№ 4565
гр. София, 06.10.2023 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ, в публично заседание
на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Антон Н. Урумов
СъдебниРадина Св. Стоянова
заседатели:Пламен П. Гигов
при участието на секретаря Александра Огн. Величкова
и прокурора К. Д. Д.
Сложи за разглеждане докладваното от Антон Н. Урумов Наказателно дело
от общ характер № 20231100202217 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:10 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ К. Т. Т. – редовно призован се явява лично.
За него се явява адв. М. Л. - упълномощен защитник и адв. К. от САК с
пълномощно по делото.
В залата се явява се юрисконсулт – Л. И., упълномощен от министъра
на финансите, с пълномощно по делото.
СТАНОВИЩЕ ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
ПРОКУРОРЪТ: Искът е своевременно предявен, допустим е, няма
пречки да бъде приет за съвместно разглеждане в един процес, считам че
разглеждането на гражданския иск няма да затрудни наказателния процес.
ЮК И.: Уважаеми господин председател, уважаеми съдебни заседатели,
поддържам становището на прокуратурата. Моля да приемете за съвместно
разглеждане така предявения граждански иск.
АДВ. Л.: Считам, че на първо място гражданският иск не следва да бъде
приет за съвместно разглеждане на няколко основания. Като на първо място
това е така, тъй като и последния предявен от държавата граждански иск
касае период, който е по стария ОА, преди неговото коригиране. Респективно
няма съответсвие между гражданския иск и повдигнатото обвинение каквото
трябва да има.
Изненадан съм от ЮК на Министерство на финансите, че въпреки че
стана дума в предходно съдебно заседание и това е отразено в протокола днес
не предявява нов, а си поддържа онзи който който е несъответен на
актуакното обвинение. Виждам, че и прокурорът не е разбрал, което впрочем
1
не е изненада за мен.
Алтернативно ако не приемем този довод, който впрочем е и основание
за недаване ход на делото, тъй като реално са нарушени правата на държавата,
защото на тях им е връчен стар ОА в актуалното дело. Но ако не приемете
тези аргументи, моля да не бъде допуснат за разглеждане по изложените в
предходното разпоредително заседание, аргументи които вие възприехте, а
именно че с предявения граждански иск държавата претендира два пъти едно
и също нещо за което същата със съответни производства по ДОПК, така се
твърди в ОА, е установила тези вземания и това е редът за претендирането и
събирането й.
И на второ място с оглед обстоятелствата по делото очевидно е че
разглеждането на такъв иск ще затрудни наказателното производство, тъй
като дадохте възможност за изразяване на становище по граждански иск, той
не бива да бъде допуснат и защото ОА на който се основават и би трябвало да
се основават, т.е. сегашният ОА, самият той страда от нередовности за които
ще говорим в разпоредителното заседание. Но съвсем накратко,
прокуратурата не е успяла, аз на нейно място бих привлякал юрист-консулта,
да вземат да поработят заедно, да направи издържано повествование в
хронологическа последователност и логическа на една дейност, която се
приписва на подсъдимия.
В този смисъл не следва да бъде допуснат за съвместно разглеждане, а
делото да бъде отложено, за да се даде възможност на Министерство на
финансите да упражни правата си.
АДВ. К.: Присъединявам се към адв. Л.. Нямам допълнителни
съображения.
ПОДС. Т.: Съгласен съм с думите на адв. Л.. Присъедниявам се. Нямам
допълнителни съображения.
СЪДЪТ, след изслушване становищата на страните, намира че
гражданският иск действително е предявен своевременно, но така
направеното искане за конституиране като страна в настоящото производство
следва да бъде оставено без уважение, поради обстоятелството, че същият
обективно би затруднил разглеждане на настоящото производство и би довел
до необоснованото отлагане на делото.
Изложените от страна на защитата доводи касаещи нередовната
процедура по призоваване на повереника на МФ не се споделят от настоящия
съдебен състав, доколкото в рамките на разпоредителното заседание съдът не
е задължен да връчва обвинителни книжа на пострадалите или ощетени
юридически лица, като същите разполагат с предоставената им от закона
възможност, да проявят процесуална активност и да се снабдят с
необходимите материали по делото, с оглед на което да могат да предявят
своевременно претендираните с граждански иск претърпени вреди. Предвид
на това,
2
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на министъра на финансите за
конституирането му като граждански ищец в настоящото производство.
СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО
ЗАСЕДАНИЕ:
ПРОКУРОРЪТ: Моля да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. Л.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
АДВ. К.: Да се даде ход на разпоредителното заседание.
