№ 782
гр. София, 07.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20241100510956 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на В. Д. М. (представляван от особен представител) срещу
решение № 13249/04.07.2024 г. по гр.д. № 40119/2021 г. по описа на СРС, 71 състав, в частта,
с която е признато за установено, че жалбоподателят дължи в полза на „Кредит Инс“ АД на
основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД сумата в размер на
686,72 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
81269/29.10.2018 г., ведно със законната лихва от 13.12.2019 г. до погасяването, за която сума
е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27507/2020 г. по описа на
СРС, 71 състав.
Жалбоподателят – В. Д. М. (представляван от особен представител), твърди, че решението в
обжалваната част е неправилно. Твърди, че по делото не е доказано между страните да е
налице договор за кредит. Ето защо, моли решението на СРС да бъде отменено в
обжалваната от него част, като искът за главница бъде отхвърлен.
Ответникът по жалбата – „Кредит Инс“ АД, оспорва жалбата и моли решението на СРС да
бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на
закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт,
достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Кредит Инс“ АД с установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД и чл.
1
86 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът В. Д. М. дължи на ищеца сумите, както
следва: 965,10 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК – 13.12.2019 г., до погасяването,
представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 81269/29.10.2018
г., сключен между страните; 126 лв., представляваща договорна лихва за периода от
29.10.2018 г. до 12.12.2019 г.; 57,78 лв., представляваща мораторна лихва за периода от
30.03.2019 г. до 12.12.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 27507/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.
С обжалваното решение № 13249/04.07.2024 г. по гр.д. № 40119/2021 г. по описа на СРС, 71
състав, е уважен само искът с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1
ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД и е признато за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
в размер на 686,72 лв., представляваща главница по договор за потребителски кредит
„Екстра“ № 81269/29.10.2018 г., ведно със законната лихва от 13.12.2019 г. до погасяването,
за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27507/2020 г. по
описа на СРС, 71 състав, като искът е отхвърлен до пълния предявен размер от 965,10 лв.
Исковете с правно основание чл. чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 2 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД за признаване дължимостта на договорна лихва и мораторна лихва са
отхвърлени изцяло.
Решението на СРС е обжалвано само от ответника по делото в частта, с която искът за
главница е уважен.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо в обжалваната част.
За основателност на иска за главница в тежест на ищеца е да докаже наличието на: валидно
облигационно отношение между „Кредит Инс“ АД и ответника по договор за заем, по
силата на което за ответника е възникнало задължението за плащане на процесните суми, а
именно – предаване от „Кредит Инс“ АД на ответника на паричната сума, предмет на
договора за заем, настъпване на изискуемостта на вземането за заплащане на главница–
изтичане на срока за заплащане на вноските за главница; какъв е размерът на вземането.
В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства е да докаже
положителния факт на погасяване на дълга.
Видно от договор № 81269/29.10.2018 г., между страните е налице договор потребителски
кредит, по силата на който ответникът е получил от ищеца сумата в размер на 1500 лв., като
се е задължил да върне сумата в размер на 2826 лв. В договора за кредит е посочено, че
лихвеният процент е 36 %, а годишният процент на разходите – 49,70 %. Съгласно съдебно-
счетоводната експертиза, кредитополучателят е получил сумата, предмет на договора за
заем, като същото е осъществено в брой чрез системата на „Изипей“ АД, за което по делото
е представена разписка.
Следва да се установи, дали процесният договор за потребителски кредит отговаря на
изискванията на валидност, предвидени в ЗПК.
На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7
- 12 и 20 и ал. 2 ЗПК и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
2
недействителен.
Съгласно чл. 10, ал. 1 ЗПК, договорът за потребителски кредит се сключва в писмена форма,
на хартиен или друг траен носител, по ясен и разбираем начин, като всички елементи на
договора се представят с еднакъв по вид, формат и размер шрифт – не по-малък от 12, в два
екземпляра – по един за всяка от страните по договора.
Претендираните от ищеца вземания произтичат от твърдения за сключен между него и В. Д.
М. договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние, какъвто, съобразно
разпоредбата на чл. 6 ЗПФУР, е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като
част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от
доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора
страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.
Съгласно дефинитивната разпоредба на § 1, т. 2 от ДР на ЗПФУР, средство за комуникация
от разстояние е всяко средство, което може да се използва за предоставяне на услуги от
разстояние, без да е налице едновременното физическо присъствие на доставчика и на
потребителя, като несъмнено използването на електронни формуляри в интернет и
изпращането на писма по имейл представляват средства за комуникация от разстояние и
предвид изложените от ищеца твърдения за методите на сключване на процесния договор,
правоотношението между страните попада в приложното поле на посочения нормативен акт.
Съгласно разпоредбата на чл. 18 ЗПФУР, при договори за предоставяне на финансови услуги
от разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информацията по чл. 8 от закона на потребителя, както и че е получил
съгласието на потребителя за сключване на договора (ал. 1, т. 1 и т. 3), като за доказване на
посочените обстоятелства се прилага разпоредбата на чл. 293 от Търговския закон, а в
случаите на електронни изявления - Закона за електронния документ и електронния подпис
(с изменено заглавие – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни
услуги). В настоящия случай, за доказване на възникналото между ищеца и ответника
правоотношение са представени неподписани документи – договор за кредит и общи
условия към него. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 ЗЕДЕП, електронен документ
представлява всяко електронно изявление, записано на магнитен, оптичен или друг носител
с възможност да бъде възпроизведено. Електронно изявление е словесно изявление,
представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и
визуално представяне на информацията (чл. 2, ал. 1 ЗЕДЕП). По делото не е представен
договорът за кредит под формата на електронен документ и по-конкретно – носителят, от
който същият може за бъда възпроизведен (магнитен, оптичен или друг носител).
Следователно, по делото не се установява, че между ищеца и ответника е сключен договор
за заем от разстояние под формата на електронен документ. Изложеното се потвърждава
изцяло и от заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно което по делото не
са представени информационен носител с цифрови записи, информационни артефакти,
кибер следи или такива, разпечатани в кориците на делото, които да доказват по технически
цифров път, че ответникът лично е отправял волеизявление до ищеца.
Ето защо, въззивният съд счита, че не е спазено изискването за форма, предвидено в чл. 10,
3
ал. 1 ЗПК.
Освен това, на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, договорът за потребителски кредит следва
да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от
потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат
взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на
разходите по определения в приложение № 1 от ЗПК начин. В договора е посочено, че
годишният процент на разходите по кредита е 49,70 %, без обаче при изчисляването му да е
включена такса „Гарант“, която е в значителен размер от 1100 лв., близък до този на
главницата.
Следователно, в договора не е посочен действителният годишен процент на разходите,
поради което съдът счита, че съдържанието му не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1,
т. 10 ЗПК.
При посочените съображения, съдебният състав счита, че формата и съдържанието на
процесния договор за потребителски кредит не отговарят на изискванията на чл. 10, ал. 1 и
чл. 11, ал. 1, т. 10, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият се явява недействителен.
На основание чл. 23 ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за
недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита. Съгласно съдебно-счетоводната експертиза, приета в
първоинстанционното производство, кредитополучателят е получил сумата в размер на 1500
лв., като е върнал сумата в размер на 1135,70 лв..
Следователно, основателен се явява единствено искът за главница до сумата в размер на
364,30 лв. – разликата между получената сума по договора за кредит и погасената от страна
на кредитополучателя.
Ето защо, решението на СРС в частта, с която искът за главница е уважен над сумата в
размер на 364,30 лв. до сумата в размер на 686,72 лв., следва да бъде отменено, като искът за
главница в посочената част бъде отхвърлен.
В останалата обжалвана част първоинстанционното решение следва да бъда потвърдено.
Предвид изхода от обжалването, решението следва да бъде отменено и в частта, с която в
полза на ищеца са присъдени разноски за първоинстанционното исково производство над
сумата в размер на 220,81 лв. до сумата в размер на 529,80, както и в частта, с която в полза
на ищеца са присъдени разноски за заповедното производство над сумата в размер на 68,13
лв. до сумата в размер на 200,80 лв.
По разноските:
При този изход на спора в полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в
размер на 636,59 лв. – разноски във въззивното производство съобразно отхвърлената част
от жалбата.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати в
полза на СГС сумата в размер на 11,74 лв., представляваща разноски за държавна такса
съобразно уважената част от въззивната жалба.
Така мотивиран, съдът
4
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 13249/04.07.2024 г. по гр.д. № 40119/2021 г. по описа на
СРС, 71 състав, в частта, с която е признато за установено, че В. Д. М. дължи в полза
на „Кредит Инс“ АД на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1
ЗЗД сумата над 364,30 лв. до сумата в размер на 686,72 лв., представляваща главница
по договор за потребителски кредит „Екстра“ № 81269/29.10.2018 г., ведно със
законната лихва от 13.12.2019 г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27507/2020 г. по описа на СРС, 71 състав, в
частта, с която В. Д. М. е осъден да заплати в полза на „Кредит Инс“ АД разноски за
първоинстанционното исково производство над сумата в размер на 220,81 лв. до
сумата в размер на 529,80 лв., както и в частта, с която В. Д. М. е осъден да заплати в
полза на „Кредит Инс“ АД разноски за заповедното производство над сумата в размер
на 68,13 лв. до сумата в размер на 200,80 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1,
вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предявен от „Кредит Инс“ АД, ЕИК ********* срещу В. Д. М.,
ЕГН **********, за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата
над 364,30 лв. до сумата в размер на 686,72 лв., представляваща главница по договор
за потребителски кредит „Екстра“ № 81269/29.10.2018 г., ведно със законната лихва от
13.12.2019 г. до погасяването, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 ГПК по ч.гр.д. № 27507/2020 г. по описа на СРС, 71 състав.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 13249/04.07.2024 г. по гр.д. № 40119/2021 г. по
описа на СРС, 71 състав, в останалата обжалвана част, с която е признато за
установено, че В. Д. М. дължи в полза на „Кредит Инс“ АД на основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД до сумата в размер на 364,30 лв.,
представляваща главница по договор за потребителски кредит „Екстра“ №
81269/29.10.2018 г., ведно със законната лихва от 13.12.2019 г. до погасяването, за
която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 27507/2020 г.
по описа на СРС, 71 състав, в частта, с която В. Д. М. е осъден да заплати в полза на
„Кредит Инс“ АД разноски за първоинстанционното исково производство до сумата в
размер на 220,81 лв., както и в частта, с която В. Д. М. е осъден да заплати в полза на
„Кредит Инс“ АД разноски за заповедното производство до сумата в размер на 68,13
лв.
ОСЪЖДА В. Д. М., ЕГН **********, да заплати в полза на „Кредит Инс“ АД,
ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 636,59 лв. –
разноски във въззивното производство съобразно отхвърлената част от жалбата.
5
ОСЪЖДА „Кредит Инс“ АД, ЕИК ********* да заплати в полза на Софийски
градски съд на основание чл. 78, ал. 6 ГПК сумата в размер на 11,74 лв.,
представляваща разноски за държавна такса за въззивно обжалване съобразно
уважената част от жалбата.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6