РЕШЕНИЕ
№ 709
гр. В., 06.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – В., 10 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т.
при участието на секретаря Г. Д. Н.
като разгледа докладваното от П. Т. Гражданско дело № 20223110100554 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по предявена искова молба от Ц. Й. И., Р. Г. Т. и Д. Г.
Т. срещу И. Х. П. и „Р.“ ЕООД, със следното искане:
Да бъде обявен за нищожен сключеният между И. Х. П. и „Р.“ ЕООД Договор за
замяна, обективиран в НА за замяна на недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер
****, по нот. дело *** от **.**.****г., по силата на който И. П. е прехвърлила на „Р.“
ЕООД 2 кв.м. ид.ч. от ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В., целият с
площ от *** кв.м., на адрес в гр. В., район „М.“, местност „П.“, поради привидност при
относителна симулация, като прикритото съглашение между страните е покупко-
продажба, както и да бъде прието, че Договорът за замяна по своя характер е Договор
за покупко – продажба на 2 кв.м. ид.ч. от ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР
на гр. В., целият с площ от *** кв.м., на адрес в гр. В., район „М.“, местност „П.“, за
сумата от 100,00 лв.;
В условията на евентуалност се иска да бъде обявена нищожността на сключения
между И. Х. П. и „Р.“ ЕООД Договор за замяна, обективиран в НА за замяна на
недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер ****, по нот. дело *** от **.**.****г.,
по силата на който И. П. е прехвърлила на „Р.“ ЕООД 2 кв.м. ид.ч. от ½ ид.ч. от ПИ с
идентификатор *** по КККР на гр. В., целият с площ от *** кв.м., на адрес в гр. В.,
район „М.“, местност „П.“, поради накърняване на добрите нрави;
Да бъде допуснато на осн. чл. 33, ал. 2 ЗС изкупуване от страна на ищците на ½ ид.ч.
от ответника И. П. на ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. В., целият с
площ от *** кв.м., на адрес в гр. В., район „М.“, местност „П.“, като ищците заплатят
поравно всеки един от тях на съсобственика уговорената действителна пазарна цена от
16 100,00 лв.
В исковата молба се излага следното: Ищците се явяват наследници по закон на Г.
Т. И.ов, починал на ***г., като всеки от тях е придобил по 1/3 ид.ч. от притежаваната от
наследодателя ½ ид.ч., придобита по наследство след смъртта на Р. Т. Л. Другата ½ ид.ч. от
наследството на Л. е била придобита от ответника И. Х. П.. Придобитият имот е ПИ с
1
идентификатор *** по КККР на гр. В., целият с площ от *** кв.м., на адрес в гр. В., район
„М.“, местност „П.“. „Р.“ ЕООД съобщило на ищците, че дружеството е новият собственик
на ½ ид.ч. от имота. На 03.12.2021г. ищците направили справка в Служба по вписванията и
от този момент разбрали за извършената между ответниците сделка с ид.ч. на имота.
Ищците установили, че с НА за продажба на недвижим имот от **.**.****г. ответникът И.
П. е продала на „Р.“ ЕООД собствените си 362 кв.м. ид.ч., представляващи част от ½ ид.ч. от
имота за сумата от 16 000,00 лв. Непосредствено преди продажбата ответниците извършили
и друга сделка, а именно замяна на 2 кв.м. ид.ч. от притежаваните от П. ½ ид.ч. от имота,
като за замяната „Р.“ ЕООД е прехвърлило на П. собствеността върху картина „С.“ с автор
И. Д.а, със стойност на картината в размер на 100,00 лв.
Излага се, че нищожен е договор поради симулативност и поради накърняване на
добрите нрави. Нищожността води до пълна невъзможност опорочената сделка да породи
правни последици. Излага се, че сключената между ответниците замяна е нищожна сделка,
предхожда продажбата, т.е. е привидна или евентуално накърнява добрите нрави. Сочи се,
че волята на ответниците не е била да има действителна замяна, а само да създадат наличие
на съсобственост и заобикаляне изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС. На първо място договорът
за замяна е нищожен, поради привидност, тъй като прикрива договор за покупко –
продажба. Оспорва се НА, в който е обективиран договорът за замяна като такъв с невярно
съдържание. Излага се, че ищците получили покана да изкупят ½ ид.ч. от имота, но за
сумата от 15 000 евро. Процесният договор за замяна е относително симулативен, тъй като
реално двете страни по договора са го сключили, без да имат намерението и волята да
прехвърлят собствеността върху част от имота срещу замяна, а с намерение да се плати
продажна цена за това. В условията на евентуалност се сочи, че Договорът за замяна е
нищожен, поради накърняване на добрите нрави.
Освен изложеното се сочи, че в нарушение на чл. 33, ал. 2 ЗС с двете сделки,
сключени между ответниците, първият ответник се е разпоредил в полза на втория ответник,
без да предложи като съсобственик на ищците да изкупят ид.ч. от имота на същите условия.
Пред нотариуса не са били представени никакви писмени доказателства, че И. П. е
предложила изкупуване на имота първо на ищците. Налице е право на изкупуване.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от
ответниците, в който се обективира следното:
Ответникът И. П. излага, че исковите са неоснователни. Оспорва се, че сделката за
замяна е симулативна. Оспорва се твърдението, че И. П. е търсила контакт с ищците,
като им е предлага изкупувана на нейната част от имота. Оспорва се, че сделката е
нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ако исковете за нищожност на
сключения договор за замяна бъдат отхвърлени, то искът по реда на чл. 33, ал. 2 ЗС е
недопустим.
Ответникът „Р.“ ЕООД е посочил, че исковете са допустими, но неоснователни.
Оспорва се, че сделката за замяна е симулативна. Желание на И. П. е било да получи
картина „С.“ в замяна на 2 кв.м. ид.ч. от процесния имот. Оспорва се, че ответникът е
търсил контакт с ищците с цел предлагане на изкупуване на ид.ч. от имота. Сделката
не противоречи на добрите нрави.
След съвкупна преЦ. на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Видно от НА за замяна на недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер ****, нот.
дело *** от ****г. на **.**.****г. И. Х. П. е прехвърлила на „Р.“ ЕООД, само два квадратни
метра ид.ч. от притежаваните от нея от следния недвижим имот, придобит по наследство, а
именно: ПИ с ид. *** по КККР на гр. В., община В., област В., одобрени със Заповед номер
РД – ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. В., район „М.“, местност „П.“, целият
с площ от *** кв.м. В замяна на прехвърлените кв.м. ид.ч. от имота „Р.“ ЕООД е
прехвърлило на И. Х. П. картина „С.“, с автор И. Д.а, маслени бои, описана във фактура с
2
номер *** от ***г., издадена от ДЗЗД „Л. и Г.“, със стойност на картината от 100,00 лв.
Установява се от НА за покупко – продажба на недвижим имот с номер ***, том *,
рег. номер ****, нот. дело *** от ****г., че на **.**.****г. И. Х. П. е продала на
съсобственика си „Р.“ ЕООД всички свои собствени ид.ч. от следния съсобствен недвижим
имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. *** по КККР на гр. В., община В., област
В., одобрени със Заповед номер РД – ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. В.,
район „М.“, местност „П.“, целият с площ от *** кв.м. Продажната сума е в размер на 16
000,00 лв.
Видно от удостоверение за наследници на Г. Т. И.ов такива са Ц. Й. И. - съпруга, Р. Г.
Т. и Д. Г. Т. – синове. Приложено е удостоверение за граждански брак с номер **** от
****г.
Видно от удостоверение за наследници на Р. Т. Л. такива са Г. Т. И.ов – брат, И. Х. П.
– внучка и Б. Т. И.ов – брат.
Видно от удостоверение за наследници на Б. Т. И.ов, такива са страните по
настоящото дело – ищците и И. П..
Представен е документ на л. 23 от делото, наименуван покана, изпратена до ищците
по делото от И. П., в която покана е посочено, че предлага на ищците за уреждане на
имуществените отношения с тях да бъде извършена замяна на съсобствените имоти,
получени по наследство, като ответницата прехвърли ½ ид.ч. от процесния имот в замяна
20% съсобствения на страните имот в гр. В., бул. „Ц. О.“ ***, вх. *, ет. *, ап. *. Към
документа няма данни за датата на изпращането му, както и дали е бил получен от ищците.
Липсва пощенски плик, обратна разписка или друг документ, удостоверяващ връчване.
Приложен е препис от приемо – предавателен протокол между „Р.“ ЕООД и И. П.,
видно от който И. П. е получила произведение на изкуството – картина „С.“, с автор И. Д.а.
Видно от издадена фактура с номер *** от ***г. „Р.“ ЕООД е заплатило сумата от
100,00 лв. на „Л. и Г.“ ДЗЗД за картина „С.“, с автор И. Д.а.
Видно от Протокол от 10.08.1976г. от проведено съдебно заседание на ВРС по гр.д. с
номер ***/***г. на Р. Т. Л.се дава и тя приема в дял апартамент, находящ се в гр. В., ул. „В.
Б.“, на трети етаж, номер 39, както и лозе – овощна градина с пространство от ***кв.м. и
насаждения, находящо се в м. „Ш.“ – гр. В.. На Г. Т.а И.ов се дава също следния имот – 825
кв.м. лозе – овощна градина в м. „Ш.“, заедно с построените в него къща и насаждения.
Представени са и допълнителни писмени доказателства, които установяват съсобствеността
между страните върху процесния недвижим имот, но доколкото този въпрос не е спорен,
съдът няма изчерпателно да се спира на тях.
В открито съдебно заседание бе разпитан св. И.К., която заяви следното: „Познавам
ищците по делото от тринадесет години. От 2009г. с Д. Т. живеем заедно и нямаме
граждански брак. Д. и Р. имат наследствени имоти с И. П.. Аз го знам като лозе мястото в
местност „П.“. Доколкото знам директно с И. П. не е разговаряно, но доколкото сме
говорили с Д., знам, че И. има някаква идея да продава. Това го знам от миналата година,
лятото. След това се получи една покана, която Д. взе. Тази покана беше отправена до
тримата наследници, тъй като всъщност те са наследници на баща си. Аз я видях тази
покана първа, така да се каже.Тя беше изпратена с обратна разписка. Той взе поканата на
майка си и неговата от пощата и ги донесе вкъщи и дори не обърна внимание. Аз я прочетох
и му казах да обърне повече внимание, че това е нещо по – сериозно, а не едно писмо. Не
съм разбрала защо бащата на И. е водил тези разговори. Цена не знам да е била
коментирана. Аз видях цената в писмото. Тя беше 15 000 евро. Ищците са категорични, че
не искат да купят това, което им се предлага. Не е коментирано в разговорите И. да има
афинитет към рисуването, както и да й се прехвърли арт произведение. Поканата беше
отправена към всеки един по отделно.“
На страната на ищците бе разпитан и св. Л.Б.З.в, кум на Р. Т.. Същият посочи
следното: „Миналата година септември месец се видях с Р. и го попитах дали знае някой да
3
продава имот и думите му бяха, че той с брат си е съсобственик на наследствено място и
другата страна го продава за 15 000 евро. Другата страна са роднините му от страната на
лелята, внучката на лелята всъщност. Тогава ми се виждаха много пари и попитах дали е
фиксирана цената и отговорът беше, че е фиксирана, защото е получил писмо с такава
оферта. По Нова година отново взех да се интересувам и му се обадих, но той ми каза, че
мястото е продадено.“
На страната на ответниците бяха разпитани св. И. Ф. и Е.Б..
Свидетелят Ф. заяви, че работи като помощник – нотариус по заместване в кантората
на нотариус П.С. от 2018г. Заяви, че си спомня за извършената сделка с Р. и ответницата.
Предметът на сделката била замяна на ид.ч. от ПИ в гр. В. срещу картина. Насрещната
престация била картина. Заяви още, че страните потвърдили волята си и подписали НА.
Картината е била представена пред свидетеля. Посочи, че след сделката за замяна е била
извършена още една сделка, а именно покупко-продажба на останалите ид.ч. от имота.
Сделките били извършени през определен интервал от време.
Свидетелят Б. заяви следното: „Познавам С.Р.. Със Симона се познаваме от дълги
години. Към края на ноември месец миналата година с нея ходихме до една галерия и
купихме картина „С.“. Нямам представа защо Симона купи картината и с какви намерения.
Видяхме картината, харесахме я и я купихме. Не знам дали картината е била част от някаква
сделка или не.“
Безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните е обстоятелството, че
картината „С.“ е била продадена за сумата от 100,00 лв.
От правна страна:
По иска с правно основание чл. 17 ЗЗД:
При привидните договори няма намерение между страните за обвързване от явната
сделка, но и двете страни са съгласни да се създаде привидност. Действителното намерение
може да бъде страните да не се обвържат въобще (абсолютна симулация) или да се обвържат
от друго прикрито съглашение (относителна симулация). И в двата случая привидното
съглашение е нищожно. За да се установи симулация е необходимо като доказателство да
бъде представено обратно писмо или да е налице начало на писмено доказателство,
последвано от свидетелски показания в тази насока. В конкретния казус липсват
доказателства, които да установят относителната симулация. Това е така, доколкото с НА за
замяна на недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер ****, нот. дело *** от ****г. на
**.**.****г. И. Х. П. е прехвърлила на „Р.“ ЕООД, два квадратни метра ид.ч. от
притежаваните от нея от следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с
ид. *** по КККР на гр. В., община В., област В., одобрени със Заповед номер РД – ***/***г.
на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. В., район „М.“, местност „П.“, целият с площ от ***
кв.м. В замяна на прехвърлените кв.м. ид.ч. от имота „Р.“ ЕООД е прехвърлило на И. Х. П.
картина „С.“, с автор И. Д.а, маслени бои, описана във фактура с номер *** от ***г.,
издадена от ДЗЗД „Л. и Г.“, със стойност на картината от 100,00 лв. Безспорно се
установи по делото, че в действителност картина „С.“ е била предадена в собственост на И.
П.. Самата картина беше представена и в открито съдебно заседание, с която настоящият
съдебен състав се запозна. Свидетелят Ф. заяви, че работи като помощник – нотариус по
заместване в кантората на нотариус П.С. от 2018г. Заяви, че си спомня за извършената
сделка с Р. и ответницата, а самата картина е била представена пред свидетеля.
Следователно не може да се коментира наличие на абсолютна или относителна симулация.
Събраните доказателства не могат да установят наличието на привидна сделка. Факт е, че
картината „С.“ съществува в действителност, предадена е по време на сключване на
сделката на И. П., а след сделката е останала в нейна собственост. Т.е. настъпили си
последиците в правния мир именно продиктувани от сключения договор за замяна.
Главният иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. Договорът за замяна не
прикрива друг договор и е обвързал страните със съответните последици.
4
По евентуалния иск с правно основание чл. 26 ЗЗД:
За да се изследва въпросът дали при сключване на атакувания от ищците договор за
замяна, обективиран в НА за замяна на недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер ****,
нот. дело *** от ****г. е налице накърняване на добрите нрави, е необходимо да се обърне
внимание на цялостната фактическа обстановка, в това число и на последващите действия
между страните след утвърждаване на замяната, както и на предхождащите такива.
Практиката на върховните съдилища е категорична, че според разпоредбите на ЗЗД
нищожност е налице, когато договорите страдат от тежки пороци, които правят недопустимо
пораждането на действие от такъв вид договор спрямо страните по него или спрямо трети
лица. Дори и последващото потвърждаване на договора от страните не може да доведе до
неговата валидност. Противоречието с добрите нрави съдът свързва с нарушаване на
морални, неписани норми на обществения живот, от гледна точка на които е морално
недопустимо да бъде сключен конкретен договор и той да породи целените от страните
правни последици. Добри нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД е обща правна
категория, приложима към конкретни граждански, респективно търговски правоотношения,
изведена от юридически факти, обуславящи тези правоотношения, понятие, свързано с
относително определени правни норми, при приложението на които съдът прави конкретна
преЦ. дали поведението на даден правен субект съставлява действие, което накърнява
„добрите нрави“, злепоставя чужди интереси с цел извличане на собствена облага.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато се нарушава правен принцип, който може и
да не е изрично законодателно формулиран, но спазването му е проведено чрез създаване на
други разпоредби, част от действащото право. Такива са принципите на справедливост, на
добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения и на предотвратяване на
несправедливо облагодетелстване.
В случая следва да се посочи, че чл. 33 ЗС урежда, че съсобственик може да продаде
своята част от недвижим имот на трето лице, само след като представи пред нотариуса
писмени доказателства, че е предложил на другите съсобственици да купят тази част при
същите условия и декларира писмено пред него, че никой от тях не е приел това
предложение. Законът дава възможност за изкупуване само при определени видове правни
сделки – при които продавачът няма правно оправдан интерес да получи насрещната
престация от точно определен приобретател. Следва да се посочи, че право на изкупуване не
възниква когато за съсобственика не е безразлично на кого ще прехвърли собствеността си.
Право на изкупуване възниква когато е налице замяна с родово определени вещи, тъй като
само в този случай изкупвачът може да предложи същите условия. За настоящият съдебен
състав обаче, макар и предмет на замяната да е индивидуално определена вещ, а именно
картина „С.“, с автор И. Д.а, маслени бои, описана във фактура с номер *** от ***г.,
издадена от ДЗЗД „Л. и Г.“, със стойност на картината от 100,00 лв., то се прилага
възможността за изкупуване. За да обоснове своето решение съдът се спира на събраните по
делото гласни доказателства и писмени доказателства.
Свидетелят на ответниците Б. заяви, че е посетил, заедно със С.Р. галерия, от която
била закупена картина „С.“. Свидетелят посочи, че няма представа защо е била купена
картината и с какви намерения. Посочи, че просто видяли картината, харесали я и я
закупили. Посочи, че не знае дали картината е била част от някаква сделка или не. Това са и
единствените свидетелски показания, които могат да бъдат ценени в тази връзка и от които
се установява безспорно, че картината по делото е била случайно избрана и закупена. Не се
установи И. П. да е желала точно картина „С.“ с автор И. Д.а. Картината не е закупена от
самия художник, не е дори рисувана по поръчка. Същата е била изложена в галерия, от
която била закупена, тъй като купувачите са я харесали. Липсват данни по делото някога, по
някакъв повод, П. да е показвала желание да притежава картина на С. или картина на
художника Д.а. Липсва елемента на индивидуалност. Именно поради тази причина съдът
намира, че всяко едно трето лице, включително и ищците по делото са имали възможност да
5
посетят галерията и да закупят точно тази картина или която и да било друга, след като
ответницата нито е изразявала желание за художник, нито пък е изразявала желание каква
картина точно желае да притежава. Поради това изкупвачът е можело да предложи същите
условия, но не му е била дадена възможност. Установи се обаче, че преди сключване на
договора за замяна на ищците е дадена възможност да изкупят частта на ответницата от
съсобствения им недвижим имот за сумата от 15 000 евро. Приложената по делото покана е
с положен подпис на И. П., като подписът не е оспорен в производството. Следователно
съдът приема, че поканата изхожда от ответницата. Установи се, че след сключване на
договора за замяна е сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот,
обективиран в НА с номер ***, том *, рег. номер ****, нот. дело *** от ****г., видно от
който на **.**.****г. И. Х. П. е продала на съсобственика си „Р.“ ЕООД всички свои
собствени ид.ч. от следния съсобствен недвижим имот, придобит по наследство, а именно:
ПИ с ид. *** по КККР на гр. В., община В., област В., одобрени със Заповед номер РД –
***/***г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. В., район „М.“, местност „П.“, целият с
площ от *** кв.м. Продажната сума е в размер на 16 000,00 лв. Т.е. продажната цена е почти
два пъти по – ниска от цената, която е предложена на ищците. Недоумение буди у съдебния
състав от къде е налице такава разлика в предложената сума и реалната продажна цена.
Единственият извод е, че с всички действия ответницата И. П. е накърнила добрите нрави.
Същата е злепоставила чужди интереси с цел извличане на собствена облага. Налице е
нарушаване на правен принцип, който е изрично законодателно формулиран – чл. 33 ЗС.
Накърнен е принципът и на справедливост и добросъвестност в гражданските
правоотношения. С действието си П. е поставила два пъти по – висока изкупна цена на
ищците, а след това е продала дела си за два пъти по – ниска цена от изкупната такава. За да
преодолее разпоредбата на чл. 33, ал. 2 ЗС е сключила договор за замяна, като е заменила 2
кв.м. ид.ч. от имота за картина „С.“, която според съда е случайно избрана, не е изрично
желана от ответницата и просто е послужила за заобикаляне на закона. По този начин
според настоящия съдебен състав са нарушени добрите нрави, като следва да се приеме, че
договорът за замяна е нищожен. Нищожните договори изобщо нямат и не създават някакъв
правен ефект, поради което следва да се приеме, че ответникът „Р.“ ЕООД не е станал
съсобственик на процесния имот.
По иска с правно основание чл. 33, ал. 2 ЗС:
Ищецът по иска следва да докаже, че е била налице съсобственост, в която той
участва и че е извършено прехвърляне по договора за покупко-продажба между ответниците
на дял от съсобствения имот. Ответниците следва да установят, че преди сключването на
договора между тях на ищеца е било предложено изкупуване при същите условия. Ако е
налице разминаване в условията, правото на изкупуване е налице. Разминаване в условията
има когато се установи, че в предложението до останалите съсобственици са посочени
различни, а не същите условия като тези, при които е продадена ид.ч. на третото лице, тъй
като тези условия са уговорени привидно във вреда на останалите съсобственици. Такъв е
случаят когато действителната цена, при която е продадена ид.ч. от съсобствения имот е по
– ниска от тази, на която е предложена на останалите съсобственици, което ги е мотивирало
да откажат да я изкупят. Само тогава, когато продажбата на третото лице на дела от
съсобствения имот е извършена на цената, предложена на останалите съсобственици или по
– висока от нея, е спазено изискването на чл. 33, ал. 1 ЗС и изкупуването би било
неоснователно.
От свидетелските показания на свидетеля И.К. се установи, че до ищците е била
изпратена покана от И. П.. Свидетелят посочи: „Тази покана беше отправена до тримата
наследници, тъй като всъщност те са наследници на баща си. Аз я видях тази покана първа,
така да се каже. Тя беше изпратена с обратна разписка. Той взе поканата на майка си и
неговата от пощата и ги донесе вкъщи и дори не обърна внимание. Аз я прочетох и му казах
да обърне повече внимание, че това е нещо по – сериозно, а не едно писмо. Аз видях цената
6
в писмото. Тя беше 15 000 евро. Ищците са категорични, че не искат да купят това, което
им се предлага. Поканата беше отправена към всеки един по отделно.“
Изложеното се потвърждава и от самата покана, приложена по делото, чиито подпис
не бе оспорен в производството, следователно съдът приема, че изхожда от ответницата.
Отново ще бъде повторено, че се установи, че след сключване на договора за замяна е
сключен договор за покупко – продажба на недвижим имот, обективиран в НА с номер ***,
том *, рег. номер ****, нот. дело *** от ****г., видно от който на **.**.****г. И. Х. П. е
продала на „Р.“ ЕООД всички свои собствени ид.ч. от следния съсобствен недвижим имот,
придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. *** по КККР на гр. В., община В., област В.,
одобрени със Заповед номер РД – ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. В., район
„М.“, местност „П.“, целият с площ от *** кв.м. Продажната сума е в размер на 16 000,00
лв. Т.е. продажната цена е почти два пъти по – ниска от цената, която е предложена на
ищците.
Налице е разминаване в условията, поради което правото на изкупуване е
основателно. Искът следва да бъде уважен.
По разноските:
На осн. чл. 78, ал. 1 ГПК в полза на ищците следва да бъдат присъдени сторените по
делото разноски. Представен е списък по реда на чл. 80 ГПК. Направено е възражение за
прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът намира възражението
за прекомерност за основателно. Делото не е с изключителна фактическа и правна сложност,
за да обоснове по – високо адвокатско възнаграждение от минималното уредено такова в
Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждение. Предвид разпоредбата
на чл. 7, ал. 2 от Наредбата и списъка с останалите разноски по делото, съдът определя
размер на дължимите разноски от 2488,00 лв., в която сума се включва адвокатско
възнаграждение по двата предявени и уважени иска, съобразно Наредба 1 и разноските за
СУ и заплатена държавна такса.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН **********,
и Д. Г. Т., ЕГН **********, срещу И. Х. П., ЕГН **********, и „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, да
бъде постановено решение, с което да бъде прогласена нищожността на сключения между
И. Х. П., ЕГН **********, и „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, договор за замяна, обективиран в
нотариален акт за замяна на недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер ****, нот. дело
*** от ****г., с който на на **.**.****г. И. Х. П. е прехвърлила на „Р.“ ЕООД, два
квадратни метра ид.ч. от притежаваните от нея от следния недвижим имот, придобит по
наследство, а именно: ПИ с ид. *** по КККР на гр. В., община В., област В., одобрени със
Заповед номер РД – ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. В., район „М.“,
местност „П.“, целият с площ от *** кв.м., в замяна на които „Р.“ ЕООД е прехвърлило на
И. Х. П. собствеността върху картина „С.“, с автор И. Д.а, маслени бои, описана във фактура
с номер *** от ***г., издадена от ДЗЗД „Л. и Г.“, със стойност на картината от 100,00 лв.,
поради привидност при относителна симулация, като прикритото съглашение между
страните е покупко-продажба, както и да бъде прието, че Договорът за замяна по своя
характер е Договор за покупко – продажба на 2 кв.м. ид.ч. от ½ ид.ч. от ПИ с идентификатор
*** по КККР на гр. В., целият с площ от *** кв.м., на адрес в гр. В., район „М.“, местност
„П.“, за сумата от 100,00 лв.
ПРОГЛАСЯВА НИЩОЖНОСТТА на сключения между И. Х. П., ЕГН **********,
и „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, договор за замяна, обективиран в нотариален акт за замяна на
недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер ****, нот. дело *** от ****г., с който на на
7
**.**.****г. И. Х. П. е прехвърлила на „Р.“ ЕООД, два квадратни метра ид.ч. от
притежаваните от нея от следния недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с
ид. *** по КККР на гр. В., община В., област В., одобрени със Заповед номер РД – ***/***г.
на ИД на АГКК, с адрес на имота в гр. В., район „М.“, местност „П.“, целият с площ от ***
кв.м., в замяна на които „Р.“ ЕООД е прехвърлило на И. Х. П. собствеността върху картина
„С.“, с автор И. Д.а, маслени бои, описана във фактура с номер *** от ***г., издадена от
ДЗЗД „Л. и Г.“, със стойност на картината от 100,00 лв., на осн. чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД.
ДОПУСКА на основание чл. 33, ал. 2 ЗС Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН
**********, и Д. Г. Т., ЕГН **********, ДА ИЗКУПЯТ 362 кв.м. идеална част от следния
недвижим имот, придобит по наследство, а именно: ПИ с ид. *** по КККР на гр. В., община
В., област В., одобрени със Заповед номер РД – ***/***г. на ИД на АГКК, с адрес на имота в
гр. В., район „М.“, местност „П.“, целият с площ от *** кв.м., срещу сумата от 16 000,00
лева (шестнадесет хиляди лева), договорена в нотариален акт за покупко – продажба на
недвижим имот с номер ***, том *, рег. номер ****, нот. дело *** от ****г., с който на
**.**.****г. И. Х. П., ЕГН **********, е продала на „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, 362 кв.м. ид.ч. от
посочения имот, ПРИ УСЛОВИЕ, че в едномесечен срок от влизане на настоящото
съдебно решение в законна сила Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН **********, и Д.
Г. Т., ЕГН **********, заплатят на „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, сумата от 16 000,00 лева.
УКАЗВА на Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН **********, и Д. Г. Т., ЕГН
**********, че ако в посочения едномесечен срок не платят дължимата поради
изкупуването сума настоящото решение ще се счита за обезсилено по право, на осн. чл.
33,ал. 3 от ЗС.
ОСЪЖДА И. Х. П., ЕГН **********, и „Р.“ ЕООД, ЕИК ***, да заплатят в полза на
Ц. Й. И., ЕГН **********, Р. Г. Т., ЕГН **********, и Д. Г. Т., ЕГН **********, сторените
разноски в настоящото производство в общ размер на 2488,00 лв., в която сума се включва
адвокатско възнаграждение с ДДС, разноски за издаване на съдебно удостоверение и
заплатена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – В.: _______________________
8