№ 348
гр. Варна, 11.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Пламен Д. Караниколов
при участието на секретаря Петранка Н. Петрова
като разгледа докладваното от Пламен Д. Караниколов Административно
наказателно дело № 20213110204493 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на АЛ. ВЛ. Г. против Наказателно постановление
№ 21-0819-004076, издадено на 08.10.2021 г. от Началник група към ОД МВР
Варна, Сектор "Пътна полиция", с което са му били наложени 1/
административно наказание „глоба“ в размер на 20 лв. на основание чл.183,
ал.2, т.11 от ЗДвП, за нарушение на чл.40, ал.1, от ЗДвП и 2/
административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. и „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 3 м. на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП, за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП.
Жалбоподателят АЛ. ВЛ. Г. атакува наказателното постановление, като
незаконосъобразно и неправилно по изложени в жалбата съображения и иска
неговата отмяна, а в условие на евентуалност за намаляне на наложените
наказания в минимален размер. В съдебно заседание, явява се лично,
поддържа жалбата и изложените в нея съображения.
1
Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява в съдебно
заседание, представлява се от упълномощен юрисконсулт. По делото са
постъпили писмени бележки от процесуален представите-юрисконсулт, който
ангажира становище за законосъобразност на издаденото НП, като моли
същият да бъде потвърден. Претендира за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното
от фактическа и правна страна:
Атакуваното наказателно постановление е издадено въз основа на
съставен на 03.08.2021 г. от Г. К. П. –мл. автоконтрольор при ОДМВР Варна,
сектор Пътна полиция АУАН срещу жалбоподателя АЛ. ВЛ. Г. за това, че на
03.08.2020г. около 18:00 часа в гр. Варна по ул. „Майка Тереза“ в посока бл.8
в кв. „Възраждане“, управлявал товарен автомобил „Опел Виваро“, с рег. №
В0581ВТ, собственост на „Хранителна борса Александър“ и срещу аптека,
бил извършил маневра „движение назад“, не се убедил, че пътят зад
превозното средство е свободен и блъснал намиращия се на тротоара
пешеходец И.Н. Т.. Допуска ПТП с пострадало лице. С актът било установено
още, че жалбоподателят напуснал ПТП без да уведоми компетентните органи
на МВР.
Св. П. квалифицирал описаното като нарушения на разпоредбите на чл.
40, ал. 1 от ЗДвП и чл. 123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП. След като се запознал със
съдържанието на акта, Г. го подписал с възражения и приложено обяснение.
На основание констатациите в акта било издадено и атакуваното НП, с
което на основание чл. 183, ал.2, т.11 ЗДвП- глоба в размер на 20 лв. за
нарушение на чл.40, ал.1 и на основание чл.175, ал.1, т.5 от ЗДвП- глоба в
размер на 200лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 м. за
нарушение на чл.123, ал.1, т.2, б. „а“ от ЗДвП.
В хода на съдебно производство бяха разпитаните в качеството на
свидетел актосъставителят – свидетелят Г. К. П. и свидетелят Т. ИВ. Т..
От показанията на св. П. се установява, че той е съставил и подписал
акта. Свидетелят поддържа описаното в него, но не си спомня конкретния
случай. Помни, че се касае за ПТП с микробус и пешеходец Твърди, че е
изготвил документите, но не е присъствал на мястото на произшествието и не
е издирвал водача.
От показанията на св. Т. се установява, че той е издирил извършителя
и той е установил самоличността му. Не помни дата, не помни и улицата на
произшествието. Твърди, че ПТП е било между лек автомобил и пешеходец.
2
Съдът кредитира показанията на свидетелите като обективни и
последователни, но счита същите, че несъответстват на събраните по делото
доказателства, като отчита обстоятелството, че същите са лишени от каквато
и да е конкретика по процесния случай. Нещо повече налице е противоречие
във фактическата обстановка. Свидетелят П. твърди, че ПТП е между
микробус и пешеходец, а свидетелят Т. между лек автомобил и пешеходец.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото
му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно
постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и
справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните
правни изводи:
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган
Началник група в ОД на МВР, сектор пътна полиция Варна съгласно заповед
№ 8121з-515/14.05.2018 г. на Министъра на вътрешните работи. АУАН също
е съставен от компетентен орган - младши автоконтрольор.
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна
страна, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона
срок, срещу акт, подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд - по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
В случая не е спорно, че жалбоподателят не е останал на мястото на
ПТП и не е изчакал пристигането на компетентните органи на
Министерството на вътрешните работи. В тази част обаче съдебният състав
намира, че деянието разкрива признаците на маловажен случай по смисъла на
чл. 28 ЗАНН. Това следва от факта, че водачът на автомобила е проявил
желание да съдейства на пострадалото лице, за да сезират компетентните
органи. Самото пострадало лице също е напуснало мястото на
произшествието. водачът е проявил нужната загриженост и е напуснал
мястото на ПТП, за да не пречи на останалите участници в движението. Това
е обусловило и необходимост да напусне мястото на ПТП. Ето защо съдебния
състав намира, че случаят разкрива по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с други такива случаи. Налице са предпоставките по чл. 28 от
ЗАНН, а наказващият орган не го е приложил, поради което е налице
основание за отмяна на НП поради противоречие със закона.
На следващо място не е спорно, че жалбоподателят не е подал сигнал
за ПТП до компетентните органи, като сигнал на тел. 112 е бил подаден в
един по късен етап от пострадалия, който също е напуснал мястото на ПТП, с
3
което не е изпълнил задължението си по чл. 123, ал. 1, т. 2, б "а" ЗДвП.
В случая се установява, че жалбоподателя след като е установил
мястото на пешеходеца, че е на тротоара предприема маневра „движение
назад“, в резултат от включилия се в последствие пешеходец в движението,
първия е блъснал пресичащия пешеходец, но също така се установява, че
пострадалото лице е получил леки контузии на десет лакът и десен глезен.
Водачът на автомобила е имал поведение на човек, който е загрижен за
неговото състояние, веднага е отбил автомобила, слезнал е и е помогнал.
Въпреки тези обстоятелства съдебният състав счита, че е осъществен състава
на нарушението визирано в наказателното постановление като водачът не е
изпълнил задължението си по закон да уведоми компетентната служба на
Министерството на вътрешните работи. В тази хипотеза, въпреки наличието
на смекчаващи обстоятелства, деянието не разкрива признаците на маловажен
случай и това е така, защото макар да се е наложило да напусне мястото на
ПТП и това да е обусловено от желанието да помогне, водачът е бил длъжен
да сигнализира компетентните органи, за да се установят точно
обстоятелствата. Нещо повече, фактът, че жалбоподателят не е установил
мъжът да се е явил на преглед в болницата, не е провокирало у него желание
да се заинтересува за състоянието й, не е подал сигнал до компетентните
органи, за да бъде той намерен и да се установи здравословното му състояние,
както и за да се изяснят обстоятелствата около настъпилото ПТП. За този
състав, жалбоподателят е трябвало незабавно след ПТП да сигнализира
компетентните органи. Законодателят е вменил изрично задължение на
водачите да сигнализират МВР при настъпило ПТП и липсата на такова
уведомяване следва да се оцени като нарушение, което не разкрива
признаците на маловажност.
Санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок
от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който: наруши задълженията
си като участник в пътнотранспортно произшествие. В случая АНО правилно
е посочил нарушената санкционна разпоредба, но липсват изложени
обстоятелства поради каква причина наказанието глоба е определено в размер
над минималния, тъй като са налице обстоятелства, които сочат на една по-
ниска степен на обществена опасност на дееца. Касае за управление на МПС,
за което е било трудно да се предвидят евентуалните намерения на
пешеходеца намирал се на тротоара преди извършването на маневра
„движение назад“, водачът е оказал съдействие и все пак е настоял след
преместването на МПС да сезират органите на реда. Поради тези причини,
според този състав, наказанието следва да е в минималния размер от 50 лева
глоба и лишаване от право да се управлява МПС за срок от един месец, в
който смисъл наказателното постановление да се измени.
4
При така установената фактическа обстановка по отношение на
нарушението, визирано в пункт първи на наказателното постановление съдът
съобрази от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 40, ал. 1 от ЗДвП, преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното
средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението. От материалите по делото се доказва по
безспорен начин, че жалбоподателят е извършвал маневрата движение на
заден ход. Поради, което следва постановлението в тази му част да бъде
потвърдено. С оглед направеното искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение,
съдът установи от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в съдебните
производства по обжалване на издадени НП пред районния съд страните имат
право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния
кодекс. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на
юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. Нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът
отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В
разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси
се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за
изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на
издаденото НП. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда
присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното
НП, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в
посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери
приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът
5
съотв. ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по
делото съразмерно на уважената част от иска. В контекста на приложението
на цитираната разпоредба към конкретния казус, съдът намира, че следва да
уважи претенцията на процесуалния представител на АНО, както и на
процесуалния представител на жалбоподателя, съразмерно на уважената част
от издаденото НП, съизмеримо с размера на наложеното наказание. Съгласно
чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на
Министерския съвет по предложение на НБПП.
Като взе предвид, че производството по делото е приключило в едно
съдебно заседание, в което процесуалният представител на въззивника не е
взел участие, съотв. същото не представлява фактическа и правна сложност,
намира, че на юрисконсулта следва да бъде присъдено възнаграждение в
минималния размер, предвиден в нормата на чл. 27е от Наредбата, а именно
за сумата 80.00 /осемдесет/ от лева. В съответствие с правилото на чл. 78а ал.
3 вр. с ал. 1 от ГПК, съдът намира, че следва да присъди заплащане на
разноските за юрисконсултско възнаграждение, намалени пропорционално
съобразно изменения размер на административната санкция, а именно за
сумата от 20.00 /двадесет/ лева.
Предвид гореизложеното и на основание и на основание чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Варненският районен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 21-0819-
004076/08.10.2021 г. на Началник група Сектор "Пътна Полиция" - Варна, с
което за нарушение на чл. 40, ал.1 от ЗДвП на основание чл.183, ал.2, т.11от
ЗДвП на АЛ. ВЛ. Г. ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на
20.00 /двадесет/ лева;
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 21 - 0819 -004076/08.10.2021
г. на Началник група Сектор "Пътна Полиция" - Варна, с което за нарушение
6
на чл. 123, ал. 1, т. 2, б "а" от ЗДвП на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДвП на
АЛ. ВЛ. Г., ЕГН ********** е наложено административно наказание глоба в
размер на 200.00 /двеста/ лева и "лишаване от право да управлява МПС" за
срок от три месеца, КАТО НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
"ГЛОБА" на 50.00 /петдесет/ лева и изменя относно наложеното наказание
"лишаване от право да управлява МПС" за срок от един месец.
ОСЪЖДА АЛ. ВЛ. Г. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ОД на МВР -
ВАРНА сумата от 20.00 /двадесет/ лева за юрисконсултско възнаграждение,
на осн. чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правната помощ, във вр. с чл. 78 от ГПК.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Варна в 14дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на посочените по
делото адреси.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
7