Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 961 20.12.2019г. Град
Перник
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІІ
нак. състав
На осемнадесети декември Година 2019
В открито заседание в следния
състав:
Председател: Петя Котева
Секретар: Роза Ризова
Като
разгледа докладваното от председателя административнонаказателно дело № 01614 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите
от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Обжалвано е наказателно постановление №
4281336-F434535 от 10.04.2019 г. (НП), издадено от Началник на сектор
„Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция по приходите,
с което на „*******” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от Н.Д.А., ЕГН **********
е наложена имуществена санкция в размер
на 500 лв (петстотин лева) на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от Закона за
данък върху добавената стойност (ЗДДС) за нарушение на чл.33, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на Министерство на финансите (Наредбата).
Дружеството жалбоподателят моли НП да
бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно по изложени в жалбата доводи
за допуснати съществени процесуални нарушения в хода на
административнонаказателното производство. В хода на съдебното производство, за
което е редовно призовано, не се явява негов представител.
Въззиваемата страна, чрез процесуалния
си представител гл.юк М.К. предлага процесното НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно, като прави искане за присъждане на разноски за
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото писмени и гласни доказателства и служебно провери правилността на
обжалваното НП намира за установено следното:
Жалбата е подадена в предвидения в
закона срок от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество последната е
основателна.
От фактическо страна:
На 22.10.2018 г., в 12:30 часа, свидетелят
Г.Ч.Г.- инспектор по приходите в ЦУ на НАП, гр.София извършил проверка в
търговски обект – магазин за плодове и зеленчуци, находящ се в гр. Перник, ул. Искър
№ 6, стопанисван от „*******” ЕООД. Установил наличието на регистрирано, монтирано
и въведено в експлоатация фискално устройство (ФУ) – модел „DATECS DP-55 KL” с ИН на ФУ DT346462
и ИН на ФП 02660072, което притежавало операциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” пари. Дневният отчет № 0031470 от 22.10.2018 г. от
фискалната памет бил в размер на 34,36 лв, а фактическата наличност била в
размер на 97,07 лв, съгласно изготвения опис на парите в касата от служител на
търговския обект. Установената промяна в касовата наличност била в размер на 62,71
лв. Проверяващият счел, че същата представлява въвеждане на пари в касата на
обекта, която не е отразена чрез функцията на фискалното устройство „служебно
въведени” в момента на извършването й, като приел, че търговецът не е изпълнило
задължението си, извън случаите на продажби, да отбележи всяка настъпила
промяна на касова наличност на ФУ. За така извършената проверка свидетелят Г.Г.
изготвил протокол № 0400628 от 22.10.2018 г, като за установеното от него
нарушение по чл. 33, ал.1 от Наредбата съставил акт за установяване на
административно нарушение (АУАН) № F434535,
който бил предявен и подписан от представляващо търговеца лице.
На основание на така изготвения АУАН
административнонаказващият орган (АНО)
приел, че са налице основанията по чл.53 от ЗАНН и издал обжалваното НП,
с което ангажирал на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС
административнонаказателната отговорността на дружеството жалбоподател, като му
наложил имуществена санкция в размер на 500 лв (петстотин лева) за нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредбата, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС.
НП било връчено на дружеството
жалбоподател на 27.06.2019 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът
прие за установено предвид приетите по реда на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 283 от НПК писмени доказателства, а именно: протокол
за извършена проверка № 0400628 от 22.10.2018 г., дневен финансов отчет № 0031470
от 22.10.2018 г., опис на парите, АУАН № F434535 от 20.10.2018 г., заповед № ЗЦУ-ОПР-17 от
17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП. Съдебният състав кредитира в цялост показанията на свидетеля Г.Ч.Г.,
тъй като същият е имал непосредствени впечатления за установените от него
факти.
От правна страна:
Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за
въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация, отчитане, съхраняване на
документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства и сервизно
обслужване, експертизите и контролът на фискалните устройства (електронни
касови апарати с фискална памет, фискални принтери и електронни системи с
фискална памет за продажба на течни горива), техническите и функционалните
изисквания към тях, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка с
Националната агенция за приходите и за издаване на фискални касови бележки,
както и минималните реквизити на фискалните касови бележки се определят с
наредба на министъра на финансите, каквато в процесния случай е Наредба №
Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговски обекти
чрез фискални устройства на Министерство на финансите. Чл.33, ал.1 от
последната задължава лицата извън случаите на продажба, всяка промяна на
касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън
касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” и то с точност до минутата. Неотразяването на всяка промяна
в касовата наличност представлява нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба №
Н-18/2006 г.
Безспорно е установено по делото, а и не
се оспорва от страна на санкционираното дружество, че при проверката, извършена
на 22.10.2018 г. в търговския обект, стопанисван от последното, е установена
разлика между фактическата наличност в касата и тази разчетена от ФУ в размер
на 62,71лв, която не е била отбелязана във въпросното ФУ за деня на проверката.
По този начин е била нарушена отчетността на касовата наличност, с което
санкционираното дружество не е изпълнило фискалните си задължения по чл. 33,
ал.1 от визираната Наредба.
При предявяването на горните факти с
АУАН и с НП е допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като и в двата
документа е посочена различна дата на извършване на нарушението, а именно, че същото
е осъществено на 10.10.2018 г. Съгласно чл.42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН
датата на извършване на деянието е съществен реквизит както на АУАН, така и на
НП. Посоченото несъответствие между конкретизираната дата в АУАН и в НП и тази
на която е била извършена проверката в
обекта на дружеството жалбоподател и за която са приобщени визираните по-горе
писмени доказателства е недопустимо, тъй като освен, че се касае за
задължителен реквизит, който следва да бъде ясно и категорично посочен, то и
сочената друга дата в АУАН и НП води до недоказаност на обвинението, тъй като
не са приложени каквито и да са доказателства, че на 10.10.2018 г. в процесния
обект е била извършена проверка, при която е било установено нарушение на чл.
33, ал.1 от Наредбата.
С оглед изложеното съдът отбелязва, че
административният процес е строго формален, като на него не са познати институтите на техническа или очевидна
фактическа грешка, тъй като законодателят не е предвидил възможност за
поправянето им. Недопустимо е в рамките на съдебния процес, основавайки се на
фактите, които се установяват от писмените доказателства по делото, да се
санира подобен порок в АУАН и НП. Наличието на разминаване в тези два документа
с кредитираните по административната преписка протокол за извършена проверка № 0400628
от 22.10.2018 г., дневен финансов отчет № 0031470 от 22.10.2018 г. и опис на парите, обуславя и невъзможност да се
индивидуализира конкретното нарушение, за което е наложено наказание. АНО е
следвало да върне на актосъставителя административнонаказателната преписка и да
бъде съставен нов АУАН, който да бъде предявен на нарушителя. Към този момент е
недопустимо съдът да измени НП в частта на датата на извършване на вмененото
нарушение.
Същевременно за предявеното обвинение за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредбата дружеството жалбоподател е санкционирано
на основание чл. 185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС, т.е. АНО е приел, че е налице хипотезата на изр.2-ро на посочената норма,
елемент от чийто фактически състав е
неотразяване на приходи. В АУАН и в НП обаче липсва предявено обвинение
за този обективен елемент от състава на административнонаказателната норма на
чл. 185 от ЗДДС, което е довело до съществено процесуално нарушение на
императивните разпоредби на чл. 42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, тъй като е
ограничило правото на защита на нарушителя да я организира в пълен обем
съобразно описаните факти и обстоятелства при които е извършил деянието. Това е
довело до незаконосъобразност на издаденото НП. Същевременно в АУАН и в НП
отсъстват факти, въз основа които може да се направи извод за наличие на
предвидения в чл. 185, ал.2, изр.2-ро от ЗДДС резултат – неотразяване на
приходи, което възпрепятства и съдебният контрол относно правилното приложение
на материалния закон, тъй като именно наличието или не на този обективен
елемент е определящ за границите в които следва де се определи наказуемостта на деянието.
Въз основа на изложеното настоящият
състав счита, че обжалваното НП е незаконосъобразно и като такова следва да
бъде отменено.
По разноските:
С оглед изхода на делото съдът намира,
че направеното искане от страна на процесуалния представител на въззиваемата
страна за присъждане на направените съдебни разноски, представляващи
юрисконсултско възнаграждение следва да се остави без уважение.
Така мотивиран и на основаниечл.63 ал.1
от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 4281336-F434535 от 10.04.2019 г., издадено от Началник на сектор
„Оперативни дейности”-София в Централно управление на Национална агенция по
приходите, с което на „*******” ЕООД, ЕИК *******, представлявано от Н.Д.А.,
ЕГН ********** е наложена имуществена
санкция в размер на 500 лв (петстотин лева) на основание чл. 185, ал.2, вр.
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност за нарушение на чл.33, ал.1
от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в
търговски обекти чрез фискални устройства на Министерство на финансите.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд – Перник
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по реда на глава
дванадесета от АПК.
Председател:/п/
Вярно с оригинала,
ИГ