РЕШЕНИЕ

№ 537

Град Пловдив, 28. 03.2022година

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVІІІ състав

на петнадесети декември през две хиляди и двадесет и втора година

в публичното заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

Секретар: Р. А.

като разгледа докладваното от председателя административно дело № 228 по описа на съда за 2021 година и като обсъди:  

Производство по чл.145 и сл. АПК, вр. чл.118 КСО.

Образувано е по жалба от Н.П.Ж. *** срещу Решение № 2153-15-10 от 13.01.2021г. на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №********** по Протокол №N01431/02.11.2020г. на Ръководителя на “ПО” при същото поделение, с което на сонование чл.99 ал.1 т.2 б.д КСО е изменено Разпореждане №********** /протокол №N01079/09.09.2005г./ на ръководител ПО и всички последващи го и е изменена отпусната по чл.69 ал.1 и 2 КСО лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, считано от 23.02.2005г., като е определеният общ осигурителен стаж в размер на 42г08м11д е намален на 41г05м26д, а определен индивидуален коефициент от 3.139 е намален на 1,553.

Недоволен от така издаденото решение на Ръководителя на ТП на НОИ – Пловдив, жалбоподателят обосновава твърдения за неговата незаконосъобразност, като ангажира доказателства. Прави искане за отмяната му. Претендира разноски.

Ответникът по жалбата – Ръководител ТП на НОИ – Пловдив, намира същата за неоснователна, поради което настоява за отхвърлянето и. Претендира разноски.

Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че с Разпореждане №********** /протокол №N01079/09.09.2005г./ на Н.Ж. му е била отпусната лична пожизнена пенсия за ОСВ на основание чл.69 ал.1, ал.2 КСО, считано от 23.02.2005г. при навършена възраст 43г 03м, осигурителен стаж първа категория 24г05м09д, положен на длъжността „офицер“ в периода 14.09.1980г -23.02.2005г., осигурителен стаж трета категория01г11м16д, преобразуван общ осигурителен стаж трета категория в размер 42г08м11д.. Определен бил индивидуален коефициент 3.139 от осигурителен доход за периода 01.01.1993г до 31.12.1995г. в размер 511840.00лева, за което е приложено удостоверения обр.УП-2 №33/21.02.2005г. на РДВР-Пловдив /включващо и периода 01.01.1997г- 11.08.2000г./ и осигурителен доход в размер на 71998.35 лева за времето от 01.01.1997г. до 22.02.2005г., за което е приложено удостоверение обр.УП-2 №849/25.08.2005г., издадено от МВР-ДФРО-София за периода 12.08.2000 -22.02.2005г.. Към подаденото заявление вх.№41308/19.07.2005г. са били приложени доказателства за осигурителния стаж - удостоверение №3390/10.09.1980г и удостоверение обр.УП-3 №583/20.05.2005година, издадено от МВР ДФРО. Във връзка с уведомление до ТП на НОИ-Пловдив относно образувано наказателно производство по прокурорска преписка №2818/2019г на Районна прокуратура –Пловдив /дос. Пр.№260/2019г на сектор Икономическа полиция-Пловдив/, по което като веществени доказателства били приложени пенсионни досиета, едно от които на жалбоподателят, на основание чл.108 ал.1,т.1 КСО е започната проверка за установяване на действителния осигурителен стаж на жалбоподателят. Същият представил при поискване копие от удостоверение №583/20.05.2005година, както и други документи, издадени в периода след 2005г.. Били са изискани с писмо изх.№1012-15-89#/19.03.2020г. да се удостовери отново осигурителния стаж по удостоверение №849/25.08.2005г. на ДФРО МВР, които са били потвърдени. Не бил потвърден осигурителния стаж по първоначалното представено удостоверение №583/20.05.2005г.. В тази връзка е извършвана и допълнителна проверка, като отново е изискано от осигурителите да потвърдят данните в първоначално представените удостоверения 0583/20.05.2005г., №849/25.08.2005г. и №33/21.05.2005г.. След извършената от осигурителите проверка по документи, са представени изменения относно данните, съдържащи се в първоначалните удостоверения, представени във връзка със заявление за отпускане на пенсия, като е представено ново удостоверение №457600-1772/23.04.2020година и №457600-1773/23.04.2020г., и двете на Д“ПУБ“ на МВР-София, както и удостоверение №24/21.05.2020г. на ОД на МВР-Пловдив. На база тези изменения пенсионните органи са приели, че не е доказан осигурителният стаж и доход при първоначалното отпускане на пенсията. Така посочено е, че се доказва осигурителен стаж за времето от 01.11.1979г до 23.02.2005г, първа категория в размер на 24г 05м и 05дни на длъжност „офицер“ и осигурителен стаж трета категория 00г09м08дни, общ стаж превърнат трета категория в размер на 41г05м26дни. Определен е нов индивидуален коефициент 1.553 от осигурителен доход в  периода 01.01.1993г. до 31.12.1005г. от 309336.00 лева и осигурителен доход от 01.01.1997г до 30.06.199г. 13127016.00 лева и от 01.01.1997г. до 30.02.2005г. при осигурителен доход 17541.29лева. База за определяне на индивидуалният коефициент били представените нови доказателства, свързани с удостоверения обр.УП-2 №24/21.05.2020г. на осигурител ОД на МВР-Пловдив и №457600-1773/23.04.2020г. от МВР-ДФРО-София. На база така определеният нов индивидуален коефициент и установен осигурителен стаж било издадено и Разпореждане №********** /протокол №N01431/02.11.2020година/, с което бил определен на основание чл.69 ал.1 и ал.2 КСО нов, по- нисък размер на отпусната на жалбоподателят лична пенсия за ОСВ. Недоволен от това Н.Ж. го обжалвал по административен ред, като с процесното Решение №2153-15-10/13.01.2021г Директорът на ТП на НОИ-Пловдив изцяло потвърдил издаденото разпореждане. За да постанови този резултат той споделил мотивите на ръководител „ПО“ за съществено различие между първоначално определеният с разпореждането от 09.09.2005г индивидуален коефициент и доказан осигурителен стаж и установеният при последващата проверка действителен осигурителен стаж и нов индивидуален коефициент. Решението е връчено 14.01.2021г и в законовоустановеният срок жалбоподателят инициирал настоящото съдебно производство. В хода на производството са приобщени по негова инициатива писмени доказателства: заключения на съдебно- графологични експертизи, касаещи установяване на подписа на подателят на първоначалното подадено заявление за отпускане на пенсия с приложени документи и пълномощно, установени в хода на образуваното наказателно производство, както и прилагане на разплащателните ведомости по получаваният осигурителен доход за посоченият осигурителен период.

При така установената фактическа обстановка, съобразно приобщените по делото писмени доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие следното от правна страна:

Жалбата е подадена в законовоустановеният срок от лице, за което административният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима за разглеждане. Разгледана по същество, тя е основателна поради следните за това съображения:

 Предмет на установяване в провелото се производство пред пенсионния орган, завършило с акт на основание чл. 99, ал. 1, т. 2, б. "д" от КСО, е било действителното наличие на параметрите, при които е била отпусната и изплащана личната пенсия за осигурителен стаж и възраст с разпореждането от 09.09.2005г. Както в административното, така и в съдебното производство жалбоподателят сам е оспорил част от първоначално представените доказателства за осигурителен стаж като такива, които не са му били известни. В последствие извършената проверка по чл.108 ал.1 т.1 КСО от пенсионният орган е била свързана по – скоро с установяване истинността на първоначално представените и приложени по преписката удостоверения от 2005г. за осигурителен стаж и доход, отколкото с реални действия по действителното установяване на осигурителния стаж и осигурителен доход на заявителя. В тази връзка извършената от органа по пенсиониране проверка е непълна. Безспорно се установява от приобщените по делото доказателства, че жалбодателят до момента на пенсионирането си е работил единствено и само в системата на МВР. Липсват конкретни основания да се приеме, че може да съществува едно съществено разминаване в данните на първоначално подадените със заявления Удостоверения за осигурителен стаж и доход от 2005г., с последващите издадени след един продължителен период от време нови удостоверения от 2020 година. Действителният осигурителен стаж и получаваният от жалбоподателят осигурителен доход е следвало да бъде безспорно установен от действия на самият орган по пенсиониране, каквито в настоящият случай не са проведени. Представените в съдебно заседание разплащателни ведомости и справка –извлечение от разплащателни ведомости изх.№ УРИ-317000-7734/26.04.2021г на ОД на МВР-Пловдив съдържат данни за получаван осигурителен доход, които съществено се разминават с посочения в представените удостоверения обр. УП-2 с №24/21.05.2020г. на осигурител ОД на МВР-Пловдив и №457600-1773/23.04.2020г. от МВР-ДФРО-София. Неправилно от административният орган е приет и действителният осигурителен стаж на жалбоподателят от първа категория. Същият  е приет от него 24г05м05дни, като в самото удостоверение №457600-1772/23.04.2020г. осигурителят го е определил в размер на 24г05м09дни. Липсват основания за това разминаване и посочено от пенсионните органи прекъсване от три дни. Безспорно се установява, че Н.Ж. е прослужил без прекъсване времето от 14.09.1980г до 22.02.2005година, което е осигурителен стаж първа категория. Ето защо разпореждането на пенсионния орган от 02.11.2020г., с което е отменено първоначалното и последвалите го разпореждания, се явява произнесено при непълнота на фактическите установявания на действителните обстоятелства, свързани с необходимите данни за определяне на осигурителния доход и действителен осигурителен стаж на жалбоподателят. Преди всичко следва да се посочи, че първоначалният пенсионен акт, като вид индивидуален административен акт, се ползва със стабилност, но тази негова стабилността се разпростира винаги до момента, в който същият бъде изменен или отменен, а това следва и може да се случи само на конкретно законово основание при изпълнение на фактически обстоятелства за него. В този смисъл стабилността на акта не може да се схване като непогрешимост на същия, а само в това, че той не може да бъде изменян или отменян с редовните начини на контрол, вкл. и съдебен. В тази насока законодателят е предвидил в АПК хипотези, при което може да бъде изменен или обезсилен един стабилен административен акт, което следва и може да стане само откриване на нови обстоятелства, които сочат на неговата незаконосъобразност или неправилност на отпуснатата пенсия. В тази връзка от органите по пенсиониране следва да се изясняват и подвеждат като съставомерни само факти от социалната действителност, които са безспорно изяснени и действително доказани по несъмнен начин. Предположенията, дори изведени от последващо представени документи за осигурителен стаж и доход, не могат да послужат като законосъобразно основание за изменение на първоначалният административен акт, който има своят стабилитет. По тези причини административните рогани следва да проявяват онази необходима инициативност при проверката, при която с непосредствени действия да възприемат обективно случилите се факти и обстоятелства от социалната действителност. В резултат на служебната дейност на пенсионния орган и на база посочените от лицето места, където то било работила, респ. събраните от там писмени доказателства /от негови бивши работодатели-осигурители/, пенсионният орган следва да е установил по безспорен и категоричен начин липсата на достатъчно осигурителен стаж и доход от съответната категория. По несъмнен начин се установява, че лицето е заемало длъжности и изпълнявало функции в МВР за целия период, обосноваващи категоризирането на положения от него труд през годините при условията на първа категория. В тази връзка и при наличие на конкретни писмени доказателства / разчетно-платежни ведомости и фишове за заплати/, то органа по пенсиониране няма пречки да изясни действителният осигурителен доход и осигурителен стаж на лицето. Не са налице пречки в развилото се административно производство да се установят посочените права на лицето.

На следващо място, констатира се в съдебното производство, че подписът в заявлението за първоначално отпускане на пенсия в заявлението от 2005г не е положен от Н.Ж.. По изложените съображения и актът на ответника се явява необоснован и незаконосъобразен в частта, в която се сочи, че той сам е избрал трите последователни години от последните 15 години преди 01.01.1997г като най- благоприятни за определяне на неговия индивидуален коефициент по правилото на чл.70 ал.4 КСО. В този смисъл, изложените от ответника съображения за отказ да му даде възможност да посочи нови три години като най- благоприятен базисен период се явяват оборени от защитната теза на жалбоподателят. Ето защо в тази си част атакуваното решение се явява незаконосъобразно. Същото следва да се отмени, а преписката да се върне за ново произнасяне за решаване на въпроса по същество във връзка с определения индивидуален коефициент на пенсионера. В случаят коефициента на Ж. действително следвало да се изчисли на база правилото на чл.70 ал.4 КСО, като същевременно липсват основания да се приеме, че лицето само е посочило трите последователни години през последните 15 години преди 01.01.1997г. /т.е. те следва да се в периода 01.01.1982г. - 01.01.1997г./, за което следва да му се даде нова възможност да посочи базисния период за нейното изчисление. В представения с преписката екземпляр от първоначалното разпореждане  е посочено, че коефициентът е получен при зачитане периода 01.01.1993г. - 31.12.1995г., но не е ясен всъщност какъв е бил избора на лицето. Следва да му се даде възможност да посочи своя действителен избор, като при този избор ще може законосъобразно да се определи индивидуалния коефициент, който би довел и до промяна в реално получавания размер на отпуснатата пенсия.  По тези съображения решението на ответника следва да се отмени, като преписката му се изпрати за ново произнасяне, съобразно мотивите на съдебното решение.

По отношение визираното в решението на пенсионния орган, че на основание чл.114 ал.1 КСО недобросъвестно получените суми следва да се възстановят от получилите ги лица, ведно със съответната лихва, то с оспореното решение на ответника, контролиращо разпореждането от 02.11.2020г., не се разрешават въпросите по чл.114 ал.6 КСО, т.е. спора за добросъвестност на лицето, а съобразно сложилата се практика и на пенсионния орган, а и на съда, в тези случаи се следва издаването на отделен административен акт, какъвто посочената част от разпореждането или решението на ответника очевидно не представляват.

С оглед уважаване на жалбата на Ж., на същият се дължат разноски в размер на 800 лева за депозит вещи лица. По отношение на давокатското възнаграждение в размер на 700 лева съгласно представеният договор за правна защита и съдействие, за същото е направено възражение за прекомерност, което е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност и действителната осъществена адвокатска защита.

Ето защо и поради мотивите, изложени по – горе на осн. чл.172 ал.2 АПК Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба от Н.П.Ж. *** Решение № 2153-15-10 от 13.01.2021г. на Директор ТП на НОИ – Пловдив, с което е потвърдено разпореждане №********** /протокол №N01431/02.11.2020г. на Ръководителя на “ПО” при ТП на НОИ-Пловдив/, с което на основание чл.99 ал.1 т.2 б.д КСО е изменено Разпореждане №********** /протокол №N01079/09.09.2005г./ на ръководител ПО и всички последващи го и е изменена отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето, считано от 23.02.2005г., при нов общ осигурителен стаж в размер на 41г05м26д, и определен индивидуален коефициент 1.553.

ИЗПРАЩА преписката на Ръководител ТП на НОИ – Пловдив за ново произнасяне, при спазване на указанията по тълкуването и прилагането на закона, дадени с настоящото решение.

ОСЪЖДА ТП на НОИ – Пловдив да заплати на Н.П.Ж. *** сумата от общо 1500.00 / хиляда и петстотин/ лева разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВАС на РБ в 14 – дневен срок от съобщението до страните за постановяването му.

 

 

                                СЪДИЯ: