РЕШЕНИЕ
№ 53
гр. гр. Хасково, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Геновева Р. Стойчева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20235640200042 по описа за 2023 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от В. Н. Л. от град Х., чрез Н. Л. Д. срещу
Наказателно постановление № 20 – 1253 – 000659/14.05.2020 г. на Началник
Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково, с което на основание чл. 638, ал. 3 от
Кодекса за застраховането на жалбоподателя е наложено административно
наказание – „Глоба” в размер на 400 лева за нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
В жалбата се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното с нея
наказателно постановление, поради необоснованост, тъй като за процесния
лек автомобил бил сключен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ с индивидуализиране на превозното средство по
номер на рама, а след това бил сключил анекс с посочване на регистрационен
номер. Отправя се искане за отмяна на обжалваното наказателно
постановление от съда.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят,
редовно призован, не се явява и не изпраща упълномощен по делото
1
процесуален представител. В представено писмено становище от адв. В. Ч.,
надлежно упълномощен, се поддържа жалбата, изразява се становище по
доказателствата и по същество в подкрепа на искането за отмяна на
наказателното постановление. Претендират се разноски.
Административнонаказващият орган – Началникът на Сектор „ПП” към
ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се явява и не изпраща
представител. В съпроводителното писмо до съда заявява становище по
жалбата, която моли да бъде оставена без уважение, а при условията на
евентуалност възразява за прекомерност на разноските, евентуално сторени и
претендирани от другата страна.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 22.02.2020 г., свид. А. К. А., заедно с колегата си К. М. М., двамата
на длъжност „*************“ в Сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР -
Хасково били на работа и в около 13:20 часа възприели движението в град
Хасково по бул. „Никола Радев“ в района на „ЦПЗ – Хасково“ на
управлявания от жалбоподателя В. Н. Л. лек автомобил марка „****“, модел
„***“, с рег. № ******* и го спрели за проверка. В хода на проверката,
контролните органи установили, че превозното средство, към датата на
извършването й, било собственост на Н. К. Д. от град Х.. При извършената
проверка било установено, след справка със служебен таблет, че за автомобил
с посочения регистрационен номер липсвала сключена валидна полица за
задължителна застраховка „Гражданска отговорност” към момента на
проверката, като водачът представил сключена полица №
BG/30/119003518408 със срок на договора от 14:30 часа на 23.12.2019 г. до
23:59 часа на 23.12.2020 г. за МПС с рама № VF33HRHSW82609795,
собственост на Н. К. Д., сив на цвят, без регистрация. Поради това,
контролните органи достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 683,
ал. 1 от КЗ и срещу жалбоподателя, като собственик на превозното средство
2
бил съставен на същата дата – 22.02.2020 г., в негово присъствие, от свид. А.
К. А., Акт за установяване на административно нарушение, серия GА №
182806 който жалбоподателят подписал, а в съответната, предвидена за
обяснения и/или възражения графа вписал, че няма такива.
Възражения не се постъпили допълнително и в рамките на
установения срок след връчване на екземпляр от съставения АУАН,
Видно от приетия по делото като писмено доказателство Анекс № 1
към полица № BG/30/119003518408 по воля на страните били променени
атрибути: марка и модел и вид на моторното превозно средство - лек
автомобил „****“, „***“, и рег. № *******, отнасящи се за МПС с рама №
***********************, което обстоятелство се установява с
представеното Свидетелство за регистрация, част I.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган
възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН,
след което посочил, че бил извършил: „лице, което не е собственик и
управлява МПС, с чието притежаване и използване няма сключен и действащ
договор задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите“ – нарушение по чл. 683, ал. 3 от КЗ и на основание
цитираната разпоредба наложил процесната глоба в размер на 400 лева.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото
свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетеля А. К. А. относно
обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната проверка и
за действията, предприети от него като контролен орган по установяване на
описаното административно нарушение и тези, свързани със съставяне на
АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
Изложеното се отнася в пълна степен и за възприятията на този свидетел за
фактите, свързани с представената полица за застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите“.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, в
сила от 01.01.2016 г., лице, което не е собственик и управлява моторно
3
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно,
деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание
е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон
към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на акта за установяване на административно нарушение
и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални
нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на
санкционния акт на процесуално основание. При съставяне на процесния
АУАН са спазени изискванията на чл. 40 от ЗАНН и на жалбоподателя е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения, от която не се е възползвал. Съставеният акт за
установяване на административно нарушение формално отговаря на
изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите реквизити, като
налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено нарушението
от гледна точка изискванията на фактическия състав на разпоредбата, под
която е подведено деянието.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление
действително е издадено от компетентен орган - лице, изпълняващо
длъжността „Началник Сектор ПП“ при ОД на МВР – Хасково”, при спазване
на установената форма, отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, а в
процеса на ангажиране на административно – наказателната отговорност не е
допуснато процесуално нарушение от категорията на съществените, което да
налага отмяната на санкционния акт на процесуално основание без обсъждане
на доводи по същество.
От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в съставения
акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт, се
потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства в частта
относно факта на осъществяване на посочените в акта и в НП дата и място на
правно – регламентираната дейност по управление на МПС, както и на
отрицателния факт, че същото не е собствено на водача, доколкото е
регистрирано в собственост на друго лице – Н. К. Д.. Констатациите в акта за
установяване на административно нарушение, възпроизвеждащи
4
възприятията на актосъставителя относно наличието на валидна полица,
обаче, са опровергани с представени писмени доказателства от
жалбоподателя за сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“. Затова, въпреки, че актосъставителят твърди, че е успял да се
убеди в наличието на деяние с проверка в информационната система на
Гаранционния фонд с техническо средство, то в конкретната собственикът на
МПС е разполагал с валидна застрахователна полица като в писмения договор
моторното превозно средство е индивидуализирано по номер на рама, а
жалбоподателят е предприел управление на автомобила след началния
момент на влизане в сила на полицата и преди крайния срок, тоест в рамките
на срока на договор и на застрахователния период и покритие. Фактът, че за
целите на регистрацията на МПС е следвало да бъде сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ с посочване само на рама на пътното
превозно средство и то е било изпълнено, а анексът с промяна на атрибутите,
без промяна на срока на действие, е сключен след извършване на проверката,
но преди издаване на санкционния акт, не само разколебава, но и опровергава
констатациите в акта за установяване на административно нарушение и
обвързващата му доказателствена сила, тъй като индивидуализацията на
превозното средство е била достатъчно ясна и конкретна и това изключва
едновременното проявление на всички признаци от обективна страна на
нарушението, за което жалбоподателят е бил привлечен към
административно – наказателна отговорност, впоследствие реализирана по
отношение на него в качеството му на водач на МПС. Тук би могло да се
постави въпроса за анализа на степента на обществена опасност на деянието,
но това е излишно, доколкото формално такова не е осъществено, а по същите
причини не следва да се обсъжда субективния момент при обосноваване на
отговорността, тъй като от обективна страна не бе доказано извършването на
деяние по чл. 638, ал. 3 КЗ. В обобщение, санкционният акт, преценен по
същество, се явява неправилен и следва да бъде отменен при осъществяване
на съдебния контрол за законосъобразност.
С оглед изхода на спора, и на основание чл. 63д от ЗАНН, в тежест на
организацията, в чиято структура е административнонаказващият орган
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за
заплащане на възнаграждение на упълномощен по делото адвокат, с оглед
представените доказателства, че същите са действително сторени. В случая
5
обаче, е отправено искане на другата страна за намаляването му, поради
прекомерност, което изисква съдът да вземе отношение дали размерът е
съобразен с фактическата и правна сложност на делото. Преценката е, че
делото е приключило в едно съдебно заседание, по своята правна сложност не
се отличава от други аналогични случаи, а пълномощникът на жалбоподателя
не се е явил, но е представил писмено становище. Изложеното обосновава
тезата, че размерът на разноските, които следва да бъдат присъдени не е
необходимо да бъде редуциран, тъй като е договорен съобразно минимално
установения относно възнаграждението на упълномощения адвокат по чл. 18,
ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения - 400 лева.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 20 – 1253 – 000659/14.05.2020
г. на Началник Сектор „ПП” към ОД на МВР - Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Хасково да заплати на В. Н. Л. от с. Г. и., обл.
Х., ул. „********“ № *, ЕГН: ********** сумата в размер на 400.00 лева,
представляваща направени по делото разноски за възнаграждение на
упълномощен адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
6