№ 124
гр. Варна, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
при участието на секретаря Геновева Хр. Ненчева
в присъствието на прокурора Николета Лъчезарова Добрилова-Арнаудова
(АП-Варна)
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20213000600287 по описа за 2021 година
Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e
образувано по въззивна жалба от защитника на подсъдимия ЯН. СТ. АЛ.,
ЕГН ********** против присъда № 49 от 14.06.2021г. по НОХД № 478/2021
год. по описа на Окръжен съд – Варна.
С атакувания съдебен акт въззивникът е бил признат за виновен в това,
че за времето от 07.06.2020 год. до 12.06.2020 год. в гр. Варна, при условията
на продължавано престъпление, използвал данни от платежен инструмент -
дебитна карта банкова карта Visa Debit с № 483886******7988, издадена от
„Централна кооперативна банка" АД, без съгласието на титуляра А.Я.П.а,
като извършил 15 /петнадесет/ плащания и преводи на парични суми на обща
стойност 460.00 лева /четиристотин и шестдесет/ и 31 неуспешни плащания и
преводи на парични суми, и деянието не съставлява по-тежко престъпление.
На основание чл. 249, ал.1, пр.2, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК на
подс.А. е определено наказание ЛИШАВАНЕ от СВОБОДА за срок от ДВЕ
ГОДИНИ И ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, както и наказание ГЛОБА в размер 920
лв./деветстотин и двадесет лева/;
По реда на чл.25, ал.2, вр.чл.23, ал.1 от НК ВОС е групирал наказанията
по НОХД №1572/2020 г. по описа на ВРС, НОХД №4983/2020 г. по описа на
ВРС, НОХД №450/2021 г. по описа на РС-Монтана с това по настоящото
1
дело, като е наложил на подс.А. за изтърпяване най-тежкото от тях, а именно
„Лишаване от свобода“ за срок от 2 години и 4 месеца.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“Б“ от ЗИНЗС ВОС е постановил
изтърпяването на общото наказание да се осъществи при първоначален
СТРОГ режим.
Въззивното производство пред Варненския апелативен съд е образувано
по жалба от подсъдимия А., с която се твърди, че постановената присъда е
незаконосъобразна, а наложеното наказание е явно несправедливо. Иска се
нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд. Алтернативно се моли нейното изменение чрез
намаляване на наложеното наказание „лишаване от свобода” в хипотезата на
чл.55 от НК.
В съдебно заседание въззивният прокурор изразява становище за
неоснователност на въззивната жалба. Счита, че обстоятелствата, включени в
предмета на доказване, са били установени по несъмнен и категоричен начин,
а материалния закон е бил приложен правилно. Аргументира становище за
справедливост на наложеното наказание.
В съдебно заседание защитникът на подсъдимия, в лицето на адв.Г.К. от
АК Варна, поддържа жалбата като излага аргументи единствено за
несправедливост на наложеното наказание в аспект на несъразмерна тежест.
Иска се изменение на присъдата и намаляване на размера на наложеното
наказание.
В личната си защита подс.А. също излага искане за намаляване срока на
наложеното му наказание „Лишаване от свобода“.
В последната си дума подсъдимият изразява съжаление за стореното от
него и декларира, че „няма да се повтори“.
Настоящият състав на Варненския апелативен съд намира оплакванията
на защитата на подсъдимия за неоснователни по следните съображения:
Първоинстанционното съдебно производство е протекло по реда на
съкратеното съдебно следствие. Било е образувано по внесен във ОС-Варна
обвинителен акт срещу ЯН. СТ. АЛ. за извършено престъпление по чл. 249,
ал.1, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК. Съдът е провел съдебно следствие, в което е
положил дължимата грижа с допустими доказателствени способи да установи
обективната истина. В резултат на проведеното съдебно дирене, се
установяват следните релевантни факти:
Подс. Я.А., св. О.П. и св. К.П.К. се познавали отдавна. Св. О.П. не
желаел да контактува често с подс. Я.А. и не желаел последният да посещава
и жилището му, защото знаел, че подс. А. често извършва кражби, дори на
вещи на свои приятели.
Въпреки това, на неустановена дата за периода 01.06.2020 г. -06.06.2020
г. подс. Я.А. и св. О.П. се срещнали по настояване на подс. А. в с. Приселци,
Варненска област. Разхождали се, говорили си, като се придвижвали с
2
автомобил, управляван от св. О.П..
У себе си св. О.П. имал неустановена по размер парична сума и дебитна
банкова карта Visa Debit с № 483886******7988, издадена от „Централна
кооперативна банка“ АД на името на неговата майка - св. А.Я.П.а. Св. П. дала
дебитната си банкова карта на сина си, тъй като той очаквал издаването на
такава на свое име, за да може св. П. да си превежда пари по нея от своята
банкова сметка в „Уникредит Булбанк“ АД и да пазари.
В района на гробището в с. Приселци, Варненска област имало гора,
където св. П. спрял автомобила, излязъл от него и стоял в задната му част.
Портмонето с намиращите се в него пари, дебитна банкова карта на името на
майка му св. А. П. и документи св. П. оставил в джоба на предната лява врата
на автомобила. Докато бил извън автомобила св. П. не изпускал нито за миг
от поглед подс. Я.А., знаейки за навиците му. Подс. А. излязъл от мястото, на
което стоял в автомобила - предна дясна седалка и се преместил на мястото
на шофьора.
Подс. Я.А. взел портфейла на св. О.П., извадил от там дебитната
банкова карта Visa Debit с № 483886******7988, издадена от „Централна
кооперативна банка“ АД на името на св. А.Я.П.а, заснел с мобилния си
телефон номера на банковата карта и другите лични данни, изписани на нея,
както и трицифрения код, изписан на задната страна на картата. След това
подс. Я.А. отново прибрал в портфейла банковата карта, но портфейла
оставил не на същото място - в джоба на предна лява врата, а под ръчната
спирачка на автомобила. Св. О.П. не възприел тези действия в автомобила на
подс. А., тъй като само виждал само главата му от мястото, на което бил
застанал. След като отново влязъл в автомобила св. О.П. забелязал, че
портфейла му е преместен, затова го взел, отворил го и видял, че няма
липсващи пари и документи.
След това св. О.П. закарал подс. Я.А. до кв. „Аспарухово“ и се прибрал
в с. Приселци.
Към момента, в който подс. Я.А. заснел данните от дебитната банкова
карта Visa Debit с № 483886******7988 на св. А. П., по нея имало налична
сума в размер на 213.84 лева, видно от представеното извлечение по
банковата сметка от „Централна кооперативна банка“ АД. На 10.06.2020 г. св.
О.П. наредил сумата от 500.00 /петстотин/ лева от своята сметка в
„Уникредит Булбанк“ АД по банковата сметка на св. А. П. в „Централна
кооперативна банка“ АД, по която била издадена дебитната банкова карта.
На 07.06.2020 г. подс. Я.А., имайки данните от дебитната банкова карта
Visa Debit с № 483886******7988 на св. А. П. започнал да превежда суми от
нея и да захранва своята сметка в онлайн казина, където залагал.
На 07.06.2020 г. подс. А. направил 3 /три/ разплащания към В365, а
именно - в 18.48 часа - покупка на стойност 10 лв., в 19.34 часа - покупка на
стойност 10 лв. и в 19.35 часа - покупка на стойност 30,00 лв., както и 3 /три/
разплащания към TELEMATIC INTERACTIVBG, а именно - в 19.40 часа -
3
покупка на стойност 10 лв., в 19.43 часа - покупка на стойност 20,00 лв. и в
19.55 часа - покупка на стойност 10,00 лв. На 07.06.2020 г. подс. Я.А.
направил 4 /четири/ неуспешни плащания на виртуален терминал към
TELEMATIC INTER ACTIVB G.
На 08.06.2020 г. подс. Я.А. направил 8 /осем/ неуспешни плащания на
виртуален терминал - 2 /две/ към В365 и 6 /шест/ към TELEMATIC
INTERACTIVBG.
На 09.06.2020 г. подс. Я.А. направил 2 /две/ неуспешни плащания на
виртуален терминал към TELEMATIC INTERACTIVBG.
На 10.06.2020 г. подс. Я.А. направил 9 /девет/ разплащания към
TELEMATIC INTERACTIVBG, а именно - в 16.42 часа - покупка на стойност
10,00 лв., в 17.09 часа - покупка на стойност 40,00 лв., в 17.36 часа - покупка
на стойност 10,00 лв., в 19.03 часа - покупка на стойност 20,00 лв., в 19.23
часа - покупка на стойност 50,00 лв., в 19.43 часа - покупка на стойност 40,00
лв., в 19.48 часа - покупка на стойност 50,00 лв., в 20.00 часа -покупка на
стойност 100,00 лв. и в 20.46 часа - покупка на стойност 50,00 лв.
На 10.06.2020 г. подс. Я.А. направил 3 /три/ неуспешни плащания на
виртуален терминал към TELEMATIC INTERACTIVBG.
На 11.06.2020 г. подс. Я.А. направил 11 /единадесет/ неуспешни
плащания, а на 12.06.2020 г. - 3 /три/ неуспешни плащания на виртуален
терминал към TELEMATIC INTERACTIVBG.
Общата стойност на паричната сума от успешните преводи от сметката
на св. А. П. към онлайн сметката на подс. А. била в размер на 460.00
/четиристотин и шестдесет/ лева.
Горната фактическа обстановка е не само изложена в обстоятелствената
част на обвинителния акт, тя е призната от подсъдимия в процедурата по
гл.27 НПК, но й се установява от наличната по делото доказателствена
съвкупност – показанията на свидетелите – О.П., А. П., К.К., Т.Х. писмените
доказателства – банкови извлечения, справка за съдимост, характеристична
справка, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние
на подс. Я.А. и др.
Първата инстанция е оценила доказателствата като събрани по реда и
начините, указани в НПК, поради което и ги е приела за годни източници на
доказателствена информация, приобщила ги е по реда на чл.373, ал.1,
вр.чл.283 от НПК, кредитирала ги с доверие и е изградила върху тях
вътрешното си убеждение.
Настоящият състав на въззивната инстанция намира, че приоритетно
следва да разгледа възраженията за допуснати съществени процесуални
нарушения от първата инстанция при разглеждането на делото по реда на
т.нар „съкратено съдебно следствие“, доколкото то предопределя
произнасянето по приложението на материалния закон.
Тук следва да се отбележи, че подобно оплакване се съдържа
4
единствено в саморъчно изготвеното допълнение към въззивната жалба на
подс.Я.А., в което неконкретизирано се твърди за допуснати „процесуални
грешки и нарушения“, довели до накърняване на „всички човешки права и
законни интереси“ на подсъдимия; твърди се, че прокуратурата е изготвила
„манипулиран и добре подреден обвинителен акт“, с който подвежда съда да
приеме недостоверни и с невярно съдържание материали и да постанови
необоснован съдебен акт. Въззивният съд, ангажиран от задължението си по
чл.314 от НПК, намира оплакванията за несъстоятелни. На първо място
следва да се посочи тяхната недопустимост в проведеното по реда на т.нар.
„съкратено съдебно следствие” производство, в хипотезата на чл. 371, т. 2 от
НПК. При избрания от подсъдимия диференциран ред на разглеждане на
делото, същият получава по-благоприятно наказателно правно третиране във
връзка с наказанието, което следва да понесе, но същевременно се съгласява с
известни ограничения - да не спори по поддържаните от прокурора факти,
както и да не бъдат проверявани лично и непосредствено от всички
участници в процеса на установяващите ги доказателства и доказателствени
средства. Затова оспорването на признатите факти, каквото по съществото си
е твърдението за „подвеждане“ на съда да постанови необоснован акт,
представлява оттегляне на самопризнанието по чл. 371, т. 2 от НПК, което
оттегляне е процесуално недопустимо пред въззивната инстанция. Съгласно
ТР № 1 от 2009 г. на ОСНК на ВКС, крайният момент до който могат да бъдат
оттеглени изявленията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК е
постановяването на определението на първостепенния съд по чл. 372, ал. 4 от
НПК. След като делото е решено при условията на диференцираната
процедура по чл.371, т.2 от НПК и при нейното провеждане не са допуснати
съществени процесуални нарушения /такива липсват по настоящето дело, за
което ще стане реч по-долу/, защитата на подсъдимия остава ограничена в
рамките на признатите фактически положения по обвинителния акт. Ако
подсъдимият не е бил съгласен с изложената фактология в обвинителния
процесуален документ, същият не е следвало да инициира провеждането на
диференцираната процедура, а е следвало своевременно да изложи
съображенията си, за да може производството да се проведе по общия ред. В
този смисъл е и практиката на ВКС на РБ - Решение № 282 от 23.09.2015 г. на
ВКС по н. д. № 885/2015 г., III н. о., НК, Решение № 279 от 16.09.2015 г. на
ВКС по н. д. № 813/2015 г., III н. о., НК
Както вече беше отбелязано - при провеждането на диференцираната
процедура не са били допуснати съществени процесуални нарушения,
изискващи отмяна на постановения съдебен акт. Прочитът на съдебния
протокол от 14.06.2021 г. сочи, че признанието на фактите по обвинителния
акт и изявлението на подсъдимия, че не желае да се събират доказателства за
тези факти, са извършени напълно доброволно, с ясното съзнаване на
правните последици от това действие. Подс.А. в процеса на формиране на
това решение е бил подпомогнат от служебен защитник, с когото е
консултирал поведението си. Първата инстанция още в рамките на
5
проведеното разпоредително заседание е разяснила правата на подсъдимия и
последиците от евентуално негово признание на фактите, след което съдът е
отново е изслушал подсъдимия, който е манифестирал изричната си ясна и
недвусмислена воля, доброволно заявявайки, че признава фактите и
обстоятелствата, изложени в обстоятелствената част на обв.акт. В същия
смисъл е и изявлението на неговия защитник (л.75 гърба от НОХД на ВОС).
При така описаната хронология ВАпС намира, че съдебният състав на
първата инстанция е процедирал стриктно и законосъобразно от процесуална
гледна точка. Процесуалните възможности на подсъдимия за разглеждане на
делото по реда на глава 27 от НПК и последиците от това са били надлежно
разяснени. Съдебното производство е протекло с участието на защитник на
въззивника, като съгласно съдържанието на цитираните по-горе съдебни
протоколи, релевантните изявления на подсъдимия при предварителното
изслушване са били направени след консултации със защитника. Горното
мотивира въззивната инстанция да приеме, че подсъдимият е оценил
информирано процесуалните си възможности и целите си, съпоставил е
предимствата и ограниченията, от една страна, на законодателно предвидения
"бонус" с редукция на наказанието с 1/3 заради доброволен отказ от някои
негови процесуални права, а от друга – на възможността за пълноценна
реализация на класическата доказателствена дейност със събиране на
доказателства.
Личните волеизявления на подсъдимия са направени при стриктно
спазване на процесуалните изисквания, изпълнението на които гарантира, че
отразяват свободната му воля и пълното съзнаване на съответните правни
последици. При осигурени гаранции за независимостта и свободата на лично
изразената от подсъдимия суверенна воля за провеждане на диференцираната
процедура с ясното разбиране за последствията от това, решението му да
признае фактите в обвинителния акт и отказът му от събиране на
доказателства за тях са окончателни. Съобразно задължителните разяснения
на ОСНК на ВКС, дадени с ТР № 1/2009 г., изявленията на подсъдимия по чл.
371, т. 2 от НПК не могат да бъдат оттеглени след постановяване на
съдебното определение по чл. 372, ал. 4 от НПК. Щом съгласието на
подсъдимия е доброволно формирано и недвусмислено изразено към момента
на провеждане на диференцираната процедура, последващата промяна на
намеренията му и преоценка на решението му въз основа на каквито и да е
субективни фактори, няма правно значение. Законосъобразността на
проведеното съкратено съдебно следствие по чл. 371, т. 2 от НПК не се влияе
по никакъв начин и от съображения относно действителното отношение на
дееца към извършеното от него деяние. Според Решение № 6 от 8.04.2020 г.
на ВКС по н. д. № 1196/2019 г., I н. о., НК, диференцираната процедура може
да бъде проведена и когато признанието и съгласието на подсъдимия са
депозирани и само с оглед постигането на предвидените в чл. 373, ал. 2 от
НПК вр. чл. 58а от НК благоприятни последици при наказването му.
Становище, което изцяло се споделя и от настоящия състав на ВАпС. Този
6
законов "бонус" компенсира постигнатата процесуална икономия в процеса
на доказването, без за прилагането му да се изисква критичност,
чистосърдечност и дълбока искреност на самопризнанието.
Оттук насетне на преценка подлежи правилността на решението на
първата инстанция да проведе „съкратено съдебно следствие” с оглед
наличието на втората предпоставка, предвидена в чл.372, ал.4 от НПК – а
именно дали самопризнанието се подкрепя от доказателствата, събрани на
досъдебното производство. В конкретния случай съдът не е допуснал
нарушения на задълженията си като е провел съкратено съдебно следствие по
чл. 371, т. 2 от НПК, тъй като целият събран доказателствен материал,
коментиран и от първата инстанция, безпротиворечиво сочат въззивника като
автор на деянието – извод, възприет и от въззивния съд. В подкрепа на
обвинението са не само самопризнанията на подсъдимия, но и показанията на
О.П., А. П., К.К. и Т.Х. както и банковите извлечения.
Друга последица от законосъобразно проведеното съкратено съдебно
следствие от първата инстанция е, че въззивната проверка е ограничена от
рамките на признатите от подсъдимия факти, поради което Варненският
апелативен съд поначало не разполага с правомощия да приема други
фактически положения.
При така установената фактическа обстановка Варненският
апелативен съд споделя мотивите на първата инстанция относно
материалната квалификация на деянието на подсъдимия А.. Същият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл.
249, ал.1, пр.2, вр.чл.26, ал.1 от НК.
От обективна страна е безспорно установено, че подсъдимият
осъществил 15 успешни транзакции, използвайки дебитната карта, издадена
от „Централна кооперативна банка“ АД, с титуляр А. П., като без нейно
знание и съгласие е извършил преводи на парични суми на обща стойност
460,00 лева.
От субективна страна деянието е извършено от подс. А. с пряк умисъл,
тъй като е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал
е и е искал настъпването на общественоопасните му последици.
Без съмнение е налице еднородна престъпна дейност, доколкото се
касае за повече от едно деяние, извършени в сравнително кратък период от
време - в рамките на около 5 дни, при относителна една и съща обстановка и
по отделно осъществяват състава на едно и също престъпление - 249, ал. 1 от
НК и безспорно при една и съща форма на вина - пряк умисъл.
По оплакването за несправедливост на наложеното наказание:
Подс.А. поддържа искане за намаляване на размера на наложеното му
наказание „Лишаване от свобода“.
ВОС при определяне на наказанието не е допуснал нарушение на закона
и на принципа на справедливостта. ВОС е отчел действителната обществена
7
опасност на деянието, която по обективни критерии е определена от
законодателя – за престъплението по чл.249, ал.1 от НК предвиденото
наказание е „Лишаване от свобода“ за срок от 2 до 8 години. Деянието по
настоящото дело не се различава от обичайните от този вид.
Личността на подсъдимия, обаче въпреки младежката му възраст,
разкрива висока степен на обществена опасност. Касае се за лице, което
многократно е осъждано за различни по вид престъпления против
собствеността, за които са му били наложени различни по вид наказания, вкл.
и ефективно изтърпяно „Лишаване от свобода“. Упражнената наказателна
репресия обаче изобщо не е повлияла за превъзпитанието на А..
ВОС е отчел две смекчаващи вината обстоятелства – депозираното
самопризнание и младата възраст на подсъдимия, с които и въззивната
инстанция се солидаризира.
Затова индивидуализирайки наказателната отговорност на Я.А.,
законосъобразно съставът на ВОС е приложил чл.58а от НК, а не чл.55.
Първата предпоставка за приложение на цитираната разпоредба е наличието
на изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Изобилната практика на ВКС, е дефинирала, че многобройни ще са тези
смекчаващи обстоятелства, които значително надхвърлят отегчаващите
такива, а изключителни – тези, които съществено отличават разглеждания
казус от типичните случаи. В първия случай става въпрос за количествена, а
във втория – за качествена оценка на смекчаващите обстоятелства. Възможно
е освен това някое от многобройните смекчаващи отговорността
обстоятелства да бъде изключително по своя характер – напр. тежко
заболяване, напредналата възраст на подсъдимия. Втората предпоставка за
приложението на чл. 55 НК изисква да се направи извод, че и най-лекото
наказание, предвидено за съответното престъпление се явява несъразмерно
тежко. Очевидно е, че с оглед изложените факти не може да се достигне до
подобно решение.
Ценността на накърнения обект на защита /в случая функционирането
на паричната и кредитната система/, обстоятелството, че престъпните навици
на подс.А. се характеризират с тенденция за задълбочаване, а не
изкореняване, за което свидетелства криминалното му минало,
обстоятелството, че предишните пенитенциарни третирания не са повлияли
положително по никакъв начин на жалбоподателя, напротив, не могат да
обосноват извод за явна прекомерност на наложеното наказание. В Р. 49-77-II
е посочено, че, за да определи наказанието при условията на чл. 55 НК, съдът
е длъжен да обсъди смекчаващите и отегчаващите обстоятелства, да прецени
едните и другите и направи извод, че в конкретния случай смекчаващите
обстоятелства са изключителни или многобройни, което обуславя значително
по-ниска степен от типичната обществена опасност за този вид престъпления.
Съгласно Р. 63-83-II, пък нормата на чл. 55 НК се прилага по изключение
само в случаите, когато данните, които характеризират престъплението и
8
автора му, показват, че действително е налице по-ниска обществена опасност
на деянието и дееца. При анализ на обсъжданата конкретика, такъв извод
категорично не може да бъде изведен.
Затова въззивната инстанция намери, че отмереното наказание
„Лишаване от свобода” над минималния и под средния размер - 3 години и 6
месеца, е справедливо и съответно на целите по чл.36 от НК - да се отнеме
възможността на подсъдимия да върши други престъпления, да се
превъзпита, както и да се въздейства възпитателно и предупредително върху
другите членове на обществото. Първата инстанция е редуцирала по реда на
чл. 58а ал.1 от НК така определеното наказание, като го е намалила с една
трета и е наложила за изтърпяване на подсъдимия наказание лишаване от
свобода за срок от две години и четири месеца, при първоначален строг
режим.
ВОС е наложил и кумулативно предвиденото наказание „Глоба“, чийто
размер законодателно е обвързан с размера на получената сума. Изложените
по-горе аргументи относно индивидуализацията на наказанието „Лишаване от
свобода“ са относими и тук. Въззивният съд намира, че двете наказания
следва да се преценяват комплексно, като се отчете тяхното съвместно
въздействие върху личността на подсъдимия и тяхната различна роля в
процеса на неговото поправяне. В конкретния случай комбинацията от
наказание „Лишаване от свобода“ към средния размер и „Глоба“ в
максималния – би постигнало онова балансирано въздействие, необходимо за
постигане целите по чл.36 от НК.
Първата инстанция не е допуснала нарушения на закона и при
приложението на чл.25 от НК. Правилна е констатацията, че деянието,
предмет на настоящото разглеждане е извършено/довършено от подс. А. на
12.06.2020 г., т.е. преди влизане в сила на съдебните актове, постановени по
НОХД № 1572 / 2020 г. по описа на ВРС, НОХД № 4983 / 2020 г. по описа на
ВРС и по НОХД № 450/2021 г. по описа на РС-Монтана. Всички останали
осъждания, отразени в справката за съдимост (л.27-35 НОХД) от п.1 до п.9
вкл., са влезли в сила преди този момент. Горното от своя страна сочи, че
деянията по настоящото производство са в отношение на реална съвкупност с
тези по НОХД № 1572 / 2020 г. по описа на ВРС, НОХД № 4983 / 2020 г. по
описа на ВРС и по НОХД № 450/2021 г. по описа на РС-Монтана. Затова и
прилагайки разпоредбата на чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК и
определяйки за изтърпяване най-тежкото наказание, а именно това по
настоящото дело - две 2 /две/ години и 4 /четири/ месеца лишаване от
свобода, първата инстанция е изпълнила задълженията си по правилно
приложение на закона.
По изложените съображения настоящият състав на въззивния съд
намира, че обжалваната първоинстанционна присъда следва да бъде
потвърдена изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338 от НПК, въззивният съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 49 от 14.06.2021г. по НОХД № 478/2021
год. по описа на Окръжен съд – Варна.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в 15-дневен срок от
съобщаването на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10