О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№.........
31.12.2019г.
гр.Стара Загора
РАЙОНЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА ДЕСЕТИ
граждански състав
На 31
декември 2019г.
В
закрито заседание в следния състав:
Председател: МИЛЕНА
КОЛЕВА
като
разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ МИЛЕНА
КОЛЕВА гр.дело № 5211 по описа за 2019 година:
Съдът счита,
че следва да приеме като доказателства по делото представените по делото документи, тъй като
същите са допустими, относими и необходими по отношение на предмета на спора.
С
оглед пълното изясняване на обстоятелствата по делото следва да се допусне
събирането на гласни доказателства, както и да се уважи искането за назначаване
на комплексна експертиза.
С
оглед изясняване на обстоятелствата по делото следва да бъде изискано и приложено към настоящото
дело пр.пр. № 4150/2014г. по описа на ОП – Стара Загора, ДП № 523/2014г. по
описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, НОХД № 187/2015г.
по описа на ОС – Стара Загора, ВНОХД № 298/2015г. по описа на Апелативен съд –
Пловдив и КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I
НО.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото следва
да бъде изискано и приложено към настоящото дело гр.д. № 7847/2016г. по
описа на СГС, в.гр.д. № 6016/2017г. по описа на АПЕЛАТИВЕН СЪД – София и
к.търг.д. № 1685/2018г. по описа на ВКС,
ТК, II ТО.
С оглед
изясняване на обстоятелствата по делото следва да се издаде съдебно
удостоверение, по силата на което ответникът да се снабди от Кметството на
с.Зетьово, общ.Чирпан, обл.Стара Загора с Удостоверение за съпруг/а и родствени
връзки на починалия б.ж. на
с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора.
Следва
да бъде указано на страните, че в първото заседание по делото са длъжни да
направят и обосноват всичките си искания и възражения и да вземат становище по
твърдените от насрещната страна обстоятелства. В случай, че не направят това,
губят възможността да твърдят нови обстоятелства и да посочват и представят
нови доказателства, освен ако са налице особени непредвидени обстоятелства или
са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и
т. 2 ГПК.
Следва
да бъде указана на страните възможността да разрешат спора си чрез медиация
/доброволна и поверителна процедура за извънсъдебно разрешаване на спорове/,
като се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на медиаторите
към Министъра на правосъдието.
Следва
да бъде указана на страните възможността за постановяване на неприсъствено
решение съобразно разпоредбата на чл.238 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.83, ал.2 ГПК основателността на
молбата на физически лица за освобождаване от държавна такса поради липса на
достатъчно средства да ги заплатят, е предоставена на преценката на съда, който
е задължен да я основе на визирани в разпоредбата обстоятелства, относими към
наличието или липсата на средства (парични средства, доходи) и възможности за
получаването на такива. Ищецът, въпреки дадената му възможност не представя по
делото доказателства, относими към възможността му за внасяне на държавна
такса, поради което следва да се направи извод, че не са налице предпоставките
за освобождаването му на основание чл.83, ал.2 ГПК.
На основание чл. 140 ал. 3 ГПК следва да бъде съобщен на страните проект за доклад по делото.
Съдът счита, че следва да напъти страните към доброволно уреждане на спора, включително и
чрез използване на процедура по медиация или други способи. Следва да укаже на
страните, че неявяването на някоя от страните, която е редовно призована, не е
пречка за разглеждането на делото; че при неподаване в срок на писмен отговор,
респ. невземане на становище по отговора, и неявяване в съдебно заседание, без
да е направено искане за разглеждане на делото в отсъствие на страната,
насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или
прекратяване на делото, както и присъждане на разноските; че с писмена молба
могат да заявят желание да ползват правна помощ при необходимост и право на
това.
Водим от горното, на основание чл. 140 от ГПК
съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
СЪОБЩАВА
на страните ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД по делото :
Предявен е иск по чл.226
ал.1 от КЗ/отм./ във вр. пар.22 от ПЗР на КЗ.
Ищцата
Д.Г.Ч.
твърди
в исковата си молба, че същата била
потребител на застрахователна услуга по смисъла на §1, ал.1, т.1 от Кодекса за
застраховането (отм.) по силата на валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите от деликвента Илиян Димитров Кьосев с ответното застрахователно дружество.
Ищцата
била внучка на починалия Стайко Генчев Стайков.
Според постановките на Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. на ОСНГТК на ВКС материално
легитимирани да получавали обезщетение за
неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък били лицата, посочени в Постановление № 4 от 25.05.1961г. и Постановление № 5 от 24.09.1969г. на Пленума на Върховния съд, и по изключение всяко
друго лице, което създало трайна и дълбока емоционална връзка с
починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния
случай било справедливо да бъдели
обезщетени. Обезщетение се присъждало при доказани
особено близка връзка с починалия и действително претърпени от
смъртта му вреди.
Ищцата
и починалият й дядо били изключително близки. Между същите съществували чувства на обич и привързаност, дядото се грижил за своята внучка като за своя дъщеря. Макар да не живели в едно домакинство, ищцата често ходила на гости на дядо си, както и последният често посещавал внучката си. Ищцата Д.Ч. изпитвала любов и уважение към своя дядо, който
бащински се грижил за нея и помагал в отглеждането и възпитанието й.
Отношенията им с
починалия били изключително близки, били много
привързани един към друг.
Скръбта на ищцата Ч. била неизмерима и й причинявала неимоверни страдания. Ищцата много трудно преживявала загубата на един от най-близките си хора. Преди трагичния инцидент
ищцата всекидневно общувала с дядо си и разчитала
на неговата подкрепа в различни житейски ситуации. Връзката между ищцата и Стайко Стайков била изключително силна и внезапната смърт
на последния се отразила изключително негативно на психиката на
ищцата. Същата претърпяла и търпи и към момента негативни
преживявания, психически дискомфорт, страдания и мъка от загубата на толкова близък за
нея човек. Това било нормалното, житейски оправдано състояние на
едно задружно и сплотено семейство. Ищцата била много близка със своя дядо, съществувала особена връзка на
привързаност в семейството, грижили се един за друг и много се подкрепяли.
Поради посочените
причини, напълно разбираемо било, че
ищцата Д.Ч. все още страдала от загубата на
дядо си. Тя нарушила обичайния й начин на живот.
Предвид изложеното и тъй като ищцата не получавала каквото и да било обезщетение във връзка с процесния инцидент, нито
от ответника, нито от делинквента, за ищцата Д.Ч. бил налице правен интерес от предявяване на настоящия иск.
На 13.10.2014г., около 9:20 часа, по път
6620, км. 1+960, в посока от запад на изток, към гр. Стара Загора се движел л.а.
„Хюндай Елантра“ с per. № СТ 6195 АК, управляван от Стайко Генчев Стайков - дядо
на ищцата. Пътните условия били отлични - сухо време, през светлата част
на денонощието, била нормална видимост. Автомобилът, управляван
от Стайков се движел в предназначената за движението му южна пътна лента, с около 40 км/ч. По това време в насрещната лента за
движение - северната, се движел автобус „Ивеко Маго 59-12“ с peг. № СН 4889 АК, управляван от водача Илиян
Димитров Кьосев. Автобусът се движел със скорост около 62 км/час, като пред
него на разстояние около 20 метра имало други автомобили, движещи се в
северната лента. Движещите се пред автобуса автомобили намалили скоростта си на
движение, при което водачът на автобуса, за да избегнел удар в преднодвижещото се превозно средство, задействал
спирачната система и отклонил управляваното от него ППС в насрещната лента за
движение - южната. В това време автомобилът, в който пътувал пострадалият Стайко Генчев Стайков, се намирал на около 33м. от автобуса, в южната лента, предназначена за движението
му. Тъй като управляваният от водача Илиян Кьосев автобус внезапно навлязъл в
южната лента, предназначена за насрещно движещите се автомобили, където в
момента се движел л.а. „Хюндай Елантра“, управляван от Стайко Стайков,
последният нямал техническа възможност да предотврати настъпването на ПТП.
При това движение автобусът се блъснал отпред
в лявата странична част на лекия автомобил. В резултат на удара автомобилът се
завъртял около вертикалната си ос, обратно на часовниковата стрелка и се
установил в покой обратно по посоката си на движение. Причина за възникване
на произшествието било навлизане на автобуса в насрещната за него
пътна лента,
където към този момент се движил насрещно
л.а. „Хюндай Елантра“. След инцидента на мястото спрели движещите се след
автобуса автомобили и слезлите пътници, които се опитали да окажат помощ на
пострадалия Стайко Генчев Стайков. Стайков бил заклещен от колонката на
предната лява врата и не можело да бъде изваден от автомобила. Притеклите се на
помощ успели да влязат в автомобила, разкопчали предпазния колан и пуснали
седалката на Стайков назад, но въпреки положените усилия не могли да го извадят.
На мястото пристигнали служители на МВР, специализиран автомобил за помощ при
ПТП и медицинска помощ. След като срязали шофьорската врата успели да извадят
пострадалия Стайков и го откарали в ЦСМП - Стара Загора, където въпреки
проведеното лечение по-късно същият починал.
От съставения във връзка с инцидента
Констативен протокол за ПТП с пострадали лица и от представената справка в
електронния
сайт на Гаранционен фонд било видно, че към
датата на ПТП за посоченото по-горе МПС, управлявано от водача Илиян Кьосев, имало сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите в „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД
по застрахователна полица № 23113002879238,
валидна до 05.12.2015г.
Съгласно разпоредбата на §22 от Преходните и
заключителни разпоредби на новия КЗ, в сила от 01.01.2016г. относно застрахователните договори, сключени преди
влизането в сила на този Кодекс, се прилагали част
четвърта от отменения КЗ „Застрахователен договор“, освен ако страните
договорели друго след влизането в сила на новия Кодекс.
Тази част от КЗ (отм.) освен материалноправни норми относно съдържанието и
елементите на застрахователните
договори и пр. съдържал и
процесуалноправни
норми, каквато в частност била и нормата на чл.226 от КЗ
(отм.). Текстът бил общо формулиран и не липсвало посочване на конкретни разпоредби, по отношение на които
не следвало да се прилага. Поради това следвало да се приеме, че имало
действие и по отношение на прекия иск срещу застрахователя, регламентиран в
чл.226, ал.1 от КЗ (отм.). Изключението, визирано в §22 от ПЗР на КЗ (нов),
било, когато „страните договорят друго“ след
влизане в сила на Кодекса, каквито уговорки между страните не съществували. От гореизложеното категорично можело да се направи изводът, че правното основание на
предявения иск
бил чл.226 от КЗ (отм.).
За
станалото ПТП били образувани пр.пр. № 4150/2014г. по описа на ОП - Стара Загора и ДП № 523/2014г. по описа на Сектор „Пътна полиция“ при ОД на
МВР - Стара Загора. За извършеното деяние виновния водач Илиян Димитров Кьосев
бил предаден на съд по НОХД № 187/2015г. по описа на ОС - Стара Загора.
С влязла в сила Присъда № 25 от
02.06.2015г. постановена по НОХД № 187/2015г. по описа на ОС - Стара Загора, потвърдена с
Решение №
137 от 09.11.2015г„ постановено по ВНОХД № 298/2015г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, изменена
частично с Решение №
20 от 05.02.2016г„ постановено по КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I НО, същият бил признат за виновен в това, че на 13.10.2014 г. около
9:20 часа, западно от гр. Стара Загора, на път 6602, на км. 1+960, при
управление на МПС - автобус „Ивеко Маго 59-12“, с per.
№
СН 4889 АК, нарушил правилата за движение по ЗДвП, а
именно:
- чл.23, ал.1 от ЗДвП: „Водачът на пътно превозно средство
е длъжен да се движи на такова разстояние от движещото се пред него друго
превозно средство , че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко.“, и
- чл.25, ал.2 от ЗДвП: „При маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или
частично в съседната пътна лента, водачът е
длъжен да пропусне пътните превозни средства, които се движат по нея“,
и
по непредпазливост причинил смъртта на Стайко Генчев Стайков, с
ЕГН: **********,
като след деянието направил всичко, зависещо от него за оказване
помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 343а, ал.1, б. „б“, вр. с чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с
чл.342, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 и чл.54 от НК, подсъдимият бил осъден на една година и четири месеца „лишаване от свобода“, като бил оправдан по първоначално
повдигнатото обвинение по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. с чл.342, ал.1 от НК. На
основание чл.66, ал.1 НК изпълнението на така наложеното на подсъдимия наказание
„лишаване от свобода“ било отложено
с изпитателен срок от четири години, считано от
влизане на присъдата в сила. На основание чл.343г от НК подсъдимият бил лишен от право по
чл.37, ал. 1, т.7 от НК - право да управлява МПС, за срок от четири години,
считано от началото на изпълнението на това наказание.
Моли
съда да има предвид, че съгласно чл.300 от ГПК
влязлата в сила
присъда на наказателния съд била
задължителна за гражданския съд, който разглеждал гражданските последици от деянието, относно това, дали било извършено деянието, неговата противоправност и
виновността на дееца. С оглед на това, следвало да се приеме за установено, че описаното деяние било извършено виновно от делинквента.
За да се ангажирала отговорността на застрахователя по чл.226,
ал.1 от КЗ (отм.), било необходимо към момента на увреждането да
съществувало валидно застрахователно правоотношение, породено от
договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, сключен
между прекия причинител на вредата и застрахователя, както и да били налице предпоставките на чл.45 от ЗЗД, пораждащи
основание за отговорност на прекия причинител - застрахован, спрямо увредения
за обезщетяване на причинените вреди.
Предвид изложеното по-горе, фактическият състав на
посочената правна норма бил осъществен,
което обуславял пасивната процесуалноправна легитимация на ответното
застрахователно дружество.
От протокол за извършена в хода на
досъдебното производство химическа експертиза № 559/13.10.2014г. било видно,
че не било установено съдържание на етилов алкохол в
кръвта на Стайко Генчев Стайков.
В хода на досъдебното производство бил изготвена съдебномедицинска експертиза на труп № 297/2014г.
от 14.10.2014г. от заключението на която ставало ясно, че при огледа и аутопсията на Стайко
Генчев Стайков, на 74г. били установени:
съчетана травма от автозлополука - счупване на черепа; контузия на меките
мозъчни обвивки; оток на мозъка; кръвонасядане на меките черепни обвивки;
счупване на лицеви кости вляво (очница и скула); множество охлузвания,
кръвонасядане, разкъсно-контузни и порезни рани в лявата лицева половина;
счупване на I-V ребра вляво с кръвонасядане на междуребрената
мускулатура; счупване на двете ключици; контузия на средостението; счупване на
лявата мишнична кост; счупване на лявото коленно капаче; множество охлузвания
по гръдния кош вляво; разкъсно-контузни рани, охлузване и кръвонасядане на
левия горен крайник и долните крайници; кръв в стомаха. Сочило се, че
смъртта настъпила вследствие
черепно-мозъчна травма. Твърдяло се, че
механизмът на причиняване бил от действието на
твърди тъпи предмети, условие за каквото имало в
купето на лек автомобил при автозлополука. Според експертизата порезните рани
били причинени от действието на предмети с режещи ръбове,
каквито били парчета счупено стъкло. Сочило се, че
смъртта не настъпила бързо, но била неизбежна
поради тежестта на черепно-мозъчната травма.
Във връзка с описаното ПТП и настъпилата
вследствие на него смърт
на Стайко Генчев Стайков било образувано гр.
д. №
7847/2016г. по описа на СГС, по което неговите
наследници по закон - предявили своите претенции срещу ответното
застрахователно дружество за заплащане на обезщетения за претърпените от тях
неимуществени вреди - болки и страдания от загубата на техния близък роднина. По посоченото
гражданско дело било постановено Решение № 5818 от 09.08.2017г., влязло в законна сила на
23.11.2018г., изменено с Решение № 688
от 22.03.2018г., постановено по в. гр. д. № 6016/2017г.
по описа на Апелативен съд - София, като с Определение № 667 от 23.11.2018г., постановено по к. търг. д. № 1685/2018г. по описа на ВКС, ТК, II ТО, не било допуснато касационно обжалване на въззивното решение. В
описаните решения съдилищата
категорично и обосновано приели, че в конкретното ПТП не било налице съпричиняване от страна на Стайко Генчев Стайков
- обстоятелство, което се ползвало със силата на присъдено нещо.
Така, безспорно се установявало, че вследствие на противоправното си поведение, водачът Илиян
Димитров Кьосев причинил на ищцата вреда
- изгубила много близък за нея човек - своя дядо.
Инцидентът белязал завинаги живота на ищцата, лишавайки я от обичта, подкрепата
и грижите на дядо й Стайко Стайков.
Безспорно, претендиралите от ищцата
неимуществени вреди - душевни болки и страдания, били в пряка и непосредствена причинна връзка с ПТП от
13.10.2014г. Съгласно чл.52 от ЗЗД обезщетението следвало да бъде определено съобразно принципа на справедливостта.
На първо място, в съответствие с този принцип, справедливото обезщетяване на
неимуществените вреди изисквало да се определи
точен паричен еквивалент на болките, страданията и другите
морални вреди, които били претърпени, търпими понастоящем и за в бъдеще.
Размерът на иска зависел винаги от действителните щети, които във
всеки конкретен случай
се установявали като се вземели предвид
характерът на деянието, степента на увреждане, степента на вината, последиците
от деянието и всички други индивидуализиращи обстоятелства. От друга страна, в
законовия критерий за обезщетяване на неимуществените вреди „по справедливост“
винаги намирал отражение обществената оценка за значението на
засегнатите неимуществени ценности. Обезщетението се дължало за конкретни и доказани морални болки и страдания,
претърпени от ищцата.
Предвид изложеното по-горе, счита, че претендираното от ищцата Д.Г.Ч. обезщетение за претърпените от нея неимуществени
вреди в резултат на ПТП, настъпило на 13.10.2014г., при което починал дядо й - Стайко Генчев Стайков, било справедливо,
като се имало предвид преживените от ищцата болки и
страдания от внезапната загуба на толкова близък човек и с оглед младата
възраст на ищцата. Претендиралият размер на обезщетението било справедлив и с оглед на трайната съдебна практика по
подобни казуси, поради което предявеният иск следвало да бъде уважен изцяло. На основание чл.84, ал.З, вр. с
чл.86, ал.1 от ЗЗД, ответникът следвало да
заплати и дължимата законна лихва върху претендираното обезщетение от датата на
непозволеното увреждане - 13.10.2014г., до окончателното изплащане на сумата.
Моли
съда да постанови решение, с което да осъди „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ОЗК ЗАСТРАХОВАНЕ““ АД, с ЕИК: *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, район „Възраждане“, ж.к. „Възраждане“, ул. „Света София“ № 7,
ет.
5, представлявано от представителите
Александър Петров Личев и Румен Кирилов Димитров, да заплати на Д.Г.Ч., С ЕГН: **********,***,
в качеството й на внучка на Стайко Генчев Стайков, с ЕГН: **********,*** Загора,
сумата от 10 000 лева (десет хиляди лева), представляваща обезщетение за
претърпените от ищцата неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на
ПТП, настъпило
на 13.10.2014г., при което починал дядо й -
Стайко Генчев Стайков, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
13.10.2014г. - датата на непозволеното увреждане, до окончателното й изплащане.
Моли
съда да присъди на ищцата и сторените от нея съдебни и деловодни разноски, както и
възнаграждението за един адвокат.
Моли
съда да присъдените на ищцата суми да бъдат изплатени по служебна банкова сметка ***. 39 от Закона за адвокатурата в „РАЙФАЙЗЕНБАНК /БЪЛГАРИЯ/“
ЕАД, е IBAN: ***,
бил титуляр адв. Ж.С.З., каквото
право било дадено на пълномощника с
адвокатското пълномощно.
В определения
от съда срок е постъпил писмен отговор от ответната страна, в който поддържа
становището, че предявените искове са изцяло неоснователни.
Твърди, че не е
налице правно основание за възникването на твърдяното материално право -
предмет на осъдителния иск, депозиран от ищеца, а именно наличието на валидно
възникнало вземане на ищеца към ответното дружество в посочения в исковата
молба размер от 10 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди,
което не е съобразено с критериите за справедливост, със съдебната практика за
подобни казуси, с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г„ ОСНГТК, ВКС,
както и с обстоятелството, че по-близките на починалия роднини - неговите деца
и съпруга претендирали обезщетение в размер от по 130 000 лв. за всеки един от
тях, а именно гр. д. 7847/2016г., 1-3 с-в, СГС. Твърди още, че отделно от
горното, имало 4 броя заведени дела пред PC — Стара Загора и за другите внуци
на починалия - 5210/2019г., 5209/2019, 5212/2019 г., за които също се твърдяло,
че са имали изключителна връзка с починалия.
Ответната страна
поддържа становището, че претендираното застрахователно обезщетение не
кореспондира с твърдените вреди и интензитета на претърпените болки и
страдания. Неоснователен се явява и размерът на предявения иск с правно
основание чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./, който считат за недължим и прекомерно
завишен. В исковата молба не са наведени обосновани твърдения за действително
причинени вреди, които да подлежат на обезщетяване от ответника до
претендирания размер от 10 000 лв. Твърденията на ищеца, касаещи физическото му
психо-емоционалното състояние и характера на връзката му с починалия, не са подкрепени
с необходимите доказателства по отношение на вида, времетраенето и интензитета
им.
Оспорва
предявените искове изцяло, като твърдят, че същите са неоснователни,
необосновани, не са подкрепени с доказателства и същите са прекомерно завишени
по размер. Твърди още, че за да възникне отговорността на застрахователя за
заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди по чл. 226 ал. 1 КЗ,
във връзка с чл. 257, ал. 1 КЗ и във връзка с чл. 45 ЗЗД, е необходимо да
съществуват кумулативно следните положителни предпоставки от фактическия състав
на отговорността: валиден
застрахователен договор; застрахователно събитие; противоправно поведение; вреда;
причинна връзка между вредите и вина, и тъй като в конкретния случай не са
налице всички елементи на фактическия състав на отговорността на
застрахователя, не би следвало да се ангажира същата за заплащане на
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищеца и предявените срещу ЗАД
„ОЗК - Застраховане” АД искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
На следващо
място, оспорва механизма на настъпилото ПТП, като счита, че соченият от ищеца в
исковата молба механизъм на възникване на процесния пътен инцидент не отговаря
на действително реализиралия се. Твърди, че не са представени доказателства в
коя лента настъпил ударът, какъв е бил самият удар - челен, страничен и т.н.
Твърди още, че от твърденията на ищците е видно, че водачът на автобуса не е
нарушил правилата за движение по пътищата, като управлявал автобуса със
скорост, която била допустима за процесния пътен участък.
Ответната
страна оспорва изключителната вина на водача Кьосев, като твърди, че процесният
пътен инцидент е настъпил при условията на съпричиняване от страна на
пострадалия.
Заявява, че с
оглед принципа на непосредственост и равенство на страните в процеса, тези
факти подлежат на изрично доказване пред гражданския съд, независимо дали по
отношение на същите вече са били събрани доказателства в хода на наказателното
производство. Задължителната сила на присъдата, на която било приравнено и
сключеното, и одобрено от съда споразумение между адвоката на подсъдимия и
прокурора, се разпростирало само по отношение на вината, противоправното
поведение на лицето, което било осъдено по нея, не и по отношение на
пострадалото лице и на другия участник в ПТП. Относно тяхната вина за ПТП,
съответно принос, може да се провежда пълно и главно доказване в гражданския
процес, с оглед справедливото репариране на претърпените вреди.
Счита, че вина
за ПТП има не само водачът Кьосев, в конкретния случай изключителна вина за настъпилото
ПТП имал и водачът на л. а. „Хюндай Елантра”, който имал възможност да
наблюдава автобуса и да предотврати произшествието чрез спиране, но закъснял с
реакцията си и допринесъл за настъпването на резултата.
От
застрахователното дружеството твърдят, че съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, както и
съгласно трайно установената съдебна практика, при доказан принос (съпричиняване)
на пострадалия, обезщетението се намалява съразмерно с доказания процент на
съпричиняване. Съответно, в случай че се докаже, че за определено събитие вина
имат повече от едно лице, то в този случай отговорността се разпределя между
лицата на принципа на съвина.
Отделно от
горното, прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
Стайков, като твърди, че същият е управлявал МПС без поставен колан. При
определяне на справедливия размер на застрахователно обезщетение заявява, че
следва да бъде съобразено поведението на пострадалия, което във висока степен
допринесло за настъпването на вредоносния резултат — Стайко Стайков нарушил
разпоредбата на чл. 137в, ал. 1 от ЗДвП. Той се возил в процесния лек
автомобил, без да поставен обезопасителен колан, като по този начин тялото му
свободно се движило в купето на автомобила, в момента на ПТП, удряйки се в
различните твърди и тъпи предмети, в следствие на което са му били причинени
телесни увреждания. По този начин пострадалият сам е поставил в опасност и
допринесъл в значителна степен за причиняване на вредоносния резултат. Приносът
на пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното
обезщетение на основание чл. 51, предл. 2 - ро ЗЗД. В конкретният случай
пострадалият създал реална възможност за настъпването на вредоносния резултат,
тъй като не положил необходимата грижа за опазване на собственото си здраве и
живот, и сам се качил да се вози в МПС, без да си постави обезопасителен колан.
Оспорва
обективно кумулативно съединените искове за неимуществени вреди по размер, като
счита, че същите са прекомерно завишени и несъответстващи на степента и характера
на претърпените вреди, изразяващи се в болки и страдания.
Твърди, че съгласно
Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г., ОСНГТК, ВКС, възможността за
обезщетяване на други лица, извън изброените в Постановление № 4/25.05.1961г. и
Постановление № 5/24.11.1969г., следва да се допусне като изключение - само за
случаите, когато житейски обстоятелства и ситуации са станали причина между
починалия и лицето да се породи особена близост, оправдаваща получаването на
обезщетение за действително претърпени вреди наред с близките на починалия или
вместо тях. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала
толкова силна, че смъртта на единия от родствениците причинила на другия
морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално
присъщите за съответната родствена връзка, само тогава било справедливо да се
признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик.
В тези случаи обаче за получаването на обезщетение не била достатъчна само формалната
връзка на родство, а било необходимо вследствие на смъртта на близкия човек
преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в
достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от
разрешението, залегнало в Постановление № 4/25.05.1961г. и Постановление №
5/24.11.1969г., че в случай на смърт право на обезщетение имат само
най-близките на починалия. Следва да се отбележи, че размерът на присъденото
обезщетение за претърпени неимуществени вреди на най-близките на починалата -
нейните майка и баща не кореспондира с размера на претендираното в настоящото
производство обезщетение.
Ответната страна
счита, че предявеният иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, причинени от смъртта на дядото на ищеца, е в
изключително завишен размер от 10 000 лева и не съответства на степента и
характера на вредите. Застрахователното обезщетение не следва да бъде източник
на обогатяване на третото увредено лице. На отделно основание, считат
предявения размер за прекомерен, предвид наличието на съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалата. Заявява, че приносът на
пострадалия е основание за намаляване размера на застрахователното обезщетение,
на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
На последно
място, от ответната страна обръщат внимание, че по гр. д. 7847/2016г. по описа
на СГС, има влязло в сила решение, по силата на което на всеки от преките
наследници на починалия било изплатено обезщетение в размер на по 130 000 лева.
Прието било, че е доказана изключителна връзка между починалия и преките му
наследници, което от своя страна изключвало такава връзка между дядо и внук. В
Тълкувателното решение се говорило за доказана изключителна връзка, само
роднинска връзка не била достатъчно основание за присъждане на обезщетение.
Заявява, че оспорва
претенцията по акцесорния иск за лихва, както и размера на претендираните лихви
и началния момент, от който същите се претендират, по аргумент за
неоснователност на главния иск.
Счита, че не
са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ЗАД „ОЗК -
Застраховане” като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност”,
поради което моли исковете да бъдат приети за неоснователни и необосновани, и
да бъдат отхвърлени изцяло като такива.
Моли да му
бъдат присъдени направените по делото разноски, както и юрисконсултско
възнаграждение.
На основание чл.146, ал.1, т.5 ГПК
разпределя доказателствената тежест, както следва:
От изложените
в исковата молба обстоятелства се налага изводът, че съдът е сезиран с иск по
чл.226 ал.1 от КЗ/отм./. По иска по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ в тежест на ищеца
е да докаже при условията на пълно и главно доказване, претърпените от него
вреди /характера им и размера на претендираното обезщетение за тях/,
противоправното поведение на водача на МПС, причинната връзка между вредите и
деянието, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” на автомобилистите към датата
на увреждането, по силата на което
ответникът да е поел задължение да обезщети увредените при използуването на
застрахования автомобил трети лица. Тъй като в случая е налице влязла в сила
присъда на наказателния съд, същата е задължителна за гражданския съд относно
авторството на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца,
съгласно разпоредбата на чл.300 от ГПК. С оглед на това ищецът следва да докаже
единствено наличието на вреди и причинната връзка. Що касае иска за обезщетение
за забава (чл.86, ал.1 ЗЗД) – в тежест на ищеца е да докаже настъпването и
датата на изискуемостта на главното вземане.
В тежест на ответника е да докаже твърдяното от него съпричиняване на
вредоносния резултат.
ПРИЕМА като
писмени доказателства по делото: Констативен
протокол за ПТП с пострадало лице № 13/14.10.2014г.; Препис-извлечение от Акт
за смърт от 14.10.2014г.; Протокол за оглед на местопроизшествие при ПТП от
13.10.2014г.; Протокол за оглед на пътно-транспортно местопроизшество от
13.10.2019г.; Скица; Албум за посетено местопроизшествие от 16.10.2014г.;
Присъда № 25 от 02.06.2015г.; Решение № 137 от 09.11.2015г. по описа на
Пловдивски Апелативен съд; Решение № 20 от 05.02.2016г. по описа на ВКС;
Решение № 688 от 22.03.2018г. по описа на Софийски апелативен съд; Справка за
сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от 19.05.2016г.; Справка от
Търговския регистър за актуалното състояние на ответника.
ПРИЛАГА към делото б.б. за платена
държавна такса и пълномощно на адв. Ж.З..
ДОПУСКА събирането на
гласни доказателства, като ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ищцата да води двама свидетели в
съдебно заседание, при режим на довеждане;
ДОПУСКА като свидетел
по делото ИЛИЯН ДИМИТРОВ КЬОСЕВ.
НАЗНАЧАВА КОМПЛЕКСНА СЪДЕБНО
- АВТОТЕХНИЧЕСКА И МЕДИЦИНСКА ЕКСПЕРТИЗА, която след като се запознае с
материалите по делото, извърши съответните справки навсякъде, където е
необходимо да даде отговор на въпросите, поставени от ответника в писмения отговор, като определя
за вещи лица СЛАВИ НИКОЛАЕВ НИКОЛОВ и МАРИУС КИРКОВ.
ОПРЕДЕЛЯ
депозит за изготвяне на заключението в размер на 500 лева, който следва да бъде
внесен от ответното дружество в тридневен срок от получаване на настоящото
определение.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото дело пр.пр.
№ 4150/2014г. по описа на ОП – Стара Загора, ДП № 523/2014г. по описа на
Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Стара Загора, НОХД № 187/2015г. по описа
на ОС – Стара Загора, ВНОХД № 298/2015г. по описа на Апелативен съд – Пловдив и
КНОХД № 1663/2015г. по описа на ВКС, I НО.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи към
настоящото дело гр.д.
№ 7847/2016г. по описа на СГС, в гр. д. № 6016/2017г. по описа на
АПЕЛАТИВЕН СЪД – София и к.търг.д. № 1685/2018г. по описа на ВКС, ТК, II
ТО.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на ищеца
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с Удостоверение за
съпруг/а и родствени връзки на починалия б.ж. на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл.
Стара Загора от Кметството на с. Зетьово, общ. Чирпан, обл. Стара Загора, след
заплащане на държавна такса в размер на 5 лева.
УКАЗВА на страните,
че в първото заседание по делото са длъжни да направят и обосноват всичките си
искания и възражения и да вземат становище по твърдените от насрещната страна
обстоятелства. В случай, че не направят това, губят възможността да твърдят
нови обстоятелства и да посочват и представят нови доказателства, освен ако са
налице особени непредвидени обстоятелства или са налице хипотезите на чл. 147 т. 1 и т. 2 ГПК.
НАПЪТВА страните към
медиация или друг способ за доброволно уреждане спора, като им УКАЗВА за
възможността да се обърнат към медиатор, вписан в единния публичен регистър на
медиаторите към Министъра на правосъдието.
УКАЗВА на страните,
че имат право да поискат постановяване на неприсъствено решение, когато са
налице предпоставките на чл.238 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Д.Г.Ч. за освобождаване от заплащане на такси и
разноски по делото.
НАСРОЧВА делото за открито съдебно
заседание на 11.02.2020г. от 10.00часа, за която дата да се призоват страните,
свидетеля и вещите лица след внасяне на депозита.
ПРЕПИС от настоящото
определение ДА СЕ ВРЪЧИ на страните. Препис от поправената искова молба да се
връчи на ответника. Препис от отговора на ответника да се връчи на ищеца.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО в частта за заплащане
на такси и разноски от ищеца подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от връчването му на ищеца пред Окръжен съд - Стара
Загора.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: