Р Е Ш Е Н И Е
Номер
195 10.02.2021г. град Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Бургас, дванадесети състав, на трети февруари две хиляди двадесет
и първа година в публично заседание в
следния състав:
Председател:
Диана Ганева
при секретаря Й. Б. като
разгледа докладваното от съдия Ганева
административно дело номер 2591 по
описа за 2020 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс, във вр. с чл. 172, ал.
5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на „Викмар Г.и“ ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“
№40, представлявано от управителя Д.С. Г., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0769-002633/20.11.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор
„Пътна полиция“ В.С., с която на
дружеството е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2а, б.а
от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6 месеца, считано от
19.11.2020г. В жалбата са изложени
доводи, че заповедта е неправилна, незаконосъобразна и постановена в нарушение
на закона, поради което следва да бъде отменена. Изложени са аргументи,
че АУАН е съставен единствено на водача Д.П.(шофьор във фирмата), но не и на
дружеството-жалбоподател, което е сериозно
нарушение на административнопроизводствените правила, водещо и до материална
незаконосъобразност на процесния акт. На следващо място се акцентира върху липсата
на знание у жалбоподателя, относно това дали лицето, на което е предоставил
своя автомобил за управление е правоспособен водач или не. Твърди, че за да
бъде издадена ЗППАМ на дружеството е следвало да бъде съставен АУАН и издадено
НП за нарушение на чл. 177,
ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП. До момента обаче липсва акт, с който да е ангажирана
административнонаказателната отговорност
на „Викмар Г.и“ ЕООД на това основание, поради което счита, че административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на административнопроизводствените правила.
В съдебно заседание, чрез
процесуалния си представител-адв.П., поддържа жалбата. Ангажира доказателства и
пледира обжалваната заповед да бъде отменена, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
Ответникът - полицейски инспектор
към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ – В.Н.С., редовно уведомен, не
изразява становище по жалбата.
Административен съд –Бургас, като прецени
доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С Акт за установяване на административно
нарушение №949387/19.11.2020г. е констатирано, че Д.П.П. на 19.11.2020г., около
13.02 часа, в гр.Бургас по ул.“Проф. Я. Якимов“, управлява лек ППС –товарен
автомобил „Скания“, с рег. № *** и полуремарке с рег. № ****, собственост на
„Викмар Г.и“ ЕООД, като при извършена справка е установено, че водача П.е лишен
от право да управлява МПС по административен ред с наказателно постановление
№20-0769-001464/21.05.2020г., влязло в сила на 23.06.2020г. Със съставянето на
АУАН били иззети като доказателства СР на МПС и два броя регистрационни табели.
На 20.11.2020 г. полицейски
инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ В.С. издал
оспорената Заповед №20-0769-002633/20.11.2020г., за прилагане на принудителна административна
мярка по чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на ППС товарен автомобил „Скания“, с
рег. № *** и полуремарке с рег. № ****. Заповедта е издадена на жалбоподателя,
като собственик на ППС предвид това, че същият е управляван от Д.П.на 19.11.2020
г., след като СУМПС му е отнето по административен ред.
При така установената фактическа обстановка,
съдът обосновава следните правни изводи:
Оспорената заповед е връчена на 02.12.2020 г.
Жалбата е депозирана чрез административния орган до Административен съд –
Бургас на 15.12.2020 г., предвид което се явява подадена в срок, срещу подлежащ
на обжалване индивидуален административен акт, от надлежна страна, поради което
е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Оспореният индивидуален административен акт е
издаден от компетентен орган – полицейски инспектор
към ОД на МВР гр.Бургас, сектор „Пътна полиция“ В.С., на който са
делегирани правомощия за това – видно от приложената по делото Заповед № 251з-209/18.06.2017г.-т.1.8
(стр. 25) на Директора на ОДМВР - Бургас. Заповедта е издадена в предвидената
от закона форма, съгласно чл. 59 АПК, като съдържа необходимите посочени в
разпоредбата съществени реквизити и същата е мотивирана, съобразно изискванията
на чл. 172, ал.
1 от ЗДвП.
Съгласно чл. 171, т. 2а,
б. "а" от ЗДвП
/ДВ бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г. /, посочена като правно основание
за издаване на оспорената заповед, прекратява се регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: без
да е правоспособен водач, не притежава свидетелство за управление, валидно за
категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство,
или след като е лишен от право да управлява моторно превозно средство по
съдебен или административен ред, или свидетелството му за управление е временно
отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице тези обстоятелства – за срок
от 6 месеца до една година. При тази законова регламентация, необходимата
материалноправна предпоставка за налагане на мярката е установено по надлежен
ред управление на МПС от неправоспособен водач или такъв, който не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него МПС или след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по съдебен или административен ред, или свидетелството му за
управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда на чл. 69а от НПК, както и на
собственик, чието моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са
налице тези обстоятелства.
В случая, безспорно административният орган е
приел за осъществена хипотезата, при която лице управлява моторно превозно
средство, след като е лишено от това право по административен ред, при която по
силата на изричната законодателна уредба, принудителната административна мярка
се налага на собственика на моторното превозно средство.
В обжалваната заповед са изложени като фактически
основания за издаването, че на определена дата и място лицето Д.П.е управлявал
индивидуализирано по марка, модел и регистрационен номер ППС, като
свидетелството му за управление е било отнето по административен ред, както и
че това ППС е собственост на „Викмар Г.и“ ЕООД. От действащата редакция на чл. 171, т.
2а, б. "а" от ЗДвП става ясно, че принудителната административна мярка винаги следва да е
насочена към собственика на превозното средство – както в хипотезата, когато
собственикът лично управлява собственото си МПС, така и в тази, когато неговото
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице изброените
обстоятелства.
В конкретния случай на Д.П.е бил съставен АУАН
за извършеното от същия нарушение на чл. 150а, ал.
1 от ЗДвП. Отнемането
на Свидетелството за управление на МПС на П.се доказва по несъмнен начин пред
настоящия съд, посредством представена Заповед на прилагане на ПАМ № 20-0769-000752/21.04.2020г.
(л. 19), издадена на основание чл. 171, т.
1, б. б от ЗДвП против
П., поради управление на МПС след употреба на алкохол, установено по надлежен
ред с техническо средство.
Във връзка със съставения АУАН следва да се
отбележи, че на основание чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, редовно
съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. С определение от 13.12.2020 г. съдът е разпределил
доказателствената тежест в процеса, като е указал на жалбоподателя, че следва
да установи изложените в жалбата факти и обстоятелства. Независимо от
последното от страна на жалбоподателя не бяха ангажирани доказателства за
оборване на описаните в АУАН факти и обстоятелства, поради което настоящият
състав намира, че не е оборена материалната доказателствена сила на приложения
към преписката АУАН.
Целта на приложената принудителна
административна мярка е да осуети възможността на дееца да извърши други
противоправни деяния, като тази мярка не съставлява административно наказание,
по аргумент от чл. 13 от ЗАНН. В тази връзка не
може да се приеме изложеното в жалбата възражение, а именно, че липсва акт, с
който да е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството
на основание чл. 177,
ал. 1, т. 3, б. "а" от ЗДвП, което опорочава производството по налагане на ПАМ от
вида на процесната. Трябва да се има предвид, че наведеният довод за
неангажирана административнонаказателната отговорност е ирелевантен за
настоящия правен спор. Това е така, защото принудителните административни
мерки, макар и да са израз на административна принуда в широкия смисъл на
думата, не са наказания. ПАМ и наказанията за извършени административни
нарушения имат различна правна природа. Първите са административни актове по
прилагането на диспозицията на правната норма, а вторите - правораздавателни
актове за прилагане на санкцията на правната норма. Първите се реализират по
реда на АПК, а вторите - по реда на Закона за административните
нарушения и наказания.
Оспорената заповед за налагане на ПАМ е
издадена в съответствие и с целта на закона, която цел е осигуряване на
безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните
нарушения, т. е. принудителната административна мярка е с превантивен характер
и има за цел да осуети възможността за извършване на други подобни нарушения.
Срокът на наложената ПАМ в случая е шест месеца, т. е. минимално предвидения в
закона.
Изложеното води на извод, че административният
орган е доказал обстоятелствата, попадащи в хипотезата на чл. 171, т.
2а, б. а от ЗДвП и
съставляващи фактически основания за налагане на процесната ПАМ, съответно обуславящи
прекратяване на регистрацията на пътното превозно средство за срок от шест
месеца. Ирелевантни в процесния случай са възраженията на жалбоподателя,
че не е знаел, че лицето, управлявало собственото
му ППС е с отнето СУМПС, доколкото за законосъобразното издаване на ПАМ следва
да са налице предвидените в закона обективни предпоставки, което съществуване
безспорно се доказва от събраните по делото доказателства. В тази връзка съдът
намира за нужно да отбележи, че ПАМ не е санкция и не се налага за извършено
нарушение от страна на жалбоподателя, предвид което субективното отношение към извършеното от третото лице
деяние е ирелевантно за налагане на ПАМ от съответния вид.
Предвид изложените съображения, съдът приема,
че обжалваната заповед е законосъобразна - издадена е от компетентен орган, в
предвидената от закона форма, постановена е в съответствие с материалноправните
разпоредби, на които се основава, при спазване на административнопроизводствените
правила и е съобразена с целта на закона, поради което жалбата се явява
неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора разноски в полза на
дружеството-жалбоподател не следва да бъдат присъдени.
Мотивиран от горното и на основание чл.172,
ал.2 от АПК, във връзка с чл.172, ал.5 от ЗДвП, Административен съд -Бургас,
дванадесети състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Викмар Г.и“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.Бургас, ул.“Патриарх Евтимий“ №40,
представлявано от управителя Д.С. Г., против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0769-002633/20.11.2020г., издадена от полицейски инспектор към ОД на МВР гр.Бургас, сектор
„Пътна полиция“ В.С..
Решението не подлежи на обжалване, съгласно чл. 172, ал.
5, изр. второ от ЗДвП.
СЪДИЯ: