№ 50
гр. Плевен, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Христо Ст. Томов
при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА
като разгледа докладваното от Христо Ст. Томов Гражданско дело №
20214430107179 по описа за 2021 година
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе
предвид следното:
В Плевенски районен съд е постъпила молба от М. В. Ив. от ***, ЕГН
********** против Б. Г. Б., роден на *** г., поданик на ***, с настоящ адрес:
***, ***. Твърди се, че от 2000 г. молителката е заживяла в ***. Твърди се, че
в последващия период от време молителката е пребивавала и в ***, и в
България. Твърди се, че по време на престоя си в *** молителката се
запознала и заживяла на съпружески начала с ответника по молбата Б. Г. Б..
Твърди се, че през м. май 2021 г. молителката се е завърнала окончателно в
България като малко след нейното завръщане в страната в България е дошъл
и ответникът, с когото молителката продължила да съжителства на
съпружески начала в домът й в ***, ***. Твърди се, че в началото
съвместното съжителство между страните протичало добре като молителката
и ответникът Б. Г. Б. се разбирали и поддържали нормални, приятелски и
добронамерени отношения. Твърди се, че през м. юли - м. август властите в
*** спрели пенсията на ответника Б., по информация на молителката заради
неподаване на декларация за доход или невярно деклариране на данни и
впоследствие ответникът останал без всякакви доходи. Твърди се, че
неполучаването на пенсия от ответника е довело до рязка промяна в
емоционалното и психичното му състояние и той станал нервен,
раздразнителен, сприхав, груб и агресивен. Твърди се, че молителката и
ответникът живеели самостоятелно и предвид факта, че същият в
ежедневието си не контактувал с други лица молителката станала основен
обект на негативното и агресивното му поведение. Твърди се, че ответникът
започнал да се държи непристойно и грубо с молителката, да й се подиграва и
да я обижда, да й вдига постоянни скандали без всякакъв смислен и логичен
повод и причина, да я обвинява, че е крадяла пенсията му, да я изнудва и
принуждава да му дава пари, да я заключва в дома й и да не й позволява да
излиза, да се вижда с други хора, да посещава и да се грижи за сина си ***,
който е настанен в *** в *** и има нуждата от постоянен контакт и помощ от
молителката, да се подиграва със смъртта на големия син на молителката
/починал през 2021 г./, да отправя непристойни коментари по негов адрес и по
1
адрес на молителката и да вменява на молителката, че същата има вина за
неговата смърт, да взема и крие телефона на молителката и да не й позволява
да контактува с близките си, да я буди нощно време и да не й позволява да
спи. Твърди се, че тези прояви на вербална и психическа агресия не са били
инцидентни, а са станали ежедневни и системни. Твърди се, че нещо повече
от това, те са преминали и във физическа агресия. Твърди се, че ответникът е
започнал почти ежедневно да посяга на молителката и да я бие. Твърди се, че
поведението му е ескалирало дотам, че той е отправил закани, че ще убие
молителката и очевидно в изпълнение на тази закана, е добавил съставки в
кафето на молителката, които същата впоследствие по използваната бутилка и
миризмата на останалото вещество в нея, идентифицирала като киселинен
разтвор. Твърди се, че за това поведение на ответника молителката
многократно е подавала сигнали до органите на МВР и е търсила съдействие
и защита от тях. Твърди се, че намесата, проверките и предупрежденията на
техните служители, отправени до ответника обаче не са дали никакъв
резултат. Твърди се, че ответникът е продължил да упражнява описаната
психическа, емоционална и физическа агресия спрямо молителката
ежедневно и системно, включително и в дните, предхождащи подаването на
молбата по настоящото дело и попадащи в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН.
Твърди се, че в резултат на поведението на ответника и особено след заканите
му с убийство и опита му да отрови молителката, последната е живеела в
постоянен страх, че ще бъде подложена на нови актове на физическо,
психическо и емоционално насилие, че ще бъде увредено здравето и
психиката й, както и че ще бъде лишена от живот.
Поради това моли съда да приложи следните мерки за закрила, а
именно:
1/ Ответникът Б. Г. Б., роден на ***г., поданик на ***, с настоящ адрес:
***, ***, да бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно
насилие по отношение на молителката М. В. Ив. от ***, ЕГН
**********;
2/ Ответникът Б. Г. Б., роден на ***г., поданик на ***, с настоящ адрес:
***, ***, да бъде отстранен от съвместно обитаваното жилище, находящо се в
***, ***, за срок от осемнадесет месеца;
3/ На ответника Б. Г. Б., роден на *** г., поданик на ***, с настоящ
адрес: ***, ***, да бъде забранено да приближава молителката М. В. Ив. от
***, ЕГН **********, жилището на молителката, находящо се в ***, ***,
както и *** в ***, за срок от осемнадесет месеца.
Претендира присъждане на направените деловодни разноски.
Ответникът не е взел становище по депозираната молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателствата, намира за
установено следното:
По допустимостта на депозираната молба.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 т. 2 от ЗЗДН защита по този закон може
да търси всяко лице, пострадало от домашно насилие, извършено от лице, с
което се намира във фактическо съпружеско съжителство. По делото е
безспорно установено, че страните през продължителен период от време са
живели в условията на фактическо съпружеско съжителство, както на
територията на Република България, така и по времето, когато молителката е
пребивавала в ***. При това положение съдът счита, че молбата за защита от
домашно насилие се явява подадена срещу надлежно пасивно легитимирана
страна при спазване на установения в закона едномесечен преклузивен срок,
поради което е процесуално допустима.
По основателността на депозираната молба.
Разпоредбата на чл. 2 ал. 1 от ЗЗДН посочва, че домашно насилие е
всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или
икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права. По делото е
2
приложена декларация от М. В. И., в която молителката декларира, че в
периода 17.10.2021 г. – 17.11.2021 г. по отношение на нея са осъществени
множество актове на физическо, психическо и емоционално насилие от
страна на ответника Б. Г. Б., изразяващи се в непристойно и грубо отношение,
отправяне на обиди към молителката, принуда същата да дава пари на
ответника, ограничаване на правото на свободно придвижване на молителката
и т. н. Отразените в цитираната по-горе декларация обстоятелства се
потвърждават и от показанията на разпитаните в хода на съдебното дирене
свидетели О.Д. и Б.И., които посочват, че са съседи на страните и са били
очевидци на множество случаи, при които между страните са възниквали
скандали и молителката е викала за помощ. Свидетелят Д. е възприел и
инцидент, при който молителката е била влачена от ответника в двора и е
била цялата в кал. Съдът кредитира така депозираните свидетелски
показания, доколкото същите са на лица, които имат преки и непосредствени
впечатления от отношенията между страните и не са заинтересовани от
изхода на настоящото дело.
Анализът на така събраните и писмени доказателства обуславя извода,
че действително от страна на ответника са извършени определени актове,
които могат да се квалифицират като упражнено домашно насилие спрямо
молителката М. В. Ив.. При преценката на тежестта на извършените действия
на насилие съдът счита, че в конкретния случай следва да бъдат приложени
предвидените в чл.5, ал.1, т.1 – 3 от ЗЗДН мерки за защита от домашно
насилие, а именно: задължаване на ответника да се въздържа от домашно
насилие, отстраняване на същия от съвместно обитаваното жилище и забрана
за ответника да приближава молителката жилището й, находящо се в ***,
***, както и *** *** за максимално предвидения в закона срок.
При този изход на делото ответникът следва да бъде осъден заплати
държавна такса в размер на 25 лв., разноски за назначаване на преводач в
размер на 60 лв. и глоба в размер на 200 лв. по сметка на Плевенския районен
съд.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Б. Г. Б., роден на *** г., поданик на ***, с настоящ
адрес: ***, ***, да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на молителката М. В. Ив. от ***, ЕГН **********.
ОТСТРАНЯВА Б. Г. Б., роден на *** г., поданик на ***, с настоящ
адрес: ***, ***, от съвместно обитаваното с молителката М. В. Ив. жилище,
находящо се в ***, ***, за срок от осемнадесет месеца, считано от
17.01.2022 г.
ЗАБРАНЯВА на Б. Г. Б., роден на *** г., поданик на ***, с настоящ
адрес: ***, ***, да приближава молителката М. В. Ив. от ***, ЕГН
**********, жилището на молителката, находящо се в ***, ***, както и *** в
***, за срок от осемнадесет месеца, считано от 17.01.2022 г.
ОСЪЖДА Б. Г. Б., роден на *** г., поданик на ***, с настоящ адрес:
***, *** да заплати по сметка на Плевенския районен съд държавна такса в
размер на 25 лв., разноски за назначаване на преводач в размер на 60 лв. и
глоба в размер на 200 лв.
Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в
седмодневен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
3