№ 234
гр. София, 25.01.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година
в следния състав:
Председател:Цветко Лазаров
Членове:Ралица Димитрова
Нина Стойчева
като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско
дело № 20221000502312 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.274, ал. 1 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. В. К., чрез адв. Л. Л. срещу
определение № 32 от 12.05.2022г., постановено по гр.д. № 114/2021г. по описа на Окръжен
съд-Видин, с което производството по делото е прекратено.
Жалбоподателят твърди, че обжалваното определение е неправилно и
незаконосъобразно. Твърди, че след даване ход по същество по делото, съдът е констатирал
недопустимост на процеса, в резултат на което е прекратил производството по делото с
обжалваното определение. Счита, че съдът неправилно е преценил, че с исковата молба се
иска установяване на престъпни обстоятелства, извън предвидените в чл. 124, ал. 5 ГПК
хипотези, поради което и неправилно е приел, че предявеният иск е недопустим. Излага
подробно становище във въззивната жалба.
Моли съда да отмени обжалваното определение като неправилно и
незаконосъобразно и да върне делото на първоинстанционния съд за постановяване на акт
по същество.
СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и
представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Определението е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл. 274, ал.1, т.1
ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване, частната жалба е постъпила
в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е изцяло ОСНОВАТЕЛНА.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, с която е бил предявен иск
с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД, по която е образувано гр.д. №
114/2021г. по описа на Окръжен съд-Видин. Било е проведено надлежно гражданско
производство по реда на гл.XIII от ГПК.
С определение от 28.04.2021г. съдът е наредил препис от исковата молба да бъде
1
изпратена на ответника за писмен отговор в едномесечен срок.
На 28.06.2021г. първоинстанционният съд е постановил определение по чл. 140 ГПК
и е приел, че предявеният иск е допустим.
В открито съдебно заседание на 01.10.2021г. е съдът е извършил доклад на делото
по реда на чл. 146 от ГПК, като едал правна квалификация на предявения иск-чл.432 ал.1 от
КЗ.
Проведени са открити съдебни заседания на 19.11.2021г., 21.01.2022г., 11.03.2022г.
и на 29.04.2022г., събрани са доказателства, извършени са и са приети съдебни експертизи.
В съдебно заседание на 29.04.2022г. е даден ход по същество и съдът е обявил, че ще
се произнесе с решение в едномесечен срок.
В срока за произнасяне, с определение от 12.05.2022г., съдът е прекратил
производството по делото, след като е пиел, че е сазиран с установителен иск по чл. 124
ал.5 от ГПК, а не с иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ, изменил е правната квалификация на
предявения иск и е приел, че предявяването на иск пред гражданския съд за установяване
на престъпно обстоятелство, в случая извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1, б. „б“ вр.
с чл. 432, ал. 1 НК, е недопустимо и е прекратил производството по делото.
Тезди изводи на първоинстанционинят съд са изключително погрешни и
неправилни.
Пред първоинстанционинят съд е бил предявен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ,
видно и от обстоятелствената част на исковата молба иот петитума на същата, както и от
титулната част на исковата, в която изрично и правилно е посочена правната норма, на
която се основава предявения иск. Първоинстанционният съд е дал правилвна правно
квалификация на предявения иск в извършевия доклад на делото, в присъствие на страните
в открито съдебно заседание, които очевидно са нямали възражения по така приетата правна
квалификация.
Неправилно и незаконосъобразно първонистанционинят съд е приел в
прекратителното си определение, че след като няма постановена присъда досежно деянието
на делинквента, предизвикал ПТП, от което се твърди, че е постардал ищеца, и съотв. няма
извършено престъпление, то гражданският е сезиран с иск за установяване на престъпно
обстоятелство, от което престъпно обстоятелство ищецът търпи вреди.
В случая, няма спор и колебания, нито в теорията, нито в съдебната практика, че
предявеният иск, предвид изложените фактически обсотятелства, на които еоснован и
заявения петитум в исковата молба е иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ, който иск не е
обвързан с установяване на евентуално престъпно поведение от страна на делинквента,
причил увредите на ищеца.
Искът по чл.432 ал.1 е специален пряк иск, с който разполага увреденият от ПТП
срещу причинителят на вредите и неговият застраховател. Пострадалият може да предяви
иска за заплащане на обезщетение за претърпените имуществени и неимуществени вреди
срещу застрахователя по задължителна застраховка "гражданска отговорност".
Застрахователят по нея отговаря за чужди виновни действия и по характер отговорността му
е гаранционно – обезпечителна и не е обвързана от извършено престъпление от прекия
делинквент, чиято гражданска отговорност е застрахована.
Още повече, че деликтната отговорност в гражданското право не е обвързана
2
само с осъществено престъпно поведение, и няма пречка в гражданския процес по предявен
осъдителен иск с правно осн. чл.45 от ЗЗД, респ. чл.432 ал.1 КЗ да бъде установено
противоправното поведение на делинквента, напротив задължение е на граждансикя съд да
прецени при условията на пълно и главно доказване, осъществено ли е такова поведение,
дори и в случай на престъпление, за което има влязло в сила присъда, като съобрази и
обвързващата сила на същата.
Фактическият състав ( ФС) на разп. на чл.45 от ЗЗД включващ кумулативно
следните елементи: противоправно деяние, довело до увреда на ищеца, от което той търпи
болки и страдания, подлежащи на обезщетяване, пряка причинно-следствена връзка между
деянието и настъпилата увреда, подлежи на доказване в граждансикя процес и не следва
това доказване да се бърка с предявяване на иск за установяване на престъпно
обстоятелство. В настоящия случай, такъв иск не е бил предявен и не следва неговата
допустимост да се разглежда от съда.
Предявен е осъдителен иск с правно осн. чл.432 ал.1 от КЗ във вр. с чл.45 от ЗЗД и
този иск следва да бъде разгледан от съда след връщане на делото, като съдът се произнесе
по съществото на спора.
Предвид изложеното, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното
определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, а делото върнато
на първоинстанционния съд за продължанане на съдопроизводствение действия, съгл.
подробно дадените по-горе указания.
Водим от горното СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, Х-ти с-в:
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ определение № 32 от 12.05.2022г., постановено по гр.д. № 114/2021г. по
описа на Окръжен съд-Видин.
ВРЪЩА делото на Окръжен Съд - Видин, същия състав за продължаване на
съдопроизводствените действия, съгл. дадените указания.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3