Р Е Ш Е Н И Е
№ 271
гр. Перник, 29.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на тридесети юни две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при съдебния секретар Емилия Владимирова,
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело № 237 по
описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.**5 и сл. от
АПК, във връзка с чл.166, ал.3 от ДОПК, във връзка с чл.27, ал.3 и ал. 5 от
Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/.
Образувано
е по жалба на ЕТ „***“ със седалище и адрес на управление: с. ***, общ.
Брезник, обл. Перник; адрес за кореспонденция: гр. София, общ. Столична, обл.
София, ж.к. „***“, ул. „***“, бл.*, ап.3, представлявано от управителя К.И.Д.,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № **/312/02963/3/01/04/01
от 18.02.2020 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който на жалбоподателя е
определено окончателно задължение за възстановяване на публично държавно
вземане на основание чл.3, ал.1 от Правилата за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и ал. 7 от ЗПЗП по мерките от
Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. в размер на
11 990,60 лв. /единадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и шестдесет
стотинки/ за неизпълнението на заложените в одобрения бизнес план параметри по
отношение на устойчива заетост за период от 2 пълни финансови години,
представляващо нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с
точка 4.18 от Договор № **/312/02963 от 07.11.20** г.
В
жалбата са изложени съображения, че административният акт е нищожен, а при
условията на евентуалност – незаконосъобразен, тъй като са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с конкретни
материалноправни разпоредби и с целта на закона. Твърди се, че
административният орган е направил погрешна правна квалификация на установените
факти, подвеждайки ги под нормата на чл.27, ал.7 от ЗПЗП, вместо по чл.27, ал.6
от същия закон. Вследствие на това, същият неправилно приел, че са налице
предпоставките за издаване на АУПДВ, вместо решение за налагане на финансова
корекция по реда на чл.73 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл.27, ал.6 от ЗПЗП. Счита,
че при нарушаване на административния договор, определяно като „нередност“ по
смисъла на чл.70, ал.1, т.9 от ЗУСЕСИФ и чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. се налага финансова корекция на предоставената финансова
подкрепа. Прави се оспорване и относно прилагането на Правилата за определяне
на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г., като се
сочи, че те са влезли в сила след извършените проверки на място през 2018 г. и
в периода 28.05.2019 г. – 12.06.2019 г. Т.е. проверките предхождат приемането
на правилата и в тази връзка налагането на финансови корекции съобразно тях за
минали периоди изисква те, като подзаконов нормативен акт, да имат обратно
/ретроактивно действие/. Твърди се също, че обжалваният административен акт е
издаден в хода на недопустимо административно производство, тъй като в
конкретния случай има влязъл в сила административен акт със същите предмет и
страни – Заповед № 01-6500/5510/5 от 20.02.2019 г. на изпълнителния директор на
ДФЗ, която е издадена във връзка с открито от ДФЗ производство по издаване на
решение за определяне на финансови корекции във връзка с Договор № **/312/02963 от
07.11.20** г. и неговото изпълнение, като предметът на проверката в тогава
образуваното административно производство е идентичен с този на производството,
по което е издаден процесният акт. Отделно се твърди, че констатираните с
процесния АУПДВ обстоятелства не представляват „нередност“ и поради това не представляват нарушение на
т.4.18 от сключения договор, нито се явяват неизпълнение на същия по смисъла на
чл.46, ал.1 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г.
В
съдебно заседание, жалбоподателят се представлява от адв. А.П., който поддържа
жалбата и доразвива доводите в нея. Подробни съображения излага и в представени
по делото писмени бележки. Прави искане за присъждане на направените разноски и
представя списък на същите.
Ответникът
изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалният си представител
адв. Пачаманов от Адвокатско дружество „***“, оспорва жалбата и моли същата да
бъде отхвърлена. По съществото на делото и в подробни писмени бележки, сочи, че
оспореният акт е издаден от компетентен орган - изпълнителният директор на
Държавен Фонд „Земеделие“, при спазване на процесуалните правила и разпоредбите
на материалния закон. Сочи, че конкретните нарушения, обосноваващи издаването
на АУПДВ са нарушението на бизнес плана, което представлява неизпълнение на
сключения между страните договор, неизпълнение на заложените в самия бизнес
план показатели и нарушение на изискването за икономическа жизнеспособност и
устойчива заетост за период 5 години. Излага съображения относно правилно
определяне на размера на вземането от страна на административния орган. Моли
съда да отхвърли като неоснователна подадената жалба. Претендира сторените по
делото разноски и представя списък на същите, ведно с доказателства за
изплащането им.
Административен съд
- Перник, като съобрази становищата на страните и събраните по делото писмени
доказателства, които обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят ЕТ „***“ - с. ***,
общ. Брезник, представляван от управителя К.И.Д., подал заявление за
подпомагане по Мярка 312 „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските райони /ПРСР/ 2007 –
2013 година. Към него приложил Бизнес план като в Раздел ІV
„Финансово-икономически статус – приходи и разходи“, таблица 5 „Разходи за
заплати и социални осигуровки“ предвидил за всяка от годините на ангажимента да
има по 2 заети лица – управленски и административен персонал.
С жалбоподателя бил
сключен Договор № **/312/02963 от 07.11.20** г., по който първоначално била
одобрена безвъзмездна финансова помощ в размер на *1 278,21 лв. /съгласно
Таблица за одобрените инвестиционни разходи – Приложение 1/. По силата на този
договор ползвателят – ЕТ „***“, се задължавал да спазва одобрения проект за срок от 5 години от
сключване на договора.
С Анекс І от 09.09.2015 г. към Договор № **/312/02963 от 07.11.20** г. бил определен друг размер на
първоначално одобрената безвъзмездна финансова помощ – сумата от *1 250,21
лв., съгласно Таблицата за одобрените инвестиционни разходи.
С Писмо изх. № 01-6500/9133 от 05.12.2019 г.
ДФ „Земеделие“ открил производство по издаване на Акт за установяване на
публично държавно вземане /АУПДВ/ на основание чл.*, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от АПК. Това било направено във връзка с констатации по направени от жалбоподателя
заявки за плащане № **/312/02963/2/01 от 04.06.20** г. и № **/312/02963/3/01 от
09.10.2015 г. След плащане, при извършена проверка на място в периода:
28.05.2019 г. – 12.06.2019 г., било установено, че:
- за календарната и
финансова 2016 година ползвателят на помощта е извършвал и поддържал здравно и
социално осигуряване за 1,25 средногодишно заети лица от заложени по бизнес
план 2 работни места /това било възприето след отчитане на максималния брой
места за периода от юни до септември включително, поради възникнал форсмажор,
за което по делото са представени надлежни доказателства/;
- за календарната и
финансова 2017 година ползвателят на помощта е извършвал и поддържал здравно и
социално осигуряване за 1,33 средногодишно заети лица от заложени по бизнес
план 2 работни места /възприето след отчитане на максималния брой места за
периода от юни до септември включително, поради възникнал форсмажор/;
- за календарната и
финансова 2017 година ползвателят на помощта е извършвал и поддържал здравно и
социално осигуряване за 2,33 средногодишно заети лица от заложени по бизнес
план 2 работни места.
Впредвид
установените данни, за трите пълни финансови години – 2016, 2017 и 2018 г.,
била определена заетост в размер на 83,33 % спрямо заложената в бизнес плана.
Това било оценено като неспазване на договорни и нормативни задължения съгласно
одобрения бизнес план по Договор № **/312/02963 от 07.11.20** г., респ.
нарушение на поетите ангажименти и фиксираните задължения с точка 4.18 от
договора, във връзка с дадените определения в раздел ІХ „Други условия“, т.9.1,
б.“г“ от същия договор и §1, т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г. Освен
това административният орган счел, че по този начин е нарушена нормативната
разпоредба на чл.16, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г., според която:
„Бизнес планът за разнообразяване на дейността трябва да доказва икономическа
жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, а в случаите на
строително-монтажни работи – за 10 години, водещи до реализиране на целите по
чл.2“, а това е довело до неизпълнение на основната цел на мярката по чл.2,
т.1: насърчаване на растежа и създаване на нови работни места в
микропредприятия за неземеделски дейности в селските райони.
