№ 114
Гр. Силистра, 20 декември 2023 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Силистра, в
открито съдебно заседание на двадесети ноември през две хиляди и двадесет и
трета година, в състав:
Съдия: Елена Чернева
при секретаря Антония Стоянова, като
разгледа докладваното от съдията адм. д. № 115 по описа на съда за 2022 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК
(Административно-процесуалния кодекс), във връзка с чл. 27, ал. 7 от Закона за
подпомагане на земеделския производител (ЗПЗП) – ред. ДВ бр. 51 / 2019 г., чл.
166 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и чл. 18, ал. 3, т. 1 и
ал. 4, буква "б" от Наредба 11 от 06.04.2009 г. за условията и реда
за прилагане на мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г.
Делото е образувано по жалба на Г.Й.М., ЕГН **********,
срещу акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/
9204#6 / 17.06.2022 г., с който заместник-изпълнителният директор на Държавен
фонд „Земеделие" е определил задължение на жалбоподателя за възстановяване
на изплатена субсидия по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007 – 2013 г., направление
„Биологично растениевъдство“, за кампании 2013, 2014 и 2015 във връзка с
подадените от жалбоподателя общи заявления за подпомагане за 2013 г. с УИН
19/120413/84671, за 2014 г. с УИН 19/270514/98931 и за 2015 г. с УИН
19/010715/06364 в размер на 75319,58 лв., на основание чл. 18, ал. 3, т. 1 и
ал. 4, б. „б” от Наредба № 11 / 06.04.2009 г., ведно с лихва за периода от
изтичане на срока за доброволно възстановяване до датата на плащане или
прихващане с бъдещи вземания от страна на РА.
В жалбата е посочено, че през 2016
г. е настъпила промяна в изискванията на процесната мярка (изменението и
допълнението на Наредба № 11/ 06.04.2009 г., обн. в ДВ бр. 81 / 2015 г., в сила
от 20.10.2015 г.), които жалбоподателят не е в състояние да покрие; вследствие
на това договорите за ползваните от жалбоподателя земеделски земи са прекратени
и той е подал до ответника заявление с приложени прекратителни анекси.
Позовавайки се на тези обстоятелства и на разпоредби от общностното право
жалбоподателят счита, че в посочената хипотеза са налице условия, изключващи
отговорността му за възстановяване на полученото подпомагане. Излага и доводи
за допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 във вр. с чл. 59, ал. 1 от АПК
при постановяването на акта, изразяващо се в липса на точно и ясно посочени
фактически основания и съответните на тях изводи, в резултат на което е
накърнено правото му на защита. По тези съображения се моли за отмяна на акта и
за присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът - Заместник
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - София, чрез процесуалния си
представител гл. юриск. Л. Ж., оспорва жалбата като неоснователна и моли да
бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като обсъди доводите
на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за
установено следното:
По делото няма спор, че жалбоподателят
е бил регистриран с Уникален регистрационен номер (УРН) 551505 в Интегрираната
система за администриране и контрол (ИСАК). По подадено от него заявление за
подпомагане с УИН 19/120413/84671 е бил одобрен за участие по мярка 214 „АЕП“
от ПРСР 2007 – 2013 г., направление „Биологично растениевъдство“, с поет
5-годишен ангажимент за извършване на биологични дейности (чл. 7 от Наредба № 11
от 06.04.2009 г.).
Няма спор също, че през
първата година от ангажимента за кампания 2013 г. на жалбоподателя е изплатена
сумата 64644.67 лева; за втората година от ангажимента по заявление с УИН 19/270514/98031
за кампания 2014 г. му е изплатена сумата 63062.82 лева. За кампания 2015 г.,
която е третата година от ангажимента, по заявление с УИН 19/010715/06364 му е
изплатена сумата 60 591. 47 лева. За четвъртата година от ангажимента
(кампания 2016 г.) не е било подадено
заявление. Това обстоятелство е установено от Разплащателната агенция при
извършена административна проверка на основание чл. 65, ал. 1 от Наредба № 11
от 06.04.2009 г. и в тази връзка
жалбоподателят е бил уведомен с писмо с изх. № 01-6500/9204/ 27.10.2016 г., че се стартира процедура по чл. 18, ал. 3,
т. 4 и чл. 67, ал. 1 от наредба № 11 от 06.04.2009 г. относно прекратяване на ангажимента, като му е
дадена възможност в 7-дневен срок от получаването на писмото да подаде
възражения и да представи допълнително доказателства във връзка с тях. В
указания срок са подадени възражения от жалбоподателя с вх. № 01-6500/9204 от
15.11.2016 г. (л. 242), че заявление не е подадено, тъй като договорите за наем
на земеделските земи, с които е кандидатствал за подпомагане, са били
прекратени в следствие на изменения на ЗСПЗЗ, касаещи земите от ОПФ и ДПФ. Посочил
е, че при административни проверки е било установено, че поради липса
(недостиг) на животни в стопанството му се прекратяват договорите за наем на
мери и пасища в общ. Силистра. Към възражението са били приложени 17 договора
за наем, допълнителни споразумения към тях, както и споразумения за
прекратяване на четири от договорите за наем по взаимно съгласие, като по
останалите 13 срокът на договора е изтекъл през м. януари 2016 г. (л. 243-292).
С уведомително писмо с изх. № 01-6500/9204 от 01.02.2022 г. (л.
81-82) е прекратен ангажимента на жалбоподателя по мярка 214 „АЕП“ от ПРСР 2007
– 2013 г. на основание чл. 18, ал. 3, т. 4 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г.
Уведомителното писмо е било надлежно съобщено, срещу него не е подадена жалба и
съответно е влязло в сила.
С писмо от 13.05.2022 г. жалбоподателят е бил
уведомен на основание чл. 26 от АПК за откриване на производство по издаване на
акт за установяване на публично държавно вземане в размер на 75 319. 58 лева или 40 % от 188298.96
лв., на колкото се равняват общо полученото подпомагане за първите три години
по мярка 214. Дадена е възможност за подаване на възражения, от която
жалбоподателят не се е възползвал. Последвало е издаването на оспорения акт за
установяване на публично държавно вземане. Като правни основания за издаването му са посочени чл. 18, ал. 3, т. 1 и ал. 4, б. „б” от Наредба № 11 /
06.04.2009 г., както и разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: чл.
5, § 1 и 2 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27.01.2011 г. за
определяне на подробни нравила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на
Съвет по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано
спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони и чл. 80, § 1 и 2 от
Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. за определяне на
подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно
кръстосано спазване, модулация и интегрираната система за администриране и
контрол по схемите за директно подпомагане на земеделски производители, предвидени
за посочения регламент, както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на
Съвета относно кръстосано спазване по предвидената схема за подпомагане на
лозаро-винарския сектор.
Част от фактическото основание на АУПДВ е следното: „С
влязъл в сила акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 214
"АЕП" от ПРСР 2007 – 2013 г. с изх.№ 01-6500/9204 от 01.02.2022 г. ДФ
„Земеделие“ – Разплащателна агенция е прекратил агроекологичния ангажимент на Г.Й.М.“.
Посочени са сумите, изплатени до момента за първите три години по мярката –
индивидуално и общо, възлизащи на 166298, 96 лева; коментирано е правното
основание за възстановяване на 40 % от тях, като по този начин е установено
вземане в размер на 75319.58 лева, заедно с лихва за периода от изтичане на
срока за доброволно възстановяване на сумата до датата на плащане или
прихващане с бъдещи вземания от страна на РА.
Оспорването на посочения Акт за
установяване на публично държавно вземане е станало повод за инициирането на
настоящото производство, в което предвид разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК
съдът следва да прецени законосъобразността на обжалвания административен акт
на всички основания по чл.146 от АПК - валидността му, спазването на
процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и
съобразен ли е с целта, преследвана от закона.
Член 18, ал. 3 от Наредба № 11 /
06.04.2009 г. предвижда няколко хипотези, при които Държавен фонд "Земеделие" прекратява агроекологичния
ангажимент и предприема действия по възстановяване на получената финансова
помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, като т. 4
предвижда, че това става, когато земеделските стопани не изпълнят
агроекологичните задължения от подаденото от тях заявление.
В чл. 27, ал. 3 от ЗПЗП (в действащата редакция към
датата на издаване на акта) е предвидено, че разплащателната
агенция е длъжна да предприеме необходимите действия за събирането на недължимо
платените и надплатените суми по схеми за плащане и проекти, финансирани от
европейските фондове и държавния бюджет. Разпоредбата на чл. 27, ал. 7 ЗПЗП (ред.
ДВ бр. 51 / 2019 г.) регламентира, че дължимостта на подлежаща на
възстановяване БФП поради неспазване на критериите за допустимост, ангажимент
или друго задължение от страна на ползвателите на помощ или бенефициентите по
мерките и подмерките от ПРСР, извън основанията по ал. 6 (налагане на финансова
корекция по чл. 70, ал. 11 т. 1-9 от ЗУСЕСИФ), се установява с издаването на
АУПДВ по реда на ДОПК. Чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП предвижда, че АУПДВ се издават от
изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" или от оправомощените от
него лица и обжалването на тези актове не спира изпълнението им. Посочената разпоредба изрично допуска
възможност за делегиране на правомощия за издаването на АУПДВ от страна на изпълнителния директор на ДФЗ.
От приложената по делото Заповед № 03-РД/772 от
08.03.2022 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" (т. 20) е
видно, че на заместник изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" П.Д. С.са
делегирани правомощия да издава и подписва писма, с които се открива
административно производство по издаване на АУПДВ по мярка 214 „АЕП“, както и
да издава съответните актове. От приложения протокол № 114 от заседанието на УС
на ДФЗ, състояло се на 15.06.2017 г. се установява, че П.С.е избрана за
заместник изпълнителен директор на ДФЗ. Въз основа на посочените документи и
предвид разпоредбата на чл. 27, ал. 8 от ЗПЗП съдът намира, че процесният акт е
издаден от надлежно овластено лице, действало
в рамките на предоставените му правомощия.
Оспореният акт е обективиран в писмена
форма като съдържа правни и фактически основания за издаването му съгласно
изискването на чл. 59, ал. 2,
т. 4 от АПК. Не се установява в производството по
издаването му да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Спазени са изискванията на чл. 35, чл.
36 и чл. 37 от АПК индивидуалният акт да се издаде след като се съберат и
анализират всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая.
Жалбоподателят е уведомен за започване на административно производство в
съответствие с изискването на чл. 26, ал.1 от АПК като му е дадена възможност
да направи възражение и доказателства във връзка с тях, от която той не се е
възползвал.
Не се установява и твърдяното от
жалбоподателя противоречие на акта с материалния закон. В случая не се спори,
че заявление за подпомагане по мярка 214 „АЕП“ за 2016 г., която е четвърта
година от ангажимента, не е подавано. Спорно е дали жалбоподателят е бил в
обективна невъзможност да изпълни ангажимента предвид прекратяването на
договорите му за наем относно земите от ОПФ, с които е кандидатствал за
подпомагане по мярката, и доколко прекратяването е обусловено от настъпилата
законодателна промяна, въведена с изменението на чл. 37и (ДВ бр. 14 и бр. 61 от
2015 г.) и § 15 от ЗИДЗСПЗЗ, обн. ДВ бр. 61/ 2015 г. Най-общо посочените
изменения касаят реда и условията за отдаване за ползване на пасищата и мерите
от държавния и общинския поземлени фондове, като е предвидено същите да се разпределят
между лица, които имат регистрирани животновъдни обекти в съответното землище,
съобразно броя и вида на регистрираните селскостопански животни.
Във връзка с изясняване на обстоятелствата
за причините за прекратяването на договорите за наем са изискани доказателства
от Община Силистра. Представени са заявление от жалбоподателя от 02.02.2016 г.
(л. 300), с което същият се отказва от подадените искания през м. декември за
удължаване на срока на договорите за наем за пасища и мери и моли да бъдат
прекратени предсрочно договорите за наем, които изтичат през 2019 г. С решения
по т. 4 и т. 5 от протокол № 2 от 02.02.2016 г. (л. 311-314) заявлението е удовлетворено, като за четири
от договорите с изтичащ срок през 2019 г. е дадено съгласие за предсрочно
прекратяване, а за останалите (с изтекъл срок) е прието, че имотите следва да
се считат за свободни за наемане за стопанската 2016-2017 г. В самия протокол
относно жалбоподателя не е обсъждано дали отговаря на изискванията на чл. 37и,
ал. 1 и 4 от ЗСПЗЗ, каквито обсъждания е имало по други точки от протокола
(например т. 12 и т.13). В този смисъл и при наличие на доказателства, че 13 от договорите са
прекратени поради изтекъл срок, а
останалите четири са прекратени по взаимно съгласие на страните, не може да се
счете, че прекратяването е станало въпреки волята на жалбоподателя за
продължаването им и има връзка с настъпилите законодателни промени. Въпреки дадените
конкретни указания към него с определение № 272 от 01.06.2023 г. за представяне
на доказателства относно невъзможността да продължи да ползва земите, с които е
кандидатствал за подпомагане по мярка
214, както и доказателства, че е изпълнил задължението си по чл. 18, ал.
7 от Наредба № 11 от 6.04.2009 г., действия в тази насока не са предприети.
Единствената
индиция, че прекратяването на договорите би могло да е свързано с посочените
изменения в ЗСПЗЗ е подаденото възражение по повод предстоящото прекратяване на
ангажимента (л. 242), в което жалбоподателят е изтъкнал, че „поради липса
(недостиг) на животни в стопанството ми се прекратява договора за наем на мери
и пасища с общ.Силистра“. Въз основа на тази пестелива формулировка обаче, не
могат да се приемат за доказани твърденията на жалбоподателя. На първо място
следва да се коментира, че броят и вида на отглежданите пасищни животни е бил
определящ за размера на отдаваните площи и съгласно старите редакции на чл. 37и
ЗСПЗЗ, т. е. преди измененията през 2015 г. Конкретните условия за това са били
определени в Заповед № РД-09-116 от 21.02.2011 г. на Министъра на земеделието и
храните, обн. В ДВ бр. 23/ 22.03.2011г. Съгласно т. 4 от Общите положения е
било предвидено земите да се предоставят под наем и под аренда чрез публичен
търг, в който участват земеделски стопани, отглеждащи пасищни животни в
съответното землище и/или в съседни землища на територията на общината. Едва
ако останат свободни земи след провеждането на търга между участниците по т. 4,
съгласно т. 5 от общите условия на заповедта, те биха могли да се разпределят
чрез търг между други участници, които не отговарят на условията. Дали
жалбоподателят е бил между лицата по т. 4 или по т. 5 при сключването на
процесните договори за наем, по делото не е установено. В случай, че същият е
отглеждал животни, то преустановяването на тази дейност и отпадането на
условията за наемане на земи от ДПФ или ОПФ не би било резултат от настъпилите
законодателни промени, а от собственото му поведение. Ако е бил между лицата по
т. 5 от заповедта на министъра, в този случай по отношение на него несъмнено
биха били налице условия, възпрепятстващи го да изпълнява поетия ангажимент,
съставляващи форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 4, б. „в“ от
Наредба № 11 от 06.04.2009 г. За да се ползва от преимуществото на чл. 18, ал.
6 от Наредба № 11 / 2009 г. обаче, е необходимо съгласно чл. 18, ал. 7 от
наредбата в срок от десет работни дни да уведоми ДФЗ за настъпилите
обстоятелства, като това правило е съответно на предвиденото в чл. 75 §2 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от
30 ноември 2009 година за определяне на подробни правила за прилагане на
Регламент (ЕО) № 73/2009 на Съвета относно кръстосано спазване, модулация и
интегрираната система за администриране и контрол по схемите за директно
подпомагане на земеделски производители, предвидени за посочения регламент,
както и за прилагане на Регламент (ЕО) № 1234/2007 на Съвета относно кръстосано
спазване по предвидената схема за подпомагане на лозаро-винарския сектор
(приложението на регламента, който към настоящия момент е отменен, е обусловено
от разпоредбата на чл. 43 на сега действащия Делегиран регламент (ЕС) №
640/2014 на Комисията от 11 март 2014 година за допълнение на Регламент (ЕС) №
1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета по отношение на интегрираната
система за администриране и контрол и условията за отказ или оттегляне на
плащанията и административните санкции, приложими към директните плащания,
подпомагането на развитието на селските райони и кръстосаното съответствие).
Такова уведомление не е направено своевременно, макар че четири от договорите
са прекратени през м. февруари 2016 г., а срокът на останалите е изтекъл през
м. януари 2016 г. Едва през м. ноември 2016 г. жалбоподателят е подал
информация към ДФЗ, което е много след изтичане на указания срок от 10 работни
дни. При условие, че срокът за уведомяване не е спазен, жалбоподателят, дори да
е имал основание (което в процеса не е установено), не би могъл да се възползва
от по-благоприятния режим на чл. 18, ал. 6 от Наредбата.
Въз основа на изложеното се налага извода,
че жалбоподателят не изпълнил поетия ангажимент по мярка 214. В процеса не са
установени обстоятелства от изключителен
характер, чието настъпване би могло да изключи настъпването на предписаните
последици в чл. 18, ал. 3 от Наредба № 11 от 06.04.2009 г., като в този случай,
съгласно ал. 4, б. „б“ от същия член, с прекратяването на ангажимента е
предвидено и възстановяването на 40 % от изплатената до момента финансова
помощ. В случая за кампании 2013, 2014 и 2015 г. жалбоподателят е получил общо
188298.96 лева, като 40 % от тях възлизат на 75319.58 лева, какъвто е установеният
размер на публичното държавно вземане с оспорения акт. В тази връзка съдът
приема, че актът е постановен при наличието на изискуемите в закона
предпоставки и при съблюдаване регламентираните параметри относно размера на
вземането.
В заключение на
гореизложеното съдът счита, че процесният акт е издаден при спазване на
предвидените административнопроцесуални правила и в съответствие с материалния
закон, а депозираната срещу него жалба е неоснователна и като такава следва да
се отхвърли.
Предвид изхода на спора и
своевременно направеното искане в тази връзка, на осн. чл. 143, ал. 3 от АПК,
вр. чл. 37 от Закона за правната помощ, в полза на ДФ "Земеделие"
следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева,
определено съгласно чл. 24, предл. второ от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд гр. Силистра
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Г.Й.М. с ЕГН **********, срещу
акт за установяване на публично държавно вземане № 01-6500/ 9204#6 / 17.06.2022
г., с който заместник-изпълнителният директор на Държавен фонд „Земеделие"
е определено задължение за възстановяване на изплатена субсидия по мярка 214
„АЕП“ от ПРСР 2007 – 2013 г., направление „Биологично растениевъдство“, за
кампании 2013, 2014 и 2015 във връзка с подадени общи заявления за подпомагане
за 2013 г. с УИН 19/120413/84671, за 2014 г. с УИН 19/270514/98931 и за 2015 г.
с УИН 19/010715/06364 в размер на 75319,58 лв., на основание чл. 18, ал. 3, т.
1 и ал. 4, б. „б” от Наредба № 11 / 06.04.2009 г., ведно с лихва за периода от
изтичане на срока за доброволно възстановяване до датата на плащане или
прихващане с бъдещи вземания от страна на РА.
ОСЪЖДА Г.Й.М. с ЕГН **********
***, да заплати в полза на ДФ "Земеделие" юрисконсултско
възнаграждение в размер на 200. 00 (двеста) лева.
Решението подлежи на обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от връчването му на страните.
Съдия: