ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 95
гр. Пазарджик, 10.03.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в закрито заседание на десети март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Борислав Ал. Илиев
като разгледа докладваното от Борислав Ал. Илиев Търговско дело №
20225200900212 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 374 от ГПК.
Образувано е по подадена искова молба вх. №8452/02.12.2022 г. от К. Н.Г. ,Г. И.Г. и Н.
И.Г. тримата от гр.С.,чрез пълномощника си адв.Р.П.срещу „Застрахователно акционерно
дружество“Алианц България“АД гр.София, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, р-н „Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 с правно осн.чл.432 от КЗ и обща цена на исковете
360 500,01лв.
Ищците са направили доказателствени искания: за приемане на представени писмени
доказателства; за задължаване на ответника да представи в цялост щети № 10000/21/217/500538
№1000/21/217/500539 и №1000/21/217/5005540 ,гласни доказателствени слредства-четирима
свидетели и съдебно-психологическа експертиза от в.л. психолог.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД Алианц България“АД гр.София е подал
отговор на исковата молба. Не възразява по приемането на приложените към исковата молба
доказателства.Възразява срещу искането за разпит на четирима свидетели в режим на довеждане,
тъй като не е конкретизирано - не са посочени техните индивидуализиращи данни и всеки от тях
какви факти и обстоятелства ще установява.Възразява по доказателственото искане на основание
чл. 190 ГПК, тъй като нито са посочени конкретни документи от цитираните щети, които да бъдат
представени по делото, нито е обяснено тяхното значение за спора. Възразява да се допуска
съдебно-психологическа експертиза по част от поставените в исковата молба задачи, а именно 3, 4,
5, 6 и 7, тъй като не касаят установяване на вреди, представляващи пряка и непосредствена
последица от смъртта на И. Г..Застрахователят дължи да обезщети само преките и непосредствени
вреди от застрахователното събитие, сред които не са последиците от водените съдебни процеси,
определения размер на наказанието в хода на наказателното производство, отразяването на
наказателния процес от централните и регионални средства за масово осведомяване и т.н.Въпрос 7
включва предварителни констатации за факти и обстоятелства, които тепърва подлежат на
установяване в настоящото производство, поради което считам, че е недопустим.
На основание чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК моли, да му се укаже за кои от твърдените в
отговора факти не сочи доказателства, съответно да му се даде възможност да предприеме
съответните процесуални действия във връзка с указанията Ви.
1
В срока по чл. 372 от ГПК е постъпила допълнителна искова молба, в която се оспорват
възраженията на ответника. Подържа направените доказателствени искания.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ,в която се поддържат
направените с отговора възражения.Няма нови доказателствени искания.
По допустимостта на претенциите:
Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за претърпени вреди от
деликт и застрахована гражданска отговорност на делинквента при ответника-застрахователно
дружество.
Съдът счита, че в случая претенцията на ищеца за присъждане на законната лихва за забава
представлява последица от евентуалното уважаване на главния иск – за обезщетение и не се
предявява като самостоятелен иск по чл. 86 от ЗЗД и затова ищецът не е длъжен да сочи размер на
търсената лихва.
Съдът приема, че надлежно е упражнено правото на иск, доколкото ищците са провели
описаната в чл. 498, ал. 1 и ал. 3 от КЗ процедура за разглеждане на претенцията пред
застрахователя, като са го сезирали с искане за заплащане на обезщетение досежно процесния
инцидент на 03.11.2021 г., ,като е изпратено уведомление до страните от 16.11.2021г. за
представяне на посочени в същото документи и ебезрезултатно е изтекъл тримесечният срок за
плащане от негова страна. Искът е предявен на 02.12.2022 г.
По доказателствата:
Съдът намира, че доказателственото искане за приемане на представени от ищеца с
исковата молба писмени доказателства е основателно, поради което същите следва да бъдат
приобщени към доказателствения материал по делото.
Съдът отлага произнасянето по назначаване на СПсЕ за след разпит на свидетелите и
изразяване на становище от страните.
Съдът отлага искането за събиране на гласни доказателства след посочване на кои факти и
обстоятелства всеки един от тях ще установява и посочване на имената им в едноседмичен срок от
съобщението.
На основание чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК указва на ответника да сочи доказателства за
твърдените в отговора на исковата молба факти и му дава възможност да предприеме съответните
процесуални действия
На основание чл. 374, ал. 2 от ГПК производството по делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание с призоваване на страните, на които да се връчи препис
от настоящото определение.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ предявени от К. Н.Г. ,Г. И.Г. и Н. И.Г. тримата от
гр.С.,чрез пълномощника си адв.Р.П. срещу „Застрахователно акционерно дружество“Алианц
България“АД гр.София, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и обща цена на
2
исковете 360 500,01лв.
ОБЯВЯВА на страните следния ПРОЕКТ за УСТЕН ДОКЛАД:
Предявени са обективно съединени искове от К. Н.Г. ,Г. И.Г. и Н. И.Г. тримата от
гр.С.,чрез пълномощника си адв.Р.П.срещу „Застрахователно акционерно дружество“Алианц
България“АД гр.София, ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н
„Лозенец“, ул. „Сребърна“ № 16 за заплащане на посочените в исковата молба суми.
Предявените искове се основават на следните фактически твърдения:
Тримата ищци са наследници на И. Г. Г. от гр.С. починал на 16.12.2019г., от които първият
е съпруга, а останалите двама са негови синове
55+727
На 16.12.2019г. около 14часа на РП III-601 около км.60 е настъпило ПТП между л.а.
ти
„Ситроен C5" с ДК № управляван от С. И. Ж., ЕГН ********** от гр.К., бул." " № ,вх.А,ап. и
л.а.„Рено-Меган" с ДК № управляван от И. Г. Г., ЕГН ********** от гр.С., ул."В. Л." № , като
л.а."Ситроен C5" навлиза в насрещната лента за движение, удря се в л.а. "Рено-Меган", при което
И. Г. почива на място, а автомобила - СИО, е тотално унищожен.
Към 16.12.2019г. е била сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност
на автомобилистите" /ГОА/ със застрахователна полица № BG/03/19003341370 от
04Д2.2019г., валидна до 04.12.2020г., за л.а. „Ситроен С5" с ДК №
За ПТП ответника е уведомен с писмо-молба от 21.02.2020г., получено на 24.02.2020Г..
За случая е образувано ДП № 272/2019г. по описа на РУ гр.Панагюрище при ОД МВР
гр.Пазарджик, което е приключило с внасяне на обвинителен акт.
В наказателното производство тримата ми доверители са конституирани като частни
обвинители.
С Присъда № 260008/17.03.2021г. по НОХД № 603/2020г. на ПзОСподс. Ж. е признат за
виновен в извършване на престъпление по чл.343,ал.1, б."в" и чл.342,ал.1 от НК във вр.с чл.21,ал.2
от ЗДвП, като на основание чл.58а от НК му е наложено наказание „лишаване от свобода".
Присъдата е обжалвана от подсъдимия от частните обвинители и протестиране от
прокуратурата, но само в частта за размера на наказанието и усло вията на изтърпяване.
С Решение № 69/23.09.2021г. по ВНОХД № 376/2021г. на ПАС присъдата е потвърдена,
като има изменение само в частта за увеличаване на наложеното наказание по чл.343г от НК.
Това решение е обжалвано пред ВКС от подсЖ. и частните обвинители, но с Решение №
12/28.03.2022г. по НД № 1044/2021г. на I н.о. ВКСе потвърдено и присъдата е влязла в сила на тази
дата.
Наследници на И.Г. са неговата съпруга и двамата синове.
Със застрахователна претенция по чл.380 от КЗ от О3.11.2021г. (получена по пощата на
04.11.2021г.) е поискано от застрахователя да плати в посочена банкова сметка обезщетения за
[1]
неимуществени вреди - на всеки наследник по 200000лв. или общо 600000лв., както и
имуществени вреди (за тотално унищожения л.а.) в общ размер на 4000лв., от които 2/3 за К. Г. и
по 1/6 за всеки от синовете.
По тази застрахователна претенция са образувани съответно щети № 1000/21/217/500536
(за К. Г.), № 1000/21/217/500537 (за Г. Г.) И № 1000/21/217/500538 (за Н. Г.) за неимуществените
вредим щета № 1000/21/777/500520 за имуществените вреди.
Последвали преговори (по телефона, пощата и ел.поща, както и допълнително изпращане
на документи), но ответника предложи обезщетенията да бъдат намалени с 50%, т.е по 100000лв.
3
за всеки наследник.
До изтичане на 3-месечния срок по чл.496,ал.1 от КЗ, т.е. до 04.02.2022г., последва
доброволно плащане на обезщетение за неимуществените вреди на 10.12.2021г. - по 100000лв. за
всеки ищец или общо 300000лв., въпреки опреде ления от закона лимит от 10420000 лева.
На 15.07.2022г. последвало и плащане на обезщетението за имуществените вреди в размер
на 1496.00лв. по щета № 1000/21/777/500520.
В резултат на виновно причинената смърт на И. Г., на доверителите му са причинени
неимуществени врели, изразяващи се в претърпени болки и страдания по загубата на техния съпруг
и баща, които всеки от тях оценява на 200000лв. и които към момента са частично обезщетени с
по 100000лв., т.е всеки от ищците има претенция за разликата до 200000лв.
Съгласно чл.493,ал.1,т.5 във вр. с чл.429,ал.2,т.2, чл.432,ал.2 и чл.365, ал.2 от КЗ в
застрахователното обезщетение се включват и лихвите, тъй като застрахователят не може да се
позовава на неизпълнението задължението на застрахования/деликвента да уведоми в срок за
настъпилото ПТП.
По тези съображения ответника дължи обезщетението, заедно със съответните ЛИХВИ
от датата на увреждането (върху 200000лв. от 16.12.2019г. /датата на смъртта/ до 10.12.2021 г.
/датата на частичното плащане/ в размер на по 20166.67лв. и върху 100000 лева от 11.12.2021г. до
окончателното изплащане на обезщетението, за всеки от ищците) ДО окончателното плащане на
цялото застрахователно обезщетение на всеки от ищците.
Ищците преживяват изключително тежко неочакваната му смърт, изживявайки огромна
болка и страдание от загубата на основната им опора в живота.
Семейството на нелепо загиналия И. Г. било сплотено, живеели задружно, с взаимно
разбиране и подпомагане - материално и духовно.
В домът им царяла взаимна любов, разбирателство и уважение между него, съпругата и
децата му. И. възпитавал децата си. в дълбоки патриархални традиции, възпитавал мъже с
достойнство, с уважение един към друг, като сам им давал пример с доброто си отношение към
всички. Самият той бил пример не само в семейството си, но и сред колегите си, със своята
отзивчивост, състрадание и чисто човешко отношение към всеки.
С неочакваната смърт на И., ищцата К. Г. загубила най-близкият си човек - съпруг, любим,
приятел, духовната си и материална опора. Тя трябвало да преодолява своята лична скръб и да
подкрепя децата си, като едновременно с това да им вдъхва кураж, да ги насърчава, да се опита да
запълни някак празнината от липсващият им баща. Със съпругът си, Г. правели планове за
предстоящите им хубави събития, свързани с бъдещето на децата им - предстояло им да видят
дипломиран като инженер големият си син, а малкият да бъде абитуриент, да се реализират
професионално, да създадат семейство, да дочакат внуци. Всичко това днес за ищцата Г. е
безвъз вратно загубено, предвид ненавременната загуба на съпругът.
Към момента на неочакваната от никого смърт на И. Г., децата на семейство Г.и били в
началото на своя жизнен път - големият им син Г. (към момента на смъртта на бащи си е на 22г.)
бил студент В УАСГ - София в магистърска програма за придобиване на специалност
„строителство на сгради и съоръжения", а малкият им син - Н. (към момента на смъртта на бащи си
е на 17г.), бил гимназист - ученик в ПГАСГ "арх.Камен П." Пловдив. И двамата им сина живеели
на свободен наем и разполагали с месечен бюджет, осигуряван от двамата им родители.
Момчетата разчитали напълно на подкрепа на баща си като глава на семейството, поради което и
неочакваната му смърт им се отразила емоционално, тъй като те загубили опора не само в
материално изражение (наем, джобни, консумативи и пр.), по-страшното за тях било, че загубили
безвъзвратно своят родител, който им бил модел за подражание (емоционалната връзка „баща-
син" във всичките й проявления). Неочакваната смърт на И.Г., който бил стожерът на
семейството, внесла необратими промени в семейство Г.и- наложило се по своеобразен начин
4
синовете да пораснат и да станат мъжете в дома, за да подкрепят морално своята майка, която
съкрушена от загубата на съпруга си, останала сама да обезпечава бъдещето на децата си.
На практика, след смъртта на И. Г., ищцата К. Г. поела изцяло разноските, свързани с
издръжката на децата - семестриалните такси, наемите, месечните бюджети на момчетата и др.
Въпреки материалните затруднения и непреодолимата емоционалната загуба, ищецът Г. Г.
успешно завършил висшето си образование, а ищецът Н. Г. средното си образование.
Последният в момента продължава образованието си в Технически университет София.
Ищците продължават да живеят с огромната болка от неочакваната смърт на И. Г., с
празнината в семейството от загубата му, която не може да бъде запълнена от нищо и ще
продължат да живеят занапред с тази емоционална липса - на любим и баща.
За доверителите ми съществува правният интерес от завеждане на искове по чл.432 от КЗ
срещу ответника за изплащане на претендираните обезщете ния за всеки от тях.
Правата на доверителите ми произтичат от един и същи факт (непозволено увреждане-
чл.45 от ззд), от един И същ деликвент (С. Ж.) И едно и също основание (договор за застраховка
„гоа" от 04.12.2019г.), поради което е допустимо обективно \л субективно съединяване на исковете
им.
На основание чл.115 от ГПК исковете се предявяват по местоизвършва-нето на деянието и
по постоянен/настоящ адрес на тримата ищци.
На основание чл.127,ал.4 от ГПК сочи адвокатска банкова сметка на адвокат д-р Р. Ц. П.,
съгласно т.2 от пълномощни рег.№ 935/ 10.03.2020г. на Нотариус № 390-П.К.по която да бъдат
изплатени паричните вземания, а именно: ТБ „АЛИАНЦ БАНК БЪЛГАРИЯ" АД, Бизнес център
Пазарджик IBA/V. BG80
Формулирано е искане да се осъди ЗАД „АЛИАНЦ БЪЛГАРИЯ" АД гр.София, ЕИК
04063060, да заплати неимуществени врели, а именно на: -:1.К. Н. Г., ЕГН **********, като
наследник (съпруга) на И. Г. Г., ЕГН **********, сумите: -1.1/ 100000.00 (сто хиляди) лева,като
част от цялото претендирано обез щетение в размер на 200000лв., заедно със законната лихва от
11.12.2021г, до окончателното й плащане; 1.2/ 20166.67 (двадесет хиляди сто шестдесет и шест
лева и шестдесет и седем стотинки) лева, представляващи лихви върху целия размер на
претендираното обезщетение в размер на 200000лв. за периода от 16.12.2019г. (датата на смъртта
на И. Г.) до 10.12.2021Г. (датата на частично плащане на обезщетение от 100000 лева);
2. Г. И. Г., ЕГН **********, като наследник (син) на И. Г. Г., ЕГН **********, сумите: -2.1/
100000.00 (сто хиляди) лева, като част от цялото претендирано обезщетение в размер
на 200000лв., заедно със законната лихва от 11.12.2021г. до окончателното й плащане; 2.2/
20166.67(двадесет хиляди сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки)
лева, представляващи лихви върху целия размер на претендираното обезщетение в размер
на 200000лв. за периода от 16.12.2019г. (датата на смъртта на И. Г.) до 10.12.2021Г. (датата
на частично плащане на обезщетение от 100000 лева);
3. Н. И. Г., ЕГН **********, като наследник (син) на И. Г. Г., ЕГН **********, сумите: -3.1/
100000.00 (сто хиляди) лева, като част от цялото претендирано обезщетение в размер
на 200000лв., заедно със законната лихва от 11.12.2021г. до окончателното й плащане, 3.2/
20166.67 (двадесет хиляди сто шестдесет и шест лева и шестдесет и седем стотинки)
лева, представляващи лихви върху целия размер на претендираното обезщетение в размер
на 200000лв. за периода от 16.12.2019г. (датата на смъртта на И. Г.) до 10.12.2021Г. (датата
на частично плащане на обезщетение от 100000 лева), на основание члА32 от КЗ,
застрахователни обезщетения за неимуществени вреди по застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите" с полица № BG/03/19003341370 от 04.12.2019г.,
валидна до 04.12.2020г., за л.а. „Ситроен C5" с ДК № CT 3714 ВК, при станало ПТП на
5S +727
1б.12.2019г. около 14часа на РП Ш-601 около км.60 между л.а.„Ситроен C5" с ДК №
5
ВК, управляван от С. И. Ж. от гр.К. и л.а.„Рено-Меган" с ДК № управляван от И. Г. Г. от
гр.С., като л.а. "Ситроен C5" навлиза в насрещната лента за движение, удря се в л.а."Рено-
Меган", при което И. Г. почива на място.
Претендира присъждане на разноски по делото.
В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК ответникът „ЗАД „Алианц България““ АД е подал отговор
на исковата молба, с който счита исковете за изплащане на обезщетения за неимуществени вреди,
предявени на основание чл. 432 КЗ, за допустими, но неоснователни. Твърди,че е видно от
приложените към исковата молба писмени доказателства, на 04.11.2021 г увредените лица са
предявили извънсъдебна претенция пред ЗАД Алианц България за изплащане на обезщетения за
неимуществени вреди, причинени им от смъртта на И. Г. - съпруг на първата ищца и баща на
втория и третия ищци, настъпила вследствие на ПТП от 16.12.2019 г по вина на С.Ж., управлявал
л.а „Ситроен С5" с рег. № застрахован към датата на събитието със задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите от доверителя ни. По образуваните щети №
1000/21/217/500536, № 1000/21/217/500537 и № 1000/21/217/500538, въз основа на представените
писмени доказателства, застрахователят е определил обезщетения за неимуществени вреди от по
100 000 лв. за всеки от тримата и на 10.12.2021 г ги е изплатил по посочената от увредените лица
банкова сметка на адв. Р. П..Определените извънсъдебно обезщетения за неимуществени вреди са
съобразени с принципа на справедливост, посочен в чл. 52 ЗЗД, като са отчетени всички критерии,
установени в трайната практика на ВКС, вкл. лимитите на застрахователно покритие по
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите към процесната 2019 г и
икономическите условия и стандарт на живот в страната към датата на процесното
събитие.Справедливостта, като критерий за определяне размера на обезщетението за
неимуществени вреди при деликт, не е абстрактно понятие, а предпоставя винаги преценка на
обективно съществуващи, конкретни обстоятелства. Подлежащите на изследване обстоятелства
при причинена смърт от непозволено увреждане включват начина на извършването, възрастта на
увредения, дълбочината и продължителността на търпените морални страдания, отношенията
между пострадалия и претендиращите обезщетение за неимуществени вреди, икономическата
конюнктура, която рефлектира върху обществено-оправданата оценка на понятието за
справедливост при определяне паричния еквивалент на вредите, за която ориентир са размерите на
минималната и средната работни заплати за страната (решение № 63/28.07.2020 г на ВКС, Т.К, II
отд по т.д № 2086/2019 г и решение № 34/27.03.2020 г на ВКС, Т.К, II отд. по т.д № 1160/2020 г).
От значение са и всички други обстоятелства, установени в конкретния казус и имащи значение за
достигане до точния паричен еквивалент на понесената вреда.
От представените към исковата молба писмени доказателства се установява, че синовете на
починалия И. Г., макар да са загубили баща си в сравнително ранна възраст, са успели да
продължат успешно образованието си. Г. Г. е завършил висшето си образование в УАСГ-София по
специалност „Строителство на сгради и съоръжения". Н. Г. е завършил успешно средното си
образование в „Професионална гимназия по архитектура, строителство и геодезия- арх. К. П." и
понастоящем е студент в Технически университет-София.
Към момента по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установява каква е
била личността на загиналия и какво е било влиянието му в семейството; какви са били
конкретните отношения между съпругата, синовете и бащата; как се развива живота на увредените
лица понастоящем и до каква степен са успели да превъзмогнат загубата; дали и как се е
променило ежедневието им и дали и до каква степен смъртта на бащата се е отразила на начина им
на живот.
Няма данни за финансовото състояние на семейството преди и след смъртта на бащата и
какъв принос е имал той за осигуряване на семейния бюджет. Не се установява, дали ищците
работят понастоящем и какъв е месечния им доход, променило ли се е имущественото и
финансовото им състояние след смъртта на техния наследодател.
6
Съгласно ПМС № 320/20.12.2018 г., минималната работна заплата за процесната 2019 г
възлиза на 560 лв., което отнесено към размера на заявените в настоящото производство
справедливи според ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 200 000 лв. (преди да се
отчетат извънсъдебно платените от доверителя ни суми) съответства на 357 минимални работни
заплати за всеки. За да се направи съпоставка на размера на обезщетенията със средната работна
заплата за процесната година, е необходимо да се установи в кой сектор е била трудовата
ангажираност на ищците към датата на събитието и понастоящем.При определяне на справедливия
размер на обезщетенията за неимуществени вреди решаващият съд е длъжен да извърши цялостен
анализ и оценка на всички установени по конкретното дело обстоятелства, имащи значение за
точното прилагане на принципа за справедливост при отчитане на икономическите условия в
страната към момента на увреждането, включително и нивата на застрахователно покритие към
посочения релевантен момент. Тези нива обаче нямат самостоятелно значение за определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, а са спомагателен критерий. В случая действащата към
релевантния момент редакция на чл. 492 КЗ не е променяна от обнародването й в ДВ бр. 102/2015
г, в сила от 01.01.2016 г, т.е минималната застрахователна сума по задължителна застраховка
„Гражданска отговорност" на автомобилистите не е променяна от 2016 г до настоящия момент.
Същевременно при справка за размера, с който нараства минималната работна заплата за
периода 2016 г - 2019 г е видно, че сумите се увеличават с едва по 40-50 лв. за всяка следваща
година.
Предвид гореизложеното не е налице промяна нито в минималната застрахователна сума,
нито в икономическите условия в страната, която да обоснове значително завишаване в размера на
присъжданите от съдилищата обезщетения за неимуществени вреди за посочения период. Това е
видно и от постановената от ВКС практика по приложението на чл. 52 ЗЗД за пътнотранспортни
произшествия, настъпили в периода 2017-2019 г, например: решение № 90/13.07.2022 г по т.д №
1291/2021 г на ВКС, ТК, II отд., решение №
74/22.07.2022 г по т.д № 569/2021 г на ВКС, ТК, II отд., решение № 50101/07.10.2022 г по т.д №
1197/2021 г на ВКС, ТК, II отд. и други.
2/Акцесорните искове на основание чл. 86 ЗЗД за лихви за забава за периода от датата на ПТП -
16.12.2019 г до датата на частично плащане от страна на застрахователя - 10.12.2021 г, са
допустими, но неоснователни.С решение № 128/04.02.2020 г по т.д № 2466/2018 г на ВКС, ТК, I
отделение касационната инстанция е застъпила следното становище относно началния момент, от
който застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност", включително задължителна
застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите", изпада в забава спрямо увреденото
лице:
Съгласно чл.386, ал.1 КЗ по договорите за застраховане срещу вреди при настъпване на
застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение, което
не може да надхвърля застрахователната сума /лимита на отговорност/, освен когато това е
предвидено в КЗ, а според чл.346 КЗ застрахователната сума представлява договорената между
страните или определената с нормативен акт и посочена в застрахователния договор парична сума,
представляваща горна граница на отговорността на застрахователя към застрахования, третото
ползващо се лице или към третото увредено лице. Спрямо договорите за застраховка на
гражданската отговорност са предвидени специални правила, съобразно които застрахователят се
задължава: на осн. чл.429, ал.1, т.1 КЗ - да покрие в границите на определената в застрахователния
договор застрахователна сума отговорността на застрахования за причинените от последния на
трети лица имуществени и неимуществени вреди, които са пряк и непосредствен резултат от
застрахователното събитие, а на осн. чл.429, ал.1, т.2 КЗ - да покрие отговорността на
застрахования за неизпълнение на негово договорно задължение. И в двата случая изрично чл.429,
ал.2, т.2 КЗ предвижда, че в застрахователното обезщетение се включват и лихви за забава, когато
застрахованият отговаря за тяхното плащане пред увреденото лице при условията на чл.429, ал.3
КЗ. Следователно от една страна отговорността на застрахователя спрямо увреденото лице е
7
функционално обусловена от отговорността на застрахования, включително и по отношение на
лихвите за забава, които последният дължи на увредения. От друга страна за разлика от КЗ / отм./
новият КЗ /в сила от 01.01.2016г./ в чл.429, ал.3, изр.2 изрично лимитира включените в
застрахователното обезщетение, а оттам и в застрахователната сума, лихви за забава като ги
ограничава до тези, които текат от момента на по-ранната от следните дати: датата на уведомяване
на застрахователя за настъпване на застрахователното събитие от застрахования на осн. чл.430,
ал.1, т.2 КЗ или от датата на уведомяване на застрахователя за настъпване на застрахователното
събитие от увреденото лице или от датата на предявяване на претенцията на увредения пред
застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение, но не и от датата на настъпване на
застрахователното събитие.До приемането на новия КЗ съгласно правилото на чл.227, т.2 КЗ /отм./
застрахователят има право на регресен иск спрямо застрахования за заплатените на увреденото
лице дължими от застрахования лихви за забава от датата на настъпване на застрахователното
събитие до датата на съобщаването на същото на застрахователя от застрахованото лице или до
датата на предявяване на прекия иск по чл.226, ал.1 КЗ /отм./ от увредения. Следователно така
посочените лихви за забава за периода от увреждането до уведомяването се включват в
застрахователното обезщетение, респ. в застрахователната сума по реда на КЗ /отм./. В КЗ /в сила
от 01.01.2016г./ липсва аналогична норма на тази по чл.227, т.2 КЗ /отм./, а по отношение на
правото на регрес на застрахователя спрямо застрахования в чл.433 КЗ и чл.500 КЗ е
регламентирано, че в определени от закона случаи застрахователят може да търси всичко платено,
включително платените от него на увреденото лице лихви и разноски, без изрично да се посочва
началната дата на начисляване на лихвата за забава.
По отношение на задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите
в чл.493, ал.1, т.5 КЗ е предвидено, че застрахователят покрива отговорността на застрахования за
лихвите по чл.429, ал.2, т.2 КЗ, т.е. при ограниченията на чл.429, ал.З КЗ- само в рамките на
застрахователната сума и за периода с начало от уведомяване на застрахователя за настъпване на
застрахователното събитие, респ. предявяване на претенция от увреденото лице. В чл.494, т.10 КЗ
изрично се изключват от застрахователното покритие всички разноски и лихви извън тези по
чл.429, ал.2 и ал.5 КЗ при спазване на условията по чл.429, ал.З КЗ, т.е. не се покриват лихви за
периода от датата на деликта до датата на
уведомяване на застрахователя.
Разликата в периодите по отношение на дължимото спрямо увреденото лице обезщетение за
забава от делинквента на осн. чл.86 вр. чл.84, ал.З ЗЗД и от застрахователя по застрахователния
договор се извежда не само с оглед изричното правило на чл.429, ал.З, изр.2 КЗ, но и предвид
въведената с новия КЗ абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на прекия иск на
увреденото лице спрямо застрахователя на делинквента по застраховка „Гражданска отговорност"
на автомобилистите на осн. чл.498, ал.З вр. чл.432, ал.1 КЗ - отправянето на писмена
застрахователна претенция спрямо застрахователя по реда на чл.380 КЗ.
След предявяване на претенцията по чл.498 КЗ за застрахователя е налице нормативно
предвиден срок за произнасяне по чл.496 КЗ, като непроизнасянето и неизплащането в срок на
застрахователно обезщетение е свързано с: 1/ изпадане на застрахователя в забава - чл.497, ал.1,
т.1 и т.2 КЗ, в който случай той дължи лихва за собствената си забава, и 2/ с възможност
увреденото лице да предяви пряк иск срещу застрахователя в съда на осн.чл.498, ал.3 вр. чл.432,
ал.1 КЗ.
Предвид гореизложеното и доколкото доверителят им е определил и изплатил в срока по
чл. 496, ал. 1 ГПК застрахователни обезщетения за неимуществени вреди на увредените лица -
ищци в настоящото производство, то същият въобще не е изпадал в забава за платените суми от по
100 000 лв. По отношение на претендираната в настоящото производство разлика от по още 100
000 лв. за всеки от тримата ищци, законна лихва за забава би могла да се дължи не по-рано от
24.02.2020 г, когато видно от приложеното към исковата молба Известие за доставяне, до ЗАД
Алианц България АД е достигнало уведомлението от страна на увредените лица за настъпилото
8
ПТП и смъртта на техния наследодател.Не възразява да се приемат приложените към исковата
молба писмени доказателства.Възразява срещу останалите искания.
В допълнителната искова молба, постъпила в срока по чл. 372 от ГПК, се поддържа
изложеното в исковата, както и се оспорват възраженията на ответника. Подържа направените
доказателствени искания.
В срока по чл. 373 от ГПК е постъпил допълнителен отговор на ДИМ,в която се поддържат
направените с отговора възражения.Няма нови доказателствени искания.
На ищците следва да се укаже,че следва да установят елементите от фактическия състав на
чл.45 от ЗЗД и претърпените от тях неимуществени и имуществени вреди,а на ответника, да
докаже положителните твърдения за факти, от които черпи изгодни за себе си правни последици и
на които основава исканията и възраженията си. , вкл. че е налице съпричиняване от пострадалия
и др.
ПРИЕМА и ПРИЛАГА представените с исковата молба надлежно заверени по реда на чл.
183 от ГПК копия на документи като писмени доказателства по делото.
ОТЛАГА произнасянето си по искането за събиране на гласни доказателства след
посочване на кои факти и обстоятелства всеки един от тях ще установява и посочване на имената
им в едноседмичен срок от съобщението.
Oтлага произнасянето по назначаване на СПсЕ за след разпит на свидетелите и изразяване
на становище от страните.
На основание чл. 146, ал. 2 и ал. 3 ГПК указва на ответника да сочи доказателства за
твърдените в отговора на исковата молба факти и му дава възможност да предприеме съответните
процесуални действия
НАСРОЧВА разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 17.04.2023 г. от 10,40
ч., за която дата и час да се призоват страните, като на ищеца се връчи и препис от допълнителен
отговор на ДИМ, а на всички страни препис от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
[1
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
9