С оглед на
констатациите за неспазен ангажимент и задължения от страна на ЕТ „***“, на
основание чл.27, ал.7 от ЗПЗП изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ издал
срещу него процесният АУПДВ, с който определил подлежащо на
възстановяване публично държавно вземане в размер на 11 990,60 лв. Сумата е
определена на основание чл.46, ал.2 от Наредба № 29 от 11.08.2008 г. и т.18 от
Приложение към раздел І „Общи положения“ на Правила за определяне на размера на
подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени
нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 – 2013 г. /обн. ДВ,
бр.69/30.08.2019 г./ и представлява 5 % от предоставената финансова помощ по
договора.
При така
установените факти настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник,
като извърши по реда на чл.168, ал.1
от АПК цялостна проверка за законосъобразност на оспорения
индивидуален административен акт на всички основания по чл.**6 от АПК, достигна до следните правни изводи:
Оспореният АУПДВ е
издаден от компетентен орган, поради което не е налице отменително основание по
смисъла на чл.**6, т.1
от АПК.
Съгласно
разпоредбата на чл.162, ал.2,
т.8 от ДОПК /в приложимата редакция/, публични са вземанията за
недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или
неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от средства на
Европейския съюз, включително свързаното с тях национално съфинансиране, които
възникват въз основа на административен акт, включително финансови корекции,
надплатен аванс, надхвърлени процентни ограничения, превишени позиции по
бюджета на проекта, кръстосано финансиране, както и глобите и другите парични
санкции, предвидени в националното законодателство и в правото на Европейския
съюз. В нормата на § 1, т.13 от
ДР на ЗПЗП е предвидено, че Разплащателната агенция е
специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на
условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за
прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски
продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. По силата на чл.11 и чл.11а от
ЗПЗП, Държавен фонд „Земеделие“ е акредитиран за единствена
Разплащателна агенция за Република България за прилагане на Общата
селскостопанска политика на Европейския съюз. В чл.27, ал.3 и ал.7 от ЗПЗП е регламентирано, че Разплащателната агенция е длъжна да предприеме
необходимите действия за събирането на недължимо платените и надплатени суми по
схеми за плащане и проекти, финансирани от европейските фондове и държавния
бюджет, както глобите и другите парични санкции, предвидени в законодателството
на ЕС, като дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова
помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго
задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и
подмерките от програмите за развитие на селските райони, се установява с
издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Съгласно чл.20а, ал.5
от ЗПЗП, изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, който е и
изпълнителен директор на Разплащателната агенция, издава актове за установяване
на публични държавни вземания по реда на Данъчно-осигурителния процесуален
кодекс и решения за налагане на финансови корекции по реда
на глава пета,
раздел III от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и
инвестиционни фондове. От посочената нормативна регламентация следва
извода, че в правомощията на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – РА е
издаването АУПДВ по всички схеми и мерки на Общата селскостопанска политика,
включително по мерките по чл.1 от
Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за условията и
реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за
създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2007 – 2013 г. Оспореният АУПДВ е подписан от Васил Грудев,
който към датата на издаването му е лицето, заемало длъжността изпълнителен
директор на Държавен фонд „Земеделие“. Следователно същият е издаден от
материално компетентен орган.
Оспореният акт е
издаден в законоустановената писмена форма съгласно чл.59, ал.2, във връзка с ал.3 от АПК и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2
от АПК, включително фактически и правни основания за
издаването му, поради което не е налице отменително основание по смисъла на чл.**6, т.2
от АПК. Изложени са мотиви, които дават възможност за
извършване на проверка за приложението на материалния закон въз основа на
приетите факти.
Относно спазването на
административнопроизводствените правила при издаването на акта, съдът прие
следното:
Производството по
издаване на АУПДВ, съгласно чл.166 от ДОПК, се провежда съобразно общия ред на АПК.
Според разпоредбите
на чл.166, ал.1 и ал.2 от ДОПК установяването на публичното държавно вземане се извършва по реда и от
органа, определен в съответния закон, а ако такъв ред в съответния закон не е
предвиден, вземането се установява по основание и размер с АУПДВ, който се
издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК.
Съгласно чл.165 от ДОПК събирането на
държавните публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за
установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган,
освен ако в закон е установено друго. Според чл.27, ал.7 от ЗПЗП /нова – ДВ, бр. 51
от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, дължимостта на подлежаща на
възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за
допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ
и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските
райони, извън основанията по ал.6, се установява с издаването на акт за
установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.
Настоящият случай попада извън приложното
поле на чл.27, ал.6 от ЗПЗП с оглед нормата на
§12, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от
2018 г./, съгласно която започналите производства по издадените до датата на
влизането в сила на този закон наредби по
прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода
2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл.9б, т.2 от Програмата за
развитие на селските райони за периода 20** – 2020 г. се довършват по
досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. В случая, производство е
започнало по смисъла на §12, ал.1 от ПЗР към ЗИД на ЗПЗП /обн. ДВ, бр. 2 от
2018 г./ при действието на издадената от министъра на земеделието и храните Наредба № 29 от 11 август 2008 г. за условията и реда за предоставяне на
безвъзмездна финансова помощ по мярка „Подкрепа за създаване и развитие на
микропредприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2007
- 2013 г.
От друга страна,
ЗУСЕСИФ не е приложим
към процесния случай и силата на §4, ал.3 от ДР на същия /ЗУСЕСИФ/, тъй като в Закона за подпомагане на земеделските производители
/ЗПЗП/
и Наредба № 29 от 11.08.2008 г. за
условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка
„Подкрепа за създаване и развитие на микропредприятия“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 година е предвиден
специален ред – Глава четвърта, раздел ІІ от Наредбата, като в чл.46 са
посочени основания, при наличието на които РА може да поиска връщане на вече
изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички
договори, сключени с ползвателя на помощта, а в чл.47 е регламентирана
процедура за налагане на санкциите. С оглед на това се приемат за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, че административният орган неправилно е издал
АУПДВ вместо решение за налагане на финансова корекция по реда на чл.73 от
ЗУСЕСИФ, вр. чл.27, ал.6 от ЗПЗП.
Жалбоподателят е уведомен за започване на
административно производство в съответствие с изискването на чл.26, ал.1 от АПК с Уведомително писмо
с изх. № 01-6500/9133 от 05.12.2019 г., като му е предоставена възможност в **-дневен
срок от получаването му да представи писмени възражения по основателността и
размера на публичното вземане, подкрепено с доказателства. Същият е депозирал
Възражение вх. № 01-6500/9133#1 от 23.12.2019 г., към което не е приложил
доказателства. То е разгледано от административния орган и прието от него за
неоснователно, мотиви за което са изложени в настоящия АУПДВ.
От изложеното следва, че при издаване на
оспорения административен акт не са налице допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да обосновават неговата отмяна
на това основание.
Процесният АУПДВ
акт е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми и целта на закона.
Съображенията са следните:
Жалбоподателят е
страна – ползвател, по Договор **/312/02963 от 07.11.20** г., сключен с ДФ
„Земеделие“. Констатациите на административния орган, послужили като основание
за издаване на процесния АУПДВ, са направени след извършена проверка относно
спазването му, след като е установено, че ползвателят не е изпълнил заложените
в одобрения бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост за период
две пълни финансови години. Неоспорен от жалбоподателя е факта, че с предложения
и впоследствие одобрен от ДФ „Земеделие“ бизнес план, е поел ангажимент да
разкрие и поддържа постоянна годишна заетост за две работни места /управленски
и административен персонал/, но в действителност за календарната и финансова
2016 г. е извършвал и поддържал здравно и социално осигуряване за 1,25
средногодишно заети лица, а за календарната и финансова 2017 г. - 1,33
средногодишно заети лица. Едва през 2018 г. е изпълнил заложеното по бизнес
план, тъй като при него е имало 2,33 средногодишно заети лица спрямо заложени
по бизнес план 2 работни места. С оглед на това, средно за трите пълни
финансови години – 2016, 2017 и 2018 г., е определена заетост 83,33 % спрямо
заложената по бизнес план. Ето защо, административният орган е счел, че по този
начин жалбоподателят е нарушил поетите ангажименти и задължението по т.4.18 от
Договор **/312/02963
от 07.11.20** г./ Според посочената т. 4.18 от договора, ползвателят е
длъжен да спазва
одобрения проект за срок от 5 години от сключването му. В раздел ІХ „Други
условия“ на договора – т.9.1. б.“г“, изрично е определено, че „одобрен проект“
е подаденото от ползвателя на етапа на кандидатстването по мярката и одобрено от ФОНДА заявление за подпомагане
заедно с всички изискуеми, съгласно Наредба № 29 от 11.08.2008 г. документи,
както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях
разходи, заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 312. Т.е.
бизнес плана, като част от приложените към заявлението за подпомагане
документи, представлява и част от одобрения проект. Този извод следва и от §1,
т.19 от ДР на Наредба № 29 от 11.08.2008 г., според която „проект“ е
заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и
съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи,
заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР. Ето защо, правилно
административният орган е приел, че като не е изпълнил заложените в одобрения
бизнес план параметри по отношение на устойчива заетост, жалбоподателят е извършил
нарушение на свои договорни задължения. Това неизпълнение е станало след като
на същия е била изплатена финансовата помощ. От това следва, че правилно и
законосъобразно същият е приел, че са налице предпоставките на чл.27, ал.7 от
ЗПЗП и чл.46, ал.1 от Наредбата, да издаде срещу едноличния търговец АУПДВ, с
който да поиска връщане на вече изплатените суми заедно със законната лихва
върху тях.
При определяне
размера на задължението ответникът е съобразил разпоредбата на чл.46, ал.2 от Наредба № 29 от
11.08.2008 г. и е приложил т.18 от Приложение към раздел І „Общи положения“ на
Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна
финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за
подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие
на селските райони 2007 – 2013 г. Тъй като в случая неизпълнението е по-малко
от 50 % спрямо заложените в одобрения бизнес план параметри по отношение на
устойчива заетост и тъй като времетраенето на установеното нарушение е до 2
финансови години, административният орган правилно и законосъобразно е
определил размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане на
11 990,60 лв., което представлява 5 % от получената субсидия.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че оспореният акт е законосъобразен, а жалбата
против него следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При този изход на
спора е основателно искането на ответника за присъждане на направените по
делото разноски, които са в размер на 1067,66 лв. /хиляда шестдесет и седем
лева и шестдесет и шест ст./ - адвокатско възнаграждение, за плащането на които
са представени надлежни доказателства.
Така мотивиран и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд - Перник
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
жалба на ЕТ „***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. ***, общ.
Брезник, кв. **, № ***, представляван от управителя ***, срещу Акт за
установяване на публично държавно вземане № **/312/02963/3/01/04/01 от 18.02.2020
г, издаден от изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, с който му е определено
подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер 11 990,60
лв. /единадесет хиляди деветстотин и деветдесет лева и шестдесет стотинки/.
ОСЪЖДА ЕТ
„***“ с ЕИК ***, седалище и адрес на управление: с. ***, общ. Брезник, кв. **,
№ ***, представляван от управителя ***, да заплати на ДФ „Земеделие“
направените по делото разноски в размер на 1067,66 лв. /хиляда шестдесет и седем лева и шестдесет
и шест ст./.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва с касационна жалба чрез Административен съд - Перник пред
Върховен административен съд в **-дневен срок от съобщаването до страните.
СЪДИЯ:/п/