МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 103/27.06.2018 г., ПОСТАНОВЕНА
ПО НОХД № 155/2018 г. ПО ОПИСА НА ЯРС
ЯРП е предявила обвинение против С.А.Д. ***, за
престъпление по чл.195, ал.1, т.7 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 от НК.
В с.з. участващия по делото прокурор поддържа
обвинението против подсъдимия така, както е по обвинителния акт. С оглед
направеното от същия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт, намира обвинението за доказано по безспорен начин и пледира
да бъде признат за виновен. Предлага да му се наложи наказание в съответствие с
разпоредбата на чл.373, ал.2 вр. чл.372, ал.4 от НПК, което да бъде редуцирано,
на основание чл.58а от НК.
Подсъдимият, редовно призован, участва лично в с.з., признава вината си и фактите, изложени от прокурора
в обвинителния акт, и изразява съжаление за стореното. Чрез служебния си защитник –
адвокат предира за определяне на наказанието при условията на чл.55 от НК и за
отложено изтърпяване на наказанието.
За да постанови присъдата си, на
основание чл.373, ал.3 вр. с чл.372, ал.4, вр. с чл. 371, т.2 от
НПК, съдът прие за установени следните
обстоятелствата, изложени от прокурора
в обвинителния акт:
На 6-ти срещу 7-ми октомври 2017г. подс. Д. и неговите
приятели свидетелите А. и Д. С. ***. Минавайки покрай
дом №** на ул. „***“, подсъдимият видял, че на къщата са поставени два нови
прозореца от алуминиева дограма, които били собственост на живущата на адреса
свидетелка С.И.. Единият прозорец бил с размери 0,5 на 0,5 метра на стойност
140 лева, а другият с размери 1,2 на 1,2 метра, на стойност 340 лева. Виждайки
прозорците, подсъдимият решил да ги вземе, за да ги продаде, и по този начин да
си набави пари. Приближил се до сградата, с ръце извадил прозорците от местата
им и ги отнесъл в дома си. На следващия ден ги продал на св. В. С. за 3,60
лева. Получените от продажбата пари похарчил за лични нужди.
Към момеинта на извършване на горното деяние подс. Д.
е осъждан три пъти с влезли в сила присъди за престъпления от общ характер
против собствеността по чл.195, ал.1 от НК – по НОХД № *** на ЯРС, по НОХД № ***
на ЯРС и по НОХД № *** на ЯРС, но за тези си осъждания същият е реабилитиран по
право, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Горепосочените присъди са влезли в сила съответно на 24.02.2011г., на 29.04.2010г. и на 21.05.2010г., а престъпленията, предмет на
делата, са извършени преди
влизането им в сила - в периода 13.07.2009г. – 05.01.2010г. При това
положение, след като деянията са извършени в условията на реална съвкупност
(преди влизане в сила на присъдите), следва да се приеме, че е налице едно
осъждане. За всяко от престъпленията на подс. Д. са наложени наказания лишаване
от свобода, най-тежкото от които е в размер на ЕДИНАДЕСЕТ МЕСЕЦА. Постановено е
отложено изтърпяване на наложените по трите присъди наказания за изпитателен
срок от ТРИ ГОДИНИ. При това положение, тъй като до 24.02.2014г., когато съгласно
правилата за броене на сроковете е изтекъл определения с последната влязла в
сила присъда тригодишен изпитателен срок, същият не е извършил друго
престъпление, поради което да следва да търпи и отложеното наказание, по силата
на чл.86, ал.1, т.1 от НК, на
25.02.2014г. за тези му осъждания е настъпила реабилитация по право.
Направеното от
подсъдимия признание на изложените обстоятелства
се подкрепя напълно от събраните
в досъдебното производство доказателства – от обясненията му, от показанията на свидетелите И., В. С., А. и Д. С., от заключението на вещото лице,
изготвило назначената оценителна експертиза, както и от писмените
доказателства по делото, които като
последователни, безпротиворечиви и
взаимнодопълващи се, се кредитиран изцяло.
Въз основа
на така установената
фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
С деянието си подсъдимият Д., както от обективна, така
и от субективна страна, е осъществил състава престъпление по чл.195, ал.1, т.7
вр. чл.194, ал.1 вр. чл.28, ал.1 НК, тъй като на 06/07.10.2017 г. в гр. Я., на улица „***“ № ***
е отнел чужди движими вещи – два прозореца от алуминиева дограма, на обща
стойност 480 лева, от владението на собственика им - С.Й.И. ***, без нейно
съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в
условията на повторност и не представлява маловажен случай.
Фактът, че подсъдимият е автор на деянието безспорно
се установява, както от обясненията му, които съдът кредитира изцяло, като логични
и кореспондиращи с останалия доказателствен материал, така и от показанията на
свидетелите В. С., А. и Д. С..
От обективна страна подсъдимият е осъществил всички
признаци от състава на престъплението кражба по смисъла на чл.194, ал.1 от НК, тъй
като вземайки прозорците от мястото, на което са били поставени, и отнасяйки ги
със себе си, е извършил действия по прекратяване владението на собственика
върху тях и установяване на свое такова, без съгласието на самия собственик.
Обективно, подс. Д. е извършил горното деяние в
условията на повторност по смисъла на чл.28, ал.1 от НК, след като с влязлата в сила присъда по НОХД № 1058/2010г.
на ЯРС е бил осъждан за друго такова престъпление – по чл.195, ал.1, т.4 и т.5
от НК, и преди да са изминали пет години от изтърпяване на наложеното му
наказание. Деянието е извършено повторно, независимо от обстоятелството, че на 25.02.2014г.,
с изтичане на определения с цитираната присъда изпитателен срок от три години,
същият е реабилитиран по право, на основание чл.86, ал.1, т.1 от НК. Това е
така, защото по силата на чл.30, ал.1, изр.ІІ от НК, настъпилата в рамките на
петгодишния срок от изтърпяване на наказанието реабилитация, не изключва
прилагането на правилата за престъпление, извършено повторно, визирани в чл.28
от НК. Освен това, деянието не представлява маловажен случай по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, тъй като не е с по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид. Завишената степен
на обществена опасност на извършеното се обуславя както от сравнително високата
стойност на отнетото – в размер на 480 лева, така и от важността на присвоеното
– прозорци на къща, чието премахване улеснява и достъпа на трети лица до
вътрешността на жилището. Поради това, тъй като по изложените съображения
деянието на подсъдимия се явява извършено в условията на повторност и не
представлява маловажен случай, от обективна страна подс. Д. е осъществил
квалифицирания състав на чл.195, ал.1, т.7 от НК.
От субективна страна подсъдимият са действал с пряк умисъл. Съзнавал е, че
лишава от фактическа власт върху вещите техния собственик, предвиждал е
преминаването им в своя фактическа власт и е целял именно това. Действал е и с
намерението противозаконно да ги присвои, тъй като се е разпоредил с тях като
със свои, продавайки ги на св. В. Д.. Разбирал е противоправния характер на
извършеното, но е целял противоправното си облагодетелстване. Подсъдимият е
съзнавал и противозаконността на обстоятелствата, предвидени в закона като
квалифициращи, тъй като е знаел, че върши деянието, след като вече е бил
осъждан в влезли в сила присъди за други такива престъпления.
ОТНОСНО НАЛОЖЕНОТО НА ПОДСЪДИМИЯ НАКАЗАНИЕ
За извършеното от подсъдимия престъпление по чл.195,
ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода от една до десет
години. При това положение, с оглед императивната разпоредба на чл.373, ал.2 от НПК, наказанието на подсъдимия следва да се определи при условията на чл.58а,
ал.1 от НК, съгласно който, при постановяване на осъдителна присъда в случаите
на чл.372, ал.2 от НПК, какъвто е настоящия, съдът определя наказанието
лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част на НК и
намалява така определеното наказание с една трета.
Ръководейки се от
разпоредбата на чл.54 от НК от Общата част на НК, съдът определи на подс. Д.
наказание от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чийто размер бе
определен към законовия минимум от една година, при превес на смекчаващите
отговорността му обстоятелства – младата му възраст и чистото му съдебно минало,
предвид настъпилата реабилитация, заличаваща за в бъдеще осъжданията и техните
последици (чл.85, ал.1 от НК), признанието на вината и проявената критичност
към извършеното, както и обстоятелството, че е безработен и няма източник на
доходи, което е основната причина за извършване на деянието. От друга страна,
като взе предвид сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от високата динамика на този вид престъпления
понастоящем в страната и в региона, важността на присвоеното, а и завишената
степен на обществена опасност на личността на подсъдимия, който, изключая присъдата
по НОХД № *** на ЯРС, водеща до квалифициране на извършеното като такова в
условията на повторност, е осъждан още два пъти с влезли в сила присъди за
тежки умишлени престъпления против собствеността, квалифицирани по няколко
квалифициращи признака – по НОХД № *** на ЯРС и по НОХД № *** на ЯРС, макар да
е реабилитиран, съдът намери, че на фона
на тези отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства изброените по-горе
смекчаващи отговорността му такива не са нито многобройни, нито изключителни по
своя характер, нито дават основание за определяне на по-леко наказание. Съдът
намери, че така определено по размер наложеното на подсъдимия Д. наказание от
една година и шест месеца лишаване от свобода е необходимо и достатъчно да
окаже необходимото поправително и превъзпитателно въздействие както върху
личността му, така и върху останалите членове на обществото.
След като по горните съображения съдът определи на
подс. Д. наказания от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,
ръководейки се от разпоредбата на чл.54 от Общата част на НК, съобразно
императивната норма на чл.58а, ал.1 от НК, намали така определеното му наказание
с една трета, т.е., с шест месеца, и му наложи наказания от ЕДНА ГОДИНА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
ОТНОСНО НАЧИНА НА ИЗТЪРПЯВАНЕ НА НАКАЗАНИЕТО
Както вече се посочи по-горе, за предходното си осъждания
по НОХД № *** на ЯРС, по НОХД № *** на ЯРС и по НОХД № *** на ЯРС, на
25.02.2014г. подс. Д. е реабилитиран по право в хипотезата на чл.86, ал.1, т.1
от НК. Това е така, защото в рамките на
определения с последната влязла в сила присъда тригодишен изпитателен срок,
изтичащ на 24.02.2014г., същият не е извършил друго престъпление, поради което
да следва да изтърпи отложеното наказание. А след като това е така, спрямо него
следва да намери приложение и разпоредбата на чл.85, ал.1 от НК, съгласно
която, реабилитацията заличава осъждането и отменя за в бъдеще последиците,
които законите свързват със самото осъждане, освен ако в някое отношение със
закон или указ е установено противното. И, тъй като в настоящият случай
нормативно не е предвидено друго, съдът отложи от изтърпяване определеното му
наказание лишаване от свобода, чийто размер е в рамките до три години, за
изпитателен срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ. В тази насока съдът отчете изложените
по-горе смекчаващи отговорността му обстоятелства и намери, че за неговото
поправяне и превъзпитание не е наложително да изтърпи ефективно наложеното му
наказание. При определяне продължителността на изпитателния срок съдът взе
предвид и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, свързани със
завишената степен на обществена опасност на личността му, и намери, че в случая
не е оправдано отлагане изтърпяването на наказанието за минимален изпитателен
срок.
При този изход на делото,
тъй като подсъдимият беше признат за виновен
по предявеното му обвинение, на
основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест бяха присъдени и направените по делото разноски общо в размер на
83,48 лева, от които
63.48 лева вносими в
приход на Републиканския бюджет и по сметката на ОД на МВР – Я., и 20 лева
вносими в приход на бюджета на съдебаната власт и по сметката на ЯРС.
По изложените съображения съдът постанови присъдата
си.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: