционно с НАП и работеща електронна система с
фискална памет /ЕСФП/ ОЙЛ СИС 2.0-Д-К1 с ЦРУ-РС и ФПр ,,DATECS" FP-800, с ИН
1
на ФУ № 05 005073 и ИН на ФП 58005073. При извършената проверка в ПП ФУДВ,
ПП ИСКГ и по документи била установена разлика между количеството гориво по
нивомерната измервателна система и доставените количества по документ за следните
дати: На 01.09.2020 г. по АДД № 01000000000005508331/01.09.2020 г. е въведено
количество в размер на 39 702 л., отчетено по НИС е в размер на 17664.48 л.; На
03.09.2020 г. по АДД № 01000000000005512801/03.09.2020 г. е въведено количество 37
788 л. и по АДД № 01000000000005512 802/03.09.2020 г. е въведено количество 4 967
л., отчетено общо по НИС е 20 321.85 л.; На 10.09.2020 г. по АДД №
01000000000005530 871/10.09.2020 г. е въведено количество 49 778 л., отчетено по
НИС е 22 306.22 л.; На 14.09.2020 г. по АДД № 01000000000005540503/14.09.2020 г. е
въведено количество 43 604 л., отчетено по НИС е 19 135.56 л.; На 17.09.2020 г. по
АДД № 01000000000005547574/17.09.2020 г. е въведено количество 39 714 л., отчетено
по НИС е 17 094.16 л.; На 23.09.2020 г. по АДД № 01000000000005557001/01.09.2020 г.
е въведено количество 62 721 л., отчетено по НИС е 17 738.49 л.; На 27.09.2020 г. по
АДД № 01000000000005564118/27.09.2020 г. е въведено количество 33 864 л., отчетено
по НИС е 14 007.64 л.; На 30.09.2020 г. по АДД № 01000000000005570372/30.09.2020 г.
е въведено количество 35 934 л., отчетено по НИС е 15 833.6 л. Общата разлика между
въведено по документи и отчетено по НИС е 203 970,44 л. За извършената проверка
бил съставен протокол № 0453948/12.12.2020 г.
Съставен бил акт за установяване на административно нарушение на 17.12.2020
г. от ИВ. ХР. Б. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП за нарушение на чл. 118, ал.
6 ЗДДС. Актът бил връчен срещу подпис на упълномощено лице на дружеството на
17.12.2020 г.
Въз основа на горепосочения акт било издадено атакуваното наказателно
постановление № 581545-F583433 от 09.06.2021 г. от Началник Отдел „Оперативни
дейности“ в *** с което на основание чл. 185, ал. 2 ЗДДС, на дружеството била
наложена имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на
чл. 118, ал. 6 ЗДДС. Препис от НП бил връчен на упълномощено лице на дружеството
на 18.06.2021 г.
В съдебно заседание са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля
ИВ. ХР. Б..
Свидетелят поддържа фактическите констатации, отразени в АУАН, като
обяснява за начина на извършване на проверката и въз основа на какви доказателства е
направил извод за извършено нарушение. В показанията си твърди, че е съставил
посочения по-горе АУАН за установеното от него нарушение.
Съдът намира показанията на свидетеля за подробни, последователни и
съответстващи на останалия доказателствен материал, поради което и ги кредитира с
доверие.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
събраните по делото доказателства: показанията на свидетеля ИВ. ХР. Б. и
писмените доказателства по делото, приети по надлежния процесуален ред - протокол
за извършена проверка № 0453948/12.12.2020 г., сервизен протокол №
32189/21.12.2020г., АДД, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020 г., заповед № ЗЦУ-
1148/25.08.2020 г., заповед № 3766/25.09.2019 г. и заповед № 2323/12.06.2018 г.
На основата на така изяснената фактическа обстановка съдът намери от
правна страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано
лице и срещу акт, който подлежи на проверка, поради което същата е допустима.
Разгледана по същество е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.
При преценката си за законосъобразност на проведеното
административнонаказателно производство съдът прие, че не са допуснати нарушения
2
на процесуалните правила, водещи до неговото опорочаване и ограничаващи правото
на защита на нарушителя.
Административнонаказателното производство е проведено законосъобразно,
при съобразяване с изискванията на ЗАНН. Спазени са сроковете за издаване на
АУАН, визирани от разпоредбата на чл. 34, ал. 1 ЗАНН. В случая АУАН е съставен на
17.12.2020 г., след като на 12.12.2020 г. е извършена проверка в обекта и именно от тази
дата контролният орган се счита за уведомен, и въз основа на проверката е било
установено и нарушението, и неговият извършител (автор). АУАН е бил предявен за
запознаване и подписан от упълномощено лице на дружеството - жалбоподател, като в
6 - месечния срок по чл. 34, ал. 3 ЗАНН е издадено и обжалваното НП.
Спазени са предписанията на чл. 42, ал. 1, т. 1 и чл. 57, ал. 1, т. 1 ЗАНН.
Процесният АУАН е съставен от ИВ. ХР. Б. - „инспектор по приходите“ в ЦУ на НАП.
Със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния директор на НАП органите
по приходите са оправомощени да съставят актове за установяване на
административни нарушения. Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 ЗДДС
наказателните постановления се издават от изпълнителния директор на Националната
агенция за приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. НП е съставено
от Любомир Пенков Христов, който работи на длъжност Началник Отдел „Оперативни
дейности“ в *** като със заповед № ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г. на изпълнителния
директор на НАП е оправомощен да издава наказателни постановления.
Налице е словесно описание на нарушението.
Не са налице нарушения на правилата за съставянето на АУАН и неговото
връчване, уредени в чл. 40 и чл. 43, ал. 1 ЗАНН, доколкото актът е съставен в
присъствието на свидетели и на упълномощено лице на дружеството, на когото
екземпляр от акта е бил връчен.
Следователно съдът трябва да разгледа спора по същество:
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е ангажирана за
нарушение на чл. 118, ал. 6 ЗДДС, съгласно който всяко лице по ал. 1, извършващо
доставки/продажби на течни горива от търговски обект, с изключение на лицата,
извършващи доставки/продажби на течни горива от данъчен склад по смисъла на
Закона за акцизите и данъчните складове, е длъжно да предава по дистанционна връзка
на Националната агенция за приходите и данни, които дават възможност за определяне
на наличните количества горива в резервоарите за съхранение в обектите за търговия с
течни горива.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства безспорно се
установява, че е осъществен съставът на нарушение по чл. 118, ал. 6 ЗДДС. При
извършената проверка от контролните органи в бензиностанция, находяща се в гр.
София, ул. „Резбарска“ № 9, стопанисвана от „Иф Маш“ ЕООД, е констатирана
разлика между въведеното по документи количество гориво и отчетеното по
нивомерната система в общ размер на 203 970,44 л.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 2 ЗДДС регламентира, че извън случаите по ал. 1 на
лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не
са търговци, в размер от 300 до 1 000 лв., или имуществена санкция - за юридическите
лица и едноличните търговци, в размер от 3 000 до 10 000 лв. Когато нарушението не
води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1.
В случая нито в АУАН, нито в НП при индивидуализация на нарушението е
посочено дали нарушението е довело или не до неотразяване на приходи, макар тези
фактически данни да са задължителни от гледна точка и на хипотезата по чл. 185, ал. 2,
изр. 1 ЗДДС. Липсата на всякакви констатации довело ли е или не процесното
нарушение по чл. 118, ал.6 ЗДДС до неотчетени приходи, при общо посочване на чл.
185, ал.2 ЗДДС като правно основание за наложената имуществена санкция, е
3
незаконосъобразно.
С оглед гореизложеното, настоящият състав приема, че в случая приложение
следва да намери разпоредбата на чл. 185, ал. 1 вр. ал. 2 ЗДДС, тъй като не е
установено нарушението на чл. 118, ал. 6 ЗДДС да е довело до неотразяване на
приходи.
В правомощията на съда е да измени наказателното постановление,
включително и да го преквалифицира в по-леко наказуем състав, ако счита, че са
налице предпоставките за това.
Наказателното постановление следва да бъде изменено в частта относно правното
основание за налагане на административно наказание, като наложената имуществена
санкция в минималния размер по чл. 185, ал. 2 ЗДДС от 3 000 лв. бъде определена в
минимален размер по чл. 185, ал. 1 ЗДДС от 500 лв. В останалата част наказателно
постановление следва да се потвърди.
Отговорността на юридическите лица е обективна и безвиновна, поради което не
следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Не е налице хипотезата на "маловажен случай" по смисъла на чл. 28 ЗАНН.
Нарушението не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други деяния от същия вид. Същевременно следва да се отчете, че нарушаването на
правилата по ЗДДС застрашава съществено обществените отношения обект на защита
от посочените разпоредби.
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.
Въззивникът не е претендирал разноски.
Въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя, на основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ, в размер
на 80 лв.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Софийски районен
съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 581545-F583433 от 09.06.2021 г.,
издадено от Началник Отдел „Оперативни дейности“ в *** с което на ***, на
основание чл. 185, ал. 2 от Закона за данък върху добавената стойност, е наложена
имуществена санкция в размер на 3 000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 118, ал.
6 от Закона за данък върху добавената стойност, като НАМАЛЯВА, на основание чл.
185, ал. 2, вр. ал. 1 ЗДДС, имуществената санкция до размер от 500 /петстотин/ лв.
ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.
ОСЪЖДА ***, да заплати на Национална агенция по приходите сумата от 80
лв., представляваща разноски за юрисконсултско възнаграждение в производството.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд -
София град на основанията, предвидени в НПК, и по реда на Глава Дванадесета от
АПК, в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4