СЪДЪТ намира, че по делото не са налице процесуални пречки за
разглеждането му днешното съдебно заседание и даване ход за провеждане на
разпоредителното заседание, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА РАЗПОРЕДИТЕЛНОТО ЗАСЕДАНИЕ.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че настоящото наказателно дело е подсъдно на
СГС, няма основание за прекратяване или спиране на производството, в
досъдебната фаза не са допуснати каквито и да било нарушения на
процесуалните правила, които са ограничили правото на защита, на
обвиняемия, до момента не са налице основания за разглеждане на делото по
реда на специалните правила на НПК, нито като съкратено съдебно
следствие, нито чрез сключване на споразумение, няма основание за
разглеждане на делото при закрити врати и включването на резервни
участници в наказателното производство, взети мерки за процесуална
принуда няма на този етап от производството. Към момента нямам искания за
събиране на нови доказателства. Моля да се насрочи съдебното заседание по
общия ред, освен ако защитата и подсъдимият не направят искане за
протичане по друг начин, по реда на особените правила на НПК.
АДВ. Л.: Уважаеми членове на съдебния състав, с оглед чл. 248, ал. 1, т.
3
3 от НПК посочвам, че на досъдебното производство са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които
ограничават съществено процесуалните права на подсъдимия К. Т.. Това е
така, независимо, че след предходното разпоредително заседание, в което
защитата посочи значителен брой неясноти и противоречия в обвинителния
акт, които бяха възприети от първоинстанцонния съд и потвърдени в
голямата си част от въззивния, обвинителният акт беше коригиран в
определени негови части.
Обвинителният акт не отговаря на изискванията на чл. 246, ал. 2 от НПК.
В обвинителният акт не са посочени твърдения за обективни факти, от които
да следва, че подсъдимият е знаел, че издадените от „С.К.Ф.“ ЕООД фактури
№ 68/04.04.2013 г. и № 79/08.04.2013 г. са с невярно съдържание, което
дефинитивно е необходимо с оглед субективната страна на престъплението и
правото на защита на подсъдимия. Посоченото, че свидетелят В.П. не знае
нищо за управлението на това дружество, че не знае дали това дружество е
функционирало, както и че не е подписал процесните фактури, по никакъв
начин не съдържа твърдение за факти, от които да се изведе знание у
подсъдимия за тези факти. Нещо повече прокуратурата е премълчала
тенденциозно дали по тези фактури „Т. Маш“ ЕООД е извършило плащане. В
действителност, такова е било извършено, за което е издаден фискален бон,
който е представен на подсъдимия, поради което той не е имало как да знае,
че има нещо нередно с издадените фактури. Тъй като ОА продължава да
страда от фактологичен дефицит по отношение предмета на доставката по
тези фактури за защитата не е ясно по каква причина прокуратурата изведнъж
говори за поставяне на рекламно-информационни елементи, монументално-
декоративни (кое от двете?) и то в София и Бургас. Коя фактура
прокуратурата твърди, че е с място на изпълнение на доставката в София и
коя в Бургас не можем да разберем, тъй като не са изложени твърдения. Не
става ясно и какво отношение имат дружествата „Г. 07“ ЕООД и „В. 03“
ЕООД, за които се твърди, че нямат разрешения за поставяне на рекламно-
информационни елементи (стр. 5, абзац 1 от ОА), а прокуратурата поддържа,
че фактурите са издадени от „С.К.Ф.“ ЕООД. Липсата на разрешение за
поставяне не означава, че фактически такива елементи не са поставени. Дали
това е така, трябва да твърди и да установи по положителен начин
прокуратурата, която вместо това си е позволила да посочи, че страните по
сделката не представили доказателства, което конкретно подсъдимия не е
длъжен да прави е едно наказателно производство с оглед доказателствената
тежест и презумпцията за невинновност.
Не могат да служат за извеждане на субективната страна на
приписаните на подсъдимия престъпления и въведените твърдения за
неистински пълномощни, разписки, протоколи и др., които не са
индивидузлизирани надлежно в ОА с издател, дата на издаване, предмет и др.
Препращането към доказателствата е абсолютно недопустимо, още повече
при липса на индивидуализация, включително като местонахождение по
4
делото – том, лист и др. Азбучно правило е, че доказателствата служат за
обосноваване на обвинеието, но не и за неговото изграждане, което се
извършва чрез ясно, точно, конкретно и безпротиворечиво твърдение за
наличие на факти, които следва да са изложени в логическо издържано
повествование от държавното обвинение.
От фактологична недостстатъчност страда ОА и по отношение на
фактура № 846/29.05.2013 г., за която се твърди, че е издадена от „В.М. 2012“
ЕООД и е получена от „Т. Маш“ ЕООД. Изложеното за тази фактура по
никакъв начин не отразява знание у подсъдимия за някакви нередовности при
нейното издаване. При това прокуратурата не поддържа, че фактурата не е
подписана от свидетеля С.В., за чийто подпис експертизата сочи, че
„вероятно не е положен“ от него. Наказателното-процесуално право не си
служи с вероятности, а с конкретни и ясно установени факти. Защото в
противен случай, ако аз твърдя, че прокурорът съставил ОА вероятно ми
дължи много пари, всъщност какво ще приемем, че твърдя – че ми дължи
пари или че не ми дължи?
И по отношение на тази фактура държавното обвинение поддържа, че
престъплението се обосновава от налични по делото приемо-предавателни
протоколи, но и те не са индивидузлизирани надлежно в ОА с издател, дата на
издаване, предмет и др. Тук препращам към вече казаното за процесуалната
стойност на доказателствата. Що се отнася до мястото на доставка на
услугата, предмет на процесната фактура №846, тук нещата стават
ужасяващи. Обвинението твърди, че в гр. София, ж.к. ******* ул.
„Обиколна“, до бл. 278, не са извършени строителни работи, тъй като там се
намира административна сграда и паркинг на „О. – предпазни екипировки“
ЕООД. Блок 278 обаче има четири страни, поради което не става ясно защо
прокуратурата приема, че това е мястото.
След приключване на предишното разпоредително заседание
предложих на прокуратурата в съдебната зала да оправим тази гигантска
грешка и да бъде извършен оглед на пространството около бл. 278, при който
с просто око се вижда, че пред него, през ул. „Обиколна“ е бил и е наличен
паркинг, на част от които е била изградена базата на дружеството, чрез което
подсъдимият е осъществявал дейност и на която база е поставен асфалт,
ограда и са извършени други строителни дейности през 2013 г. Без никаква
връзка с фактура № 846/29.05.2013 г. обвинението посочва, че на управителя
на „О. – предпазни екипировки“ ЕООД не са известни дружествата „В.М.
2012“ ЕООД, „Г. 07“ ЕООД и „В. 03“ ЕООД, „В.“ ЕООД, „С.К.Ф.“ ЕООД и
„Ф.С.К.“ ЕООД (стр. 8, последен абзац от ОА). Прокуратурата не е въвела
нито едно твърдение, че някое от изброените дружества имат някакво
отношение към тази фактура и доставката по нея, поради което намесването
им без никакъв контекст създава неяснота, объркване и нарушава правото на
защита на подсъдимия.
По същия начин стоят нещата и с изброените физически лица (стр. 9,
5
първи абзац от ОА), както и посочването на неиндивидуализарани
доказателства (стр. 9, втори абзац от ОА).
Прокуратурата не твърди по ясен начин защо подсъдимият е знаел, че
фактури № 182/25.06.2013 г. и № 198/27.06.2013 г., издадени от „Ф.С.К.“
ЕООД са неистински. Изложението на казаното от някое лице, пък било то и
собсственик на капитала и управител на дружество, не означава изпълнява
изискванията на закона за съдържание на обвинителния акт.
Казаното до тук е относимо към всички посочени от обвинението
фактури, които не са издадени от дружеството на подсъдмия, а по тях това
дружество е извършило плащане, за което са издадени съответни фискални
документи.
Обвинението не е съумяло да следва елементарна хронологическа и
логическа последвателност в изложението си, която да позволи на
подсъдимия и защитата да разберат кога, къде, какво и по какъв начин
подсъдимият е обективирал определено поведение, което разкрива
субективната страна на извършеното и определя поведението като
съставомерно от обективна и субективна страна. Ако прокуратурата не
съумява да стори това, която е обезпечена персонално и материално с всичко
необходимо, защо се смята, че подсъдимият следва да дообогатява с
предположения ОА. Последният не е фантастично четиво, не е четиво за хора
с въображение или със задълбочени счетоводни познания, а за
средностатистически българин, поради което следва да е пределно ясен,
конретен, логичен и последователен.
Тази неяснота е допусната и в постановлението по чл. 219 от НПК.
Времето, в което е извършено дадено престъпление, е основна част от
предмета на доказване по чл. 102, т. 1, пр. 1 от НПК, поради което
обвинението, което носи доказателствената тежест (чл. 103, ал. 1 от НПК),
основавайки се на доказателствата по делото, дължи да посочи ясно същото.
В конкретния случай в посочените два акта на прокуратурата е създадена
неяснота относно фактическите предели на обвинението, което дефинитивно
накърнява правото на защита на подсъдимия и правата на защитата да
разберат правнорелевантните факти на обвинението, срещу които да
организират защитата. Ясното посочване на времето на извършване на
деянията има значение и за приложение на института на изключване на
наказателното преследване поради изтекла давност.
Използването на думи, като „вероятно“, „преобладаващо“, „на други“ е
абсолютно недопустимо, тъй като създават неопределеност, а това поставя
подсъдимия пред процесуална невъзможност да се защитава срещу фактите.
Съгласно чл. 227, ал. 9 от НПК разследването се предявява, като
разследващият орган предостави на явилите се лица всички материали по
него за проучване. При запознаване с делото установихме, че по делото не са
налични: постановлението за прекратяване на наказателното производство от
22.10.2020 г., жалбата на ТД на НАП – Смолян от 24.11.2020 г., както и
6
постановление № 4033/2020 г., на които прокуратуртата се позовава в други
свои актове от досъдебното производство. Липсата на определени актове от
досъдебното производство идва да покаже, че прокуратурата не е приложила
всички материали по досъдебното производство, а само част от тях, които е
преценила, че ползват обвинителната й теза. В случай, че прокуратурата
твърди, че тези материали са налични в досъдебното производство, държим
същата да ни посочи конкретно къде се намират в кориците на делото.
Горепосочените отстраними съществени процесуални нарушения не
могат да бъдат преодолени в съдебната фаза на процеса, поради което
образуваното съдебно производство следва да бъде прекратено, а делото –
върнато на прокуратурата за тяхното отстраняване.
Няма процесуален начин, но е добре защитата да съдейства на
прокуратурата, защото това ще е противоречие с функцията ни, но е добре
прокуратурата да се обърне към НАП, към някой със счетоводни знания, за да
им помогне наистина да разкажат обвинението.
В най-общ план, когато някой твърди, че по дадена фактура не е
следвало да бъде начислен данък, следва да твърди по безспорен начин, ясно,
категорично, еднозначно, че няма изпълнение от страна на доставчика на
услугата, че дружеството което е платец по доставката, респективно неговият
управител, на тази и тази дата знаят че няма доставка, не са извършили
плащане. Защото, като дойде време по същество ще си говим за фискалните
бонове, за които казах че мълчи прокуратурата, кой плаща реално по фактура
с невярно съдържание и после не му се следвало данъчен кредит по нея. Само
наличието на плащане е достатъчно основание да се приеме, че няма
субективна страна от страна на подсъдимия. Но по отношение на нея има
пълно мълчание. Добре е и е необходимо да се посочват тези фактури, кой е
следвало да бъде изпълнител по тях, а не да се броят изведнъж някакви
дружества и някакви физически лица. За да разберем съпричасността на тези
хора и да можем да се защитаваме.
АДВ. К.: Аз като един средно-статистически гражданин, който се е
занимавал предимно с търговско право, с фактури, не мога да прочета този
ОА и да разбера какво е направил г-н Т.. В този ОА няма посочване в нито
една от фактурите на конкретната доставка, която е извършена по тази
фактура. Само, че К. Т. е обвинен за това, че е включил фактури в своето
счетоводство издадени от други лица, но не са извършили доставките по тези
фактури. Кои доставки? Цитиран е общо чл. 6 от ЗДДС, който чл. 6 ако
обърнете внимание що е то доставка по смисъла на данъчния закон на нашата
държава, там има много алинеи, много изключения, много различни
схващания „що е то доставка“, прехвърляне на дадена собственост върху
стока ли, извършване на услуга ли? Не може някой да бъде съден за това, че
фактура с номер „Х“ от дата „У“ на стойност някакви левове е включена в
неговото счетоводство, без да е посочено за каква доставка става въпрос,
7
защото ако доставката е извършена, значи г-н Т. е изпълнил задълженията си
и правилно е включил съответната фактура. Ако доставката не е извършена,
но той се е облагодетелствал от ДДС-то, той правилно е с повдигнато
обвинение. Но коя е доставката? Какво съдържа тази доставка? „Какво трябва
днес К. да ми каже? В този ОА няма нито едно описание „що е то доставка“.
Чл. 6 от ЗДДС на който се позовава ОА, казвайки на всяка една страница без
да е налице доставка по смисъла на чл. 6 е абсолютно общо понятие,
абсолютно неразбираемо, така че нито един от вас няма да може да каже
„сега този човек купил ли го е това, поръчал ли го е това, има ли го това“, ако
става въпрос за СМР - изградено ли е било. Тук говорим за повече от 10
години, разбирате ли колко е важно едно обвинение да бъде ясно и точно.
Този ОА, в него не може да се разбере този човек защо е тук. Нито е издател
на фактурите, нито е посочена доставката с ясните й белези и характеристики,
за да можем ние като защита да кажем: „не е вярно, ето я, ето я тази
доставка“, след 10 години: „ето това е запазено, ето това е налично, но тази
доставка е била факт“. А ние тук имаме един куп хартия в който пише
някакви цифри, за това не може да съдим хората. Считам, че ОА е нередовен.
АДВ. Л.: В случай, че приемете че няма основание за връщане на делото
в прокуратурата, по отношение на останалите въпроси по чл. 248, ал. 1
приемам казаното от прокурора, да не го повтарям за подсъдност и т.н.. Като
изрично отбелязвам, че имаме доказателствени искания, те ще бъдат
направени в хода на съдебното следствие. Основното, което и то е важно да
се случи в първите заседания. Да бъде извършен оглед на място в ж.к. Дружба
2, ул. Обиколна, при който ще установим до бл. 278 – пред него, през улицата
реалното място на базата на „Т. марш“, където и сега след 10 години има
следи от извършени СМР – фрезован асфалт, остатъци от ограда и бетонни
части. Ние вече сме предприели мерки, извън НПК, разбира се. Ще направим
констативен протокол с нотариус на огледа по процесуалния ред, който да
фиксира това място поне към днешна дата, защото се опасяваме, че ако бъде
застроено, изкоп и прочее, ще изчезнат и тези следи. И вместо да се
позоваваме на свидетели по делото, които днес познавали подсъдимия, утре
не го познавали, днес подписали пълномощни, на другия ден не ги подписали,
ще видим това с очите си, което е обективна давност.
Така, че основното ни искане е своевременно при ход на съдебното
следствие да бъде извършен оглед на това място, от съдебния състав, ако
разбира се определите, и да изпратим вещо лице, разбира се, но опасенията ни
са, че вещото лице по експертизата, то е отишло до и си е избрало, даже не е
ходил а в „Гугъл“ е гледал, но на място да не обиколиш всички страни и да
кажеш „там на едно място има сграда на „О.“, на другата има друга сграда“,
да опише какво има от четирите страни на този блок до който прокуратурата
твърди да няма нещо. И ето това е нередовност за която отново обръщам
внимание и дори „до“ може да бъде индивидуализирано – отляво, вдясно, до
парцел еди кой си, има кадастър.
8
АДВ. К.: Това, което колегата говори за местонахождението около бл.
278 е важно, тъй като фактурите, които прокуратурата цитира за СМР-та,
касаят над 90% от сумата, която прокуратурата твърди, че г-н Т. е избегнал,
затова е толкова важно потвърждаване на тази нередовност.
ПОДС. Т.: Присъединявам се към защитниците ми. Допълнителни
съображения нямам.
СЪДЪТ се оттегля на съвещание.
СЪДЪТ, след изслушване на страните, на първо място намери, че
настоящия съдебен състав се явява компетентен да разгледа делото,
доколкото с оглед на така възведеното в обстоятелствената част и предмета на
претендираното престъпление съобразно определението на ВКС, делото се
явява подсъдно пред настоящия съд.
На второ място, СЪДЪТ намира, че не са налице основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство.
На следващо място, СЪДЪТ изцяло споделя направените от страна на
защитата възражения по отношение на допуснати в хода на досъдебното
производство съществени процесуални нарушения, явяващи се отстраними и
довели до ограничаване правото на защита за подсъдимото лице.
Съдът констатира, че с разпореждане от 16.12.2022 г. съдебното
производство по делото е било прекратено и същото е било изпратено на
Софийска градска прокуратура за отстраняване на конкретни допуснати в
хода на досъдебното производство процесуални нарушения. Разпореждането
е било потвърдено с определение на Софийски апелативен съд, като с
последното изцяло са били споделени констатираните от съдията – докладчик
съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на досъдебното
производство. Към настоящия момент, в по – голямата си част, допуснатите
нарушения не са били отстранени.
Съдът отново констатира, че така изготвения обвинителен акт не
отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК, според която разпоредба
обстоятелствената част на обвинителния акт следва да съдържа определени
реквизити, липсата на които води до ограничаване на правата на
правоимащите процесуални субекти. В обстоятелствената част на
обвинителния акт задължително следва да бъдат посочени фактите, които
обуславят съставомерността на деянието и участието на обвиняемото лице в
него ( ТР № 2 от 2002г. на ОСНК на ВКС ). Съдът отново намира, че в
обстоятелствената част на внесения в съда обвинителен акт липсва отразяване
на съставомерни факти, като не са посочени обстоятелствата, свързани с
обективните признаци на твърдяното осъществено от обвиняемото лице
9
деяние. В обвинителният акт не са посочени твърдения за обективни факти,
от които да следва, че подсъдимият е знаел, че издадените фактури са с
невярно съдържание, което дефинитивно е необходимо с оглед субективната
страна на престъплението и правото на защита на подсъдимия.
Изцяло основателни се явяват и възраженията на защитата, че внесения
обвинителен акт продължава да страда от фактологичен дефицит по
отношение предмета на доставката по тези фактури и “не е ясно по каква
причина прокуратурата сочи за поставяне на рекламно-информационни
елементи, монументално-декоративни (кое от двете?) и то в София и Бургас.
Коя фактура прокуратурата твърди, че е с място на изпълнение на доставката
в София и коя в Бургас не можем да разберем, тъй като не са изложени
твърдения. Не става ясно и какво отношение имат дружествата „Г. 07“ ЕООД
и „В. 03“ ЕООД, за които се твърди, че нямат разрешения за поставяне на
рекламно-информационни елементи, а прокуратурата поддържа, че фактурите
са издадени от „С.К.Ф.“ ЕООД“.
Изцяло се споделят от съда и възраженията на защитата досежно
невъзможността да послужат за извеждане на субективната страна на
приписаните на подсъдимия престъпления и въведените твърдения за
неистински пълномощни, разписки, протоколи и др., които не са
индивидузлизирани надлежно в ОА с издател, дата на издаване, предмет и др.
Неизяснен остава и въпросът за възведената в акта фактура с
№846/29.05.2013 г., за която се твърди, че е издадена от „В.М. 2012“ ЕООД и
е получена от „Т. Маш“ ЕООД, както и за мястото й на издаване, за което
вече бяха изложени подробни съображения от защитата. В този смисъл се
явяват и наведените възражения от защитата за фактури № 182 / 25.06.2013 г.
и № 198 / 27.06.2013 г. и което е валидно и за всички други посочени от
обвинението фактури, които не са издадени от дружеството на подсъдмия, а
по тях това дружество е извършило плащане, за което са издадени съответни
фискални документи.
В краен извод настоящият съдебен състав приема, че направените от
защитата възражения за допуснати съществени процесуални нарушениея се
явяват изцяло основателни и не намира за нужно същите да бъдат
преповтаряни за целите и в рамките на настоящите мотиви.
Посочените противоречия и неясноти обаче представляват съществени
процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени с прецизното
изписване на посочените обстоятелства. Така констатираната непълнота е
допусната още в хода на досъдебното производство и при привличане на
обвиняемото лице.
Тъй като обвинителният акт определя обективните и субективни предели
на повдигнатото обвинение, липсата на индивидуализация ( идентичност ) на
обективните признаци на състава на чл.255, ал.3 във вр. с ал.1, т.2, пр.1, т.6 и
т.7 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, лишава и лицето, в чиято правна сфера са
настъпили негативните последици от привличането му като обвиняем, от
10
възможността да разбере точния обем на повдигнатото срещу него обвинение,
което и обективно е препятствало възможността да се защити срещу тези
факти. Едно от основните права на всеки обвиняем е правото му да разбере в
какво е обвинен. С посочване на констатираното противоречие в тези
елементи от фактическия състав на престъплението съдът счита, че е
нарушено именно това му основно право.
Предвид на това съдът счита, че съдебното производство следва да бъде
прекратено и делото да бъде изпратено на Софийска градска прокуратура за
отстраняването им.
С оглед на това
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА СЪДЕБНОТО ПРОИЗВОДСТВО по НОХД №2217/2023
г. по описа на Софийски градски съд, 15-ти състав, изпраща делото на
прокурора с оглед мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране в 7 - дневен
срок от днес пред САС.
Съдебното заседание приключи в 11:05 часа.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
11