Р Е Ш Е Н И Е
№ ….
гр.София, 05.03.2021г.
В И
М Е Т
О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИЯТ
ГРАДСКИ СЪД, І ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, 24
състав, в публичното заседание на двадесет и девети юли две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЛЮБКА ГОЛАКОВА
при секретаря Александрина Пашова, разгледа
докладваното от съдията гр. д. № 16 234
по описа за 2018 година и за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането КЗ/ и чл. 497,
ал. КЗ.
Ищецът – А.Ч.Р., твърди че на
11.05.2016г. около 22:45 часа, в гр. София, е застъпил на работа за нощна смяна
на обект: ремонт и рехабилитация на пътната настилка на бул.“Цариградско шосе“
в района на пътна връзка с бул. „Брюксел“. Твърди, че движението в ремонтирания
участък било с действаща одобрена временна организация, сигнализирана със
съответните пътни знаци и табели, а ищецът, като технически ръководител на
строителния обект бил облечен в работно облекло състоящо се от светло-отразителна жилетка, дъждобран със светло-отразителни ленти на ръкавите и крачолите, каска и
защитни обувки. Посочва, че въпреки ограниченията и предупреждения за
извършвания ремонт на пътя, Н.И.П., управлявайки лек автомобил с марка
„Мерцедес", модел „СЛК 200 Компресор" с per.
№********нарушил правилата за движение и
блъснал намиращият се на пътното платно в зоната на ремонта ищец. Заявява, че
по повод настъпилото ПТП било образувано ДП № 11204/16г. по описа на
СРТП-ОП-СДВР и пр.пр. №19302/2016г. по описа на СРП, което приключило с
постановление за прекратяване. Твърди, че описаният лек автомобил към датата на
ПТП е имал сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност" в З. „Б.И."
АД. Сочи, че вследствие на ПТП ищецът получил:
- контузия на главата и
сътресение на мозъка;
- счупване на ІІ метакарпална кост и сухожилна лезия на дясна ръка;
- контузия и охлузвания на лява
ръка, лява мишница, лява подбедрица, ляво рамо и ляв
глезен и
- болки в кръста. Заявява, че
след приемане по спешност и претърпяно три дневно лечение на мозъчно
сътресение(комоциум) в болница УМБАЛ „Света
Анна" София, ищецът продължил лечението си в лечебно заведение УМБАЛ
„СОФИЯМЕД", където му е извършена първа операция КФВР с поставяне на
заключваща плака и винтове за фиксация на кост и
сухожилие - реинсерция. След проведени рехабилитационни курсове е извършена втора операция в УМБАЛ
„СОФИЯМЕД" за отстраняване на заключваща плака и винтове, последвана от
нова серия рехабилитационни процедури. Претърпените
от ищеца имуществени вреди в следствие на ПТП-то били в размер на 2544, 60
лева. Твърди, че периодът на лечение на ищеца от ПТП-то е повече от 128
календарни дни. От описаните травматични увреждания и претърпения стрес
пострадалият е търпял и продължава да търпи болки и страдания, които са с най -
силен интензитет през първите три месеца, което е налагало непрекъснат прием на
болкоуспокояващи медикаменти и провеждането на дълго, болезнено и скъпоструващо
лечение на костите, счупени при претърпяната катастрофа. Вследствие на травмите
и до настоящия момент ищецът изпитва болки в областта на главата, врата,
кръста, ръката и глезена. Въпреки изпълнението на всички предписани лечебни
процедури не е достигнато напълно възстановяване - към момента все още се
наблюдава ограничение на движението на счупения крайник на водещата дясна ръка,
както и дискомфорт в областта на врата, кръста и
глезена. До настоящия момент ищецът твърди, че има депресия, нарушения на съня,
нарушения на апетита, главоболие, фобиен страх,
вегетативни смущения и тревожност. След претърпяната травма е станал напрегнат,
неспокоен, непрекъснато преживява психо-травмиращата
ситуация. Като строителен инженер, в следствие на инцидента, постоянно се
чувства застрашен на работното си място и изпитва сериозни затруднения да
упражнява професията си. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се
осъди ответникът да му заплати:
- 35 000 лева – представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от процесното
ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба – 03.12.2018г. до окончателното й изплащане,
- 9 118, 20 лева – представляваща
обезщетение в размер на законната лихва от 12.05.2016г. до 03.12.2018г.,
- 2 544, 60 лева – представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от процесното
ПТП,
- 467, 41 лева – представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва до 03.12.2018г., както и
направените по делото разноски. В последното съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца е депозирал списък на претендираните
разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 110 от делото/.
Ответникът – З. „Б.и.” АД в
депозирания от него писмен отговор оспорва наличието на сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания в исковата молба лек
автомобил. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че ПТП не е реализирано по
вина на водача на лекия автомобил, като твърди, че същото е изцяло по вина на
пострадалия. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на пострадалия, като твърди, че се е намирал на
пътното платно без да се увери в собствената безопасност, не е съобразил
разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на движене, с
което е нарушил чл. 113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП. Навежда възражение и за
прекомерност на исковата претенция. Посочва, че заявените от ищеца увреждания,
болки и страдания се дължат единствено на предходни заболявания и на хронично –
дегенеративни изменения, от които страда ищеца. В случай, че се установи
някаква по-голяма продължителност на оздравитения
процес посочва, че тя е в следствие на поведението на ищеца – неспазване на
лекарските предписания, предходни заболявания и хронично – дегенеративни
изменения, от които това лице е страдало преди настъпване на ПТП. Направено е
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение. Моли да бъде постановено съдебно решение, с което се
отхвърлят предявените искове. Претендира разноски. В последното съдебно
заседание процесуалният представител на ответника е депозирал списък на претендираните разноски съгласно чл. 80 от ГПК /страница 113
от делото/. В
същото съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е направил
възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе предвид
доводите, и възраженията на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото на страница 12 е представен Констативен
протокол за ПТП с пострадали лица № 390 от 12.05.2016г., съставен от служител
на ПТП – О „ПП” - СДВР, относно процесното ПТП.
По
делото на лист 15 е представено и прието като писмено доказателство,
постановление за прекратяване на наказателното производство от 09.09.2016г. на
СРП, от което се установява, че пострадалият А.Ч.Р. е направил искане за
прекратяване на наказателното производство.
По
делото е представена епикриза №441 по ИЗ № 10303/2016
издадена от УМБАЛ „Света Анна“ /страница 29 от делото/. От нея се установява,
че ищецът е постъпил в лечебното заведение на 12.05.2016г., с поставена
диагноза: мозъчно сътресение, без открита вътречерепна
травма, с придружаващи заболявания: фрактура на II
метакарпална кост на дясна ръка, контузия на рамо и
глезен. Проведена е медикаментозна терапия и на 14.05.2016г. ищецът е изписан.
По
делото на лист 30 е представена епикриза към ИЗ № 10533/2016
на УМБАЛ „Софиямед“, Клиника по ортопедия и
травматология, хирургия на ръка и реконструтивна
хирургия, от която се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на
16.05.2016г. На същата дата е извършена операция: КРВФ със заключваща плака и
винтове. Фиксация на сухожилие – реинсерция.
На 19.05.2016г. е изписан от лечебното заведение.
По
делото на лист 35 е представена и приета епикриза към
ИЗ № 21098/2016 на УМБАЛ „Софиямед“, клиника по
ортопедия и травматология, хирургия на ръка и реконструтивна
хирургия, от която се установява, че на 10.10.2016г. ищецът е постъпил в
лечебното заведение. На същата дата е извършена операция на десен горен
крайник. На 13.10.2016г. ищецът е изписан от лечебното заведение, като е
определен ден за сваляне на конци.
Представена
е и епикриза ИЗ № 4361 на „Специализирани болници за
рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, филиал Кюстендил /страница 36 от
делото/. От нея се установява, че ищецът е постъпил в лечебното заведение на
01.12.2016г., с диагноза: лечение включващо други видове рехабилитационни
процедури. Последици от счупване на ниво китка и длан. Назначена е рехабилитационна терапия и на 08.12.2016г. е изписан.
Представена
е епикриза ИЗ № 657/550 на „Специализирани болници за
рехабилитация – национален комплекс“ ЕАД, филиал Велинград /страница 37 от
делото/. От същата се установява, че ищецът е постил в лечебното заведение на
06.03.2017г., с диагноза: лечение включващо други видове рехабилитационни
процедури. Последици от счупване на ниво китка и длан. Проведено е рехабилитационно лечение и на 13.03.2017г. ищецът е изписан
от лечебното заведение.
По
делото на лист 40-49 са представени и приети 10 броя фактури, ведно с касов бон
за заплатена сума в общ размер на 2 544.60 лева.
По
делото на лист 50-55 са представени 6 броя болнични листи, от които се
установява, че ищецът е бил във временна неработоспособност 128 дни.
Пред
настоящата съдебна инстанция по искане на ищеца е допуснат и разпитан
свидетелят И. Ч.Р. – брат на ищеца. Свидетелят посочва, че видял брат си в
болницата, не можел да си служи с ръцете. Бил в интензивно отделение, а двете
му ръце били бинтовани. Първо лекували комоциото. Свидетелят
посочва, че брат му е пушач и фактът, че не можел да си запали цигара, го мъчел.
След изписването от болницата, не искал да се прибере вкъщи и отишъл да живее
при брат си, който се грижил за него повече от две седмици. Още от първия ден забелязал,
че не говори, затворил се, двете му ръце били бинтовани, не можел да си вземе
душ. В продължение на година забелязал, че е нервен, по-избухлив, по-трудно се
комуникира с него. Свидетелят посочва, че не е виждал брат си в толкова тежко
състояние. Свидетелят посочва още, че брат му загубил сила на дясната си ръка.
Може да работи с нея, но преди по-силно действал с нея. Сега има и елемент на
психическо предпазване, да не я натовари много. В началото се страхувал да се
прибере вкъщи, за да не го види детето му в това състояние. В последствие с
течение на времето намалели тези нервни състояния, но все още има изблици, на
моменти не много адекватни нервни изблици. След контузията се затворил и не е
споделял много. Променил се, най-вече с липсата на ентусиазъм на нещата, които
прави.
Пред
настоящия съдебен състав по искане на ищеца е разпитан и свидетелят Ж.Л.Ж.–
очевидец на ПТП. Свидетелят посочва, че заедно с ищеца били нощна смяна. Същата
вечер валяло дъжд. Предвижвали се от Експо център, там били машините - машина,
камион и водоноска, три машини една след друга, под
ръководството, всичко със знаци. Придвижили се до мястото, където трябвало да
работят същата вечер и застанали в един джоб, който бил предварително отцепен
от коли да няма движение и изчаквали работниците, и техникът да затворят там,
където ще работят. Свидетелят описва, че мястото било осветено, лампите
работели, машините също били осветени. Те били с жилетки и каски, имали и
дъждобрани. Така бил облечен и ищеца. В следващия момент отдолу се задала кола
с пуснати фарове. Техническият ръководител бил пред машината и се обърнал да
види колата, че идва и махнал с ръка на свидетеля да спре. Ж. сочи, че колата дошла
бързо и го взела отзад, прехвърлила го през капака, през тавана и паднал зад
колата. Свидетелят посочва, че вероятно скоростта на колата е била около 30, 40
до 50 км. Нямало как да се движи по - бързо, защото предната вечер изфризовали участъка и в дупките няма как да шофира с
по-голяма скорост. Свидетелят описва, че пътят се затваря частично, за да не
спират движението, за това работят нощно време, да не пречат на автобусите. Сочи,
че има бализи от края на пътя – светлоотразителни
триъгълници. Слагат знак с човече в началото на обекта, както и в края на обекта.
С бализи всичко е обезопасено с мигащи светофарчета на бализите. Свидетелят
посочва, че техникът бил пред машината и това станало преди да започнат работа.
В момента, в който станало ПТП, му текла кръв от главата и ръцете. Хванал се за
главата и седнал на земята. Линейка го взела. След инцидента пострадалия бил
подпухнал и побелял.
По
делото е прието заключение на допуснатата по искане на ищеца съдебно-медицинска експертиза,
което съдът възприема като компетентно,
обективно изготвено и пълно. В него е посочено, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата с охлузване и подкожен хематом в теменнната област; мозъчно сътресение със степенно разстройство
на съзнанието/без изпадане в кома/; контузия на лявото рамо и на левия глезен;
счупване на 2-ра дланна кост на дясната ръка, сухожилна лезия на собственото екстензорното сухожилие на показалеца; посттравматично
стресово разстройство - установено от психотерапевт /преживявания от страх,
отчаяние, безпътица раздразнителност/, причиняващи нарушение на съня, сърдечния
ритъм. Вещото лице сочи, че е налице причинно- следствена връзка между
получените травматични увреждания и възникналото ПТП на 11.05.16г. Експертът
посочва, че ищецът е бил във временна нетрудоспособност - 128 дни. Металът е
отстранен, имал е в периода на възстановяване ограничени болезнени движения на
дясната ръка, провел е физиолечение след 2 -те
операции, интензивно балнеолечение с подобрение. Вещото лице заявява, че към
настоящия момент се установява лек дефицит в сгъване и разгъване на десния
показалец в 2-ра дланно-фалангова става. В открито
съдебно заседание вещото лице пояснява, че лекият дефицит е незначителен и има
отношение към фините движения на ръката и е преодолим. Допълва, че ищецът е
провел доста рехабилитации и в момента този дефицит е много малък. Описва, че дефицитът
е свързан със сраствания, които се получават, когато се извършва оперативна
интервенция за анатомично наместване. При упорито движение може тези сраствания
да се разкъсат или под упойка, локална, може да се направи редресман
- обезчувствява се ставата и се сгъва под упойка
пръста до крайната степен.
С
отговора на исковата молба, ответното застрахователно дружество е оспорило наличието
на сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ относно описания
в исковата молба лек автомобил. Настоящия съдебен състав намира това оспорване
на ответника за неоснователно. От представения на лист 12 от делото Констативен
протокол за ПТП № 390 от 12.05.2016г., състав от дежурен служител
ПТП-О-„ПП“–СДВР е посочено, че за лек автомобил „Мерцедес СЛК 200 Компресор“ с
рег. №********е налице застраховка „Гражданска отговорност“ в „БУЛ ИНС“ по
полица № BG/02/116000733181, валидна от 02.03.2016г. до
01.03.2017г. В приложената на страница 60 от делото справка от информационния
сайт на Гаранционен фонд се установява, че към датата на процесното
ПТП лекият автомобил е имал сключена застраховка „гражданска отговорност” с
ответника. Тези два документа, които са представени от ищеца по делото, не са
оспорени от ответника. Констативният протокол за ПТП, изготвен от органите на
МВР, съставлява официален свидетелстващ документ, който се ползва не само с
формална, но и с материална доказателствена сила
относно удостоверените от него факти, с изключение на механизма на настъпване
на ПТП. След като протоколът за ПТП съставлява официален документ и същият
обвързва съда с присъщата му материална доказателствена
сила, то с такава той се ползва и в частта му, съдържащ информация за
наличието/отсъствието на застрахователна полица. Ищецът, в качеството си на пострадал
от ПТП се ползва от представения официален документ, в който е посочен
застраховател и номер на полицата, както и срок на валидност. Пострадалият при
ПТП не е страна по застрахователния договор, на който не следва да се възлага доказателствената тежест за установяване на правоотношение
между застрахователя и вивновния за настъпването му
водач, като при оспорване на пасивната си материалноправна
легитмация ответникът е този, който следва да
установи по надлежния ред, че не е застраховател на делинквента,
оборвайки материалната доказателствена сила на
официалния документ, което в настоящия случай не е сторено. Допълнително следва
да се посочи, че в приетото по делото писмо изх. № 5422 от 02.08.2018г.,
адресирано до ищеца, ответната страна е определила обезщетение в размер на
5 000 лева за претърпените от ищеца имуществени и неимуществени
вреди.
С
оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че към датата на процесното ПТП по отношение на процесния
лек автомобил „Мерцедес СЛК 200 Компресор“ с рег. №********е бил сключен
договор за задължителна застраховка „гражданска отговорност на автомобилисти“,
страна по който е ответното застрахователно дружество – З. „Б.И.“ АД, в
качеството му на застраховател.
При
така установеното от фактическа страна съдът прави следните изводи:
Относно
предявения иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени неимуществени вреди
Съобразно
направения на основание чл. 146 от ГПК доклад в доказателствена
тежест на ищеца е да установи:
1.
механизъм на настъпилото ПТП,
2.
претърпени вреди от ищеца – описаните в исковата молба увреждания;
3.
причинна връзка между описаното ПТП и описаните в исковата молба увреждания,
4.
предприетите действия от ищеца за възстановяване от причинените травми от процесното ПТП,
5.
здравословно състояние на ищеца към настоящия момент – възстановен ли е напълно
от причинените травми или има трайни настъпили увреждания, които не могат да
бъдат преодолени,
6.
заплащане на описаните в исковата молба суми във връзка с проведеното лечение
на ищеца от уврежданията, получени от процесното ПТП,
7.
на коя дата ищецът е предявил претенция към ответника за заплащане на
неимуществени и имуществени вреди от описаното ПТП и
8.
представяне от страна на ищеца на всички изискани от ответника документи във
връзка с заведената щета.
От
събраните и описани по-горе доказателства /констативен протокол и показанията
на свидетеля Ж./ се установява настъпването на първия факт: механизма на процесното ПТП и причината, която е довела до него – управляваният
от Н.П. лек автомобил блъска намиращият се на пътното платно в зоната на
ремонта ищец.
От
заключението на съдебно – медицинската експертиза, се установява, настъпване на
описаните в исковата молба увреждания, както и причинно – следствената връзка
между процесното ПТП и тези травми. От същото и
разпита на свидетеля И. Р. се установява и предприетите действия за
възстановяване от ищеца: извършените две операции и проведеното на два пъти рехабилитационно лечение. По отношение на възстановителния
период - ищецът е бил във временна неработоспособност -128 дни, метала е
отстранен, в периода на възстановяване e имал
ограничени болезнени движения на дясната ръка, провел е физиолечение
след двете операции, интензивно балнеолечение с подобрение. Към настоящия
момент не е налице пълно възстановяване на ищеца - установява се лек дефицит в
сгъване и разгъване на десния показалец в 2-ра дланно-
фалангова става.
При
така изложеното настоящият съдебен състав приема, че ищецът е доказал всички
описани по-горе факти, за които носи доказателствена
тежест, поради което следва да се приеме, че е възникнала отговорност за
ответника да заплати обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в
резултат на процесното ПТП.
Относно направените доводи на
ответника, че на възстановителния период е повлияло неизпълнение на лекарски
предписания от страна на ищеца, както и предходни заболявания, и дегенеративни изменения,
настъпили преди процесното ПТП, които причиняват
оплаквания идентични с тези описани в исковата молба, настоящият съдебен състав
приема, че от събраните доказателства не се установяват тези факти.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда в съответствие с установения в чл. 52
от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ принцип за справедливост, което
означава съдът да съобрази всички установени факти по делото и съответната
икономическа обстановка в страната. В конкретния случай това са: вида,
характера и тежестта на травмите, възрастта на ищеца към момента на настъпване
на увреждането – 33г., продължителният лечебен и възстановителен период – 128
дни ползване на отпуск поради временна нетрудоспособност, извършените две
операции, интензитета на болките, изживения шок от инцидента, претърпените
неудобства от личен и битов характер включително и тези, свързани със
затрудненото самообслужване в първия етап от възстановяването му, отражението
на произшествието върху психо-емоционалното му
състояние, липсата на пълно възстановяване на ищеца –остатъчния лек дефицит в
сгъване и разгъване на десния показалец на 2-ра дланно-фалангова
става. Съдът като съобрази изложените обстоятелства и икономическата обстановка
в страната в периода на ПТП приема, че сумата от 25 000 лв., представлява
справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД за репариране на вредите от
ПТП. Обезщетението в този размер съответства както на установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за справедливост, така и да
възмезди неблагоприятните последици, настъпили за ищеца в резултат на
непозволеното увреждане. При определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди съдът се основава на
доказателствата по делото и на Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на ПВС на ВС
на НРБ, съгласно което понятието „справедливост“ не е абстрактно понятие и то е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обстоятелства при телесните увреждания са характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените
морални страдания.
Относно възражението за съпричиняване по см. на
чл. 51, ал. 2 ЗЗД
За да е
налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД,
пострадалият трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат,
създавайки условия или улеснявайки с поведението си неговото настъпване,
независимо дали е действал или бездействал виновно. Релевантен за съпричиняването и за прилагането на посочения законов текст
е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се
стигнало, наред с неправомерното поведение на деликвента,
до увреждането като неблагоприятен резултат. Съпричиняването
подлежи на доказване от ответника, който с позоваване на предпоставките по
чл.51, ал.2 ЗЗД цели намаляване на отговорността си към увреденото лице. Не
всяко поведение на пострадалия, дори и такова което не съответства на
предписано в закона, може да бъде определено като съпричиняване
на вреда по смисъла на закона. Само това поведение на пострадал, което се явява
пряка и непосредствена причина за произлезли вреди би могло да обуслови извод
за прилагане на разпоредбата за съпричиняването.
Принос ще е налице винаги, когато с поведението си пострадалия е създал
предпоставки за възникване на вредите.
В
конкретния случай, ответникът своевременно с писмения отговор е навел
възражение за съпричиняване по см. на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доколкото пострадалият се
е намирал на пътното платно без да се увери в собствената безопасност, не е
съобразил разстоянието до приближаващото се МПС, както и неговата скорост на
движене, с което е нарушил чл. 113 от ЗДвП и чл.32, ал.2 от ЗДвП.
Съдът
намира, наведеното от страна на ответната страна възражение за съпричиняване за неоснователно. От събраните по делото
гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Ж., се установи, че ПТП е станало по време на
работа, когато ищецът е изпълнявал служебните си задължения. Установи се, че пътят
е бил затворен частично, поставени са
били светлоотразителни триъгълници, както и знак в
началото на обекта, така и в края.
При така
изложените мотиви съдът приема, че предявеният иск следва да бъде уважен за
сумата от 25 000 лв., като над тази сума до предявения размер от
35 000 лв. искът се отхвърли като недоказан.
Относно
предявеният иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от Кодекса за застраховането
/КЗ/ за претърпени имуществени вреди
Претендираните имуществени и неимуществени вреди произлизат от един
и същи правопораждащ юридически факт - процесното ПТП, поради което изложеното по-горе по иска за
неимуществени вреди относно наличието на фактическия състав на непозволеното
увреждане по чл. 45 от ЗЗД, застрахователния договор и т.н. е напълно относимо и спрямо
този иск.
Претенцията
за обезщетение за причинени имуществени вреди, съдът намира за доказана. Въз
основа на представените и приети по делото писмени доказателства – 10 броя
фактури, ведно с касови бонове /страници 49 от делото/ на обща стойност 2 544,
60 лева, се установява, че ищецът е заплатил суми в общ размер на посочената,
които са били необходими за лечението. От представените по делото епикризи, описани по-горе в мотивите на настоящото решение
и заключението на съдебно – медицинската експертиза, се установява причинно –
следствената връзка между процесното ПТП, настъпилото
по отношение на ищеца увреждане и необходимостта от заплащане на посочените
по-горе суми. С оглед на изложеното съдът приема, че предявеният иск е изцяло
основателен и следва да бъде уважен, като се осъди ответникът да заплати на
ищеца сумата от 2 544, 60 лв. – представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди от процесното ПТП.
Относно исковете с правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ
Съобразно
нормата на чл. 497, ал. 1, т. 2 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок, считано от изтичането на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ
/тримесечен от предявяване на претенцията/ освен в случаите, когато увреденото
лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл.
106, ал. 3 КЗ. Съгласно тази норма срокът за произнасяне по предявената
претенция е 15 работни дни от представяне на изисканите документи от
застрахователя.
В конкретния
случай по делото липсват доказателства на коя дата е сезирано ответното
дружество с искане за изплащане на обезщетение. По делото е представено писмо
изх. № 5422 от 02.08.2018г. /страница 61 от делото/, с което ответното
дружество е определило обезщетение в размер на 5 000 лева, с оглед на
което съдът приема, че от тази дата ответното дружество е изпаднало в забава. Предвид
това съдът приема, че законната лихва върху двете определени обезщетения за
имуществени и неимуществени вреди, претърпени от ищеца относно процесното ПТП следва да се присъди от 02.08.2018г., като
се отхвърли претенцията за периода 12.05.2016г. – 01.08.2018г.
Определен
при условията на чл. 162 ГПК размерът на законната лихва по отношение на
неимуществените вреди до 02.12.2018 г. включително възлиза на 854, 17 лв., а по
отношение на имуществените – 86, 94 лева.
Относно направените по делото разноски
Право
на разноски имат и двете страни, като съгласно чл. 78 ГПК разноските се
присъждат съразмерно на уважената/отхвърлена част на иска.
Ищецът
в настоящото производство е направил разноски в размер на 5 135, 20 лв.,
от които 1 885, 20 лв. – заплатена държавна такса съгласно представения списък
по чл. 80 от ГПК, 250 лв. – депозит за допуснатата съдебно – медицинска
експертиза и 3 000 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно
представения договор за правна защита и съдействие и разписката към него –
страници 111 и 112 от делото. Ответникът е навел възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Съдът като взе
предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, минималния
размер на адвокатското възнаграждение, определен по реда на Наредба № 1/2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения /1 943, 90 лева/, броя на
предявените искове, които са включени в материалния интерес и извършените
процесуални действия по делото, приема, че направеното от ответника възражение
за прекомерност е неоснователно. Предвид изхода на делото и на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от
3 145, 19 лв.
Направените
от ответника разноски са в размер на 1870 лв., от които 1800 лева –
възнаграждение за адвокат и 70 лв.- депозит за свидетел. С оглед изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, ищецът следва да бъдат осъден да
заплати на ответника сумата 724, 67 лв.,
съставляваща съдебно-деловодни разноски, пропорционално на отхвърлената част от
исковете.
С
тези мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******** със
седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Ч.Р., ЕГН - **********
***, пл. ********№********- чрез адвокат Х.Г. на основание чл. 432,
ал. 1 от КЗ сумата от 25 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило
на 11.05.2016г. на
бул. „Цариградско шосе“, в гр. София по вина на водачът на лек автомобил „Мерцедес
СЛК 200 Компресор“ с рег. №********, заедно със законната лихва от 03.12.2018г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ сумата от 854,
17 лв. – представляваща обезщетение за забава върху посочената по-горе
главница за периода 02.08.2018г. – 02.12.2018г., като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ за сумата над 25 000 лв. до предявения размер от 35 000 лв. и иска с
правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за сумата над 854, 17 лв. до предявения
размер от 9 118, 20 лв. и за периода 12.05.2016г. – 01.08.2018г.
ОСЪЖДА З. „Б.И.“ АД,
ЕИК - ******** със седалище и адрес на управление:*** да заплати на А.Ч.Р., ЕГН
- ********** ***, пл. ********№********- чрез адвокат Х.Г. на основание чл.
432, ал. 1 от КЗ сумата от 2 544, 60 лв., представляваща
обезщетение за претърпени имуществени вреди от ПТП, настъпило на 11.05.2016г. на бул.
„Цариградско шосе“, в гр. София по вина на водачът на лек автомобил „Мерцедес
СЛК 200 Компресор“ с рег. №********, заедно със законната лихва от 03.12.2018г. до
окончателното й изплащане, на основание чл. 497, ал. 1 от КЗ сумата от 86,
94 лв. – представляваща обезщетение за забава върху посочената по-горе
главница за периода 02.08.2018г. – 02.12.2018г. като ОТХВЪРЛЯ иска с
правно основание чл. 497, ал. 1 от КЗ за сумата над 86, 94 лв. до предявения
размер от 467, 41 лв. и за периода 12.05.2016г. – 01.08.2018г.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.“ АД, ЕИК - ******** със седалище и адрес
на управление:*** да заплати на А.Ч.Р., ЕГН - ********** ***, пл. ********№********–
чрез адвокат Х.Г. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 3 145,
19 лева.
ОСЪЖДА А.Ч.Р., ЕГН -
********** ***, пл. ********№********- чрез адвокат Х.Г. да заплати на З. „Б.И.“
АД, ЕИК - ******** със седалище и адрес на управление:*** на основание чл.
78, ал. 3 от ГПК сумата от 724, 67 лв.
Решението може
да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните.
СЪДИЯ: