ОПРЕДЕЛЕНИЕ
Номер 12130.07.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоПърви граждански и търговски състав
На 30.07.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА
ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
като разгледа докладваното от ЯНКО ЯНЕВ Въззивно частно търговско дело №
20204001000206 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 262, ал. 3 във вр. с чл. 279 във вр. с чл. 274 – 278 от
ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба от „М Кар Плевен“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж. к. „Дружба“, автокомплекс „БМВ“, съд.
адрес: гр. София, ул. „Деян Белишки“ № 54, ет. 4, ап. 13, чрез адв. В. В. от АК – Велико
Търново против Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д. № 253/2019 год.
по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е върната частната жалба на „М Кар Плевен“
ООД, гр. Плевен срещу Решение № 208/18.12.2019 г., постановено по т. д. № 253/2019 год.
по описа на Плевенски окръжен съд.
В частната жалба се излага, че обжалваното разпореждане е неправилно. Излага се, че
неправилно е върната въззивната жалба, тъй като в случая държавна такса за въззивната
жалба не била предвидена в нормативен акт и не се дължала.
Претендира се да се отмени Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д.
№ 253/2019 год. по описа на Окръжен съд – Плевен и делото да се върне на
първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните и
данните по делото, провери обжалваното разпореждане, съобрази правомощията си на
въззивен съд, приема за установено следното:
Частната жалба е допустима – подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК; от страна,
която има право и интерес от обжалване; срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване с
частната жалба. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните
съображения:
На 29.01.2020 год. в Окръжен съд – Плевен е депозирана жалба Вх. №
1347/29.01.2020 г. (дата на п.к. – 28.01.2020 г.) от „М Кар Плевен“ ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Плевен, ж. к. „Дружба“, автокомплекс „БМВ“, съд.
адрес: гр. София, ул. „Деян Белишки“ № 54, ет. 4, ап. 13, чрез адв. В. В. от АК – Велико
Търново против Решение № 208/18.12.2019 г., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа
на Плевенски окръжен съд.
Първоинстанционният съд, с Разпореждане от 30.01.2020 г. е оставил без движение
депозираната жалба, като е дал на страната едноседмичен срок, в който да приведе
депозираната жалба в съответствие с изискванията за редовност на същата като внесе
държавна такса по сметка на Великотърновския апелативен съд, в размер на 10 лв. и
представи по делото платежния документ, както и я е предупредил за последиците от
неизпълнението на това задължение, че жалбата ще бъде върната.
Съобщението е получено от страната „М Кар Плевен“ ООД, гр. Плевен на 17.02.2020
г. – чрез адв. Веселин Вангелов - лично.
В указания срок нередовностите не са били отстранени.
С обжалваното Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д. № 253/2019
год. по описа на Окръжен съд – Плевен е върната частната жалба на „М Кар Плевен“ ООД,
гр. Плевен срещу Решение № 208/18.12.2019 г., постановено по т. д. № 253/2019 год. по
описа на Плевенски окръжен съд.
Срокът за отстраняване на нередовностите по частната жалба е изтекъл на 24.02.2020
г. (понеделник – работен ден) като в този срок жалбоподателят не е изпълнил указанията на
съда да внесе държавна такса по сметка на Великотърновския апелативен съд, в размер на
10 лв. и да представи платежния документ. Не е представен такъв и с частната жалба пред
настоящата инстанция.
В случая жалбоподателят не е привел депозираната от него жалба в съответствие с
изискванията за редовност, обуславящи процесуалната допустимост на същата, поради
което правилно първоинстанционният съд е върнал същата.
Видно от съобщението изпратено на страната, в същото изрично е указано на
страната, че следва в определения от съда срок да внесе държавна такса по сметка на ВТАС,
в конкретно посочен от съда размер, както и в същия срок да представи по делото
платежния документ. Същевременно страната е предупредена за последиците от
неотстраняване в срок на нередовностите на жалбата.
Посочените в чл. 261 от ГПК приложения към въззивната жалба са неделима част от
редовността на същата, едно, от които приложения е именно документ за внесена държавна
такса. Разпоредбата на чл. 262 от ГПК посочва пределите на проверката, извършване от
съда, по отношение на редовността на въззивната жалба и в която разпоредба, изрично е
посочено, че ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 261 от ГПК съда указва на
страната да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности.
След като съдът изрично е указал да бъдат представени доказателства за привеждане
депозираната жалба в съответствие с изискванията за редовност по реда на чл. 262, ал. 1 от
ГПК и е отбелязал и правните последици от евентуалното процесуално бездействие на
жалбоподателя, то липсата на доказателства за това, че е спазен едноседмичния срок за
привеждане депозираната жалба в съответствие с изискванията за редовност води до
прилагане на ал. 2 на текста.
Неоснователно е оплакването в частната жалба, че в случая държавна такса за
въззивната жалба не била предвидена в нормативен акт и не се дължала. Съгласно чл. 29 от
Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален
кодекс (ГПК) при обжалване на вписване, обявяване, заличаване и отказ по Закона за
търговския регистър се събира 50 на сто от съответната такса по Раздел IIа от Тарифата за
държавните такси, събирани от Агенцията по вписванията, приета с Постановление № 243
на Министерския съвет от 2005 г. (обн., ДВ, бр. 94 от 2005 г.; изм. и доп., бр. 105 от 2006 г.).
Съгласно чл. 16а, ал. 2, т. 20 от Тарифа за държавните такси, събирани от Агенцията по
вписванията по заявление за вписване на обстоятелства в търговския регистър и регистъра
на юридическите лица с нестопанска цел, подадено по електронен път, се събират такси,
съответно - на други обстоятелства, подлежащи на вписване за първи път – 20 лв. Т.е.
дължимата държавна такса пред окръжният съд е 10 лв., а при обжалване на неговото
решение – отново 10 лв. Това е така, тъй като нормата (чл. 29 от Тарифата) не прави
разграничение за инстанцията, пред която се внася дължимата държавна такса, респ.
дължимата пред окръжен и апелативен съд държавна такса е в един и същ размер.
Следователно, такса по жалбата се дължи и тя е била определена правилно от съда в
размер на 10 лева, но страната не я внесла в указания й срок, въпреки че е била надлежно
уведомена за това си задължение.
Въз основа на изложеното, настоящият състав приема, че жалбата против Решение №
208/18.12.2019 г., постановено по т. д. № 253/2019 год. по описа на Плевенски окръжен съд е
нередовна. Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д. № 253/2019 год. по
описа на Окръжен съд – Плевен, с което е постановено връщане на жалбата, като нередовна
е правилно, поради което следва да се потвърди.
С оглед на гореизложеното, настоящият състав намира, че частната жалба е
неоснователна, а обжалваното разпореждане е правилно, поради което следва да се
потвърди.
С оглед разпоредбата на чл. 274, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ
определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
По изложените съображения, Апелативен съд – Велико Търново
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 422/05.03.2020 год., постановено по т. д. №
253/2019 год. по описа на Окръжен съд – Плевен, с което е върната частната жалба на „М
Кар Плевен“ ООД, гр. Плевен срещу Решение № 208/18.12.2019 г., постановено по т. д. №
253/2019 год. по описа на Плевенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________