Р Е Ш Е Н И Е
Номер ……….. 21.02.2020г. град К.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
К
районен съд II граждански
състав
На двадесет и трети януари Година две хиляди и двадесета
В публичното заседание в следния
състав
Председател: С.Г.
Секретар: М.М.
Прокурор:
като разгледа докладваното от районен
съдия Г. гражданско дело № 1621 по описа
за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното :
В исковата молба ищците М.М. и В. Н. заявяват, че с
Договори от г. за покупко-продажба, техният наследодател Ж. М.Ж. и Д.С.Д. са
закупили общо от Ш.Ю.Н. следния недвижим имот: празно място от 1,5 /един декар
и 500 кв.м./ декара, находящо се в местността „К." в землището на гр. К.,
при съседи: на изток-река, на запад-А.К.П., за сумата от общо 300 лв. в
присъствието на двама свидетели. Двамата купувачи са си разпределили
ползването, като и до сега продължават да го ползват по същия начин със
съсобственика Д.Д.. Този имот баща им Ж. М. го ползвал и владеел от 1972 г. до
смъртта си през 2010 г. Имотът бил ограден с оградна мрежа и циментови колове
от изток, запад и юг. В него имало трайни насаждения - орех и плодни дръвчета.
През 80-те години баща им направим кладенец за поливане на насажденията.
Твърдят,
че на 28.11.2010 г. техният наследодател починал като те двамата са законните
му наследници. Сочат, че те – ищците, заедно със семействата си продължили да
обработват имота и да поддържат жилищната сграда. Баща им е започнал
строителство на къщата през 1978 г., съгласно издадено строително разрешение № г.,
с което било разрешено изграждане на сезонна постройка върху 20 кв.м. на
собственото си място в м. "К.". Къщата била на калкан с къщата на
съсобственика им Д.С.Д., който също притежавал строително разрешение №
272/09.11.1979 г. Той и досега стопанисвал имота и къщата.
Сочат, че след построяване на двете къщи, по искане на баща им и Д.Д. била
издадена скица № 1779/15.12.1997 г. от община К., от която е видно, че
имота с пл. № 2699, се намира в м."С."
в землището на с. О., придобит с Договор от 21.03.1972 г. и ес площ от 1 680 кв.м. На скицата са
отразени и построените къщи, намиращи се в североизточната част на имота.
Посочени са и границите /съседи/ на имота: от север-И.А., от юг-Н. и П.К., от
запад-имот № 2694 и от изток-път.
Твърдят,че на 29.10.2018 г. М.Ж. *** за издаване на скица, с оглед
снабдяване с нотариален акт по обстоятелствена проверка, като в отговор получил
Удостоверение изх. № г., с което го уведомили, че имота им с идентификатор
35167.122.699 е идентичен с имота, посочен в скица № г. - пл. № 2699, както и
че този имот е общинска собственост. Знаят, че сега имота е в местността „С."
от скицата от 1997 г. и от разговорите си със съседи.
Баща
им, а след смъртта му и те двамата редовно са плащали данък недвижими имоти и
такса смет, като това било отразено в приходните квитанции. Баща им и Д.Д. са
декларирали имота в община К., Дирекция „МДТ". Твърдят, че разполагат с
част от приходните квитанции от 2007 г., 2009 г, 2014 г., 2017 г. и 2018 год. В
строителните разрешения на двамата съсобственици Ж. Ж. и Д.Д. е посочено, че
сезонните постройки ще се строят в собствено място, а не върху
общинско/държавно място.
Заявяват,
че повече от 47 години владеят този имот и по силата на явното и спокойно владение
са придобили собствеността върху имота на основание давностно владение и
наследство. Заявяват, че Община К. твърди, че е собственик на имота, което
противоречи на всички документа, свързани с придобиване на имота, застрояване и
ползването му. Освен това разбрали, че целият имот като общински ще бъде
продаден през 2019 г. на търг.
Предвид гореизложеното молят съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на Община К., че те
двамата ищци М.Ж.М. и В.Ж.Н., като законни наследници на баща им Ж. М.Ж. са
собственици по наследство и давностно владение на следния недвижим имот:
½ - една втора идеална част от поземлен имот с идентификатор
35167.122.699 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със Заповед № 18-88/2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в местността „С.",
трайно предназначение на територията: Земеделска, Начин на трайно ползване:
Лозе с площ от 1 760 кв.м., категория на земята при неполивни условия: 9-та,
идентичен с имот № 122699 по КВС на гр. К. и имот пл. № 2699 по кадастрален
план на местност „С." в гр. К.. С допълнителна молба вх. № 8998/02.07.2019
г. ищците, чрез адв. М. К. молят съда да приеме, че цената на предявения
установителен иск e в размер на
7 582,30 лева. Със същата молба представят и данъчна оценка изх. №
**********/02.07.2019 г., издадена от община К., Дирекция „МП“. В съдебно
заседание адокат М. К. поддържа исковата молба конкретизира петитума на
исковата молба като описва процесния недвижем имот по по кадастрална план на
местността „С.“, от 1996г. недвижим
имот: 1000/1760 кв.м. /хиляда към хиляда седемстотин и шестдесет кв.м./
идеални части от поземлен имот с идентификатор 35167.122.699 /тридесет и пет хиляди сто шестдесет и седем точка,
сто двадесет и две точка, шестстотин деветдесет и девет/ по кадастралната карта
и кадастралните регистри на гр. К., одобрени със Заповед № 18-88/2015 г. на ИД
на АГКК, находящ се в гр. К., п.к. 6100, в местността „С.", целият с площ от
1 760 /хиляда
седемстотин и шестдесет/ кв.м., трайно предназначение на територията:
Земеделска, Начин на трайно ползване: Лозе, категория на земята 9-девета, с
номер по предходен план 122699, при съседи: 35167.122.688, 35167.112.167,
35167.122.698, 35167.122.695, 35167.122.694. В съдебно заседание адвокат М. К.
моли съда да уважи предявеният иск като основателен и доказан. Подробни
съображения излага в писмена защита по делото.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от
Община К., представлявана от Г.С. – кмет, чрез ст. юриск. М. Т.-И.
В отговора на исковата молба ст. юриск. И. заявява, че
счита предявения иск за недопустим поради нередовност на исковата молба, поради
следното: В исковата молба не е посочен размер на цената на иска, въпреки, че
същият е оценяем по смисъла на чл. 69, ал.1, т.2 от ГПК. Към исковата молба не
е представено удостоверение за данъчна оценка. Ищците сочат че са придобили
собствеността върху имота на основание наследство и давностно владение. Точното
основание, на което ищците твърдят придобиване на собствеността следва да се
разглежда като съществен елемент на исковата молба, имащ пряка връзка с правото
на ответника да се запознае с релевантните към казуса обстоятелства, за да
организира адекватно защитата си. Така заведен иск води до невъзможност за
ангажирането на различни доказателства и осуетява възможността за адекватно
организиране защитата на ответника.
Алтернативно, счита предявения иск за неоснователен и
неподкрепен от никакви доказателства, поради което оспорва същия.
Изразява становище по обстоятелствата, на които се
основава иска:
Съгласно § 26. (1) от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ (Обн. - ДВ, бр.
13 от 2007 г.) ЗСПЗЗ се прилага и за заварените земеделски земи, останали след
възстановяването на правата на собствениците, които общината стопанисва и
управлява. Спорът е за имоти, които представляват земеделска земя по смисъла на
чл. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ, находящи се извън регулационния план, в землището на гр. К.,
записани като остатъчен фонд по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Същият, след влизане в
сила на плана за земеразделяне, съобразно действащата редакция на разпоредбата
става общинска собственост.
Върху имота не тече придобивна давност, поради което
ищците не могат да го придобият по давност.
С исковата молба не са представени доказателства за
установяване на владение от наследодателя на ищците. Ищците не представят
безспорни доказателства техният наследодател да е притежавал правото на
собственост върху процесния имот. Нещо повече, всички представени документи не
кореспондират с изложените в исковата молба обстоятелства. Посочената в тях
информация е противоречива. От същите по никакъв начин не може да се възприеме,
че са издадени за един и същи имот.
Заявява, че за да се признае правото на собственост на
основание придобивна давност разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗС изисква да е
упражнявана фактическа власт в продължение на 10 години и демонстриране по
отношение на невладеещия собственик поведение, което несъмнено да сочи, че
упражнява собственически правомощия за себе си. Принцип в правото е, че срещу
този който не може да защити правото си, давност не тече. Земите по чл. 19, ал.
1 са земеделските имоти, които са останали след възстановяване на собствеността
и за тях не са се явили собственици, които да заявят правото си на собственост
върху тях. Тези имоти се стопанисват от общината по силата на закона и от
влизане в сила на картата на възстановената собственост (КВС) по силата на
закона общината става техен собственик. Тези земи освен това служат и за целите
по ал. 4 на чл. 19, в редакцията на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 43 от 29.04.2008 г. в
срока, според § 23 от ПЗРЗИДЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 13 от 2007 г.
Сочи, че община К. е придобила по силата на закона
право на собственост върху процесния имот. Също така е стопанисвала или
управлявала процесния имот като земеделска земя останала след възстановяване на
правата на собствениците и е станала собственик на този имот в определен момент
- влизане на плана за земеразделяне и одобрената карта на съществуващи и
възстановими стари реални граници имоти и изпълнение на изискуемата от закона
процедура - положително решение на комисия назначена от директора на областната
дирекция "Земеделие".
Безспорно е, че процесния имот не е бил заявен за реституиране в
предвидените в ЗСПЗЗ /чл. 10 ал. 1/ срокове, няма твърдения и доказателства за
предявен иск по чл. 11 ал. 2 от ЗСПЗЗ.
Счита, че представеният договор за покупко-продажба
между Ш.Ю.Н. и Ж.М.Ж., както и договор за покупко-продажба между Ш.Ю.Н.и Д.С.Д.
също не следва да се приемат като доказателство. Не е ясно в какво качество и
на какво правно основание продавача Ш.Ю.Н.се е легитимирал като собственик на
процесната земя, а оттам в какво качество е извършила разпоредителна сделка със
същата. От същите не става ясно и идентификацията на имота, посочено е
единствено - местност К.. Освен това представените договори са за имот с обща
площ 1 500 кв.м., а ищците претендират собственост върху ½ идеална част от поземлен имот с идентификатор
35167.122.699 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. К.,
одобрени със Заповед № 18-88/2015 г. на ИД на АГКК, находящ се в местността „С.",
трайно предназначение на територията: Земеделска, начин на трайно ползване:
Лозе с площ от 1760 кв.м.
Представените скици за имот № 2699 не следва да се
приема като доказателство. Представената скица № г. съдържа информация за земя,
находяща се в с. О., както и че същата е с площ 1 680 км.м. Втората представена
скица за имот № 2699 е за имот с площ 1 690 кв.м.
Представените Строително разрешение № и № не следва да
се приемат като относими доказателства. В същите липсва каквато и да било
идентификация на имота, в който е разрешено извършването на строителни
дейности.
Предоставените удостоверения по декларирани данни и
приходните квитанции също не следва да се приемат като доказателства. Същите не
са доказателство за наличието на собственост върху имота. Освен това и двете
декларации съдържат данни за земя ½
от 1000 кв.м. площ.
Всички представени към исковата молба документа
съдържат противоречиви данни, некореспондиращи с изложените в нея обстоятелства
относно имота. Във всички представени документи на първо място липсва
идентификация на имота, за който се представят. Всички представени документи
съдържат различна информация за площта на процесният имот.
Съгласно правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК всяка страна
е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.
Счита, че ищците не доказват по категоричен начин
владението си върху имота.
Предвид изложеното по-горе, възразява изцяло срещу
предявените искове. Моли съда да отхвърли като недопустим, алтернативно като
неоснователен и недоказан предявения иск против Община К.. В съдебно заседание
процесуалния представител на ответника юрисконсулт М. Илиева моли съда да отхвърли
предявеният иск като неосновател и недоказан. Излага съображения в писмена
защита по делото.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
По делото е представен договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 21.03.1972г., от който се установява, че Ж. М.Ж. е купил
от Ш.Ю.Н. 1 дка. от празно дворно място, находящо се в
местността „К.“, при съседи : изток – река, на запад А.К.П. за сумата от 200
лева. Договора е подписан от двама свидетели.
Представен и е договор за покупко –
продажба на недвижим имот от 21.03.1972г., от който се установява, че Ш.Ю.Н. в
качеството й на продавач продава на Д.С.Д. 0,5 дка. от празно дворно място в
местността „К.“ със съседи на изток - река, на север - И.А., на запад - А.К.П., на юг – Ж. М.Ж. за сумата от 100
лева.
По делото е представено удостоверение
за наследници изх. №1282/09.07.2018г. от което с установява, че Ж. М.Ж. е починал на 28.11.2010г., за което е
съставен акт за смърт №0764/29.11.2010г. След смъртта си е оставил за свои наследница
по закон В.Ж.Н. /дъщеря/ и М.Ж.М. /син/.
От представеното по делото строително
разрешение№. се установява, че на Ж. М.Ж. е разрешено да построи сезонна
постройка върху 20 кв.м в местността „ К.“.
От
скица №1779/15.12.2017г. издадена от Община К. се установява, че
процесния недвижим имот е с пл.№ 2699, находящ се в местността „С.“, в
землището на село О., придобит с договор от 21.03.1972г., с площ от 1 680
кв.м. при граници на имота : от север И.А., от юг – Н. и П.К., от запад – имот
$2694 и от изток – път.
По делото е представено удостоверение
№ издадено от община К., от което се установява, че поземлен имот с
идентификатор 35167.122.699 по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град К., одобрени със Заповед № Рд – 18-88/2015г. на ИД на АГКТ, местност „ С.“,
трайно предназначение на територията:земеделска, начин на трайно ползваме : лозе
с площ 1 760 кв.м., категория на земята при неполивни условия: идентичен с
имот № 122699 по КВС на град К. и имот
пл.№ №2699 по кадастрален план на
местност „С.“ в град К. е собственост на Община К. на основание чл.2, ал1 от
Закона за общинската собственост, чл.19 от Закона за собствеността и ползването
на земеделските земи, Заповед № 137 от 11.11.2008г. на Областна дирекция
„Земеделие и протоколно решение от 10.11.2008г.
По делото са представени приходни
квитанции от който е видно, че наследодателя Ж. М.Ж. и наследниците му ищци в
настоящото производство за заплащали
данък недвижими имоти и такса смет за процесния недвижим имот, както е
че имота е деклариран в Дирекция „МДТ“, община К..
С протоколно решение от 10.11.2008 г.
комисия по чл. 19, ал. 2 от ЗСПЗЗ
взела решение като е определила имотите по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ по землища, включително придобитите
преди влизане в сила на ЗИД на ЗСПЗЗ.
Със заповед № 137/11.11.2008 г. на директора на Областна дирекция „Земеделие“ –
Стара Загора е одобрено протоколно решение от 10.11.2008 г. по чл. 45в, ал. 5
от ППЗСПЗЗ.
По делото е представен акт за частна
общинска собственост № 2982/27.04.2015 г. , с който на основание чл. 2, ал. 1,
т. 2 от ЗОС и чл. 56 от ЗОС, чл. 19 от ЗСПЗЗ, чл. 45г от ППЗСПЗЗ, протоколно
решение от 10.11.2008г. одобрено със Заповед №137/2008г. на Областна Дирекция
земеделие и скица № К02338/2015г. е актуван като общинска собственост недвижим
имот представляващ земеделска земя, с обща площ 1 760 кв.м., представляващ
имот № 122699, в местността „С.“. Девета категория на земята при неполивни
условия. Начин на трайно ползване : лозе., при граници на имота: север – имот №
122698, изток - имот № 000167, юг – имот
№ 122688, запад – имот № 122694.
По делото са събрани гласни доказателства
чрез разпит на свидетелите Д.С.Д. и П.Д.К., за да установи обстоятелството, че
от 1972 г. до смъртта си наследодателят
е владял процесния имот, а след това ищците са продължили да владеят
недвижимият имот.
От показанията на свидетеля Д.се
установява, че през 1972 г. „от една туркиня“ закупили имота. Сочи, че сключили
писмен договор, ръчно изписан, като го подписали „заедно с бащата на М.“. Имота
бил доста голям към 18 дка. като местата били празни, имало праскови. След това
взели разрешение от общината, за да строят с Ж.. Постройката била близнак
„половината на Ж., половината на мен“, като той ползвал северната част, а
свидетеля от другата страна. Заявява, че неговия имот бил 700 квадрата, а на Ж.
декар. Сочи, че имота бил ограден с мрежа. Твърди, че наследниците на Ж.
ползвали „до момента имота“. В имота имало лозе и овошки. Границите на имота не
били променяни през годините.
Свидетеля К. имал имот в „С.“ който
бил съседен на имота на М. и В., като „техния имот, спрямо моя се намира на
север“. „Баща ми е закупил този имот.
Март 1972 г. е придобит от някаква ***. Всички сме купили от нея имота“. Имота
на В. и М. „мисля, че е по – малко от декар“. В имота имало къща масивна
постройка на два етажа, имало и лозе и кладенец. Знаел, че Д. и Ж. „имат
роднинство, братовчеди са“. Заявява, че В. и М.
ползват имота и са се грижели редовно за него. Сградата в имота на В. и М.
се ползва от тях и Дичо, като изложението на къщата е запад-изток.
„Изток на Д., запад на М. и В..“ Имотът бил ограден като оградите били
построени „откогато са придобити.“
По делото е назначена и изслушана
съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и
съдът възприема като компетентно и добросъвестно изготвено.
От заключението се установява че
процесният имот с пл. номер 2699, местност „С.“ по Кадастралния план от 1996
г., с номер 122699 по КВС на землището и идентификатор по КККР 35167.122.699. При
извършването на огледа на процесния недвижим имот вещото лице е установило, че
западната част на имота, където са били лозовите насаждения не се обработва, а
източната част се обработва и има изграден асмалък от метална конструкция. В
тази част на имота е построена двуетажна масивна жилищна сграда със ЗП около 50
кв.м. и склад за инвентар на северната фасада. Същите са отразени на кадастралния
план на местността „С.“ – четвърта зона, одобрен със Заповед № 653/22.07.1996
г. В Разписния списък на плана от 1996 г. имот с пл. номер 2699 е записано: Д.С.Д.,
с основание: частен договор от 21.03.1972 г. – 500 кв.м. и Ж. М.Ж., с
основание: частен договор от 21.03.1972 г. – 1 000 кв.м. В имотния регистър
процесния имот е с номер 122699 и е записан като стопанисвана от общината, т.е.
земя по чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С решение от 10.11.2008, одобрено със заповед№ 137/11.11.2018 г. на директора на ОД
„Земеделие“ – С. процесният имот е записан като общинска собственост. Вещото
лице сочи, че местността „К.“, упомената в Договор за покупко-продажба от 72 г.
е в окрупнената местност „С.“. В картата на землището тази територия е
определена за възстановяване в стари реални и възстановими граници по чл. 18г
от ППЗСПЗЗ. От заключението се установява още, че вещото лице при проверката не
е открило данни за имотите в тази територия да са влизали в ТКЗС както и да са одържавявани.
Сочи, че в Общинска служба „Земеделие“ няма данни други лица да са заявили претенции
за процесния имот. От Кадастралния план одобрен 1966 г. имот № 2699 в западната
си половина е бил с лозови насаждения, в източната част е построена сграда и
записан на Д.С.Д. и Ж. М.Ж.. В регистъра на имотите към КВС имот 122699 е с начин на трайно ползване:
лозе и запис стопанисван от общината. Установява се, че имотът е застроен с
двуетажна жилищна сграда, ограден с телена мрежа върху стоманобетонни колове в
с врата от тръбна конструкция и телена мрежа. Върху дерето от изток е изграден
плочест бетонов водосток. По Кадастралния план от 1996 г. имота е пл. номер
2699, обозначен като лозе и записан с начин на трайно ползване – лозе. По КВС
процесния имот с пл. номер 122699 и е с начин на трайно ползване – лозе. По
сега действащата Кадастрална карта имота е с идентификатор 35167.122.699 и
начин на трайно ползване: лозе. Вещото лице сочи, че процесния имот не си е
променял конфигурацията и площта по описаните по-горе планове. От отговорите на
вещото лице, дадени в съдебно заседание, се установява, че в поземлената
комисия имота е отразен – за възстановяване по чл. 18г, т.е. за възстановяване
в стари реални граници. Вещото лице сочи, че при закупуване на имота не е имало
изработен Кадастрален план като продавачите и продавачите са си определяли
площта сами. В Кадастралния план от 1996 г. имотът е с площ 1 690 кв.м.
Съдът, след като обсъди събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид
становищата и доводите на страните, намира за установено следното:
Съдът е сезиран с положителен
установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК.
Съгласно цитираната разпоредба всеки
може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или
за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно
отношение или на едно право, когато има интерес от това. Правен интерес от
предявяването на иска е налице при оспорване на ответника на претендираното от
ищеца право. По настоящото дело ответникът оспорва твърденията на ищците, че са
собственици, заявявайки собственически права по отношение на процесното
лозе. С оглед на изложеното съдът
преценя предявения установителен иск за допустим, поради което същият следва да
бъде разгледан по същество.
Съгласно чл.77 от Закона за
собствеността /ЗС/ правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по
давност или по други начини, определени от закона. Общите правила на чл. 79 и сл. от ЗС регламентират давностно владение като основание за придобиване на правото на собственост върху всеки недвижим имот, доколкото изрична
законова разпоредба не изключва този придобивен способ. От събраните по
делото доказателства писмени и гласни се установи, че наследодателят на ищците
е владял имота от 1972 г., когато е подписал писмен договор с предмет 1 дка от нива, която съвпада с процесния
имот, а след неговата смърт децата му са продължили да владеят процесният
недвижим имот, като владението продължава и до днес.
Давността остава допустим
придобивен способ по отношение на тези
земеделски земи, които не са били реално
отнети от собствениците им. Субективният
признак на владението е намерението на владелеца. Той трябва да държи вещта
“като своя”. Намерението е факт от душевния мир на човека, който трудно се
доказва. Ето защо в чл. 69 ЗС е въведена презумпцията: ”предполага се, че
владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго”.
Презумпцията не е оборена. От данните по делото е видно, че владението е
постоянно, т. е. наследодателят на ищците и самите ищци, през цялото време са
изразявали трайна воля да държат имота за себе си. Владението е явно и несъмнено, т.е. М.Ж.М. и В.Ж.Н.
са манифестирали поведение, което не е оставяло никакво съмнение, че упражняват
фактическата власт за себе си. Владението е непрекъснато.
От събраните по делото гласни и
писмени доказателствата по делото преценени поотделно и в тяхната
съвкупност съдът приема за установено,
че към 1972 г. и през следващите годините наследодателят на ищците – Ж. М.Ж. е
притежавал недвижим имот – празно дворно място, което по кадастралния план от
1996 г. за местността “К.” в землището на гр.К. е обозначен като лозе и записан
начин на трайно ползване – лозе, който по КВС на землището на град К. е в
окрупнената местност “С.” е под №122699. От заключението но вещото лице и
свидетелските показания се установява, че имота е облагороден, ограден и в него
е построена масивна жилищна сграда. Установи
се, че през годините Ж. М.Ж. и семейството му не са губили владението върху
имота, а в последствие и наследниците не са губили владението върху него, тъй
като не се установи процесното лозе да е било стопанисвано или завладяно от
другиго. По делото няма доказателства процесният имот да е бил внасян в ТКЗС,
като няма и доказателства /влязло в сила решение на комисия на общината за
отчуждаване на имота след провеждане на административна процедура за оценка и
заплащане/ имотът да е бил отнет от владението на наследодателя или от ищците
чрез отчуждаване или одържавяване. Следва да се приеме, че имотът не е бил
включен в ДПФ и съответно не е бил държавна респ. общинска собственост и по
отношение на същия не се прилага забраната за придобиване по давност, визирана
в чл.86 от ЗС.
Процесният имот е със статут на
земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ. С посочената норма законодателят е
определил приложното поле на ЗСПЗЗ, изхождайки от състоянието на имотите към
настоящия момент. Съгласно чл.10, ал.1- ал.14 от ЗСПЗЗ на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ подлежат селскостопанските имоти, които са били отнети фактически
или юридически от собствениците им. Трайната съдебна практика по приложението
на посочената норма приема, че целта на закона е да се върне едно предходно
фактическо и/или правно положение, което е било създадено в резултат на
отнемане /ограничаване/ от държавата на правото на лична /частна/ собственост
по отношение на определена категория имоти- земеделските земи, като в този
смисъл не всички земеделски земи подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. В
случаите когато имотът не е бил коопериран по силата на членствено
правоотношение, не е одържавяван, не е отнеман фактически, запазил е статута си
на частна собственост и е владян в реални граници, следва да се приеме, че
такъв имот не подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ. /Решение
№79/10.04.2013 г. по гр.д.№612/2012 г. на ВКС, I г.о., Решение №197/10.05.
По изложените съображения съдът намира, че предявения иск е
основателен и следва да бъде уважен.
В разпоредбата на чл.236, ал.1, т.6 от ГПК е предвидено задължение за съда да се произнесе в тежест на кого възлага
разноските.
За претендираните от ищците разноски
по делото е представен списък на разноските съгласно чл.80 ГПК, в който е
включено и искане за заплащане на : държавна такса за вписване на исковата
молба, държавна такса за снабдяване с удостоверение за данъчна оценка на
процесния имот. Съдът намира, че
посочените разходи не са разноски по
смисъла на закона. Под разноски законът има предвид внесена държавна такса,
възнаграждение за един адвокат, възнаграждения за вещи лица и възнаграждения за
свидетели. На присъждане съобразно нормата на чл.78, ал.1 от ГПК не подлежат
разходите, които е направила страната за редовността на исковата молба, съобразно разпоредбите на чл.127 и
чл.128 от ГПК, тъй като нормата на закона не предвижда задължение противната
страна да репарира подобни разходи. По изложените съображения съдът счита, че
на основание чл.78, ал.1 ГПК ответника следва да бъдат осъден да заплати на
ищците заплатената държавна такса,
възнаграждение за вещо лице и възнаграждение за един адвокат в размер на
575.82 лева.
Съгласно
чл.80 от ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на
съда списък на разноските най – късно до приключване на последното заседание в
съответната инстанция. В противен случай тя няма право до обжалва решението в
частта му за разноските. В настоящият случай и двете страни са представили
списък за разноските.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Община К.,
с ЕИК:, с
адрес на управление ***, представлявана от кмета Г.С., че М.Ж.М., ЕГН **********, с адрес ***, и В.Ж.Н., ЕГН **********,
с адрес *** са собственици по наследство и давностно владение на следния
недвижим имот: лозе с площ 1
000 кв.м., представляващ
имот № 122699, с обща площ 1 760 кв.м. в местността „С.“, девета
категория, в местността „С.“, представляващо имот № 122699, в землището на град
К. на земята при граници и съседи на имота: север – имот № 122698, изток - имот № 000167, юг – имот № 122688, запад –
имот № 122694 ведно с построената в имота сграда.
ОСЪЖДА Община К., с ЕИК:, с адрес на управление ***, представлявана
от кмета Г.С. да заплати на М.Ж.М., ЕГН **********,
с адрес ***, и В.Ж.Н., ЕГН **********, с адрес *** сумата в размер на 575.82
лева,
представляваща направените по делото разноски.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд – С. с въззивна жалба в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Районен съдия :