РЕШЕНИЕ
№ 1843
гр. Пловдив, 22.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Костадин Б. Иванов
при участието на секретаря Марина Ив. Кондарева
като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело №
20205330111629 по описа за 2020 година
Съдът е сезиран с искова молба от Д. В. К., ЕГН **********, с адрес *****, срещу
„Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Славянска“ № 29, ет. 7, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване за установено в отношенията между страните, че сключеният между тях Договор
за паричен заем № ****от 08.04.2020 г. е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 и т.
11 и чл. 10а, ал. 2 вр. чл. 22 ЗПК.
В исковата молба се твърди, че между страните /първоначално посочени ищеца и
„ВИВА КРЕДИТ“ ООД/ бил сключен договор за паричен заем № ****от 08.04.2020г., с
предмет: отпускане на паричен заем в размер от 400 лева. В деня на подписване на договора
ищецът заплатил сумата от 140 лева „такса за експресно разглеждане на документи за
отпускане на кредита“, за което му бил издаден приходен касов ордер. От страна на
заемополучателя по договора следвало да бъдат заплатени 2 вноски по 3,12 лева и 15 вноски
по 28,36 лева ежеседмично. В договора бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент в
размер на 40,05% и ГПР 49,93 %. Общата сума за погасяване била 431,64 лева, в която сума
не били включени заплатените от ищеца 140 лева. Ищецът твърди, че договорът за
потребителски кредит бил недействителен, тъй като не били спазени изискванията по ЗПК.
Сочи, че ответникът не му бил предоставил по пълен и разбираем начин преддоговорна
информация, която му била необходима за сключване на договора за кредит, включително и
стандартен европейски формуляр. В договора липсвало посочване на условията за
прилагане на договорения лихвен процент, което водило до недействителност на договора
на осн. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. Договорът за потребителски кредит бил
недействителен, тъй като липсвал и погасителен план. Също така не била посочена и
последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми.
Твърди, че била нарушена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Позовава се на чл. 22
ЗПК, като твърди, че договорът е недействителен. Сочи, че заплатеното от ищеца
1
еднократно възнаграждение в размер на 140 лева за експресно разглеждане на документи за
отпускане на кредита било недължимо на осн. чл. 10, ал. 2 ЗПК, тъй като се касаело за
услуги, които са свързани с усвояване и управление на кредита. Налице било противоречие с
чл. 143, т. 19 ЗЗП. По изложените съображения моли за уважаване на иска. Претендира
разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК от ответника „ВИВА КРЕДИТ“ ООД е постъпил писмен
отговор. Твърди, че е налице несъответствие между представените от ищеца писмени
доказателства и изложените в исковата молба твърдения, доколкото ищецът бил представил
договор за кредит, сключен с трето неучастващо лице – „Сити Кеш“ ООД, вместо с
ответника „ВИВА КРЕДИТ“ ООД. Освен това били представени и 3 броя приходни касови
ордери, от които било видно, че приходът е приет от „Сити Кеш“ ООД. Твърди, че соченият
от ищеца договор не бил сключен от страните по настоящото дело. По изложените
съображения моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски.
След оставяне на исковата молба без движение, по делото е постъпила уточняваща
молба от ищеца от дата 15.01.2021г., с която сочи, че искът следва да се счита предявен
срещу „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от „Сити Кеш“ ООД,
като е посочено, че е сключен договор за цесия и пасивно легитимиран да отговаря по
предявените искове е „АСВ“ ЕАД. Не се оспорва сключването на договор за кредит №
411758 от 08.04.2020г. Оспорва се твърдението, че ищецът е заплатил еднократна сума в
размер на 140 лв., като сочи, че платената сума представлявала погасителна вноска по
договора за кредит. Неоснователни били твърденията за нарушение на разпоредбата на
чл.11, ал.1, т.9 ЗПК, като в договора били посочени всички допускания, взети предвид от
кредитора при определяне на ГПР. В погасителния план били посочени падежите на
погасителните вноски, какво включват. Не била нарушена и т.10 от цитирания законов
текст, като се съдържа позоваване на практиката на СЕС. Страните били договорили
фиксиран, а не променлив лихвен процент, като при фиксирана лихва липсвало задължение
да се съдържа информация по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК. Оспорва се твърдението, че липсва
погасителен план.
С влязло в сила определение от дата 05.05.2021 г. производството по делото е
прекратено по отношение на „ВИВА КРЕДИТ“ ООД.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2
ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Относно допустимостта на иска срещу „Сити Кеш“ ООД следва да се посочи, че
ответното дружество не е ангажирало никакви доказателства относно твърденията си за
извършена цесия на вземането, въпреки дадените му указания. В тази насока съдът намира,
че именно „Сити Кеш“ ООД е материално легитимиран да отговора по иска.
По делото е представен сключен между ищеца и „Сити Кеш“ ООД Договор за
паричен заем № **** г., с който на ищцата е отпуснат заем в размер от 400 лв., при
фиксиран ГЛП по заема – 40,05 %, и посочено ГПР от 49,93 %. В договора за кредит липсва
клауза за заплащане на сумата от 140 лв. за „такса за експресно разглеждане на документите
за отпускане на кредита“. Обстоятелството, че страните са сключи този договор не се
оспорва от ответника. Представени са и три броя приходни касови ордери за извършени от
ищеца в полза на ответното дружество „Сити Кеш“ ООД плащания, като на един от тях - №
**** г., е отразено, че е платена сумата от 140 по кредит № ****по вноска № 1,2,3 и 4. При
тези данни съдът намира, че не е налице нарушение на чл. 10а, ал. 2 ЗПК, поради
задължение за ищеца да заплати сумата от 140 лв. такса за експресно разглеждане, тъй като
2
нито в договора съществува такава клауза, задължаваща ищеца да заплати посочената сума,
нито от представените приходни касови ордери може да се приеме, че същият е платил на
ответника сумата от 140 лв. именно за погасяване на подобно задължение.
Противно на клаузата в чл. 4, ал. 2 от Договора, ищецът твърди, че не му е
предоставена подробна информация за сключване на договора под формата на стандартен
европейски формуляр.
Неоснователно се твърди от ищеца, че процесния договор за паричен заем
противоречал на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК. В случая годишният лихвен процент
е посочен – 40,05 %. Същият е фиксиран, т.е. не се променя и не зависи от определени
показатели, поради което не следва да се конкретизират предпоставките за неговата
промяна, доколкото такива липсват. Нарушение на посочената разпоредба би било, ако не е
бил посочен коректно размера на ГЛП, в частност, ако при формирането на същия не са
отчетени други вземания по кредита, имащи характер на скрити възнаградителни лихви, но
уговорени в договора като такси или неустойки.
Неоснователно се твърди и че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК. Първо,
по делото липса представен погасител план, поради което и съдът е възпрепятстван да
извърши надлежна проверка на същия. Второ, с оглед практиката на Съда на ЕС по
Директива 2008/48/ЕО относно договорите за потребителски кредити /Решение по дело С-
42/15 от 09.11.16 г., Решение от 05.09.19 г. по дело С-ЗЗ1/18/ обаче в договора за кредит,
предвиждащ погасяването на главницата чрез вноски, не е необходимо да се уточнява под
формата на погасителен план каква част от съответната вноска е предназначена за
погасяване на главницата, като не се допуска национална правна уредба, съгласно която
договорът за кредит трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, която показва
погасяването на главницата, лихвите и другите разходи. Освен това, съгласно чл. 5 от
Договора, ищецът е могъл по всяко време да се снабди при поискване с извлечение от
сметката под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания.
Следва да се посочи обаче, че съгласно чл. 7, ал. 3 ГПК съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. В т.н. е и практиката
на ВКС (вж. Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5252/2014 г., IV г. о., ГК и
Решение № 204 от 5.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3342/2017 г., IV г. о., ГК), съгласно която
решаващият съд следи служебно за недействителността на сделките, когато последиците на
сделката са явно несъвместими с обществения ред, каквито например са последиците на
неравноправна клауза в договор с потребител. Следователно компетентния съд не е
ограничен само от посоченото в исковата молба, когато е сезиран със спор относно
потребителски договор.
В тази насока, настоящият състав намира, че е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ГПК, който гласи, че договора за кредит следва да съдържа годишния процент на разходите
по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване
на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В
случая в процесния договор се явяват посочени само абсолютните стойности на ГПР, без
ясно разписана методика на формирането му – кои компоненти точно са включени в него и
как се формира същият от 49,93%, посочената годишна фиксирана лихва от 40,05 % е неясно
как точно се съдържа и как е изчислена по отношение на общия ГПР. Уговорена е в
договора и клауза за неустойка в размер на 163,36 лв. /чл. 8/, която сума не е посочено дали е
отчетена при изчисляването на ГПР, а същата следва да бъде включена в ГПР, доколкото
представлява разход по кредита, по смисъла на разпоредбата на § 1 от ДР на ЗПК.
Следователно потребителят е бил поставен в невъзможност да разбере какъв е реалният
процент на оскъпяване на кредита и дали посочения в договора ГПР съответства на
действителните разходи за кредитополучателя.
3
Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т.
7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е
недействителен. Следователно, доколкото е договора е противоречие с нормата на чл. 11, ал.
1, т. 10 ЗПК, то същият по силата на чл. 22 ЗПК е недействителен.
Следва да се отбележи, че всяка от страните – ответника в отговора на исковата
молба, а ищеца – в представената по делото писмена защита, са развили съображения
относно съответствието на процесния договор за кредит с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК, като съдът споделя изложеното от ищеца и намира за неоснователни съображенията на
ответника в тази насока.
Относно разноските:
При този изход на спора право на разноски има ищецът на основание чл.78, ал.1 ГПК
и с оглед на представения списък по чл. 80 ГПК и Договор за правна защита и съдействие. В
полза на ищцата следва да се присъди сумата от 50 лв. разноски за държавна такса. На
основание чл. 38, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 1 Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения в полза на адв. С.П. следва да се присъди сумата от
300 лв. адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните Д. В. К., ЕГН
**********, с адрес *****, и „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, че сключеният помежду им Договор за
паричен заем № ***** г. е недействителен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати на Д. В. К., ЕГН **********, с адрес ****,
сумата от 50 лв. разноски за заплатена държавна такса.
ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Славянска“ № 29, ет. 7, да заплати, основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв., на адв.
С.Ж. П. от ПАК, със служебен адрес ******, сумата от 300 лв., представляващо адвокатско
възнаграждение, дължимо за оказана правна помощ на ищеца по настоящото дело.
Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок от съобщаването
му с въззивна жалба пред Окръжен съд Пловдив.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______/п/________________
4