Решение по дело №258/2023 на Административен съд - Кюстендил

Производството е по реда на чл.153в, ал.7, т.3 и чл.153г, ал.4 и ал.5 от ЗДвП.

Адв.К. Р. от АК – Кюстендил като пълномощник на „ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ Д. ИВАН ИБРИШИМОВ“ ООД, ЕИК ********* със седалище и адрес на управление [населено място], [улица]със законен представител управителя д-р И. Г. В. и със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.2 обжалва заповед № РД-01-371/ 13.07.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ /ИААА/ В Ч. П. Р. I. Релевират се основанията за оспорване по чл.146, т.1 и т.4 от АПК. Моли за обявяване на нищожността на акта като издаден от лице без материалноправна компетентност. Евентуално моли за отмяна на заповедта в оспорената част поради противоречие с материалния закон. Твърди се липса на съставомерно поведение по чл.4ж, ал.1, т.3, б.“г“ от Наредбата поради проведено изследване на две лица с чужди документи за самоличност, което сочи на състав по чл.4ж, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, но отсъства признака повторност на нарушението.

В съдебно заседание и писмена защита пълномощникът на жалбоподателя поддържа жалбата. Допълнително мотивира твърдението за несъставомерност на нарушението с отсъствие на умисъл, съгласно показанията на св.И..

В писмен отговор и в съдебно заседание главен юрисконсулт С. Г. като пълномощник на ответния изпълнителен директор на ИААА оспорва жалбата като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Кюстендилският административен съд, след запознаване с жалбата и събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установена следната фактическата обстановка по спора:

Оспорената заповед № РД-01-371/ 13.07.2023 г. на изпълнителния директор на ИААА е издадена на основание чл.153в, ал.7, т.3 и чл.153г, ал.4 и ал.5 от ЗДвП във вр. с чл.4е, ал.2, чл.4ж, ал.1, т.3, б.“г“, ал.2 и ал.3, чл.22а, ал.1 и чл.37а от Наредба № 36/ 2006 г. за изискванията за психологическа годност и условията и реда за провеждане на психологическите изследвания на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, на водачи на МПС и на председатели на изпитни комисии и за издаване на удостоверения за регистрация за извършване на психологически изследвания /Наредба №36/. С оспореният раздел I от заповедта в 5 точки органът е наредил следното:

-по т.1 е прекратил правата, произтичащи от удостоверение за регистрация № 0112 от 14.11.2014г. за организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по реда на чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП, издадено на жалбоподателя,

-по т.2 е заличил жалбоподателя от регистъра по чл.153в, ал.1 от ЗДвП,

-по т.3 е отнел индивидуалните права на достъп и е прекратил достъпа на психолозите от списъка към удостоверението за регистрация на жалбоподателя до централизираната база данни за психологическите изследвания, дадените заключения и издадените удостоверения за психологическа годност на водачите /“Регистър на психологическите изследвания на водачите“/,

-по т.4 е разпоредил в 3-дневен срок от заличаването архивът по чл.22, ал.9 от Наредба №36 на жалбоподателя да се предаде на ИААА или на друго лице, притежаващо удостоверение за регистрация по чл.4а, ал.1 от Наредба №36 и

-по т.5 е наредил да се отбележат като невалидни в специализирания програмен продукт „Регистър на психологическите изследвания на водачите“ удостоверения за психологическа годност № 818047 от 16.12.2022 г., издадено на Б. Т. и № 818048 от 16.12.2022 г., издадено на В. Б., на основание протокол № 206 от 16.12.2022 г. със заключения за психологическа годност от изследване, регистрирано в психологическата лаборатория [населено място], [улица]от списъка към удостоверението за регистрация на дружеството.

Мотивите за разпореденото органът е свързал с резултатите от извършени проверки, обективирани в доклади с рег. № 50-00-12/52/28.06.2023 г. и рег. № 50-00-12/56/04.07.2023 г. на директора на дирекция „Водачи на мотони превозни средства“ в ИААА на основание одобрен от органа доклад от директора на дирекцията с рег. № 50-00-12/3/27.01.2023 г. за резултати от проверка в психологическата лаборатория в [населено място], [улица]от списъка към удостоверението за регистрация на жалбоподателя и с резултатите от извършени проверки, обективирани в доклади рег. № 50-00-12/49/22.06.2023 г. и рег. № 50-00-12/57/07.07.2023 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – [населено място] за проверки на транспортни фирми, в които посредством справки в „Среда за междурегистров обмен – RegiX“ е установено наличието на трудови договори с лицата, на които са издадени удостоверенията за психологическа годност.

Извършена е проверка на фирмата-превозвач „Евро Шпед БГ“ ЕООД – [населено място], която е установила, че лицето Б. Т., [ЕГН] е пребивавал на територията на Република Гърция от 22:48 часа на 15.12.2022 г. до 02:00 часа на 17.12.2022 г., съгласно данните от дигиталната карта на водача. Следователно, на датата 16.12.2022 г. Б. Т. е превивал извън територията на Република България. Н. 16.12.2022 г. обаче същият е отбелязан със статус „Явил се“ в списъка за изследване от 09:00 часа в психологическата лаборатория в [населено място], [улица]от списъка към удостоверението за регистрация № 0112 от 14.11.2014 г. на дружеството, като списъкът е подписан от Е. Г. И. от списъка на психолозите към удостоверението за регистрация. Б. Т. е регистриран в протокол № 206 от 16.12.2022 г. със заключение за психологическа годност „Допуска се“, като в „Регистър на психологическите изследвания на водачите“ от Е. Г. И. му е издадено удостоверение за психологическа годност № 818047 от 16.12.2022 г. Протоколът е приключен от С. Г. И., регистрирана в списъка на психолозите към удостоверението за регистрация на дружеството. В информационната система „Регистър на психологическите изследвания“ е извършена справка за датата и часа на издаване на удостоверение за психологическа годност №818047, издадено на Б. Т., при която е установено, че същото е издадено на 16.12.2022 г. в 13:15 часа.

Извършена е проверка на фирмата-превозвач „Алфи Шпед“ ЕООД – [населено място], документирана с протокол рег. № 50-00-12/54/03.07.2023г., при която е установено, че лицето В. Б., [ЕГН] е пребивавал извън територията на Република България на 15.12.2022 г., 16.12.2022 г. и 17.12.2022 г. Съгласно данните от дигиталната карта на водача, на посочените дати Б. е пребивавал на териториите на Кралство Белгия, К. Н. и Република Германия. Н. 16.12.2022 г. обаче същият е отбелязан със статус „Явил се“ в списъка за изследване от 09:00 часа в психологическата лаборатория в [населено място], [улица], който списък е подписан от Е. Г. И.. В. Б. е регистриран в протокол № 206 от 16.12.2022 г. със заключение за психологическа годност „Допуска се“, като в „Регистър на психологическите изследвания на водачите“ от Е. Г. И. му е издадено удостоверение за психологическа годност № 818048 от 16.12.2022 г. Протоколът е приключен от С. Г. И., регистрирана в списъка на психолозите към удостоверението за регистрация на дружеството. В информационната система „Регистър на психологическите изследвания“ е извършена справка за датата и часа на издаване на удостоверение за психологическа годност №818048 при която е установено, че същото е издадено на 16.12.2022 г. в 13:16 часа.

Издателят на двете удостоверения за психологическа годност Е. Г. И. е служител на трудов договор към жалбоподателя и е упълномощен представител на управителя на дружеството, видно от пълномощно № 2101 от 09.08.2019 г. на нотариус С. М. с рег. №058 на НК.

Органът е посочил, че с писмо рег. № 81-00-00-313/1/04.07.2023 г., получено на 05.07.2023 г. е уведомен управителя на дружеството за образуваното административно производство на основание чл.26, ал.1 във вр. с чл.25, ал.3 от АПК, като на 12.07.2023 г. документите от преписката са предявени за запознаване на пълномощника Е. Г. И., за което е съставен протокол с рег. № 50-00-12/58/12.07.2023 г. Преписката е образувана по сигнал № 50-00-12 от 09.01.2023 г. по електронната поща на ИААА от Д. А.-К..

С оглед на изложеното, органът е приел основание за прилагане на разпоредбите на чл.153в, ал.7, т.3 от ЗДвП и чл.4ж, ал.1, т.3, б.“г“ от Наредба №36 поради извършената дейност по организиране и провеждане на психологически изследвания от лице, работещо при притежателя на удостоверението за регистрация, при която са издадени удостоверенията за психологическа годност без да е извършено психологическо изследване на лицата.

Раздел II от заповедта на органа съдържа допуснато от органа предварително изпълнение на заповедта на основание чл.60, ал.1 от АПК, което е било предмет на съдебно оспорване по адм.д. № 254/ 2023 г. по описа на КАС. Посоченото дело е приложено към настоящето. С определение № 384/ 02.08.2023 г. по това дело съдът е отхвърлил жалбата на дружеството срещу разпореждането по раздел II от заповедта. Определението е влязло в сила на 17.08.2023 г.

Оспорената заповед е връчена на адресата на 18.07.2023 г., а жалбата по делото е подадена на 31.07.2023 г.

Съгласно раздел I, т.1 от заповед № РД-08-428/ 22.08.2022 г. на Х. А. като служебен заместник министър-председател по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията, издателят на оспорената заповед Б. Р. като изпълнителен директор на ИААА е оправомощен да извършва регистрация на лицата по чл.153б, ал.1, т.1 от ЗДвП и да издава удостоверение за регистрация за извършване на първо и второ психологическо изследване.

По делото съдът е приобщил цялата административна преписка по издаване на оспорената заповед, съдържаща сигнала до ИААА от 09.01.2023г., доклада на директора на дирекция „Водачи на моторни превозни средства“ към ИААА от 27.01.2022 г., докладите на този директор от 28.06.2023 г. и 04.07.2023 г., докладите на директора на РДАА – [населено място] от 22.06.2023 г. и 07.07.2023 г. с техните приложения, включващи документите от извършените проверки в транспортните фирми „Евро Шпед БГ“ ЕООД – [населено място] и „Алфи Шпед“ ЕООД – [населено място]. Приложени са разпечатките от дигиталните карти на водачите, копията от СМR с преводи на български език, справките от Регистъра за психологически изследвания на водачите, протокола, подписан от Е. Г. И. със заключение за психологическа годност №206/ 16.12.2022 г., списък на лицата записани за психологическо изследване на 16.12.2022 г. от 09:00 часа в ПЛ № 286 в [населено място], [улица]към удостоверението на жалбоподателя, удостоверение за регистрация № 0112 от 14.11.2014 г. на жалбоподателя от изпълнителния директор на ИААА за организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП с двата списъка към него за психологическите лаборатории и психолозите, регистрационните и резултатни карти №915 и №916 от 16.12.2022 г. от психологическото изследване на Б. Т. и В. Б., ведно с комплектите тестове от изпита, съдържащи копия от СУМПС на двете лица. Приложен е протоколът за запознаване с документите от административната преписка от 12.07.2023 г., подписан от пълномощника на дружеството Е. И. с приложено пълномощно. Жалбоподателят не оспорва съдържанието на писмените документи и фактическите установявания от тях, които ответникът коректно е отразил в съдържанието на оспорената заповед.

От приобщените по делото показанията на св.С. Г. И. се установява, че същата е съпруга на Е. Г. И.. Двамата работят като психолози при жалбоподателя в лабораторията в [населено място], [улица]. Свидетелката си спомня за случая на 16.12.2022 г. По молба на съпруга й отворила лабораторията. Приела дошлите двама от записаните за тестване лица и ги настанила в залата. По-възрастният Б. Т. й подал снимани документи. Той бил с българска шофьорска книжка. Другият се казвал В. Б. и бил с лична карта за временно пребиваване в страната и македонско свидетелство за управление. При приемане на документите свидетелката не ги е сравнявала по лице, а само проверила за съответствие техните имена. Проверила на програмата дали лицата са записани за тестване. Лицата говорили македонски език и се разбрали със свидетелката. В залата не е имало други лица. Свидетелката обяснила на двамата водачи как ще протече изпита. През това време дошъл съпругът й, който продължил с тестването. Уговорката между двамата била ако И. се забави свидетелката да проведе теста на лицата.

Показанията на свидетелката съдът намира за обективни и достоверни, т.к. са вътрешно логични и последователни и съответстват на събраните писмени доказателства. Към преписката са приобщени посочените от свидетелката представени от двете лица свидетелства за управление на МПС на името на Б. Т. и В. Б. с попълнени изпитни материали от името на тези лица и положени подписи от тяхно име.

Горната фактическа обстановка се установява и доказва от посочените доказателства.

С оглед установената фактическа обстановка по делото, съдът намира жалбата за допустима. Подадена е от пълномощник на надлежен правен субект по см. на чл.147, ал.1 от АПК. Адресат на оспорената заповед е жалбоподателя, което обстоятелство го определя като легитимирано лице за нейното оспорване. Оспорването е осъществено в срока по чл.149, ал.1 от АПК пред компетентния административен съд, съгласно чл.133, ал.1 от АПК.

Разгледана по същество, при условията на чл.168 от АПК, жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

По компетентността на органа:

Заповедта е издадена от компетентен орган.

По т.1 и т.2 от оспорения раздел I на заповедта органът е упражнил правомощията по чл.153в, ал.7, т.3 и чл.153г, ал.4 от ЗДвП, като е прекратил правото на дружеството да организира и извършва психологически изследвания по издаденото на негово име удостоверение за регистрация № 0112 от 14.11.2014 г. и го е заличил от регистъра по чл.153в, ал.1 от ЗДвП. Правомощието по прекратяване на правата по удостоверението е предоставено на органа, извършил регистрацията. Този орган по см. на чл.153в, ал.1 от ЗДвП е министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията или оправомощено от него длъжностно лице, като правомощието по заличаването от регистъра е уредено по идентичен начин. С представената по делото заповед № РД-08-428/ 22.08.2022 г. на служебния заместник министър-председател по икономическите политики и министър на транспорта и съобщенията е осъществена законовата делегация, т.к. министърът е оправомощил, т.е. упражнил е предоставената законова делегация в полза на издателя на оспорената заповед. Съгласно трайно установената практика на ВАС, без правно значение за компетентността на органа е кой персонално изпълнява функциите му, стига да заема съответната длъжност. Смяната на физическото лице, изпълняващо длъжността министър на транспорта и съобщения след издаване на заповед № РД-08-428/ 22.08.2022 г. не се отразява на правосубектността на органа. Липсата на друга заповед на министъра към датата на издаване на оспорената заповед, прави делегацията валидна.

Упражнените от органа правомощия по т.3-5 от оспорения раздел I от заповедта произтичат от нормите на Наредба № 36/ 2006 г. по изричното препращане от чл.153г, ал.5 от ЗДвП. Правилата на чл.4ж, ал.1 и ал.2 Наредбата въвеждат като последица от заличаването на вписването в регистъра по чл.4е /който е регистъра по чл.153в, ал.1 от ЗДвП/ обезсилването на удостоверението за регистрация. Нормата на чл.4ж, ал.3 от Наредбата дава правомощие на ответника като изпълнителен директор на ИААА да прекрати достъпа до централизираната база данни за проведените психологически изследвания, дадените заключения и издадените удостоверения за психологическа годност, като същият орган по реда на чл.4е, ал.2 от Наредбата има правомощие да отнема индивидуалните права на достъп на психолозите, посочени от жалбоподателя в удостоверението за регистрация. Нормата на чл.22а, ал.1 от Наредбата обективира задължението на жалбоподателя за предаване на архива по чл.22, ал.9 от Наредбата на ИАА или на друго лице с удостоверение за регистрация по чл.4а, ал.1 от Наредба, което задължение се осъществява по разпореждане на ответника като орган по администриране на модула на информационната система за поддържане на централизираната база данни за психологическите изследвания. Като такъв орган, ответникът има правомощието и по т.5 от заповедта, произтичащо от нормата на чл.37а от Наредбата. Липсата на проведено изследване на записаните лица води до задължение за отбелязване като невалидни на издадените удостоверения за психологическа годност.

Възложените по реда на делегацията и от нормите от Наредбата правомощия органът е упражнил надлежно.

С оглед на изложеното, възражението на оспорващия за липса на материална компетентност на органа е неоснователно.

По формата на акта:

Заповедта съответства на предвидената за нея писмена форма по чл.153г, ал.4 от ЗДвП. Актът съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК – има наименование на органа-издател, адресат, фактически и правни основания за издаване, ясна разпоредителна част, дата на издаване и подпис на лицето с означена длъжност. Волеизявленията на органа в раздел I от заповедта са във връзка с фактическите основания за тяхното формиране.

По административнопроизводствените правила:

Заповедта е издадена при спазване на общите процесуални правила на чл.35 и чл.36 от АПК за изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за случая и събиране на относимите за това доказателствени източници. Спазено е правилото на чл.26, ал.1 от АПК за уведомяване на жалбоподателя за започналото административно производство. Жалбоподателят не е оспорил фактическите констатации по преписката, нито е представил нови доказателства.

По материалния закон:

Заповедта в оспорения раздел I съответства на материалния закон.

Материалноправно основание за формиране на волеизявленията на органа по раздел I, т.1 и т.2 от заповедта досежно прекратяване на правата по удостоверението за регистрация и заличаване от регистъра са нормите на чл.153в, ал.7, т.3 от ЗДвП и чл.4ж, ал.1, т.3, б.“г“ от Наредба № 36/ 2006 г., които имат идентично съдържание. Материалноправните основания за формиране на волеизявленията на органа по раздел I, т.3, т.4 и т.5 от заповедта са производни и са следствие от наличие на основанията по раздел I, т.1 и т.2 от заповедта.

Фактическият състав по чл.153в, ал.7, т.3 от ЗДвП, респ. по чл.4ж, ал.1, т.3, б.“г“ от Наредбата включва два елемента: 1/при извършване на дейността по организиране и провеждане на психологически изследвания е издадено удостоверение за психологическа годност от лице, работещо при притежателя на удостоверението за регистрация и 2/липса на извършено психологическо изследване.

Доказателствата по делото установяват и двата елемента от фактическият състав.

Жалбоподателят притежава Удостоверение за регистрация № 0112 от 14.11.2014 г. за организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП, издадено на основание чл.153в, ал.4 от ЗДвП. Част от удостоверението са списъка за броя и местонахождението на психологическите лаборатории, между които е лабораторията в [населено място], [улица] списъка за психолозите, между които са лицата Е. Г. И. и св.С. Г. И.. Приложените към докладите на директора на дирекция „Водачи на моторни превозни средства“ към ИААА и директора на РААА – [населено място] писмени доказателства установяват издадени на името на водачите Б. Т. и В. Б. удостоверения за психологическа годност от психолога Е. Г. И. на датата 16.12.2022 г. Документите по психологическите изследвания на лицата са с положителни заключения за психологическа годност на лицата. В резултатните карти лицата са записани като допуснати. Заключенията са подписани от психолога, извършил изследването Е. Г. И., който е издал удостоверенията за психологическа годност по см. на чл.11в, т.8 от Наредбата. Следователно, на 16.12.2022 г. при извършване на дейността на дружеството по организиране и провеждане на психологически изследвания са издадени две удостоверения за психологическа годност от лице, работещо при притежателя на удостоверението за регистрация.

Съвкупният анализ на приложените по преписката писмени доказателства и показанията на св.И. установяват, че удостоверенията за психологическа годност на Б. Т. и В. Б. са издадени без да е извършено психологическо изследване на двете лица. Установи се че на датата 16.12.2022 г. в психологическата лаборатория на жалбоподателя са се явили две лица, представили документи за самоличност на Б. Т. и В. Б., но реално Томевски и Б. по това време са се намирали на друго място – като шофьори към превозвачите „Евро Шпед БГ“ ЕООД и „Алфи Шпед“ ЕООД са изпълнявали курсове с товарни автомобили извън пределите на Република България. Б. Т. е бил в Република Гърция, а В. Б. се е намирал последователно в Кралство Белгия, К. Н. и Република Германия, видно от разпечатките от картите на водачите, товарителниците и протоколите за проверки при превозвачите. Посочените превозни документи и протоколите на РДАА – [населено място] не са оспорени от жалбоподателя и съдът ги приема за достоверни доказателства. Това ще рече, че на датата 16.12.2022 г. в лабораторията на жалбоподателя не е извършено психологическо изследване на лицата, на чието име са издадени удостоверенията за психологическа годност.
Без правно значение за съставомерността на нарушението по чл.153в, ал.7, т.3 от ЗДвП, респ. чл.4ж, ал.1, т.3, б.“г“ от Наредбата е начинът за приемане на документите за самоличност на явилите се лица и проверката на тези документи. Нарушението в правомощията на психолога по чл.11в, т.1 и чл.20, ал.1 от Наредбата, установено от показанията на св.И., е свързано с нарушаване на условията и реда за извършване на изследването, но същото не е предмет на оспорената заповед, поради което не следва да се обсъжда основанието за заличаване по чл.153в, ал.7, т.5 от ЗДвП, респ. по чл.4ж, ал.1, т.3, б.“б“ от Наредбата, противно на твърдението в жалбата. Фактическите обстоятелства в оспорената заповед и извода на органа, формирал упражнените в заповедта правомощия е за издадени удостоверения на водачите без извършено психологическо изследване на лицата. Поради изложеното без правно значение е и формата на вина на психолога, приел документите на лицата. Фактът на извършено изследване на лица, различни от вписаните такива в издадените удостоверения за психологическа годност, води до извод за липса на извършено психологическо изследване на лицата по удостоверенията.

Поради прекратените права на жалбоподателя по удостоверението за регистрация и заличаването му от регистъра, органът правилно е упражнил правото по чл.4е, ал.2 от Наредба № 36/ 2006 г. в раздел I, т.3 от оспорената заповед, като е отнел индивидуалните права на достъп и е прекратил достъпа на психолозите от списъка към удостоверението за регистрация до централизираната база данни за психологическите изследвания.

Поради заличаване на жалбоподателя от регистъра по чл.153в, ал.1 от ЗДвП законосъобразно в раздел I, т.4 от заповедта органът е определи срок и е задължи дружеството да предаде архива по чл.22, ал.9 от Наредбата на ИААА или на друго лице, притежаващо удостоверение за регистрация по чл.4а, ал.1 от Наредбата.

Поради заличаване на регистрацията законосъобразно е и разпореждането на органа в раздел I, т.5 от оспорената заповед за отбелязване като невалидни на издадените удостоверения за психологическа годност на двамата водачи на МПС в специализирания програмен продукт „Регистър на психологическите изследвания на водачите“. Съгласно чл.37а от Наредбата при издадени удостоверения за психологическа годност без да е проведено изследване по реда на наредбата, удостоверенията и другите документи, свързани с издаването им, са невалидни. Тази невалидност подлежи на отбелязване в специализирания програмен продукт по общата норма на чл.39, ал.1 от наредбата.

По целта на закона:

Заповедта е съобразена с целта на закона. Удостоверенията за психологическа годност, издавани от жалбоподателя като лице по чл.153б, ал.1, т.1, б.“а“ от ЗДвП, са предпоставка за издаване на СУМПС на водачи за определени категории МПС и за постъпване на работа, поради което психологическата годност на водачите на МПС е един от факторите за безрисково упражняване на правата по придобитата правоспособност.

Н. основание чл.172, ал.2, пр.последно от АПК жалбата ще се отхвърли като неоснователна.

Н. основание чл.143, ал.3 от АПК във вр. с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащането на правната помощ жалбоподателят дължи заплащане на ИААА деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ оспорването в жалбата на адв.К. Р. като пълномощник на „Групова практика за първична извънболнична дентална помощ д-р Иван Ибришимов“ ООД срещу заповед № РД-01-371/ 13.07.2023 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ в частта по раздел I, т.1-5 от заповедта, с която по отношение на дружеството:

-по т.1 са прекратени правата, произтичащи от удостоверение за регистрация № 0112 от 14.11.2014г. за организиране и провеждане на първо и второ психологическо изследване по реда на чл.152, ал.1, т.2 и ал.2 от ЗДвП,

-по т.2 дружеството е заличено от регистъра по чл.153в, ал.1 от ЗДвП като юридическо лице,

-по т.3 са отнети индивидуалните права на достъп и е прекратен достъпа на психолозите от списъка към удостоверението за регистрация на дружеството до централизираната база данни за психологическите изследвания, дадените заключения и издадените удостоверения за психологическа годност на водачите /“Регистър на психологическите изследвания на водачите“/,

-по т.4 е разпоредено в 3-дневен срок от заличаването архивът по чл.22, ал.9 от Наредба №36 на дружеството да се предаде на ИААА или на друго лице, притежаващо удостоверение за регистрация по чл.4а, ал.1 от Наредба №36 и

-по т.5 е наредено да се отбележат като невалидни в специализирания програмен продукт „Регистър на психологическите изследвания на водачите“ удостоверения за психологическа годност № 818047 от 16.12.2022 г., издадено на Б. Т. и № 818048 от 16.12.2022 г., издадено на В. Б., на основание протокол № 206 от 16.12.2022 г. със заключения за психологическа годност от изследване, регистрирано в психологическата лаборатория [населено място], [улица]от списъка към удостоверението за регистрация на дружеството.

ОСЪЖДА „ГРУПОВА ПРАКТИКА ЗА ПЪРВИЧНА ИЗВЪНБОЛНИЧНА ДЕНТАЛНА ПОМОЩ Д. ИВАН ИБРИШИМОВ“ ООД да заплати на И. А. „АВТОМОБИЛНА АДМИНИСТРАЦИЯ“ деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. /сто лева/.

Решението подлежи на касационно обжалване от страните пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщенията за изготвянето му.

Решението да се съобщи на страните.