РЕШЕНИЕ
№201
04.06.2020 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на деветнадесети май две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………...
Прокурор: ……………………………………………………………………….…….….
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №1406 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл.118 ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Образувано е по жалба от С.П.К. ***, подадена чрез адв. В.Ч. ***, против Решение № 1012-26-653-1 от 12.12.2019г., издадено от Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което се отхвърля жалбата на оспорващата против Разпореждане № **********/2140-26-800 от 17.10.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО е отменено Разпореждане №**********/№5/прот.№N01065/15.02.2019г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в, ал.1 от КСО.
Жалбоподателката счита оспореното решение за неправилно и противоречащо на материалния закон. Неправилно бил кредитиран отказ на пенсионния орган да бъде зачетен, като действителен осигурителния стаж за периода от 15.10.2018г. до 17.10.2018г. на длъжност „начален учител“ в ОУ „Алеко Константинов“ град Димитровград. Напълно валидно бил сключен трудов договор, регистриран бил и бил полаган труд съгласно разпоредбата на чл.10 от КСО. Преди постановяване на обжалвания административен акт не била извършена проверка, че в работодателя за времето на полагане на труда била попълнена и материалната книга за преподавания материал на учениците. Оспорването на валидното трудово правоотношение не било в правомощията на административния орган, а се извършвало само по съдебен ред. Моли се за отмяна на обжалвания административен акт и потвърденото с него разпореждане, като неправилни и незаконосъобразни. Претендира се присъждане на разноски по делото.
Ответникът - Директор на ТП на НОИ – Хасково, чрез процесуален представител и в писмени бележки, моли да бъде потвърдено процесното решение.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
Oт С.П.К. е подадено заявление вх. № 2113-26-2169/18.10.2018г. за отпускане на лична пенсия за ОСВ, като са представени документи, доказващи осигурителния стаж (сред тях УП 3 №126/02.05.2018г., издадено от „Алтенпфлеге“ ЕООД, гр. Перник), както и други документи (сред които и Удостоверение УП-2 №127/02.05.2018г., издадено от „Алтенпфлеге“ ЕООД, гр. Перник). В заявлението лицето е декларирало, че не получава друга пенсия, че няма осигурителен стаж, придобит в друга държава, както и че имената С.П. Т. и К. са нейни.
С писмо изх. №2113-26-2169-1/02.11.2018г. на ТП на НОИ – Хасково е указано на „Алтенпфлеге“ ЕООД, гр. Перник, че е необходимо след проверка по разплащателни ведомости да уточни дохода и продължителността на стажа за 2014г. и писмено да уведоми дали обр. УП-2 №127/02.05.2018г. и обр. УП-3 №126/02.05.2018г. са верни. Ако има допусната грешка, следва да ги анулира писмено и да издаде нови, а ако са верни – да ги потвърди писмено.
С писмо изх. №2113-26-2169-2/02.11.2019г. на ТП на НОИ – Хасково е уведомена С.П.К., съгласно чл.1, ал.5 от НПОС, че към заявлението представя неизправни документи, които е необходимо да уреди, както е подробно посочено.
С уведомително писмо с изх. №156/19.11.2018г. на „Алтенпфлеге“ ЕООД е посочено, че УП-2 №127/02.05.2018г. и УП-3 №126/02.05.2018г. поради допусната техническа грешка в тях, са анулирани, издадени са нови УП-2 с №155/19.11.2018г. и УП-3 с №154/19.11.2018г. за лицето С.П.К..
С писмо изх. №2202-10-3710#1/17.12.2018г. на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ към НОИ, до ТП на НОИ – Хасково са изпратени по компетентност: пенсионна преписка, заявление на лице, документи, Е-формуляри/СЕД на хартиен носител – Е 001 DE, други – заверени копие на трудова книжка №3/06.10.1981г., заверено копие на трудова книжка №57/01.04.1998г., заверено копие на УП-2 №80/02.10.2017г., два броя заверени копия на актове за раждане и заверено копие на УП-3 №79/02.10.2017г., относно С.П.К..
Представени са Удостоверение изх. №99 от 08.02.2019г. и Удостоверение изх. №99-а от 08.02.2019г., и двете издадени от ОУ „Алеко Константинов“ гр. Димитровград. Видно от второто удостоверение, С.П.К. е заемала длъжност „нач. учител ЦДО“ за периода от 15.10.2018г. до 17.10.2018г. или общо 0 години 0 месеци 3 дни.
С Декларация от 15.02.2019г. упълномощено от С.П.К. лице декларира, че същата има положен стаж в Германия за периода от 15.09.2011г. до 25.09.2014г. в Хайделберг, от 27.10.2014г. до 31.08.2017г. в гр. Лаймен, от 01.09.2017г. до 01.10.2018г. в Лаймен, октомври 2018 – не работи. В момента отново работела в Лаймен, Германия. Посочено е, че към момента на декларацията не желае пенсия от Германия.
С Разпореждане №**********/№5/прот. №N01065/15.02.2019г. (вписана е и дата 28.02.2019г.), издадено от Ръководител „Пенсионно осигуряване” при ТП на НОИ – Хасково, на С.П.К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст от 15.10.2018г. пожизнено по чл.69в, ал.1, 2 КСО, по заявление, подадено на 18.10.2018г. и навършена възраст 58 г. и 4 м.
Разпореждането е изпратено до С.П.К. и е получено от Р. П. Л.– сестра (и упълномощено лице) на 08.03.2019г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 6300 00Y0GC G.
От ТП на НОИ – Хасково е изпратено писмо изх. №9101-26-716 и изх. №2113-26-2169-15/17.06.2019г. до ТД на НАП – Пловдив – офис Хасково, по повод подадено заявление вх. №2113-26-2169/18.10.2018г. от С.П.К.. В писмото е посочено, че видно от постъпил на 27.05.2019г. от германския осигурителен институт формуляр Е 205 DE на К. е потвърден стаж, положен в Германия за времето от 27.10.2014г. до 31.12.2018г. – с продължителност 51 м. На лицето е удостоверен осигурителен стаж в България съгласно обр. УП-3 №99-а/08.02.2019г. на длъжност „начален учител“ в ОУ „Алеко Константинов“ за периода от 15.10.2018г. до 17.10.2018г. – 3 дни. На К. е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст съгласно чл.69в, ал.1 и 2, считано от 15.10.2018г., като придобива това право въз основа на осигурителния стаж от 15.10. до 17.10.2018г. на учителска длъжност. Във връзка с установеното дублиране на стажа за периода от 15.10.2018г. до 17.10.2018г., положен в България и Германия, се моли за уведомяване кое е приложимото законодателство в случая.
В отговор, в писмо изх. №ВК-НОИ-179#3/08.07.2019г. на ТД на НАП Пловдив, офис Хасково е посочено, че е извършена проверка в програмния продукт на НАП офис Хасково, като е описано установеното за проверяваните периоди. Отразено е, че спрямо лицето С.П.К. е установено следното: За период от 15.10.2018г. до 17.10.2018г. – лицето има регистриран трудов договор с ОУ Алеко Константинов /училище/ гр. Димитровград с КИД 8531 и код НКПД 23415002 на длъжност начален учител. Данни за осигуряване по ЕГН за период 15.10.2018г. до 17.10.2018г. три работни дни. Писмени обяснения с вх. № ВХК-НОИ-179#1/05.07.2019г. от които е видно, че за периода 15.10.2018г. до 17.10.2018г. – е упражнявала дейност като наето по трудово правоотношение лице на територията на България и Германия. Има трудов договор в Германия като социален работник за периода 27.10.2014г. до 31.12.2018г. Имаме наличие на осъществяване на значителна част от дейността в държава членка по пребиваване Германия. В писмото е посочено, че в конкретния случай е налице хипотезата на чл.13(1)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004, 1. Лице, което обичайно осъществява дейност като наето лице в две или повече държави – членки, е подчинено: а) на законодателството на държавата-членка на пребиваване, ако то осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка, следователно за период от 15.10.2018г. до 17.10.2018г. лицето е подчинено на осигурителното законодателство на Германия.
С писмо изх. № 9101-26-1008 и изх. №2113-26-2169-17/05.08.2019г. на ТП на НОИ – Хасково, адресирано до ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, по повод постъпило писмо на Дирекция „Европейски регламенти и международни договори“ при ЦУ на НОИ във връзка с прилагането на реда за определяне на временно и окончателно приложимо законодателство, съгласно разпоредбата на чл.16 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност, в случай, че е изпратено уведомление до чуждата компетентна институция, се моли да бъде посочена датата на изпращането му.
В писмо изх. №24-25-28#1/17.09.2019г. на НАП – ЦУ се сочи, че с писмо с изх. №24-25-19#1/30.07.2019г. компетентната институция на Германия е уведомена за временно определеното за лицето приложимо законодателство. Моли се да се има предвид, че до настоящия момент в Централно управление на НАП не е постъпило възражение от страна на испанската компетентна институция на основание чл.16(3) от Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социална сигурност. В писмото е посочено, че с оглед на горното може да се счита, че временното определяне на приложимото законодателство става окончателно в срок от 2 месеца след информиране на чуждестранната компетентна институция.
С Разпореждане №**********/2140-26-800/17.10.2019г., на основание чл.99, ал.1, т.2, буква „Г“ от КСО, Ръководителят на „ПО“ при ТП на НОИ – Хасково отменя разпореждане №**********/15.02.2019г. на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Хасково и последващите го и отказва да отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в, ал.1 от КСО на С.П.К..
Разпореждането е получено от Р. П. Л.– упълномощено лице, на 21.11.2019г., видно от представеното известие за доставяне ИД PS 6300 011R20 L.
С вх. №1012-26-653/28.11.2019г. в ТП на НОИ – Хасково е подадена жалба от С.П.К., чрез пълномощник, против разпореждането. В жалбата се твърди, че неправилно е приложено материалното право относно отказа да бъде зачетен като действителен осигурителния стаж за периода от 15.10.2018г. до 17.10.2018г. на длъжност „начален учител“ в ОУ „Алеко Константинов“ гр. Димитровград. Посочено е също, че неправилно е приложено и материалното право при зачитане на осигурителен стаж, положен в страни от ЕС и в България. Неправилна била методиката за установяване на правата по европейските регламенти при наличен осигурителен стаж в повече от една страна от ЕС и въз основа на това било постановено незаконосъобразно разпореждане.
По жалбата е постановено Решение № 1012-26-653-1/12.12.2019г. на Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково, с което се отхвърля жалбата на К. срещу разпореждане №**********/2140-26-800/17.10.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО е отменено разпореждане №**********/№5/прот. №N01065/15.02.2019г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в, ал.1 от КСО.
Решението е
изпратено на пълномощника и е получено на 17.12.2019г., видно от известие за
доставяне ИД PS 6300 0118F5 K.
Жалбата е подадена на 19.12.2019г. чрез ТП на НОИ – Хасково, където е заведена под вх. №1012-26-653-2/19.12.2019г.
Като
доказателства по делото са приети относимите според страните документи,
съдържащи се в представената от административният орган по издаване на оспорения акт .
При така
установената фактическа обстановка, като
взе предвид приобщения по делото доказателствен материал, доводите и възраженията
на страните и като прецени
законосъобразността на обжалвания административен акт съобразно чл.168,
ал.1 от АПК, съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е
депозирана от лице с правен интерес, в законоустановения срок и
срещу годен за обжалване административен акт, поради което е допустима.
Разгледана по същество е основателна по
следните съображения:
Проверяваното в настоящото производство
решение изхожда от материално и териториално компетентен орган, съгласно
нормата на чл. 117, ал.3, вр. ал.1, т.2, б.„а” от КСО. Потвърденото с оспорения
акт разпореждане, също изхожда от лице, разполагащо с правомощия по чл.99, ал.2,
т.4 от КСО, а именно длъжностното лице, на което е възложено ръководството на
пенсионното осигуряване в ТП на НОИ- Хасково. Решението е
обективирано в изискуемата писмена форма, като е подписано от издателя си и
съдържа посочване на фактически и прави основания за издаването му. От
компетентен орган, по смисъла на чл. 54ж, ал.1 от КСО и във връзка с
представената заповед №1015-26-73/26.03.2019 г. на директора на ТП на НОИ –
Хасково за оправомощаване, е издадено и потвърденото с обжалваният акт разпореждане.
Материалната
законосъобразност на административният акт се преценява въз основа на
изложените в същия фактически съображения
за издаването му и съда не разполага с право да ги изменя и/или допълва.
В случая, за да издаде акта си, органът е
приел, че към 15.10.2018г. С.К. не е
заемала учителска длъжност. За да достигне до този си извод, ответникът е изложил
доводи, че за периода 27.10.2014г.-17.10.2018г. на С.К., следва да бъде зачетен
стаж положен в Германия, съответно в
периода 15.10.2018г.-17.10.2018г. стажа й е бил дублиран в Германия и България,
а доколкото значителна част на осъществяване
на дейността й е в държава по пребиваване- Германия, то е налице хипотезата на
чл.13(1)(а) от регламент (ЕО) 883/2004г.-лице, което обичайно осъществява дейност като
наето лице в две или повече държави членки е подчинено на
законодателството на държавата
членка на пребиваване, ако то
осъществява значителна част от дейността си в тази държава членка. Съответно и към датата на придобиване на право за пенсия за
осигурителен стаж и възраст на
жалбоподателката приложимото право въз
основа на което следва да се преценява отпускането на пенсия не е българското. По тези
съображения в оспореното решение е
прието, че макар да са налице останалите предпоставки на чл.69в, ал.1 от КСО за навършена възраст и общ учителски
стаж, то тъй като към датата на
изпълнение на условията за пенсиониране С.К. не е заемала учителска или
приравнена на нея длъжност, то за нея не
е възникнало правото на пенсия по този
по-благоприятен ред.
Съгласно чл. 69в, ал.1 от КСО от КСО през 2018г. учителите придобиват право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст
при навършване на възраст 58г. и 02 месеца и учителски осигурителен
стаж 25г. и 8 месеца за жените . В
разпоредбата на чл.69в, ал.5 от КОС е посочено, че лицата които заемат
учителски длъжности и зачитането на
осигурителния стаж за учителски по смисъла
на този кодекс се определят с наредбата
по чл. 106 от КСО. Съгласно чл. 19, ал.5 от НПОС, право на пенсия при
условията на чл. 69в, ал.1 о и ал.4 от
КСО имат лицата, които към датата на изпълнение на условията за пенсиониране по
тези разпоредби са заемали учителски длъжности.
В случая между страните не е спорно, че С.К.,
към 15.10.2018г. е навършила изискуемата възраст и е притежавала
необходимия учителски стаж съгласно разпоредбата
на чл. 69в, ал.1 от КСО. Спорните въпроси в случая са дали към датата на изпълнение на условията по пенсионирането същата е заемала учителска
длъжност и съобразно кое законодателство следва да се преценяват материално
правните предпоставки относно това дали жалбоподателката е придобила право на пенсия
по този облекчен ред, съотв. българските или немските са компетентните да
сторят това органи.
На първо място следва да се посочи, че съдът не споделя съображенията на административният орган, че към 15.10.2018г. жалбоподателката не е заемала учителска длъжност. Същите са неправилни, необосновани и са в пълно противоречие със събраните по делото доказателства. Дали, действително едно лице е положило труд на определена длъжност, е обстоятелство независещо от това в колко държави то е било трудово заето, за един и същи период. Признаването на действителен трудов и осигурителен стаж в едната от тях, като действителен зависи от това има ли валидно сключен договор, полаган ли е фактически труд и заплащани ли са осигурителни вноски за същия. Не случайно, приложимият регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г., се основава на принципа на сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и износ на обезщетения. В конкретният случай, като писмено по доказателство по делото е прието Удостоверение изх. № 99-а издадено на 08.02.2019г. от ОУ“Алеко Константинов“ , гр. Димитровград, в което изрично е удостоверено, че в периода 15.10.2018г.-17.10.2018г. С.П.К. е работила като начален учител ЦДО. Удостоверението е официален удостоверителен документ издаден е компетентно длъжностно лице, в кръга на службата му, по установените ред и форма , истинността на съдържанието му не е било оспорена от ответника по реда на чл.193 от ГПК, и съгласно чл. 179 от ГПК, доколкото доказателствената му сила не е опровергана и от останалия събран по делото доказателствен материал, същият обвързва съда с материална доказателствена сила. Междувпрочем, обстоятелствата отразени в него са признати и от ответника, видно от изявленията на процесуалния му представител в о.с.з. проведени на 11.02.2020г. и на 19.05.2020г. Предвид обвързващата сила на официалния документ съдът, е длъжен да приеме за доказани фактите удостоверени в него, а именно че за времето от 15.10.2018г. до 17.10.2018г. жалбоподателката е работила като начален учител. Безспорно длъжността начален учител е учителска такава по смисъла на чл. 69в, ал.1 от КСО, поради което извода на органа, че към датата на изпълнение на условията за пенсиониране жалбоподателката не е заемала учителска или приравнена на нея длъжност не може да бъде споделен. Следователно приемайки обратното административният орган е постановил акта си в тази му част в противоречие с материалния закон.
На второ място следва да се отбележи, че Република България е
част от ЕС и като такава е длъжна да прилага европейските правила за
координация на системите за социална сигурност на държавите членки на Съюза,
като всяка членка е свободна да решава кои категории лица подлежат на
осигуряване съгласно нейното законодателство; кои са осигурените социални
рискове; какви обезщетения се отпускат и при какви условия; как се изчислява
размера на обезщетенията и т.н. Разпоредбите на ЕС определят общите правила и
принципи, които трябва да бъдат спазвани от всички национални органи,
институции за социална сигурност и от съда, при прилагането на националните
закони, като към настоящият момент тези общи правила и принципи се съдържат в
Регламент(ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29.04.2004 г.
за координация на системите за социална сигурност, в сила от 01.05.2010 г.,
както и в Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от
16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) №
883/2004 г. Като източник на вторичното право на ЕС регламентът се прилага
пряко, т.е съдържащите се в регламента правила, като нормативни разпоредби с
обща правна сила, са пряко приложими във всички държави-членки (чл. 288 от
ДФЕС) и са задължителни за спазване от националните органи и администрации, от
институциите за социална сигурност и от съдилищата , и имат приоритет в
случаите на противоречие с разпоредби от националните законодателства. Съгласно
чл. 3 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. разпоредбите му се прилагат към всички законодателства
(по см. на чл. 1, параграф "л") относно посочените клонове на
социална сигурност (обезщетения и помощи) в т.ч. и относно пенсиите (чл. 3, параграф 1,
б."г").
С регламентите е въведен механизъм на координация на системите за социална сигурност, който механизъм се основава на принципите: 1. Определяне на приложимото законодателство, 2. Равенство в третирането, 3. Сумиране на периоди на заетост, осигуряване или пребиваване и 4. Износ на обезщетения. Общият принцип на определяне на приложимото законодателство е, че лицата, за които се прилага регламент(ЕО) № 883/2004, са подчинени на законодателството само на една държава-членка и това законодателство се определя в съответствие с дял II. Начините за определяне на приложимото законодателство са посочени в чл.11, пар.1-5 от регламента. Общият принцип посочен в чл.11, пар.3, б.“д“ е че всяко лице за което букви a) - г) не се прилагат, е подчинено на законодателството на държавата-членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави-членки.
Доколкото в случая спорът касае приложимото законодателство по отношение на отпускане на ЛПОСВ, то неправилни са доводите на административният орган, че определянето на приложимото законодателство следва да се определи в зависимост от това къде лицето упражнява доходоносната си дейност и че същото следва да принадлежи към системата за социална сигурност на държавата на чиято територия е заето или самостоятелно заето. Този извод следва от чл.11, пар.2 от Регламента, в който изрично е посочено, че лицата, които получават парични обезщетения поради или вследствие на тяхната дейност, като наето или самостоятелно заето лице, се считат, че упражняват посочената дейност, но това не се прилага за пенсиите за инвалидност, старост или за преживяло лице или за пенсиите, получавани поради трудови злополуки или професионални болести или за паричните обезщетения за болест, покриващи лечение за неограничен период. В случая, приложение следва да намери именно принципът на чл.11, пар. 3, б.“д“, от регламент, според който всяко друго лице, към което букви a) - г) не се прилагат, е подчинено на законодателството на държавата-членка по пребиваване, без да се засягат останалите разпоредби на настоящия регламент, гарантиращи му обезщетения съгласно законодателството на една или повече други държави-членки.
Легалната дефиниция на понятието “пребиваване“ се съдържа в чл.1,§3,б.“й“ от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16.09.2009 г. за установяване на процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. с оглед центъра на интересите на съответното лице въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти-продължителност и непрекъснатост на пребиваване на територията на съответната държава членка, семейното положение и роднинските връзки на лицето, жилищното му положение и доколко постоянно е то, както и естеството и специфичните характеристики на упражняваната дейност, в т.ч. постоянният характер на дейността и продължителността на всеки договор за заетост, мястото, където се упражнява тази дейност и др. примерно изброени в цитираната норма. Съгласно разпоредбата на чл.11, §2 от Регламента по прилагането, решаващо значение при определяне на действителното място на обичайно пребиваване на дадено лице е намерението на лицето, което произтича от горепосочените факти и обстоятелства, особено причините за преместването на лицето. То се свързва с центъра на интересите му (чл.1,§1 от регламент № 987/2004г.) и въз основа на цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти. В чл.11, §1 от регламент № 987/2004г. е въведено само примерно изброяване, което не е изчерпателно и зависи от конкретните фактически установявания, свързани с определянето на действителното място на пребиваване на лицето. В чл.1, б.“й“ и б.“к“ от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. се прави разграничение между „пребиваване“ и „престой“. В случая, тези елементи на определяне на пребиваването не са били изследвани надлежно от административният орган, преди постановяване на обжалваният акт и потвърденото с него разпореждане. Действително, от удостоверение за осигурителни периоди в Германия формуляр Е 205 DE от 14.05.2019г.(л.26) се установява, че в периода 2014г. до 31.12.2018г. жалбоподателката е работила в Република Германия, но доколкото това пребиваване е било обусловено от съществуването на трудово правоотношение , то не покрива критериите, въз основа на които се обосновава извод за „обичайно пребиваване“. Пак от същото доказателство се установява и че през този период същата е имала адресна регистрация в гр. Хайделберг. Но от факта, че за период от 4 години е била трудово заето лице в друга държава членка на ЕС, което е налагало същата да живее на определен адрес, не може да се направил единственият възможен извод, че към датата на подаване на заявлението за отпускане на ЛПОСВ пред българските компетентни органи, българското законодателство по силата на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. е неприложимо. По делото е представена пълната административна преписка, но в нея липсват доказателства, а и не се твърди такива, да са били приобщавани в хода на административното производство, за това непрекъснато ли е било пребиваването на територията на Германия, има ли жалбоподателката семейство и роднини живеещи на територията на тази държава-членка, има ли собствено жилище жалбоподателката там, както и какво е била продължителността на договора за заетост в тази държава. Същевременно, по делото са налице доказателства, че жалбоподателката има адрес на територията на Република България и безспорно се установява, че в периода в който е била заето лице в Германия е работила и в Република България-както вече бе посочено между страните не е спорно обстоятелството, че в периода 15.10.2018г.-17.10.2018г. същата е работила по трудов договор, като начален учител, което обстоятелство се доказва по несъмнен начин и от приложеното по делото УП изх. № 99-а издадено на 08.02.2019г. от ОУ“Алеко Константинов“, гр.Димитровград и следователно пребиваването й в Германия не е било непрекъснато. Не е установено притежава ли собствено жилище в България оспорващата, дали членове на семейството й или нейни роднини живеят в България. По никакъв начин при наличие на данни, че същата се е връщала в този четиригодишен период в България и притежава адрес в страната не са изследвани и бъдещите намерения на оспорващата. Единственото събрано доказателство по преписката в тази насока- приложената към преписката декларация, не може да послужи като доказателство за това. В същата е посочено, че е от Светла П.К., но е подписана от друго лице – Р. Л., а видно от съдържанието й, текста е написан в първо лице, ед.ч. При този начин на оформление на декларацията и като се има предвид , че за това кой е авторът на един писмен документ, т.е. чие е волеизявлението, се съди по това кое е лицето подписало същия(и този въпрос е еднозначно разрешаван и в правната теория и правната практика) видно е, че лицето което е декларатор е всъщност именно Р. Л., а не жалбоподателката. Следователно процесната декларация съдържа декларативни изявления на друго лице, а не на самата оспорваща. Подаването на декларация е личен акт, удостоверяването на определени обстоятелства вкл. факти от обективната действителност също, поради което няма как да се кредитират изявления на друго различно от декларатора лице, макар и упълномощено да го представлява в пенсионното производство. Следователно, при издаване на обжалваният акт и потвърденото с него разпореждане не е бил установен еднозначно центъра на интересите на съответното лице, като не са събрани относими и необходими доказателства, едва въз основа на които да би могла да бъде извършена цялостна оценка на наличната информация относно релевантните за спора факти. При наличие на съмнение от страна на административният орган относно наличието на материални предпоставки за отпускане на пенсия на жалбоподателката, същият е следвало да спре производството по изплащане на вече отпуснатата пенсия, до разрешаване въпроса относно това кое е приложимото законодателство и то не към 15-17.10.2018г., както неправилно е възприето в обжалваният акт, а съгласно изричната норма на чл. 50 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г. към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия. Следва да се спомене, че информирането на немските власти за временно определяне на приложимо законодателство се твърди да е осъществено на 30.07.2019г. с писмо изх. № 24-25-19#1, т.е. месеци след издаване на разпореждането за отпускане на пенсия на С.К., а доколкото това писмо не е част от административната преписка, и с него органът видно от всички материали по делото не е разполагал и не е бил наясно със съдържанието му, то за съда не съществува яснота и в хода на административното производство по никакъв начин не е установено, по какви причини и в каква връзка е започната процедура по чл. 16 (3) от регламент 987/2009г., свързано ли е това започване с вече издаденото разпореждане за отпускане пенсия на жалбоподателката, или касае друго производство по изплащане на обезщетение или пенсия и съответно какъв е техният вид. Като е издал акта си приемайки, че приложимото законодателство в случая не е българското, а немското такова, без преди това да събере всички относими към случая доказателства и по този начин без да бъдат изяснени всички факти и обстоятелства за случая, органът е постановил акта си в нарушение на чл. 35 от АПК. Допуснатото нарушение на административнопроизводствените правила безспорно е съществено, тъй като ако не би било допуснато би могло да се стигне и до друг отговор на въпроса кое е приложимото законодателство, въз основа на което следва да се извършва преценка налице ли са материалноправните предпоставки за отпускане на ЛПОСВ на оспорващата С.К. и оттук кой орган следва да стори това.
Предвид изложеното съдът намира че разгледаната жалба е основателна, а проверения в настоящото производство административен акт, ведно с потвърденото с него разпореждане, следва да се отмени като незаконосъобразен, поради наличието на основанията предвидени в чл. 146, т. т.3 и т.4 от АПК и преписката да бъде върната на ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне по подаденото от С.К. заявление за пенсиониране, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. В този смисъл и практиката на ВАС по сходни случаи изразена в Решение 12598/25.09.2019г. по адм.дело № 13206/2018г. на VI-то отд. и Решение № 10291/03.07.2019г. по адм. дело № 15067/2018г. на VI-то отд.
Предвид изхода на делото, основателна се явява само претенцията на жалбоподателката за присъждане на действително направените по делото разноски в размер на 600.00 лева, представляващи договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно Договор за правна защита и съдействие от 14.12.2019г.
Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № 1012-26-653-1 от 12.12.2019г., издадено от Директор на Териториално поделение на НОИ – Хасково, и потвърденото с него Разпореждане № **********/2140-26-800 от 17.10.2019г. на Ръководителя на „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Хасково, с което на основание чл.99, ал.1, т.2, б.“г“ от КСО е отменено Разпореждане №**********/№5/прот.№N01065/15.02.2019г. и е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69в, ал.1 от КСО.
ВРЪЩА преписката на Ръководителя на пенсионно осигуряване при ТП на НОИ, гр. Хасково за ново произнасяне, съобразно дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона.
ОСЪЖДА ТП на НОИ, гр. Хасково, да
заплати на С.П.К., с ЕГН **********,***, направените по делото разноски в размер
на сумата от 600.00(шестотин) лева.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в 14- дневен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия :