О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№…………………/……………………………2018 г. АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД-гр.Варна,XXXIV
състав, в закрито съдебно заседание на тридесет и първи януари, през две хиляди
и осемнадесета година, в състав: Административен
съдия:ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
като разгледа
докладваното от съдия Елена Янакиева адм.д.№
1101/2017г.,по описа на Административен съд-гр.Варна, за да се произнесе
взе предвид следното: Производството е по реда на чл.248 ГПК
вр.чл.144 АПК. Образувано е по молба вх.№20364/28.12.2017г. на представителя по
пълномощие на ищцата О.А.К.-К. за изменение на Решение № 2220/ 11.12.2017г.,
постановено в производството, с което е осъдена да заплати на Национален
Осигурителен институт сума в размер от 526.23лв., представляваща сторените в
производството разноски. Според ищцата, в унисон с разпоредбите на чл.78 ал.8
от ГПК вр.чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
юрисконсултското възнаграждение следва да бъде определено в размер от 100 до
300лв.
Представено е
възражение вх.№ 1849/29.01.2018г. от юрисконсулт при ответника, в което на
подробни доводи е изложено становище за неоснователност на искането.
По допустимостта на
производството по чл.248 от ГПК, вр.чл.144 АПК: Молбата
за изменение на решението в частта на разноските, е подадена от надлежна
страна, в срока по чл.248,ал.1 от ГПК, по отношение на акт, който подлежи на изменение
по този ред, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по
основателността на искането.
По
основателността на искането:
С Решение №
2220/ 11.12.2017г., постановено по настоящото производство е осъден Национален Осигурителен
институт да заплати на О.А.К.-К. ЕГН ********** сума в размер от 1000.00лв. /хиляда лева/, представляваща
обезщетение за нанесени неимуществени вреди, формирани от бездействието на
негови служители да се произнесат в законоустановения срок по подадени
заявления за заверка на осигурителна книжка, за периода 28.12.2015г.-
30.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до
окончателно присъждане на сумата. Със
същото решение, искът в частта на претенцията за присъждане на обезщетение в
размер на 5020.89лв., за нанесени имуществени вреди за периода 28.12.2015г.-
30.06.2016г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска, до
окончателно присъждане на сумата, е
отхвърлен. Национален Осигурителен институт е осъден да заплати на О.А.К.-К.
сума в размер от 134.53лв.,
представляваща сторените в производството разноски, а ищцата е осъдена да
заплати на Национален Осигурителен институт сума в размер от 526.23лв.,
представляваща сторените в производството разноски.
Като съобрази доводите на ищцата в аспекта на
установените по делото факти и приложимата регламентация, съдът намира искането
за изменение на решението в частта на разноските за основателно, но на различни
доводи.
На първо място, съдът приема, че искането в молбата
за изменение на решението, обхваща като предмет произнасянето на съда в частта,
в която са осъдени и двете страни да репарират взаимно сторените в
производството разноски. Различен от този извод ще породи промяна, която в
числовото си изражение ще противоречи на възприетият от съда правен резултат по
делото.
При постановяване на решението в частта на
разноските, съдът не е съобразил приложимата, като специална разпоредба на
чл.10 ал.3 от ЗОДОВ, съобразно която, ако
искът бъде уважен частично, както се е произнесъл и съдът в коментираното
решение, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както
и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да
заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, съразмерно
уважената част на иска.
Като специална, разпоредбата на чл.10 от ЗОДОВ,
следва да бъде съобразена при постановяване на решението в частта на
разноските. Неоснователно в тази връзка е искането на ответника за съобразяване
с Решението, постановено от СЕС на 23.11.2017г. по съединени дела С-427/2016 И
С-428/2016, до колкото именно в посоченото решение СЕС допуска национална правна уредба като
разглежданата в това производство, да регламентира в полза на юридически лица
или еднолични търговци, да се присъжда адвокатско възнаграждение, ако са били
защитавани от юрисконсулт. В националното законодателство това е сторено както
в АПК-чл.143 ал.3, така и в ГПК-чл.78 ал.8. Но в конкретния случай,
производството се разглежда по реда на чл.203 АПК вр.чл.1 и сл ЗОДОВ, като
относима към произнасянето в частта на разноските е разп. на чл.10 от ЗОДОВ.
Предвид специалният характер, извън предмета на това производство остава искането
на ответника за присъждане на разноски по реда на Закона за адвокатурата, а не
по реда на Закона за правната помощ и Наредбата за заплащането на правната
помощ.
Поради това и в аспекта на сторените от страните в
производството разноски, съобразно гореизложената относима регламентация и
постановения правен резултат, ответника дължи на ищцата в пълен размер разноските,
представляващи заплатена държавна такса от 10.00лв. и заплатено възнаграждение
на вещо лице в размер от 200.00лв. Адвокатският хонорар следва да бъде
редуциран, до размера на уважената част от иска, а именно 94.65лв.
Мотивиран от гореизложеното, на осн.чл.248 от ГПК, вр.чл.144 от АПК, съдът О П Р Е Д Е Л
И : ИЗМЕНЯ
Решение № 2220/ 11.12.2017г.,постановено по адм.д.№ 1101/2017г. в частта, с
която Национален Осигурителен
институт е осъден да заплати на О.А.К.-К. сума
в размер от 134.53лв., представляваща сторените в производството разноски, както
и в частта, с която ищцата е осъдена да заплати на Национален Осигурителен
институт сума в размер от 526.23лв., представляваща сторените в производството
разноски, като в тези части
решение № 2220/ 11.12.2017г.,постановено
по адм.д.№ 1101/2017г. следва да се чете:
„ОСЪЖДА Национален Осигурителен институт да
заплати на О.А.К.-К. ЕГН ********** сума в размер от 304.35 лв./ триста и
четири лева и 35ст./,
представляваща сторените в производството разноски“.
Определението може да се
обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14-дневен срок
от получаване на съобщението от страните. СЪДИЯ: