Р Е Ш Е Н И Е №
гр.Козлодуй, 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Козлодуйски районен съд, Втории състав в публично заседание на 4.02.2021 година, в състав:
Районен съдия: Адриана Добрева
при секретаря Стела Бочева
като разгледа докладваното от съдията Добрева гражданско дело № 85 по описа за 2021 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Съдът е сезиран с молба на Б.И.И., ЕГН ********** с адрес *** лично и като законен представител на малолетното дете Никола Йорданов П., родено на *** г. срещу Й.П.П., ЕГН ********** с адрес *** за защита от домашно насилие извършено спрямо нея и малолетното им дете на 28.12.2020 г., около 12.30 часа в гр.Козлодуй. Към молбата са приложени декларации по чл.9, ал.3 от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителя участва лично и с пълномощник адвокат Д.Х. и поддържат молбата.
Нарушителя участва лично и оспорва молбата по съображения, че не извършил акт на домашно насилие.
По делото са събрани писмени доказателства, изслушани са двете страни и свидетелите Л.К.К., Десислава Петрова Тодорова и Светла Андреева Андреева-Мишовска.
Съда приема за
установено от фактическа страна следното:
Молителя Б.И. и ответника Й.П. са живели на семейни начала до месец септември 2019 г.. От съвместното си съжителство имат родено Никола Йорданов П., роден на *** г. Видно от приложеното на л.10 в делото копие на решение на ТЕЛК от 26.11.2020 г. детето е с 85% вид и степен на увреждане с чужда помощ и има поставена диагноза „Генерализирано разстройство в развитието, неуточнено”. На съда служебно е известно и по делото е безспорно установено, че след раздялата страните са уредили отношенията си по повод упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето по гражданско дело № 722/2020 г. по описа на Районен съд – Козлодуй, като с определение от 26.11.2020 г. е одобрена съдебна спогодба, с която родителите упражняват родителските права при режим на споделено родителство – първите две седмици от месеца детето е при майката, а вторите две седмици е при бащата.
На 28.12.2020 г.
детето съгласно определения режим е било при бащата. Към 12.30 часа той дошъл да
го предаде на майката в дома й – бл.70, ет.5, ап.44. Тя била в къщи, като
предварително се чули по телефона и между тях възникнал спор за упражняване родителските
права, като майката пред съда заявява – „На 28-ми преди обяд се обадих на Й.,
за да чуя как е детето, тъй като то беше при него съгласно съдебно решение.
Първият път Й. не ми вдигна. Вторият път ми вдигна и каза, че детето не е
добре, разстроено е и ще ми го доведе. Отговорих
му, че искам само да го видя за един час, а не да го взимам, но той каза че ще
ми го доведе направи в къщи.”. Това се потвърждава от ответника – бащата,
който заявява: „На 28- ми детето беше
неспокойно. То беше три дни с мен в нас и беше доста нервно, а не е хубаво
да изпада в такива състояния. Опитах да се свържа с майката и й обясних, че
детето е неспокойно. Уговорихме се при мен да е само за по един ден и два дни
да е при нея. След това отново и звъннах, но тя вече не си вдигаше телефона. На обяд излязохме с детето на разходка.
Минавайки около блока, в който живеят с майката, детето започна да ме дърпа за
ръката и ме заведе в домът на майката. Не исках да разстройвам детето и
отидохме в домът й.”. Този спор
според съда се отразил и на последващите действия и поведение и на двамата
родители.
И двамата потвърждават, че майката била в жилището и не чула, когато бащата и детето почукали на входната врата. Ищеца заявява, че била в къщи готвела и разговаряла по телефона с приятелка, и не чула чукане на вратата. Чула когато ответника тропал силно по вратата и викал на висок глас да отвори. Заявява, че се уплашила и споделила с приятелката, с която разговаря по телефона, а тя я посъветвала да се обади на тел.112. Ответника продължил да тропа силно на вратата, детето станало още по-неспокойно и се разплакало. Той опитал да отвори вратата с ключ, тъй като има такъв, но не успял. Заявява, че останал с впечатлението, че молителя е сменила ключалката на вратата и не му е съобщила. Потвърждава, че при опита да отвори вратата се счупила бравата и нито той, нито ищеца от вътре успели да отворят врата. Пристигнали двама полицейски служители. Те установили страните и детето и факта, че родителите имат конфликт по повод невъзможността да отключат входната врата на дома на майката. Полицейския служител Л.К. успял да отвори вратата и майката взела детето. По повод конфликта молителя и ответника дали сведения и били предупредени и двамата с протокол по реда на ЗМВР, за което в делото е приложена полицейска преписка № 288р-15761/30.12.2020 г.
От показанията на свидетеля Л.К.К. се установява, че е служител на РУ Козлодуй на длъжност „охрана обществен ред”. По повод сигнал, че мъж разбива врата на бившата си съпруга подаден на тел. 112. със служителя Жулиен Маринов посетили мястото. Когато пристигнали установили ответника Й.П. с детето пред вратата на апартамента. Установили, че бравата на входната врата е повредена и не се отваряла. Установили и жената отвътре в апартамента, че не може да отключи вратата и е разстроена. Според свидетеля ответника настоявал да влезе и бил изпаднал в ярост, защото детето плакало и искал да го върне на майката. Бил видимо ядосан и превъзбуден, и говорел на висок тон. Детето било уплашено и бащата се опитвал да го успокой. Жената била в апартамента и не можела да отключи входната врата. Звучала много уплашена. Свидетеля установил, че дръжката на вратата от външната страна липсва, липсва и лайсната на вратата и през процепа на бравата се вижда, че жената е вътре и се движи. Не установили видими следи от насилие по врата и се съсредоточил да намери начин да отвори вратата, за да се успокоят всички. Успял да отвори. Видял, че жената е видимо изплашена и трепери. Споделила пред него, че не могла да отвори вратата. Според свидетеля вратата не могла да се отвори от вън и от вътре, поради повреда в допълнителна заключалка, която той успял да отключи.
От показанията на свидетеля Десислава Петрова Тодорова, се установява, че познава и двете страни. С нея на 28.12.2020 г. по време на случая молителя разговаряла по телефона. Докато говорели тя споделила, че някой чука на вратата. Споделила, че се чука „злобно и се блъска по вратата” и, че това е Й. и води детето. Попитала какво да прави и била уплашена. Свидетеля я посъветвала да затвори телефона и да позвъни на тел.112. След това имала още две обаждания от молителя. При второто обаждане последната била „в истерия” и споделила, че я е страх и помолила свидетеля да отиде при нея. Последната била с малко дете и отговорила, че не може и сама подала сигнал на тел.112. При третото обаждане разбрала, че полицията се е отзовала на сигнала. След случая Б. и детето дошли у тях. Б. споделила, че се страхува, а детето изглеждало напрегнато. Имало моменти, в които се отпускало и играело с нейното дете, но изпадало в състояние на плач и Б. не можела да го успокои. Свидетелства, че не била очевидец на насилие или конфликт между страните, но от Б. знае, че Й. е упражнявал физическо и психическо насилие по отношение на нея.
От показанията на свидетеля Светла Андреева Андреева – Мишовска се установява, че тя живее с ответника на семейни начала от около седем месеца. Детето е идвало при нея и бащата на 23.12.2020 и след това през м. януари 2021 за две седмици. Когато за първи път дошло през месец декември 2020 г. първата седмица било притеснено и често плачело. Бащата Й. искал да го взима за по 1 – 2 часа, за да е спокойно, но майката Б. не била съгласна и държала на уговорения режим. На случая от 28.12.2020 г. пред дома на майката не е свидетел, а знае разказаното от ответника. Свидетелства, че след случая на 28.12.2020 г. получила СМС от молителя Б., че поведението на Й. е провокирано от негова ревност към нея. Имало и доста такива случай, когато Б. й пише и иска да се видят по повод детето, но разговора свършвал с това какъв е Й.. Била е свидетел, когато Б. се обажда на Й. и е чувала обиди към нея. Свидетелства, че между родителите има комуникация. Б. търси Й. доста често и обажданията й не са еднократни, а поредица от по 5 – 6 дори когато детето е при нея.
Социалния работник Нина Коева изразява становище, че детето Никола е със специални нужди и това, че вижда разделени родителите си не му влия добре. Необходимо му е време, за да свикне. Според нея обстоятелството, че на 28.12.2020 г. бащата е поискал да върне детето а майката по-рано, а майката не е била съгласна е повода за конфликта. През месец януари детето е било при бащата 12 дни и е било по-спокойно, което според нея е надежда, че по-нататък нещата ще се успокоят и споделеното родителство ще бъде възможно. Детето не може да говори и не е разговаряла с него, нито може да изрази емоция по повод конфликтите на родителите. Конфликтите между тях не са много, но според нея е поставено начало на такива. По този повод е разговаряла и с двамата родители. Счита, че делото за домашно насилие е прибързано и на двамата им трябва търпение, за да свикне детето с режима на споделено родителство. Тъй като е наложително родителите да комуникират всеки ден, препоръчва срещите и разговорите им да са редки и с конкретен повод.
Съда приема от правна
страна следното:
Молителя Б.И. лично и като майка на непълнолетното дете Никола Йорданов П., роден на *** г. иска да бъдат защитени от извършено спрямо тях от бащата Й.П.П. домашно насилие извършено на 28.12.2020 г., около 12.30 часа в гр.Козлодуй пред жилището й в ж.к.2, бл.70, ет.5, ап.44 , изразяващо се в това, че пред вратата на жилището бащата с детето чакал тя да отвори, крещял да отвори, питал с кого е вътре, защо не отваря, защо се крие, за да отвори да си вземе детето и лъскал врата, при което се счупила бравата и той продължил да вика, че ще разбие вратата и ще влезе с нея вътре.
Домашното насилие има легална дефиниция в чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН. То е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. Лицата са изрично и изчерпателно изброени в закона и са част от семейно – родствения кръг.
Домашното насилие е акт – проявление на човешката воля, ръководено и контролирано от съзнанието на човек. То е деяние, активно поведение, действие, опит или завършено действие, насочено срещу друго лице, с което извършителят на насилието се намира в родствена или семейна връзка. Домашното насилие е неправомерен юридически факт, осъдимо от морала и правото поведение, което се обективира в отношенията между лица, намираща се в близки родствени или съпружески отношения. Домашното насилие е съставомеренакт, подобен на престъплението и неговата противоправност е изрично и изчерпателно очертана в закона.
Домашното насилие е умишлено деяние,
като е възможен и евентуален умисъл, но деяния по небрежност не се считат за
домашно насилие.
В случая според съда не се доказа ответника Й.П. да е извършил акт на домашно насилие спрямо жената с която е живял на семейни начала и, с която имат дете молителя Б.И. на 28.12.2020 г. около 12.30 часа пред дома й в гр.Козлодуй.
Безспорно повод за инцидента е спор между двамата родители за упражняване родителските права на детето Никола. Според одобрената съдебна спогодба детето е следвало да живее две седмици с бащата. Това е била първата раздяла на детето с майката за продължително време, поради което детето е било тревожно и често плачело при бащата. Както съда изложи по-горе и се потвърждава от становищата на двамата родители и от становището на социалния работник, детето е със специални потребности и изисква повече търпение и грижи. Това е причина – тревожното състояние на детето при престоя му при бащата, последния да поиска въпреки уредения режим на родителски права, майката да го вземе. Това е и повода ответника заедно с детето на 28.12.2020 г. около 12.30 часа да отиде у дома на майката. Конкретен повод за агресивното поведение на бащата – да блъска вратата и да крещи е обстоятелството, че майката не успяла да отвори вратата. По делото безспорно се установи, че причината е повреда в механизма на врата, която успели да отворят впоследствие полицейските служители. Така съда намира, че липсва какъвто и да било умисъл у ответника да прояви насилие – физическо и психическо към молителя. По делото се установи, че ответника не възприел спокойно обстановката невъзможността майката да отвори вратата и не провел разговор с нея. Установи се от показанията на свидетелите, че майката била уплашена и треперела, и не могла да отвори вратата, докато ответника бил агресивен и викал, а детето станало неволен свидетел на случая плачело.
Умишлено е деянието, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. За наличието на умисъл при осъществяване на едно деяние и за формата на умисъл се съди от всички обстоятелства на случая. В случая ответника е отишъл у дома на майката предвид влошеното състояние на детето, за да го върне и не е целял конфликт с майката. Още по-малко е могъ да предвиди и невъзможността вратата да се отвори поради повреда. Така агресивното му поведение е било насочено да отвори вратата, а не конкретно към молителя. Виковете му както тя сама твърди са били да отвори вратата. Независимо, че тези действия на ответника не съставляват акт на домашно насилие, то те не се приемат като добър пример. И все пак според съда мерките за защита от домашно насилие не могат да служат за преуреждане на мерките относно упражняването на родителски права.
Освен това майката следва да съобрази, че с поведението си в случая сама е дала повод за конфликта с бащата като не е проявила разбиране към него и за състоянието на детето и да го вземе независимо, че режима на родителски права е предвиждал детето да живее с бащата. За това свидетелства Десислава Тодорова, че докато разговаряла по телефона с майката, последната споделила, че се чука „злобно и се блъска по вратата” и, че това е Й. и води детето, и попитала какво да прави.
Така предвид тези обстоятелства според съда ответника не е извършил домашно насилие по отношение молителя и следва да отхвърли молбата за защита.
По отношение малолетното дете закона предвижда в чл.2, ал.2 ЗЗДН, че за психическо и емоционално насилие върху дете се смята и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие. Тъй като съда изложи по-горе мотиви защо не намира, че действието на ответника е било акт на домашно насилие, то независимо от факта, че детето е присъствало, то според закона не може да се приеме и, че по отношение на него е извършено домашно насилие от бащата.
С оглед изхода на делото на молителя не се следват разноски.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на Б.И.И., ЕГН ********** с адрес *** лично и като законен представител на малолетното дете Никола Йорданов П., родено на *** г. срещу Й.П.П., ЕГН ********** с адрес *** за защита от домашно насилие извършено спрямо нея и малолетното им дете на 28.12.2020 г., около 12.30 часа в гр.Козлодуй, като неоснователна и недоказана.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд – Враца в двуседмичен срок от връчване на преписи.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: