Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Плевен, 29.10.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД,
ІV граждански състав в
открито заседание, на тридесети
септември през две хиляди и двадесета година в състав :
РАЙОНЕН
СЪДИЯ : МИЛЕНА ТОМОВА
При секретаря Анета
Христова
като разгледа докладваното
от съдия Томова гражданско дело № 3319 по описа на съда за 2020 г., за да се
произнесе взе предвид следното :
В Плевенският районен съд е
постъпила искова молба от В.В.В. с ЕГН **********,***,
чрез адв.М.М. против С.В.А.
с ЕГН **********, в която се твърди, че страните живели на съпружески начала от
2007 г., като на 18.04.2008г. се родило детето им ***, което било със
заболяване ***Излага се, че поради необходимостта от средства за лечение и
рехабилитация на детето, двамата родители заминали на работа в ***, като към
същия момент то било на 10 месечна възраст.
За него останала да се грижи бабата по бащина линия в ***. Родителите
периодично вземали детето при себе си през времето, когато рехабилитаторите
били в отпуск и след това отново го връщали при баба му. Твърди се, че около
две години преди завеждане на исковата молба родителите окончателно се
разделили, като ответницата пожелала да се прибере при родителите си в ***, а
ищеца заминал да работи в ***. Излага се, че майката взела детето при себе си
за няколко дни, но го върнала при бабата без предупреждение и изпращайки го с
автомобил с непознато лице и чувал с дрехи. Твърди се, че детето споделило на
своята баба, че майката го заключвала в стаята всяка вечер и излизала до късно
през нощта. Казало също, че майка му не разрешавала да говори с баща си, както
и че ежедневно по няколко пъти било бито с юмруци по гърба, главата, било
скубано; майката го карала да се обажда
на баба си и баща си единствено да изпращат пари; обиждала дъщеря си постоянно,
че е луда, че е боклук, нещастница. Сочи се, че последния път, когато детето
разговаряло с майка си бил преди повече от половин година, като разговора бил
иницииран от ответницата, за да обиди дъщеря си, че я била злепоставила пред психолозите в училище.
Твърди се, че майката нито търсела детето, нито се интересувала от
здравословното му състояние, не му давала средства за издръжка, въпреки, че се
нуждаело от ежедневна рехабилитация и лечение. Средства осигурявал само бащата,
работейки в ***.
Като следствие от изложеното се отправя искане за
постановяване на решение, с което ответницата да бъде лишена от родителски
права по отношение на детето ***, да се предоставят на бащата за упражняване
родителските права по отношение на детето и се определи местоживеене при този
родител, да се определи режим на лични контакти на майката с детето и да бъде
осъдена същата да заплаща на дъщеря си ежемесечна издръжка в размер на 300лв.
Ответницата е депозирал писмен
отговор в срока по чл.131 от ГПК, с който оспорва твърдените факти за
упражняване на насилие спрямо детето, както и за липса на грижи и издръжка.
Заявява, че не възразява детето да живее при нея, а ако остане да живее при
бащата, счита, че издръжката, която ще заплаща тя следвало да се определи в
минимален размер, т.к. била безработна и имала здравословни проблеми.
Съдът е
приел, че е предявен главен иск за лишаване на ответницата от родителски права,
както и при условия на евентуалност искова претенция по чл.127, ал.2 от СК за
решаване на въпроса за упражняване на родителските права. В този смисъл е
заявеното от ищеца, чрез пълномощника уточнение в о.с.з. на 30.09.2020г.
Съдът, след като се съобрази със
становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на
делото от фактическа и правна страна и прие за установено следното :
Безспорно е по делото и това се
установява от приложения препис на
удостоверение за раждане, издадено на 17.08.2011г. от ***, че ищеца В.В. е баща на детето *** ***, родено на ***г., а ответницата
С.В.А. е негова майка.
Установява се от приложеното удостоверение с
изх.№ПР/Д-ЕН-ДМ/52-002/29.09.2020г., изд. от *** – ***, че детето ******е записана
за учебната 2020/2021г. като ученичка в соченото училище.
Видно е от представените епикризи,
издадени за болнични престои на детето *** (на л.43 – л.47), че е било диагностицирано с ***на възраст 1год. и 2мес; преминало е 4
операции на двете крачета и е последния му престой в
болница е бил през м.юни 2019г. по повод болки в гърлото, кашлица и висока
температура.
Ищецът е представил писмени документи, издадени във ***,
установяващи получен национален осигурителен номер, предоставен му код за
активиране на корпоративен данък и трудова ангажираност, свързана с
професионално почистване, въз основа на които може да се направи извод, че се е
установил трайно в тази държава, където преимуществено живее и работи.
От представените от ответницата писмени документи, касаещи
здравословното й състояние (на л.48-л.56 и л.66) се установява, че през
м.декември 2016г. е претърпяла оперативна интервенция по повод злокачествено новообразование на хранопровода и последващо
лечение, както и през периода от 15.10.2019г. до 24.10.2019г. е престояла за
лечение в болнично заведение в ***. Установява се също, че през м.март 2017г. й
е била определена от ТЕЛК неработоспособност 91% без чужда помощ, за срок от
две години.
От приложените преписи на уведомителни писма, изходящи от ***,
адресирани до ответницата (на л.62-л.65) е видно, че й е бил предоставян онлайн
достъп до услуги на сочената Агенция.
В о.с.з. на 30.09.2020г. са събрани гласни доказателства по
искане на страните.
Свидетелката ***, сочена от ищеца, излага в показанията си,
че била учител на детето *** в начален курс, а към момента е директор на същото
училище. Излага, че докато родителите работели в чужбина, детето било отглеждано
от бабата по бащина линия. Сочи, че когато те се върнали в страната, *** отишла
да живее при своята майка в ***. Твърди, че от определен момент детето
започнало да казва, че не искало вечер да се прибира в дома на майка си;
споделяло, че не се чувствало добре там, че искало при баба си; казвало, че
майка му го наказвала. Свидетелката сочи, че тогава била провеждана консултация
на детето с училищния психолог, но не знаела какво било установено. Сочи също,
че по времето, когато детето живеело при своята майка, последната се обаждала в
училище да се интересува за него.
Свидетелката ***, също сочена от ищеца и негова майка,
излага в показанията си, че полагала грижи за детето *** от десет месечната му
възраст, в това число, когато родителите работели в чужбина. Сочи, че те се
разделили преди около 2,5 – 3 години, като след раздялата детето живеело до
м.август 2018г. при майката. Твърди, че през този период възникнал проблем в
училище между нейната внучка и друго дете, при което св.Борисова отишла там и
видяла, че *** пищяла, казвала, че не искала да ходи при майка си, т.к. тя й
забранявала да говори с баща си и баба си по бащина линия. За успокояване на
поведението й се било наложило работа с училищния психолог. Свидетелката
пояснява, че детето било много чувствително. Излага, че ищеца работел в ***,
като живеел там на квартира със своя братовчедка и още един съквартирант.
Свидетелката ***, сочена от ответницата и нейна сестра,
излага в показанията си, че преди около три години сестра й претърпяла много
тежка операция с близо едномесечен престой в болница, а след това за
възстановяването й се грижела нейната майка в ***. Впоследствие ответницата се
преместила да живее в собствено жилище в същото село. Св.***твърди, че през
времето, когато ответницата боледувала и след операцията, детето *** живеело
при нея, но не достигали финансови средства и се обадила на ищеца, който по
същото време живеел в ***. След като той отказал да даде пари, майката
изпратила детето при бабата по бащина линия. Впоследствие и тя заминала да
работи в ***. Свидетелката твърди също, че
ответницата претърпяла операция и през времето на пребиваването си в ***
– през 2020г., както и била безработна към момента, и чакала превод на някакви
помощи от там. Св.***излага още, че самата тя, както и майката били блокирани за
контакт с детето *** в социалните мрежи и на телефонния й номер.
Свидетелката ***, също сочена от ответницата и нейна дъщеря
излага в показанията си, че майка й била оперирана през 2017г. и в периода на
възстановяване и до 2018г., детето *** живеело с нея. Твърди, че през 2019г.
ответницата заминала за *** и там отново претърпяла операция. Твърди още, че както
тя, така и ответницата били блокирани за контакт с детето в социалните мрежи и
на телефонен номер, а майката се притеснявала да ходи в дома на бащата да вижда
детето, за да не му създадяла проблеми. Свидетелката излага, че майка й била
грижовен родител и винаги можела да разчита на нея.
Съдът кредитира събраните гласни доказателства, отчитайки
родствените връзки на повечето от свидетелите със страните, т.к. в тях се
излагат лични възприятия и не се констатира противоречие, доколкото
възпроизвежданите факти са различни. Относно излаганите факти за здравословно
състояние на детето и ответницата, гласните доказателства кореспондират и с
писмените такива.
При изслушване на детето в съдебно заседание, същото
излага, че по времето, когато е живеела с майка си, тя й забранявала да говори
с баща си, казвала обидни думи за него, блокирала възможността за контакт с
него по телефон и разрешавала разговори, само за да му се искат пари. Детето ***
излага също, че имало случаи, когато майка й я заключвала в стаята и излизала
от дома; биела я, когато говорела с баща си; карала я да спазва диети, за да
отслабне. Споделя, че желанието й е да живее със своя баща, чувства се добре и
при бабата по бащина линия.
В изготвения по делото писмен социален доклад са отразени
изявленията на страните, които са направени и в хода на делото. Установява се,
че условията при които детето живее в дома на бабата и дядото по бащина линия
са подходящи за отглеждането му. В същото жилище живеят вуйчо по бащина линия и
първи братовчед. Видно е още от социалния доклад, че в дома на майката в *** е
обитаема само една стая, а останалите четири са в ремонт, който не можело да
бъде завършен, поради липсата на финансови средства.
При установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното :
Мярката по чл.132 от СК е крайна
мярка за защита на децата. В настоящото производство ищеца твърди наличие на
основания и в двете хипотези на чл.132,
ал.1 от СК – че майката представлява опасност за личността, здравето и възпитанието
на детето, както и че без основателна причина трайно не полага грижи за детето
си и не дава издръжка.
Обсъдените писмени доказателства, ангажирани от страните не
установиха поведение на майката, представляващо опасност за детето – за
неговата личност, здраве и възпитание.
Съдът счита, че от събраните гласни
доказателства също не може да се направи извод за такова поведение. Стана ясно
от показанията на свидетелката ***, че детето се било оплаквало, че към 2018г.,
когато живеело със своята майка, тя го била удряла, т.к. искало да говори с
баща си и баба си по бащина линия. Свидетелката обаче не е възприела лично
подобно поведение на този родител. Изявленията на детето при изслушването му
също не са достатъчни да се направи обоснован извод за конкретни осъществили се
факти през време, предхождащо повече от две години разглеждане на делото.
Съдът счита, че не е налице и втората хипотеза на чл.132,
ал.1 от СК. Установи се от писмените и гласните доказателства, че през последните
три години преди депозиране на исковата молба, майката е претърпяла две
сериозни операции, през по-голяма част от периода не е реализирала финансови
приходи и е срещала затруднения и за собствената си издръжка. Вярно е, че
родителя има безусловно задължение за издръжка към детето си, но не всяка
хипотеза на неосигуряване на издръжка е предпоставка за лишаване на родителя от
родителски права. Съдът намира, че когато причината за такова поведение стои
във влошено здравословно състояние и финансови затруднения, не може да се
приеме наличие на законоустановените основания по
чл.132, ал.1, т.2 от СК.
Предвид горното, съдът намира, че претенцията на ищеца за
лишаване на майката от родителски права по отношение на детето *** е
неоснователна и недоказана и следва да се отхвърли като такава.
Съдът се занима и с предявеният при условия на евентуалност
иск по чл.127, ал.2 от СК.
Установи
се от обсъдените доказателства, че през последните две години преди завеждане
на делото, детето *** е отглеждано в дома на своя баща – ищеца В.В., макар и грижите му да са опосредени
от тези на неговите родители. Установи се, че в семейната среда, в която се
отглежда, на детето са осигурени всички необходими условия за нормалното му
развитие и възпитание.
Установи
се също така, че детето е по-привързано към бащата и роднините по бащина линия,
като в отношенията с майката е налице дистанциране. Стана ясно, че детето ***
отказва комуникация с ответницата и роднините по майчина линия по телефон и
социални мрежи. Несъмнено, това поведение следва да бъде преодоляно с активната
роля и на двамата родители и роднините от разширения семеен кръг, т.к.
поддържането на емоционалната връзка с майката е от изключителна важност за
нормалното физическо и психическо развитие
на момиче на такава възраст.
При
горните изяснени обстоятелства, съдът счита, че интереса на малолетното дете
налага да се предоставят на бащата за упражняване родителските права и се
определи местоживеене на детето при него, на адреса му в ***
Следва да се осигури възможност на майката
да има лични контакти с дъщеря си, които да се осъществяват през първата една
година след влизане в сила на решението всяка първа и трета събота и неделя на
месеца от 10.00ч. до 18.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00ч. в неделя,
без преспиване, а след изтичане на една година от влизане в сила на решението
да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00ч. в
събота до 17.00ч. в неделя, с преспиване на детето при майката. Следва да се
определи и майката да взема детето при себе си за 20 дни през лятото, по време,
което не съвпада с платения годишен отпуск на бащата.
Ищецът е отправил до съда искане да
бъде осъдена ответницата да му заплаща, като баща и законен представител на
малолетното им дете, месечна издръжка в размер на 300лв.
За ответницата, както се посочи и
по-горе, съществува безусловно задължение, съгласно разпоредбата на чл. 143
ал.2 от СК, да издържа своето малолетно дете.
При определяне размерът на
издръжката, съгласно нормата на чл.142 от СК, съдът следва да се ръководи от
нуждите на детето, което има право на издръжка и възможностите на родителя,
който я дължи. Законодателно е определен само минималния размер на издръжката,
която родителят дължи на детето си - една
четвърт от размера на минималната работна заплата (чл.142, ал.2 от СК). Считано
от 01.01.2020г. МРЗ е в размер на 610лв. или една четвърт от нея се определя на
152,50лв.
В конкретния случай, при определяне
на необходимата на детето *** месечна издръжка, съдът съобрази следните
обстоятелства: Детето е почти на девет годишна възраст, ученичка е и има
касаещи здравето необходимости, предвид поставената
диагноза ***Съдът приема, че месечната сума, необходима за задоволяване на
потребностите й е поне в размер на 400лв. Съдът счита, че майката следва да
осигурява част от тази издръжка в минимално определения от Закона размер,
предвид данните за влошено здравословно състояние и липсата на постоянен трудов
доход към момента на разглеждане на делото, а именно – в размер на 153лв.
месечно Бащата следва да поеме останалата част от издръжката, като при
установените факти за трудова заетост в друга държава и липсата на данни за влошено здравословно
състояние, съдът приема, че този родител е в състояние да поеме по-голяма част
от издръжката на дъщеря си. Следва да се определи падеж на плащане до двадесето
число на месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка
закъсняла или просрочена вноска. Претенцията на ищеца в останалата част до
пълния претендиран размер от 300лв. следва да се
отхвърли като неоснователна и недоказана.
С оглед изхода на производството и
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответницата следва да бъде осъдена да заплати държавна
такса върху присъдената издръжка в размер на 220,32лв.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от В.В.В. с ЕГН **********,*** против С.В.А. с ЕГН **********,
ИСК с правно основание чл.132, ал.1, т.1 и т.2 от СК, за лишаване на майката С.В.А.
от родителски права по отношение на детето *** *** с ЕГН **********, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 127, ал.2 от СК, малолетното дете *** *** с ЕГН **********, да живее при своя
баща В.В.В. с ЕГН **********, на адреса му в ***- ***,
***.
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на
родителските права по отношение на детето *** *** с ЕГН **********, на бащата В.В.В. с ЕГН **********.
ОПРЕДЕЛЯ следния режим на лични
контакти на майката С.В.А. с ЕГН ********** с детето *** ***: през
първата една година след влизане в сила на решението майката има право на
контакти с детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00ч. до
18.00 часа в събота и от 10.00 часа до 17.00ч. в неделя, без преспиване на
детето при майката, а след изтичане на една година от влизане в сила на
решението контактите могат да се осъществяват всяка първа и трета събота и неделя
на месеца от 10.00ч. в събота до 17.00ч. в неделя, с преспиване на детето при
майката; майката има право да взема
детето при себе си и за 20 дни през лятото, по време, което не съвпада с
платения годишен отпуск на бащата.
ОСЪЖДА
на основание чл.143, ал.2 от СК С.В.А. с
ЕГН ********** да ЗАПЛАЩА на детето *** *** с ЕГН **********, чрез неговия
баща и законен представител В.В.В. с ЕГН **********
ежемесечна издръжка в размер на 153 лв., считано от датата на завеждане на
исковата молба – 20.07.2020г., до настъпване на законни причини за нейното изменяване или прекратяване, платима до двадесето число на
месеца, за който се отнася, ведно със законната лихва върху всяка закъсняла или
просрочена вноска, като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълния претендиран размер от 300лв. месечна издръжка, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 от ГПК С.В.А. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПлРС държавна такса върху присъдената издръжка в размер на 220,32лв.
Решението подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните по
делото.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :