№ 40136
гр. София, 09.11.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 87 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТЕЛИНА АЛ. КОСТОВА Гражданско
дело № 20221110113816 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е постъпила молба от ищеца „..........“ ЕООД по чл. 248 ГПК за изменение
на определението за прекратяване на производството по делото в частта за разноските, като
същото бъде отменено по отношение на присъдените в полза на ответника разноски. При
условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на присъденото в полза
на ответника адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 248, ал. 2 от ГПК е постъпил отговор от другата страна – „........“ ООД
/ответник по делото/, с който същият оспорва така направеното искане.
Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (срокът за обжалване
на определението), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество,
същото е неоснователно.
По общото правило на чл. 78 ГПК присъждането на разноски на страните се основава
на вината на противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска
или защитни действия срещу неоснователно предявен срещу нея иск. Следователно,
логиката на закона е, че разноски винаги се дължат от страната, която неоснователно е
предизвикала делото, без значение от неговия изход, като задължението за заплащането им е
задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди, когато неправомерно е
засегната нейната правна сфера. В този смисъл – Определение № 149/22.03.2012 г. по ч.гр.д.
№ 3/2012 г. на ВКС, I г.о.
Настоящият съдебен състав намира, че разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК е приложима
не само в случаите на приключване на делото с акт по съществото на спора, но по аналогия
същата следва да намери приложение и в хипотезата на прекратяване на производството
поради десезиране на съда. Ако делото бъде прекратено поради оттегляне или отказ на иска,
се предполага, че ищецът виновно и неоснователно е заставил ответника да направи
разноски по делото – в този случай последният има право на разноски (чл. 78, ал. 4 ГПК).
Ако обаче бъде направено оттегляне или отказ от иска и делото бъде прекратено по причини
1
извън вината на ищеца, следва да се приеме, че ответникът няма право на разноски. И това е
така, тъй като в духа на закона е да се присъждат разноски в полза на ищеца, когато
производството е прекратено или искът е отхвърлен, защото след предявяването му
ответникът доброволно е изпълнил задължението си.
От гореизложеното, следва извода, че ако производството по делото бъде прекратено,
без ответникът да е дал повод за завеждане на делото (това не се установява от събраните по
делото доказателства, не се установява и твърдяното плащане в хода на процеса) то ищецът
виновно и неоснователно е заставил ответника да направи разноски по делото. Ето защо, и
при положение, че в настоящия случай ответникът е направил разноски за адвокатско
възнаграждение във връзка с изготвянето и депозирането на отговор на исковата молба, а
процесуалният представител на същия се е явил в две от проведените общо три открити
съдебни заседания по делото, то ответникът има право на разноски съобразно правилото на
чл. 78, ал. 4 ГПК.
Същият е направил такива в размер на 2640 лв. с ДДС – заплатен адвокатски хонорар.
Ищецът е направил възражение за прекомерност на същия, което съдът намира за
основателно.
Основателността на възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
предполага да се установи несъответствие между уговореното възнаграждение и
фактическата и правна сложност на делото, като при преценката следва да се съобразят и
броя на извършените от процесуалния представител процесуални действия, броя на
предявените искове, цената на същите и т.н. Когато съдът установи прекомерност и при
съответно искане от насрещната страна, адвокатското възнаграждение може да бъде
намалено, но не по-малко от минимума, определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
В настоящия случай се касае за предявени седем обективно съединени осъдителни
искове, чиято цена е в общ размер от 20 245 лв., като съобразно установеното в Наредба №
1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения – чл. 7, ал. 1, т. 1, т. 2 и
чл. 2, ал. 5, минималното адвокатско възнаграждение за защита срещу тези искове се
равнява на сума, многократно по – висока от претендираното от ответника адвокатско
възнаграждение.
Ето защо, искането за изменение на определението в частта за разноските се явява
неоснователно и подлежи на отвхвърляне.
Мотивиран от горното и на основание чл. 248 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ на основание чл. 248 от ГПК молбата на „..........“ ЕООД за изменение на
определението за прекратяване на производството по настоящото дело, в частта за
разноските.
2
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3