Решение по дело №416/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е по Раздел ІІІ от Глава Десета на АПК.

Образувано е по жалба от Т. И. Д. от [населено място] против Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград – в частта „сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към „EVN България“ АД по ИТН ………..; сметките ми/ни за потребление на вода към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково по Абонатен №…….“, издадена от Общински съвет – Димитровград.

С Определение №2345 от 06.06.2024г. на Хасковски АС в настоящото производство на основание чл.189, ал.2 от АПК е присъединен като оспорващ П. Т. З.. В искането за присъединяване са посочени същите възражения относно незаконосъобразност, изложени от жалбоподателката Д..

В жалбата и искането за присъединяване се твърди, че оспорената част от приложението от Наредбата е в противоречие с чл.71, т.1 ЗМДТ, тъй като законът не поставял никакви изисквания за даване на съгласие от задълженото лице да проверяват сметките му за потребление не ел.енергия и за вода в имота. От това трябвало да бъде направен извод за отмяна на Приложението като нищожно или незаконосъобразно поради надхвърляне на нормотворческите предели от страна на Общински съвет Димитровград и несъответствие със закона. Така налице били отменителните основания по чл.15, ал.1, чл.146, т.1, т.3, т.4 и т.5 от АПК. Освен това, Общински съвет –Димитровград не спазил административнопроизводствените правила по чл.26 и чл.28 от ЗНА, тъй като не публикувал проекта на наредбата на сайта на общината 30 дни преди нейното приемане. Липсвал доклад и анализ на оспорената част за съответствие с правото на Европейския съюз, като в случая липсвало и съответствие с вътрешното право, както и информация за очакваните финансови постъпления в общинския бюджет от оспорената част. Иска се отмяна на оспорения текст от Приложение 6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, и присъждане на направените разноски.

Ответната страна - Общински съвет Димитровград, считат оспорването за неоснователно, като претендират направените разноски и правят възражение относно размера на заплатеното адвокатското възнаграждение.

Окръжна прокуратура Хасково намира оспорването за основателно.

Административен съд Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Докладна записка №РД-28-125/09.03.2023г. Кмет на Община Димитровград на основание чл.9 от ЗМДТ и чл.21, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация предлага на Общински съвет Димитровград да приеме решение, с което да измени Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград - в отделни нейни части. Към докладната записка е предвиден нов пар.8 от ПЗР на Наредбата – относно утвърждаване на образец, както и представен проект на Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредбата, представляващо Декларация по чл.71, т.2 от ЗМДТ и чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград. В Декларацията – л.531-533 от делото, е посочено: „На основание чл.18 от ЗМДТ, декларирам/е, че съм/сме съгласен/съгласни служители на общината да извършват проверка за спазването на условията по декларацията, включително и да проверяват: „- сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към „EVN България“ АД по ИТН ………..; - сметките ми/ни за потребление на вода към „В и К“ ЕООД по Абонатен №…….“.

Видно от публикуваните на публично достъпния официален уеб сайт на Община Димитровград проекти на нормативни актове ([интернет адрес]), докладната записка на кмета на община Димитровград е била публикувана на 20.02.2023г. Датата на публикуване се установява и от представената по делото разпечатка от сайта на Община Димитровград - л.534.

Проектът за изменение на Наредбата и Приложение 6, представляващо декларация, представени в Докладна записка №РД-28-125/09.03.2023г., са разглеждани от ПК при Общински съвет Димитровград, които са изразили положително становище /л.535/, като видно от извършените регистрации становищата са постъпили в периода 14-16.03.2023г.

На 21.03.2023г. в Общински съвет – Димитровград е постъпило Допълнение рег.индекс РД-28-125#1/21.03.2023г. към Докладна записка №РД-28-125/09.03.2023г. - л.538, в което е отразено предложението на ПК по законност и обществен ред, а именно – в наименованието на процесната декларация да отпадне основанието „чл.71, т.2 от ЗМДТ“. Приложен е и образец на декларацията, в наименованието на която липсва изписване на основание „чл.71, т.2 от ЗМДТ“.

В Справка от 22.03.2023г., публикувана на 20.03.2023г., за постъпилите предложения по повод публикувания проект – л.536, са отразени предложенията от общински съветник и от ПК.

На 23.03.2023г. е проведено заседание на Общински съвет Димитровград, за което е съставен Протокол №43 от същата дата - л.516 и сл., при дневен ред, включващ и разглеждане на докладна записка на кмета на общината за приемане на решение, с което да се измени Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в отделни нейни части. Видно от протокола – т.11, л.516 от делото, е прието предложение за промяна на първоначално предложения с Докладна записка №РД-28-125/09.03.2023г. проект на декларация по Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредбата, като текстът в проекта „- сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към „EVN България“ АД по ИТН ………..“ е променен в съответствие с приетото предложение „- сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към съответния доставчик на електрическа енергия по ИТН ………..“, като така е прието предложението на общински съветник Зл.К. /Решение №1016/23.03.2023г./.

С Решение №1017/23.03.2023г. - л.519, Общински съвет Димитровград приема Наредба за изменение и допълнение на Наредба №10, като на основание чл.21, ал.1, т.23 и ал.2 от ЗМСМА, чл.11, ал.3, чл.8, ал.1 във вр. с чл.9 от ЗМДТ, чл.26 и чл.28 от ЗНА, чл.76, ал.3 и чл.79 от АПК, с 31 гласа „ЗА“, 0 гласа „ПРОТИВ“, 2 гласа „ВЪЗДЪРЖАЛИ СЕ“ приема пар.6 – Приложение №6 към чл.21, ал.5, Декларация, в която е обективиран текст: „- сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към съответния доставчик на електрическа енергия по ИТН ………..“. Видно е от това решение и че първоначално предложения с Докладна записка №РД-28-125/09.03.2023г. текст „- сметките ми/ни за потребление на вода към „В и К“ ЕООД по Абонатен №…….“ е променен, както следва : „- сметките ми/ни за потребление на вода към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково по Абонатен №…….“.

Решението, с което са приети измененията, е прието с 28 гласа ЗА, 0 гласа ПРОТИВ, 5 гласа ВЪЗДЪРЖАЛ СЕ, от общо 33-ма гласували.

Като писмено доказателство по делото е прието в заверено копие, представено от жалбоподателката, Декларация по чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, подписана от Т.Д. на 01.04.2024г. и касаеща 2025г.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Оспорването е процесуално допустимо, като следва да се има предвид, че жалбоподателката Т.Д. и присъединилият се към оспорването П. З. оспорват текстове от Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, които създават задължение за деклариране на съгласие относно проверка от служители на Общината на комунални сметки. Тези текстове в актуалната си редакция към подаване на жалбата и понастоящем са със следното съдържание: „- сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към съответния доставчик на електрическа енергия по ИТН ………..“ и „- сметките ми/ни за потребление на вода към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково по Абонатен №…….“. Така установеното относно липса на пълно съответствие в граматическото формулиране на задължението в жалбата и в актуалната редакция настоящият състав счита, че не е пречка за редовността на оспорването. Предмет на оспорване са текстове от подзаконовия нормативен акт в актуалната му редакция.

Оспорването на тези текстове е от лица с правен интерес. Съгласно чл.186, ал.1 от АПК право да оспорват подзаконов нормативен акт имат гражданите, организациите и органите, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати или могат да бъдат засегнати от него или за които той поражда задължения. В случая жалбоподателите притежават недвижими имоти на територията на Община Димитровград и са адресати на приетия от Общински съвет Димитровград текст на Приложение №6 към Наредбата, представляващо Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград.

Оспорването пред съда е частично и касае текстове на Приложение №6 към Наредбата, респ. декларацията, което е допустимо, съгласно чл.185, ал.2 от АПК. Освен това разпоредбата на чл.187, ал.1 от АПК изрично предвижда безсрочност на оспорването на подзаконовите нормативни актове, т. е. без ограничение във времето.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Нормата на чл.21, ал.2 от Закон за местното самоуправление и местната администрация предвижда принципна компетентност на общинския съвет, в изпълнение на своите правомощия по ал.1 на същата разпоредба, да приема правилници, наредби, инструкции, решения, декларации и обръщения. Поради това оспорената част от Наредбата, както и същата като цяло, е издадена от компетентен орган – Общински съвет Димитровград, съобразно разпоредбата на чл.21, ал.2 от ЗМСМА.

Не е спорно по делото, а и се установява от приетите писмени доказателства, че текстовете на Приложение №6 към Наредбата, представляващо Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата № 10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, са приети с решения, взети на редовно проведено заседание на общинския съвет, при наличие на кворум, с мнозинство повече от половината от общия брой на общинските съветници и при явно гласуване, т. е. при спазване на изискванията по чл.27, ал.2, ал.3 от ЗМСМА.

Спазени са изискванията за форма на административния акт, част от който са оспорените текстове.

Не се установява нарушение на административнопроизводствените правила в ход на приемане на Наредбата. Процедурата е протекла съобразно изискването по чл.26, ал.2 от ЗНА за публикуване на проекта за приемане на Наредбата в официалния сайт на Общината Димитровград. Докладната записка на кмета на община Димитровград е била публикувана на 20.02.2023г. на официалния сайт, т.е. спазен е срокът по чл.26, ал.4 от ЗНА за депозиране на евентуални предложения и становища по проекта преди разглеждането му на заседанието на общинския съвет. Налице е изпълнение на разпоредбата на чл.78, ал.3 от АПК за публикуване на окончателния текст на Наредбата на официалния сайт на Общината.

Непубликуването на допълнителната докладна записка на Кмета на Община Димитровград на сайта на Общината в случая не е довело до нарушаване на административнопроизводствените правила. Това е така, защото оспорените в настоящото производство текстове от Декларация по чл.21, ал.5, представляваща Приложение №6 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на община Димитровград, са били предложени на общинския съвет за приемане още с първата докладна записка на кмета. Тези текстове, дори да са били променени с последвалото допълнение на докладната не са със смисъл, различен от първоначалния вложен в тях – да се създаде задължение за декларатора относно проверка на негови сметки при доставчици на електроенергия и вода за съответен имот.

Не е налице неспазване от страна на ответника на предвиденото в чл.28, ал.2 от ЗНА. Изпълнението на изискванията на посочената норма е видно от съдържанието на докладната записка на кмета на община Димитровград и макар това относимо съдържание да не е изчерпателно, в конкретния случай не може да се приеме, че е допуснато съществено процесуално нарушение, поради неспазване на изискванията на обсъжданата норма.

Относно спазването на материалния закон съдът намира следното:

Волята на законодателя е, че таксата за битови отпадъци се заплаща за съответните доставени от общината услуги по чл.62 от ЗМДТ и извършените от общината дейности. Така таксата се дължи, когато услугата се ползва и съответно таксата не следва да се дължи, когато общината не е създала условията за ползване на услугата или когато тези условия са създадени, но задълженото лице не я ползва. В този смисъл в закона липсват посочени материалноправни условия във връзка с освобождаване на ТБО, които да са по своето естество допълнителни изисквания към задължените лица било да декларират, било да представят документи като битови потребители на електроенергия и вода, а още по-малко липсва като условие те да дадат съгласие за извършване на проверки от служителите на общината относно ползваните комунални услуги.

В случая следва да се има предвид и че съобразно чл.71, т.2 от ЗМДТ /Изм. - ДВ, бр.153 от 1998г., бр.103 от 1999г., бр.119 от 2002г., в сила от 01.01.2004г., доп., бр.101 от 2013г., в сила от 01.01.2014 г., изм., бр.88 от 2017г., в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021г. - изм., бр.98 от 2018г., в сила от 01.01.2019г., бр.14 от 2021г., в сила от 17.02.2021г./ "не се събира такса за услугата по чл.62, т.1 /събиране и транспортиране на битови отпадъци до съоръжения и инсталации за тяхното третиране/ и дейността по третиране на битовите отпадъци - част от услугата по чл.66, ал.1, т.2, когато имотът е незастроен или не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец и ред, определени с наредбата по чл.9, от задълженото лице до 31 октомври на предходната година в общината по местонахождението на имота". Съгласно пар.21 от ПЗР ЗИД ЗМДТ изменението на разпоредбата, публикувано в ДВ, бр.88 от 2017г., влиза в сила от 1 януари на втората година, следваща публикуването на резултатите от преброяването на населението и жилищния фонд в Република България през 2021г. Резултатите от преброяване на населението и жилищния фонд са публикувани на 03.10.2022г., поради което към момента на приемане на Наредбата не е изтекъл указаният по-горе период за влизане в сила на посочената разпоредба, касаеща условията за освобождаване от такса по реда на чл.71 от ЗМДТ.

Съгласно приложимата към приемането на оспорените части от наредбата разпоредба на чл.71, т.1 от ЗМДТ - в редакцията от ДВ бр.101 от 2013г., "не се събира такса за сметосъбиране и сметоизвозване, когато услугата не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец от собственика или ползвателя до края на предходната година в общината по местонахождението на имота". От текста на цитираната разпоредба се установява, че законодателят предвижда изключения от събирането на такса – услугата да не се предоставя от общината или ако имотът не се ползва през цялата година и е подадена декларация по образец. Разпоредбата на чл. 71, т. 1 от ЗМДТ не предвижда задължение за подаване на декларации от задължените лица, че са съгласни да бъдат извършвани проверки за сметки за потребление на ел.енергия и вода към съответния доставчик, касаещи имот на декларатора.

Предвид изложеното, оспореният текст на Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, който гласи : „- сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към съответния доставчик на електрическа енергия по ИТН ………..“ и „- сметките ми/ни за потребление на вода към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково по Абонатен №…….“ е свързан с въвеждането на допълнителни условия при приемането на тези декларации и при преценката за освобождаване от ТБО, което излиза извън предвидените от законодателя материалноправни условия за освобождаване от ТБО, поради което се явява незаконосъобразен.

С оглед на крайния извод за основателност на оспорването на двамата жалбоподатели следва да бъдат заплатени разноските, направени в настоящото производство – на Т.Д. д.т. в размер на 10,00 лева, 1000,00 лева – за адв.възнагражедние и 30,00 лева – за обнародване, а на П.З. – 1000,00 лева адв.възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.193, ал.1 от АПК, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ текста на Приложение №6 към чл.21, ал.5 от Наредба №10 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Димитровград, в Декларация по чл.21, ал.5 от Наредбата, който гласи : „- сметките ми/ни за потребление на ел.енергия към съответния доставчик на електрическа енергия по ИТН ………..“ и „- сметките ми/ни за потребление на вода към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Хасково по Абонатен №…….“ .

ОСЪЖДА Община Димитровград да заплати на Т. И. Д., [ЕГН], от [населено място], направените по делото разноски в общ размер на 1040,00 лева, както и на П. Т. З., [ЕГН], от [населено място] – 1000,00 лева.

Решението може да бъде обжалвано пред ВАС в 14-дневен срок от съобщението за постановяването.