Разпореждане по дело №556/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 1 от 06.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 32/2014 г., Ардинският районен съд е отхвърлил предявения от А. С. Д. от с. Б, обл. С., против "Р" ООД с. Б. и. , общ. А. , обл. К, иск с правно основание чл.200 от КТ за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 09.10.2011 г. в Х. , като неоснователен.

Недоволна от така постановеното решение е останала въззивницата А. С. Д., която чрез своя представител по пълномощие, го обжалва в срок, като незаконосъобразно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон. В жалбата се излагат съображения, че в нарушение на съдопроизводствените правила съдът не е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и изпратил материалите на прокуратурата за извършване на разследване има ли наличие на престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изходът на гражданския спор. Поддържа се, че като не е направил това районният съд е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. Моли съда да отмени атакуваното решение и да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, като изпрати материалите на прокуратурата за извършване на проверка с оглед наличието на престъпни обстоятелства относно инцидента – дали е битов или трудов.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмено отговор на въззивната жалба от "Р" ООД с. Б. и. , общ. А. ,чрез представителя му по пълномощие, в който се излагат съображения за неоснователност на жалбата. Моли съда да потвърди обжалваното съдебно решение и да му присъди съдебни разноски за въззивната инстанция. В съдебно заседание, чрез процесуалният си представител, оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. Представя списък на разноските.

Въззивният съд, като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено следното:

Атакуваното решение е валидно и допустимо, като не са налице основания за обявяването му за нищожно или обезсилването му като недопустимо.

По делото е бил предявен от А. С. Д. от с. Б., обл. С., против "Р" ООД с. Б. и. , общ. А. , обл. К., иск, с правно основание чл.200 от КТ, за сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди вследствие на трудова злополука, настъпила на 09.10.2011 г. в Х. . В исковата си молба ищцата е направила твърдения, че като работник на ответното дружество е била командирована от последното на работа в Х. , свързана с бране на гъби, както и че на 09.10.2011 г. в Х. е претърпяла трудова злополука, изразяваща се в падането й от шести етаж от необезопасена от работодателя платформа, вследствие на което й било причинено счупване на двете петни кости.

Установено е по делото, че ищцата (въззивница в тази инстанция) е била назначена на работа в ответното дружество (въззиваем) на длъжност „общ работник”, като в производствената характеристика е посочено, че работния процес е свързан с бране и сортиране на гъби, както и че същата е била командирована на работа в Х. в гр.К. за времето от 01.08.2011 г. до 28.01.2012 г., където да изпълнява служебните си задължения в производствени халета.

Пред първата инстанция е бил представен и приет като доказателство медицински документ в превод от нидерландски език, съгласно който на 10.10.2011 г. ищцата е била приета в отделение по ортопедия с диагноза: фрактура на петна кост и от двете страни, като съгласно снетата от самата пациентка анамнеза същата е паднала от дърво от 3 метра върху петите си. От цитираният документ се установява също, че ищцата е била оперирана.

Приет е по делото като доказателство и анкетен лист от 23.11.2011 г., съгласно който комисия на ответното дружество, във връзка с представен болничен лист № 001/21.11.2011 г., е снела обяснения от ищцата А. С. Д. и е констатирала, че на 10.10.2011 г. около 17.30 часа последната е паднала от дърво от височина около 3 метра, намиращо се в двора на жилището в К., Х. , върху петите си, в резултат на което е получила силни болки и подуване около петите на двата крака. Комисията е дала заключение, че злополуката с ищцата е нетрудова.

Предвид изложеното, следва да се посочи, че наличието на трудова злополука е един от елементите на фактическия състав на чл. 200 от КТ, като установяването й става по надлежния административен ред, съгласно Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки и КСО. Установяването на този факт не може да се извърши по съдебен ред именно заради специалния административен ред, но доказването на надлежно проведено производство по установяване на трудова злополука с издаване на съответния административен акт, представлява част от доказване на иска по чл. 200 КТ, и е въпрос по неговата основателност. В тази насока са Решение № 319 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр.д. № 204/2009 г., ІІІ г.о., Решение № 273 от 19.05.2011 г. на ВКС по гр.д. № 652/2010 г., ІV г.о. и др.

Във връзка с горното, по делото не е спорно, че за настъпилия инцидент не е съставен акт за трудова злополука, като това обстоятелство не се оспорва от ищцата. При това положение, правилно първоинстанционният съд е приел, че след като липсва съставен по надлежния ред акт за трудова злополука, предявения иск е неоснователен.

Съгласно чл.269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата. В тази връзка, във въззивната жалба не се правят каквито и да са доводи относно правилността на решението, а се прави единствено довода, че районният съд е следвало да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 от ГПК и да изпрати материалите на прокуратурата за извършване на проверка с оглед наличието на престъпни обстоятелства относно инцидента – дали е битов или трудов. Този довод е неоснователен. По делото липсват каквито и да са данни, сочещи на разкрити престъпни обстоятелства по смисъла на чл.229, ал.1, т.5 от ГПК, поради което правилно първоинстанционният съд е оставил без уважение искането за спиране на производството по делото. Впрочем, това се потвърждава и от приетото пред въззивната инстанция постановление от 13.01.2015 г. на Районна прокуратура – Ардино за отказ да се образува досъдебно производство.

Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да се потвърди. При този изход на делото следва да се осъди въззивницата да заплати на въззиваемия направените за въззивната инстанция разноски за адвокат в размер на 500 лева, съгласно приложения списък на разноските.

Водим от изложеното и на основание чл271, ал.1 от ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА решение № 1 от 06.01.2015 г., постановено по гр.д.№ 32/2014 г. по описа на Ардинския районен съд.

ОСЪЖДА А. С. Д. от с. Б, обл. С., с ЕГН *, да заплати на „Р.” ООД със седалище и адрес на управление в с.Б. и., общ. А. , обл. К, ЕИК *, направените във въззивното производство разноски в размер на 500 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК, пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от съобщението му на страните.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.