и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 63 ал.1, предл. последно от ЗАНН, във вр. с чл. 33 и сл. от ЗВАС. Постъпила е касационна жалба от ЕТ „Униматикс – Веселин Василев” – гр.Кърджали, представлявано от Веселин Кирчев Василев от гр.Кърджали, против решение № 45/03.07.2006 год. по Н.а.х.д. № 252/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. В жалбата си касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно - постановено при нарушение на материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди, че извода на първоинстанционния съд за неизпълнение на задължението му да представи в срок исканите документи е неправилен, тъй като бил в обективна невъзможност да ги представи, защото бил в чужбина, и след като върнал, представил исканите документи. Оплакването си за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от първоинстанционния съд обосновава с твърдението, че съдът не бил обсъдил релевантните за делото факти и не бил обсъдил неговата теза, нито бил посочил в мотивите си защо я отхвърля. Моли съда да бъде отменено решението на първоинстанционният съд, вместо което да бъде постановено друго, като бъде постановен законосъобразен съдебен акт. В съдебно заседание, редовно призован, жалбодателят не се явява и не изпраща представител. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата, като моли да бъде оставено в сила решението на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно. Не сочи нови доказателства. Прокурорът от Окръжна прокуратура – Кърджали изразява становище, че жалбата е неоснователна, като моли решението на първоинстанционния съд да бъде потвърдено. Не сочи нови доказателства. Окръжният съд, като извърши проверка на обжалваното решение, във връзка със заявените в жалбата касационни основания, констатира следното: Касационната жалба е подадена от лице, имащо интерес от обжалването и в установения в закона срок, поради което е допустима. Релевираните от касатора касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в”, предл.I-во и II-ро от ГПК, във вр. с чл.11 и чл. 39 от ЗВАС, а именно - неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон и поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Жалбата е неоснователна. С решение № 45/03.07.2006 год., постановено по Н.а.х.дело № 252/2006 год., Кърджалийския районен съд е потвърдил наказателно постановление № 0147/ 29.10.2005 год. на Началника на отдел „Данъчен контрол” при ТДД - Кърджали, с което на ЕТ „Униматикс – Веселин Василев” – гр.Кърджали, представляван от Веселин Кирчев Василев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, за извършено административно нарушение по чл. 24 ал.1 т.2 и чл. 84 ал.1 от ДПК, на основание чл. 257 ал.1 от ДПК е наложена „имуществена санкция” в размер на 250 лв. За да постанови решението си, районният съд е приел от фактическа страна,че на касатора, в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ „Униматикс- Веселин Василев"- Кърджали, била извършена данъчна ревизия, при която на 26.08.2005 год. му било връчено от данъчните органи искане за представяване на документи и писменни обяснения от данъчен субект, но до 20.09.2005 год. в ТДД- Кърджали не били представени от жалбодателя част от исканите документи, а останалата част били представени на 15.09.2005 год., с което не бил спазен 7- дневния срок за представяне на същите, който бил изтекъл на 02.09.2005 год. Бил съставен Протокол № 328/20.09.2005 год., в който били описани непредставените документи - хронологичен опис на стопанските операции за периода от 01.02.2003 год. до 31.12.2003 год. и аналитичен регистър /разпечатки/ на сметка „304- стоки”, за периода от 01.02.2003 год. до 30.04.2004 год., което проверяващите квалифицирали като нарушение на 24 ал.1 т.2 и чл.84 ал.1 от ДПК. Нарушението било описано и в ДРА № 457/29.09.2005 год. На 05.10.2005 год. срещу ЕТ „Униматикс- Веселин Василев" – гр.Кърджали бил съставен акт за установяване на административно нарушение № с.А №0934456/05.10.2005 год., в който били описани горните обстоятелства, който бил връчен на същата дата на упълномощено лице- Росица Милкова Василева / по делото е приложено копие от пълномощно./. На 29.10.2005 год. било издадено процесното Наказателно постановление № 0147, от Началник отдел „Данъчен контрол" при ТДД- гр.Кърджали, в което била описана аналогична фактическа обстановка, която административнонаказващият орган квалифицирал като нарушение по чл.24 ал.1 т.2 и чл.84 ал.1 от ДПК, като на основание чл.257 ал.1 от ДПК на касатора е наложена административна санкция -" имуществена санкция", в размер на 250 лева Първоинстанционният съд е приел от правна страна, че жалбодателя е извършил вмененото му административно нарушение, което правилно административнонаказващият орган бил квалифицирал като такова по чл. 24 ал.1 т.2 и чл.84 ал.1 от ДПК, тъй като били нарушени основните задължителни принципи, касаещи оказване на съдействие от страна на данъчните субекти при извършени проверки на данъчните органи - представяне на документи, изискани по повод на тези проверки. Приел е също, че търговецът не е изпълни своите задължения да оказва съдействие на данъчните органи в тяхната дейност по извършваната данъчна ревизия, с което се затруднявали или осуетявали данъчния и финансов контрол на дейността на търговеца, което представлявало нарушение по чл.24 ал.1 т.2 и чл.84 ал.1 от ДПК. Направил е крайният извод, че наказателното постановление е законосъобразно, вкл. и по отношение на наложената на търговеца имуществена санкция към минимално предвидения в закона размер от 250 лв., поради което е потвърдил наказателното постановление. При тези данни съдът намира, че обжалваното решение на Кърджалийския районен съд е правилно, като при постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон, каквото е първото от възведените касационни основания. Правната теория и константната съдебна практика приемат, че нарушението на материалния закон като касационно основание, водещо до неправилност на съдебно решение, се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че в процеса на извършване на данъчна ревизия на касатора, данъчните органи са изискали последния да представи документи и писмени обяснения с писмено искане, връчено на касатора на 26.08.2005 год., като в законоустановения 7-дневен срок, изтичащ на 02.09.2005 год., а и след това – до 15.09.2005 год. исканите документи и обяснения не били представени на данъчните органи от касатора. На посочената дата същият представил част от исканите му документи, а друга част – хронологичен опис на стопанските операции за периода 01.02.2003 год. – 31.12.2003 год. и аналитичен регистър /разпечатки/ на сметка 304-стоки, за периода 01.02.2003 год. – 30.04.2005 год., не били представени на данъчнте органи до датата на съставяне на Протокола – до 20.09.2005 год. Тази фактическа обстановка е безспорно установена от показанията на актосъставителя и свидетелите по акта, както и от останалите писмени доказателства по делото, вкл. и от ДРА № 547/29.09.2005 год., като по същество посочената фактическа обстановка не се оспорва и от самия жалбодател. При така установената по делото фактическа обстановка, посочена по-горе в мотивите, крайният извод на решаващият съд за съставомерност на деянието на касатора по вмененото му административно нарушение по чл. 24 ал.1 т.2 и чл. 84 ал.1 от ДПК /отменен, но който е действувал към момента на осъществяване на твърдяното нарушение, и който следва да намери приложение, съобразно разпоредбата на чл.3 ал.1 от ЗАНН/, е правилен и съобразен с материалния закон. Това е така, тъй като съгласно разпоредбата на чл.24 ал.1 т.2 от ДПК /отм./ данъчният субект е длъжен да оказва съдействие на данъчния орган при упражняване на правомощията му, като изготвя справки и предоставя всички счетоводни, търговски и други документи, необходими за изясняване на фактите и обстоятелствата, свързани с извършваните проверки и ревизии, и заверява направените от данъчния орган копия от тези документи. Разпоредбата на чл. 84 ал.1 от ДПК/отм./ пък вменява в задължение на данъчния субект да представи всички писмени документи, които се отнасят до негови права и задължения, както и да посочи трети лица, органи или учреждения, при които се намират такива документи. Действително, посочените законови разпоредби не визират срок, в който следва да се предоставят исканите от данъчните органи документи и обяснения при извършване на проверки и ревизии, при което обаче следва да намери приложение разпоредбата на чл. 39 ал.1 от ДПК /отм./, съгласно която когато в кодекса е установено задължение за данъчен субект, без да е определен срок за изпълнението му /както е в настоящият случай/, данъчният субект е длъжен да изпълни това задължение в 7-дневен срок от възникването му, в случая – в 7-дневен срок от поискването на документите и обясненията от касатора, чрез връчването на писменото искане, т.е. от 26.08.2006 год. Като не е представил исканите документи в установения 7-дневен срок от поискването им /т.е. до 02.09.2005 год./, касатора по същество не е изпълнил задължителни указания на данъчните органи за оказване на съдействие при извършване на данъчната ревизия на дейността му като едноличен търговец, както и е попречил на извършването й, което поведение разпоредбата на чл. 257 ал.1 от ДПК обявява за административно нарушение и санкционира с ангажиране на административнонаказателната отговорност на нарушителя, чрез налагане на имуществена санкция за юридическите лица и едноличните търговци /какъвто е и касатора/ , в размер от 250 до 500 лв. В тази връзка настоящата инстанция намира довода на касатора, изложен в касационната жалба и обосноваващ наличието на заявеното касационно основание неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон – че бил в обективна невъзможност да спази 7-дневния срок, тъй като на 02.09.2005 год. му се наложило да пътува извън границите на страната, за неоснователен. Действително от представените като доказателства пред първоинстанционния съд копия от страници от задграничния му паспорт се установява, че е напуснал страната на 02.09.2005 год. и е влязъл в страната на 11.09.2005 год. Само по себе си това обстоятелство, обаче, не е в състояние да обоснове наличието на каквато и да било уважителна причина за неизпълнение на вменените на касатора задължения при извършване на данъчната ревизия, тъй като не са установени причината и целта на пътуването му, а и е видно, че последният е напуснал границите на страната в последния ден на дадения му 7-дневен срок, без да са доказани уважителни причини за неизпълнение на посочените задължения през останалото време преди това. Още повече, че касаторът не се е възползувал от възможностите, които дават разпоредбите на чл.44 и чл.45 от ДПК /отм./ за продължаване от данъчния орган на определения съгласно чл.39 от ДПК /отм./ 7-дневен срок по молба на заинтересования, подадена преди изтичането му; или пък за възстановяване на пропуснатия определен по чл.39 от ДПК /отм./ срок, поради особени непредвидени обстоятелства, при искане от заинтересуваното лице, подадено не по-късно от 7 дни след прекратяването на действието на непредвидените обстоятелства. Ето защо съдът намира, че като е достигнал до същия краен извод, приемайки, че касатора е осъществил от обективна и субективна страна нарушението по чл. 257 ал.1, във вр. с чл. 24 ал.1 т.2 и чл.84 ал.1 от ДПК, за което му е наложена имуществена санкция в абсолютния минимален предвиден в закона размер от 250 лв., първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на материалния закон, довело до Ýеправилност на обжалваното решение. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.2-ро от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради допуснати съществени процесуални нарушения при постановяването му, за неоснователен. Това е така, тъй като процесуално нарушение, като основание за касиране на обжалвано съдебно решение е само това, което е съществено /т.е. нарушаващо или ограничаващо правото на защита на жалбодателя/ и то допуснато от решаващият съд при разглеждане на делото или постановяване на обжалваното решение. Не може да бъде квалифицирано като такова твърдяното с касационната жалба необсъждане от първоинстанционния съд в мотивите на обжалваното решение на защитната теза на жалбодателя, както и на релевантните за делото факти, доводи и доказателства, тъй като нито в жалбата си пред първоинстанционния съд, нито в представената по делото писмена защита, жалбодателят е изложил съществени доводи или защитна теза /доколкото доводите му в посочените жалба и писмена защита се свеждат до декларацията му, че няма да спазва Закона за счетоводството/; а по отношение на релевантните за делото факти и доказателства първоинстанционният съд е изложил мотивирани съображения, които се споделят напълно от настоящата инстанция, видно от изложеното по-горе в настоящите мотиви. Или, твърдяните нарушения на процесуалните правила, допуснати от първоинстанционния съд при разглеждане на делото и постановяване на обжалваното решение, които да нарушават или ограничават правото на защита на касатора /жалбодател в първоинстанционното производство/, настоящата инстанция не констатира, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - съобразено с материалния закон, като при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, поради което следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното , и на основание чл. 40 ал.1 от ЗВАС , Окръжният съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 45/03.07.2006 год. по Н.а.х. дело № 252/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |