Присъда по дело №208/2025 на Районен съд - Пазарджик
| Номер на акта: | 17 |
| Дата: | 20 март 2025 г. (в сила от 5 април 2025 г.) |
| Съдия: | Елисавета Радина |
| Дело: | 20255220200208 |
| Тип на делото: | Наказателно дело от общ характер |
| Дата на образуване: | 13 февруари 2025 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
Производството е образувано по внесен от Районна прокуратура
Пазарджик обвинителен акт срещу Н.Д.Ж., за това, че в град Пазарджик, след
като е осъден с Решение № 255/28.02.2024г. по гражданско дело №
20235220104487/2023год. на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила
на 14.03.2024 год. да издържа свой низходящ-малолетното си дете-А. Н. Д.,
родена на 18.02.2021год, чрез нейната майка и законен представител-Г. К. К.
от гр. Пазарджик, съзнателно не е изпълнил задължението си в размер на
повече от две месечни вноски по 250,00 лв. всяка, а именно 10 месечни
вноски, за периода от месец април 2024г. до месец януари 2025 год., на обща
стойност 2500 лв.-престъпление по чл,183, ал.1 от НК - престъпление по чл.
183, ал. 1 от НК
Прокурорът поддържа обвинението, настоява за наказание пробация
при превес на смекчаващите вината обстоятелства - двете задължителни
мерки за въздействие и контрол по чл. 42а, ал.2 т.1 и 2 от НК - за минималния
срок всяка от по шест месеца.
Подсъдимият не се явява, редовно уведомен .
Районен съд Пазарджик, като обсъди събраните по делото
доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подс. Н. Д. и св. К. от гр. Пазарджик заживели на семейни начала през
2018г. и от съвместното им съжителство им нсе родила дъщеря -А. Н. Д..
През август 2022г. се разделили. Св. Г. К. го напуснала и взела дъщеря
си, тъй като се чувствала тормозена от св. Д.. Отишли да живеят в гр.
Пазарджик. Св. Г. К. К. подала искова молба за издръжка на малолетната си
дъщеря против Н.Д.Ж.. С Решение № 255/28.02.2024г. по гражданско дело
№ 20235220104487/2023год. на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в
законна сила на 14.03.2024 год., Д. бил осъден да заплаща на детето си А. Н. Д.
чрез законния й представител-св. Г. К. К., месечна издръжка в размер на
200,00лв., считано от 12.12.2023г. до 31.12.2023г., включително, и месечна
издръжка в размер на 250,00лв., считано от 01.01.2024г. Решението влязло в
законна сила на 14.03.2024г., от която дата Д. следвало да заплаща
присъдената издръжка.
Той обаче платил на св. Г. К. К. само една сума от 250 лева и на части :
първо 100,00лв. на 27.04.2024г. (разписка № 0700021906859706/27.04.2024г., с
основание плащане на издръжка месец януари); после сумата от 60,00лв. на
15.07.2024г. (с Р.разписка № 0700022651760833/15.07.2024г., с основание
плащане издръжка месец януари) и накрая сумата от 90,00лв. (с разписка №
07000023776022191/09.11.2024г. с основание плащане на издръжка месец
февруари).
Така за периода от месец март 2024г., когато влязло съдебното решение в
1
законна сила/14.03.2024г./, до месец януари 2025г., обв. Д. платил на св. Г. К.
сумата общо от 250,00лв., равняваща се на една месечни вноска за издръжка
на малолетната си дъщеря А. Д., с което погасил задължението си за месец
март 2024г. Останали неплатени повече от две-месечни вноски- 10 месечни
вноски за периода месец април 2024г. до месец януари 2025г., по 250, 00лв.
всяка, в общ размер на 2500,00 лв.
При горните факти, прокурорът е предал на съд Д. за престъпление по
чл.183, ал.1 от НК.
Възприетата фактология е с оглед събраните по делото непротиворечиви
относно релевантните факти доказателства - показанията на свидетеля К. от
с.з., писмените – решение № 255/28.02.2024г. по гр.д №
20235220104487/2023год. на Районен съд гр.Пазарджик, влязло в законна сила
на 14.03.2024 ; платежни нареждания от Изи пей.
Посочените информативни източници са еднопосочни и
взаизмодопълващи се и съвкупно установяват времето и мястото на
извършване на инкриминираното деяние и авторството на подсъдимата в
неговото извършване.
Несъмнено установено, при пълна доказателствена обезпеченост, че
подсъдимият е осъществила от обективна и субективна страна престъпния
състав на чл.183, ал.1 от НК, тъй като е знаел за съдебното решение, с което е
осъден да заплаща ежемесечна издръжка на дъщеря си в размер на 250 лева,
считано от март 2024 и оттогава е заплатил само една вноска в размер на 250
лева за м. март 2024г. Следващите вноски за месеците от април 32024г. до края
на инкриминирания период януари 2025г. не са платени.
От обективна страна деянието е съдтавомерно - Д., , след като е осъден с
Решение № 255/28.02.2024г. по гражданско дело №
20235220104487/2023год. на Районен съд
гр.Пазарджик, влязло в законна сила на 14.03.2024 год. да издържа свой
низходящ-малолетното си дете-А. Н. Д., родена на 18.02.2021 год, чрез
нейната майка и законен представител-Г. К. К. от гр. Пазарджик, съзнателно
не е изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски по
250,00 лв. всяка, а именно 10 месечни вноски, за периода от месец април
2024г. до месец януари 2025 год., на обща стойност 2500 лв.
От субективна страна деянието също е съставомерно - извършено е при
форма на вината „пряк умисъл“ по смисъла на чл. 11, ал.2 от НК. Обвиняемият
е знаел, че е бил осъден да издържа свой низходящ, знаел е размера на
дължимата месечна вноска и периода, за който следва да бъде внасяна и
въпреки това съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на
повече от две месечни вноски.
Родителите са длъжни да дават издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява
особено затруднение за родителите. Подсъдимият е знаел, че като не
2
изпълнява своите задължения по изплащане на издръжките, нарушава влязло
в сила съдебно решение.
При горните изводи подсъдимият бе признат за виновен в извършване
на престъплението, за което е предаден на Съд.
При индивидуализацията на наказанието се съобразиха изискванията по
чл.54 ал.1 от НК и чл.36, ал.1 от НК - относно целите, за постигане на които се
налага.
Вярно е, че вмененото задължение на родителите да плащат издръжка на
своите ненавършили пълнолетие деца е независимо от работоспособността им
и възможността за да се издържат от имуществото си, каквито в случая не са и
установени. За родителя то е независимо от обективната възможност за
постигане на парични доходи. Задължението за издръжка, както и въздигането
на неизпълнението му в престъпление, пряко защитава интересите на децата
и осигуряването им на нормални условия за развитието им .
Все пак подсъдимият е започнал да изпълнява това свое задължение и е
погасил първата вноска, макар и на три части.
Обсъдените горе факти, необремененият му съдебен статус и младата
възраст обосновават избор на по-лекото от алтернативно предложените от
законодателя наказания - а именно пробация. Наказанието следва да е такова,
че изпълнението му да не засяга възможността на подсъдимата да добива
доходи и осигурява чрез част от тях дължимата издръжка на първородния си
син. В този смисъл по –тежкото от двете наказания, дори и за минималния
срок ( з месеца лишаване от свобода) и с приложение на чл. 66 от НК би било
по-нецелесъобразното и неподходящо наказание. За постигане на
поправително и превъзпитателно въздействие спрямо подсъдимата и
превантивен ефект личен и обществен аспект, и като съответно на
извършеното престъпление Съдът наложи наказание пробация, като на
основание чл. 42А ал.2 т.1 и т.2 от НК определи двете задължителни мерки за
въздействие и контрол :
ЗАДЪЛЖИТЕЛНА РЕГИСТРАЦИЯ ПО НАСТОЯЩ АДРЕС при
честота на явяване и подписване два пъти седмично за срок от ШЕСТ
МЕСЕЦА и ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С ПРОБАЦИОНЕН
СЛУЖИТЕЛ за срок от ШЕСТ МЕСЕЦА.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
съдия: ........................
3