р е
ш е н
и е
№
гр.
Плевен, 08.03.2021 година.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ – ми
наказателен състав, в публично
заседание на осемнадесети февруари през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТОСЛАВА ЦОНЕВА
и при
секретаря ДАНИЕЛА ТОДОРОВА
като
разгледа докладваното от съдията ЦОНЕВА
НАХД № 2435 описа за 2020 година
и за да
се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА чл. 59
от ЗАНН
Обжалвано е Наказателно
постановление № 575 А от 25.08.2020 година на ***, с което на основание
чл. 38 ал. І от ЗНССПЕЕН112 на К.К.К. ***, ЕГН ********** е наложено
административно наказание глоба в размер на 2 000 лева за извършено административно
нарушение по чл. 28 ал. І от ЗНССПЕЕН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛКАТА редовно призована, не се явява, представлява се от адвокат
*** - Адвокатска колегия – Плевен. Последният моли съда да отмени обжалваното наказателно
постановление като незаконосъобразно и необосновано поради факта, че
доверителката му не е извършила от обективна и субективна страна нарушението,
за което е наказана. Счита, че в хода на съдебното дирене по ясен, категоричен
и несъмнен начин е доказано, че подадените от доверителката му на телефон „112“
сигнали са били законосъобразни и действителни. Счита, че при вземане на
решението за съставяне на акт за установяване на административно нарушение от
страна на служителите на МВР не е извършена достатъчно задълбочена проверка, а
същите са се задоволили да констатират обстановката такава, каквато са я
намерили въпреки, че се установи, че те са се забавили с отреагирането на
сигнала, тъй като са имали други ангажименти. Предвид горното счита, че
решението на полицейските служители не е обосновано и не може да приеме техните
действия като законосъобразни, тъй като са били следствие на недостатъчно точна
преценка на обстановката, която от своя страна е попречила да вземат правилното
и точно решение. Моли съда да присъди на доверителката му направените от нея
разноски за адвокатското пълномощно по делото.
ОТВЕТНИКЪТ - редовно призован, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по
така депозираната жалба.
СЪДЪТ, като съобрази събраните по делото доказателства - поотделно и в
тяхната съвкупност, взе предвид изложеното в жалбата и становището на
жалбоподателят, намира за установено
следното:
ЖАЛБАТА е подадена в рамките на
преклузивният срок по чл. 59 ал. 2 от ЗАНН, в този смисъл се явява ДОПУСТИМА и
следва да бъде разгледана.
По ОСНОВАТЕЛНОСТТА на жалбата съдът съобрази следното:
Наказателното постановление е издадено от компетентен по степен, място и
материя орган. Видно от приложената към делото в заверено ксерокопие Заповед № 316з-2745 от 07.08.2019
година на Директора н.О.н.М. *** е, че началниците на районни
управления при О.н.М. и заместващите ги са овластени да издават наказателни
постановления за извършени нарушения по ЗНССПЕЕН112.
На 03.08.2020 година, на
жалбоподателката К.К. бил съставен акт за административно нарушение за това, че
на същата дата около 22:30 часа, от ***, от телефонен номер *** подала неверен
сигнал на спешен телефон „112“, че има масов побой на *** пред кметството на ***
и хвърляне и чупене.
Въз основа на изложените в акта за административно нарушение фактически констатации, на 25.08.2020 година е издадено атакуваното наказателно постановление, което санкционира жалбоподателката с глоба в размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение по чл. 28 ал. І от ЗНССПЕЕН.
Горната фактическа обстановка се
установява по несъмнен начин от представените по делото писмени доказателства -
наказателно постановление № 575 А от 25.08.2020 година на ***; акт за
установяване на административно нарушение № 575 А от 03.08.2020 година на ***
при РУ - Долни Дъбник; докладна записка от *** М.И. ***; Заповед № 8121з–856 от
10.08.2016 година на Министъра на вътрешните работи; Заповед № 316з-2745 от
07.08.2019 година на Директора н.О.н.М. ***; справка
регистрационен № 105830-23 от 28.01.2021 година на МВР, Дирекция „Национална
система 112“, „Районен център 112“ - Монтана; писмо от Директора н.О.н.М. *** с
регистрационен № 316000-5288 от 09.02.2021 година; писмо от Началник група ОДЧ
старши инспектор Н. регистрационен № 316р-4325; справка от Началник от Началник
„Районен център 112“ - Монтана с регистрационен № 10583р-177 от 02.02.2021
година и справка от Началника на РУ - Долни Дъбник с регистрационен № 257р-1140
от 29.01.2021 година.
В подкрепа на горната фактическа обстановка са
показанията на свидетелите М.И., Д.П., Н.Д.,
С.М. и В.Х., разпитани непосредствено в съдебно заседание.
Свидетелите М.И. и Д.П. –
актосъставител по преписката и свидетел по съставянето на акта установяват, че
на 03.08.2020 година вечерта посетили *** след подаден им от дежурната част
сигнал за масово сбиване в същото населено място. Пристигнали на място около 22:30 часа, тъй
като преди това били ангажирани с други свои задължения в района. На центъра на
*** се срещнали с *** свидетеля Н.Д., който ги уверил че обстановката в селото
е спокойна. Същият ги завел до дома на жалбоподателката, където и съставили акт
за фалшив сигнал, подаден на телефон 112, тъй като масово сбиване не
констатирали.
В хода на въззивното производство
са изслушани и показанията на свидетелите Т.С. и М.А..
Свидетелката Т.С. – *** на
жалбоподателката установява, че на 03.08.2020 година около 21:30 часа се
намирала в дома си, находящ се непосредствено до центъра на *** От втория етаж
на къщата чула викове, крясъци, чупене на бутилки, което било поредното
проявление на редовните сбивания в центъра на селото между лица от ромски
произход. Същата установява, че в летните месеци на годината подобни случки се
случвали ежедневно и създавали смут и дискомфорт на всички останали жители на
селото.
Свидетелят М.А. – жител *** установява,
че на 03.08.2020 година, около 21:00 часа той и съпругата му се намирали на
центъра на селото. В тяхно присъствие възникнал поредния скандал между *** от
селото, които към този момент били около 20 - 30 души. Същите викали, обиждали,
били се помежду си и чупили празни
бутилки от изпит алкохол непосредствено на площада на селото. Инцидента
продължил малко време, след което повечето хора се разотишли. Свидетелят А. и
съпругата му се прибрали в дома си.
При така приетото за установено от
фактическа страна съдът прие за установено от правна страна следното:
Според разпоредбата на чл. 6 ЗАНН
административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което
нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е
обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен
ред.
Административно наказателното
производство въвежда строги правила за осъществяването му както в основния
закон – ЗАНН, така и в специализираните закони, които определят различните
видове административни нарушения и наказания за тях. Ето защо и особено важно е
за държавните органи, които прилагат административно наказателните разпоредби
да извършват това при стриктно съблюдаване на законовите разпоредби. Това се
налага не от обстоятелството, че прилагането на нормите, които определят
отговорността на всеки нарушител е самоцелно, а от обстоятелството, че
стриктното им спазване е гаранция за справедливост на процедурата и липсата на
произвол. Във всеки конкретен случай когато държавните органи искат да
ангажират административно наказателна отговорност на конкретен субект,
извършител на административно нарушение, са задължени съобразно чл.6 от ЗАНН да
опишат това нарушение както от обективна, така и от субективна страна с
неговите признаци, които сочат че е осъществено, както и с настъпилия
вредоносен резултат, както и конкретно да посочат законовите разпоредби, които
са нарушени. Изпълнението на тези изисквания е от огромно значение не само за
защитата на жалбоподателя, който има право да научи в цялост какво точно
нарушение е извършил, за да организира защитата си, но и с оглед на спазването
на принципа на законосъобразност, който стои в основата на административното
право.
Събраните по делото гласни
доказателства, обективирани в приложените по същото писмени доказателства
установяват, че административно
наказателната отговорност на жалбоподателката е ангажирана за нарушение по чл.
28 ал. 1 ЗНССПЕЕН 112
Разпоредбата на чл. 28 ЗНССПЕЕН 112
съдържа няколко хипотези, забранени от закона и
скрепени със санкция, а именно: забрана за ползването на ЕЕН 112 не по
предназначение, забрана за автоматичното му избиране от електронни устройства,
с изключение на "eCall" повикванията и пускане на предварително
записани съобщения, както и забрана за предаване на неверни и заблуждаващи
съобщения и сигнали за помощ.
Тук следва да се отбележи, че нито в
акта за установяване на административно нарушение, нито в последвалото го
наказателно постановление е посочено въз основа на коя от изброените по горе
хипотези е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Липсата на конкретизация на извършеното
нарушение води до нарушаване в значителна степен на правото на защита на
жалбоподателката, която има право да узнае в какво всъщност е обвинена.
Констатираният пропуск представлява
съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните такива. Налице е
нарушение на процесуалния закон.
На следващо място съдът намери, че в
хода на административно наказателното производство е нарушена и разпоредбата на
чл. 52 ал. 4 ЗАНН като изводите на наказващият орган са изградени при липса на
задълбочено изясняване на относимите към
предмета на доказване факти.
Показанията на свидетелите М.И. и Д.П.
не почиват на техни непосредствени възприятия. По съществото си показанията на
двамата са лаконични и противоречиви. Според свидетеля М.И. когато отишли на
място установили 2- 3 лица, според Д.П. били 20- 30 души. И двамата свидетели
установяват, че не успели да се отзоват на сигнала веднага, тъй като били
ангажирани с други свои задължения по служба и пристигнали в *** около 22:30
часа.
Представената по делото официална
справка от Началник „Районен център 112“ - Монтана с регистрационен №
10583р-177 от 02.02.2021 година установява по категоричен начин, че на
03.08.2020 година на спешен телефон 112 са приети два сигнала: сигнал за масово сбиване в *** от жалбоподателката К. *** съответно в
21:36,17 ч и 21,40,03 часа и сигнал от ***,
подаден в 21,49,54 ч. Тези данни не са били съобразени от наказващият орган и
подкрепят твърдението на жалбоподателката, че действително на 03.08.2020 година
около 21:40 часа в *** е имало сбиване, което провокирало подаването на сигнала
до 112. В подкрепа на този извод са и показанията на напълно незаинтересования
от изхода на делото свидетел М.А. –
очевидец на станалото в конкретната нощ.
Съдът даде вяра на показанията на
свидетеля А., тъй като същите кореспондират с показанията на Т.С. а и с данните
от справка от Началник „Районен център 112“ - Монтана с регистрационен №
10583р-177 от 02.02.2021 година. Показанията на останалите свидетели
възпроизвеждат събития, следващи часа на възникналото сбиване в центъра на ***
и не почиват на техни лични възприятия.
При така приетото за установено от
фактическа и правна страна съдът прие, че липсват доказателства за извършено
виновно деяние от страна на жалбоподателката. Наказателното постановление е
издадено в разрез с разпоредбата на чл. 52 ал. 4 ЗАНН, съгласно която
наказващият орган е длъжен преди да се произнесе по преписката да установи
всички спорни обстоятелства и да издаде санкциониращ акт само при наличието на безспорни доказателства
за виновно поведение на конкретния субект на административнонаказателна
отговорност. Ето защо съдът намери така депозираната по реда на чл. 59 ЗАНН
жалба от К.К.К. ***, ЕГН ********** против Наказателно постановление № 575 А от
25.08.2020 година на *** за основателна. Наказателното постановление е издадено
при липса на задълбочено изследване от страна на наказващият орган на спорните
обстоятелства по преписката в нарушение на чл. 52 ал. 4 ЗАНН и на материалния
закон като санкционира деяние, което всъщност не съставлява нарушение по чл. 28
ал. 1 от ЗНССПЕЕН 112. В този смисъл съдът намери, че наказателното
постановление следва да бъде отменено изцяло.
По така направеното искане за присъждане на разноски, съдът съобрази
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г.,
в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски
по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК
когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. От
изложеното следва, че в полза на жалбоподателя в производството действително
следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение и направените
други разноски.
Съгласно чл. 144 АПК субсидиарно се прилагат правилата на ГПК. В случая е
представен договор за правна защита, в който е отразено, че е заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв.Тъй като не бе направено
възражение за прекомерност, а съгласно чл. 63, ал. 4 от ЗАНН, ДВ, бр. 94 от
2019 г., предвижда, че ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е
прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото,
съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата, то следва да бъде заплатено цялото
поискано възнаграждение в размер на 300 лв.
Поради изложеното и на основание чл.
63, ал3 от ЗАНН съдът намира, че ***,
представлявана от *** следва да бъде осъдена да заплати на К.К.К. ***, ЕГН ********** сумата от 300 лева, представляваща
направените по НАХД № 2435/2020 година по описа на РС Плевен разноски съответно
за адвокатско възнаграждение на ***, ПлАК.
Водим от горното и на основание чл.
63 ал.І от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление № 575 А от 25.08.2020 година на ***, с което на основание чл. 38
ал. І от ЗНССПЕЕН112 на К.К.К. ***, ЕГН ********** е наложено административно
наказание глоба в размер на 2 000 лева за извършено административно нарушение
по чл. 28 ал. І от ЗНССПЕЕН.
НА ОСНОВАНИЕ 63 ал.
3 ЗАНН ОСЪЖДА ***, представлявана от *** ДА ЗАПЛАТИ на К.К.К. ***, ЕГН **********
сумата от 300 лева, представляваща направените по НАХД № 2435/2020 година по
описа на РС Плевен разноски за адвокатско възнаграждение на адвокат ***, ПлАК.
Решението може да се обжалва в 14
дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено пред Административен съд - Плевен.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: