МОТИВИ към присъда
по НОХД № 492/2017г. по
описа на Районен
съд - гр.Монтана.
Районна прокуратура - гр. Монтана
е внесла обвинителен акт против М.М.И. – роден на xxx xxx, българин, български
гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН xxxxxxxxxx,
за това, че на 20.09.2016г. в град Монтана, ул.„П. Е.” № 55, ет.2, ап.4, в
апартамента, в който живее, без надлежно разрешително - в нарушение на
разпоредбата на чл.30 от ЗКНВП - Чл. 30. „Забранява се производството,
преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът, реекспортът,
транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването, използването
и притежаването на растенията, наркотичните вещества и техните препарати от
списъка по чл.3, ал.2, т.1.”, държал наркотични вещества както следва:
- в коридора на жилището върху
шкаф държал зелена суха растителна маса, по външни белези и химически състав
представляваща коноп /марихуана/ с нето тегло 2.15 грама и концентрация на
активно вещество тетрахидроканабинол /ТНС/ - 8.97 %, на стойност по цени за
пласмент на улицата 12.90 лева;
- в
помещение ползвано, като кухня върху кръгла маса държал зелена суха растителна
маса, по външни белези и химически състав представляваща коноп /марихуана/ с
нето тегло 12.79 грама и концентрация на активно вещество тетрахидроканабинол
/ТНС/ - 3.62 %, на стойност по цени за пласмент на улицата 76.74 лева;
- в
помещение ползвано като спалня върху бюро държал зелена суха растителна маса,
по външни белези и химически състав представляваща коноп /марихуана/ с нето
тегло 1.55 грама и концентрация на активно вещество тетрахидроканабинол /ТНС/ -
11.86 %, на стойност по цени за пласмент на улицата 9.30 лева; или всички
обекти на обща стойност от 98.94 лева, като веществата представляват високорисково
наркотично вещество съгласно чл.3, ал. 2, т. 1, Списък I „Растения и
вещества с висока степен на риск за общественото здраве, поради вредния ефект
от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната
медицина” от същия закон: чл. 3, ал. 2: „(Изм. - ДВ, бр. 55 от 2007 г.,
изм. ДВ, бр.61 от 2011 г., в сила от 10.11.2011 г.) Наименованията на
наркотичните вещества се съдържат в списъци № 1, 2 и 3.” – престъпление по чл.
354а ал. 3 пр. второ т.1 пр. първо от НК.
Представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение срещу подсъдимия като намира същото за
доказано. Счита, че от събраните в хода на досъдебното производство
доказателства, както и от събраните в съдебната фаза такива по категоричен
начин се доказва, че именно подсъдимият е автор на извършеното престъпление. В
заключение пледира да бъде постановена осъдителна присъда, с която съдът да
признае подсъдимия за виновен, като му наложи ефективно наказание лишаване от
свобода в размер на четири години, както и кумулативно предвиденото наказание
глоба в размер на пет хиляди лева.
В съдебната фаза на наказателното
производство подсъдимият М.М.И. се явява лично и чрез упълномощен защитник –
адвокат М. xxx Т.. В пледоарията си пред съда защитникът изразява становище, че
обвинението не е доказано по категоричен и несъмнен начин и моли съдът да
постанови оправдателна присъда за обвинението за държането на 12.79 грама коноп
/марихуана/ на стойност 76.74 лева. По отношение на останалото количество
държано наркотично вещество моли съда да преквалифицира деянието, като приеме
наличие на маловажен случай.
Подсъдимият М.М.И., в своята
лична защита и последна дума моли да бъде оправдан по обвинението за държане на
12.79 грама коноп /марихуана/ на стойност 76.74 лева, тъй като не е извършил деянието,
за което е обвинен.
Съдът след като прецени доводите
на страните, събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната
съвкупност приема за установено следното от фактическа страна:
Подсъдимият
М.М.И., видно от справката за съдимост, рег. № 1357/ 19.10.2017г., арг.л.205-213
от делото е осъждан неколкократно, както следва: по АНД № 176/2008г. на МРС, в
сила от 11.07.2008 год. му е наложено административно наказание „глоба” в
размер на 500.00 лева за извършено престъпление по чл. 354а, ал.5 вр. с ал.3, т.1
от НК; по НОХД № 444/2009г. на МРС, в сила от 22.10.2009г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 8 / осем / месеца с отлагане на
изтърпяването на срок от три години за престъпление по чл.354а, ал.3, т.1 от НК; по НОХД № 30393/ 2010г. на МРС, в сила от 23.12.2010г. му е наложено
наказание „Лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година при първоначален „строг”
режим. На основание чл.68 ал.1 от НК е приведено в изпълнение и наказанието по
НОХД № 444/ 2009г. на МРС; по НОХД 24/2012 год. на Специализиран НС, в сила от
10.03.2014г. е осъден на 2 /две / години „Лишаване от свобода” при първоначален
„строг” режим и глоба в размер на 5000.00 лева, отново за извършено
престъпление по чл.354а ал.1 пр.4 от НК, като с тази присъда е било извършено и
групиране с наказанието по НОХД № 30393/ 2010 год. на МРС.
От
справката е видно, че на 20.11.2014 год. подсъдимия М. е изтърпял наложеното му
общо най- тежко наказание, като е освободен предсрочно условно с остатък от 4
месеца и 20 дни и на основание чл. 70, ал.6 от НК му е определен изпитателен
срок от 6 месеца.
От изготвената
справка - характеристика – арг. л.60 от ДП се установява, че срещу подсъдимия М.
М. в масивите на МВР има заведени 5 броя
заявителски материала за престъпления по чл.354а, ал.1 и ал. 3 от НК и чл. 321,
ал.3 от НК; 1 бр. криминалистическа регистрация - за престъпление по чл. 354а,
ал. 3 от НК; движи се в среди на криминално проявени лица; склонен е към
извършване на престъпления от общ характер; не се занимава е обществено полезна
дейност; агресивен и склонен да влиза в конфликт е други лица. Представлява
интерес за органите на полицията по линия на „наркотици”.
Свидетелите Б.В.Н. и Г.Д.П.,xxx, сектор „Противодействие
на криминалната престъпност”
на 20.09.2016г. получили оперативна информация, че лицето М.И.М. държи
наркотични вещества в дома си - град Монтана, ул. „Св. П. Е.” № 55, ет.2. Заедно е други свои колеги, свидетелите Н. и П.
посетили незабавно адреса, като се разположили така, че при евентуално излизане
на лицето от апартамента - да го задържат и да извършат проверка. Тези действия били
предприети, тъй като на свидетелите било служебно
известно,
че М., в настоящето
производство подсъдим е криминално проявен, мнителен е и не отваря при
позвъняване,
съществувала и вероятност да изхвърли наркотиците, които притежава. Поради тази причина били сформирани и
две групи от полицаи.
Служителите на ОД на МВР - Монтана, сектор „Противодействие на
криминалната престъпност”, в това число и свидетелите Н. и П. наблюдавали около 30 минути, когато вратата на апартамента се
отворила и от там излязъл подсъдимия М., придружен
от друго лице. Свидетелите извикали „Полиция” и „Не мърдай!”,
след което свидетеля Б.Н. задържал подсъдимия М., а
колегите му задържали другото лице - свидетеля П.Г.Т. xxx.
Подсъдимия М. се обърнал към
свидетеля П.Т. с думите „Ти ли
ме натопи бе?!”, а
свидетеля Т. се обърнал към подсъдимия с думите „Ти ли ме натопи?”. Макар и да са отправени такива запитвания един
към друг същите не конкретизирали за какво точно „натопяване” става въпрос.
Започнало извършването на
неотложно процесуално -
следствено действие - претърсване и изземване на забранени за държане наркотични вещества. Това действие продължило за времето от
08.50 часа до 10.15 часа на 20.09.2016г.
в апартамент, находящ се в гр. Монтана, ул. „П. Е.” № 55, ап.4, ет.2 и
прилежащите към него гараж и мазе. Апартамента и другите помещения се обитавали
от подсъдимия М.. Действието било извършено в
присъствието на поемни лица, свидетелите К.Л.Т. и К.Б.Н. и подсъдимия М..
Това процесуално действие било
одобрено от РС-Монтана с определение от 20.09.2016г. по ЧНД № 1433 по описа за 2016г.
При извършеното
претърсване в апартамента били открити и иззети следните веществени
доказателства: сухо зелено на цвят тревисто вещество с бруто тегло 2,8 грама -
Обект № 1, което било в коридора на жилището върху шкаф; ел.везна -
неустановена марка, сиво/сива на цвят с надпис Made in China и лепенка 200g/0.01
gr QC Pas, която също била върху шкафа в коридора; 1 брой полиетиленов плик,
съдържащ суха зелена тревиста маса с общо бруто тегло 14 грама - Обект № 3,
който плик се намерил върху кръгла маса в помещение, ползвано като кухня;
кръгла метална кутийка без надписи, с изрисувано зелено листо от едната й
страна, представляваща мелничка; 1 брой метална кръгла кутия с изрисувано на
нея листо марихуана в едната й част и шипчета; зелено сухо тревисто вещество
бруто тегло 2,1 гр. - Обект № 6, което било открито върху бюро в помещение,
ползвано като спалня; банкноти с различни номинали и номера на обща стойност 1
789.00 лева: 2 броя мобилни телефони - „Нокия”, модел С1-01, сиво - черен на цвят и „Нокия Н73”, черен на цвят.
Впоследствие били
извършени още две претърсвания за времето от 10.25 часа до 10.34 часа в мазе и за времето от
10.40 часа до 10.50 часа на същата
дата в гаражна клетка, които помещения са принадлежащи към апартамента на подсъдимия М.. В тези
помещения, обаче не били
открити забранени от закона вещества.
Тези протоколи за извършенените неотложни процесуално - следствени
действия били предоставени в PC -Монтана, където били одобрени на 20.09.2016г. по реда на чл.161 ал.2 от НПК с
определения по ЧНД № 1434/2016г. и ЧНД 1432/2016г.
Подсъдимия М.И.М. оказал
съдействие на полицейските служители, включително и на свидетелите по делото Н.
и П. при полицейската акция. Казал, че откритото на масата вещество не е негово.
Подсъдимият М.М., както на досъдебното производство, така и в хода на
съдебното такова оспорва, че намерената
марихуана на масата в кухнята е била негова, като твърди, че всъщност е била на свидетеля П.Г.Т., по
прякор „Б.”, че той явно я бил
оставил. Подсъдимия
твърди още, не знаел за нея, както и че употребява марихуана и не би си купил такава с толкова ниско качество,
каквото било това на намерената в кухнята. По отношение на останалата
марихуана, намерена в жилището, която била в коридора на жилището
върху шкаф и в спалнята върху бюрото, подсъдимия М.М. заявява, че е лично негова и е за
негова употреба.
Свидетелят П.Т., с прякор „Б.” посетил дома на подсъдимия М.М. въпросния ден
сутринта,
за да говорят за доставката на дърва, а именно свидетеля да достави дърва на дядото на
подсъдимия. Влязъл в апартамента, но стоял само
в коридора, тъй като не събул обувките си. Около 15 минути разговаряли с подсъдимия М., който
междувременно оправял сутрешния си тоалет, тъй като току-що се бил събудил. Когато си тръгнал,
отвън били полицайте,
които ги задържали. След това свидетелят бил отведен в РУ МВР - Монтана за изясняване на
случая. В
показанията си свидетеля Т. заявява недвусмислено, че не се занимава с наркотици, не ползва и не разпространява такива.
От справката за съдимост с рег.№
1356 от 19.10.2017г. на името на свидетеля П.Г.Т.– арг.л.214-234 от делото се
установява, че същият е осъждан многократно за престъпления против
собствеността - кражби и измами. Свидетелите по делото Н. и П., като полицейски
служители действително познават свидетеля П.Т., като лице от криминалния
контингент по линия кражби и измами, но за него няма данни да се е занимавал с
държане, отглеждане и разпространение на наркотични вещества.
На досъдебното производство е извършена съдебна
физико-химична експертиза /л.48 - 49 от ДП / от вещо лице Е.П.К. на намерените и иззети като
обекти с № 1, 3 и 6. От
заключението на
експерта се установява, че Обект № 1 - зелена
суха растителна маса, по външни белези и химически състав представлява коноп
/марихуана/. Определеното нето тегло е 2.15 грама. Съдържанието на активният компонент
тетрахидроканабинол в обекта е 8,97 процента. Видно от оценителния протокол по
ДП – арг. л. 51, стойността
на този коноп е 12.90 лева съгласно ПМС № 23/ 29.01.1998г. Обект № 3 - зелена
суха растителна маса, по външни белези и химически състав представлява коноп
/марихуана/. Определеното нето тегло е 12.79 грама. Съдържанието на активният компонент
тетрахидроканабинол в обекта е 3.62 процента. Видно от оценителния протокол по
ДП – арг. л. 51, стойността
на този коноп е 76.74 лева съгласно ПМС № 23/29.01.1998г. Обект № 6 - зелена
суха растителна маса, по външни белези и химически състав представлява коноп
/марихуана/. Определеното нето тегло е 1.55 грама. Съдържанието на активният
компонент тетрахидроканабинол в обекта е 11.86 процента. Видно от оценителния
протокол по ДП – арг.
л. 51,
стойността на този коноп е 9.30 лева съгласно ПМС № 23/29.01.1998г.
Нето тегло на
обектите е определено на електронна аналитична везна „Gibertini - Cristel 200
Се”.
Конопът е включен в
Списък I – „Растения и вещества
с висока степен на риск за общественото здраве поради вредният ефект от
злоупотреба е тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина” от Наредбата за реда за
класифициране на растенията и веществата като наркотични във връзка с чл.3, ал.2 ЗКНВП, т.е. конопът
/марихуаната/ е високорисково наркотично вещество.
До приключване на производство
и разпореждане с веществените доказателства от съответният компетентен орган, с приемо - предавателен
протокол № 44302/ 02.11.2016г.
/л. 54 от ДП/, наркотичното вещество - общо 16.49 грама нето тегло е предадено на съхранение в ЦМУ,
отдел „НОП”.
В хода на съдебното следствие е
назначена дактилоскопна експертиза, която е изпълнена от вещо лице З.Л.З.. От
заключението на същата се установява, че върху повърхността на найлонов плик, в
който е открито наркотичното вещество марихуана, иззет с Протокол за изземване
от 29.09.2016г. не е установено наличие на годни за идентификация дактилоскопни
следи, в това число и такива, оставени от ръцете на свидетеля П.Г.Т..
Съдът изцяло възприема
експертните заключения, като обективни и компетентно дадени, а още по–малко и не
оспорени от страните в процеса.
Първоинстанционното производство е протекло
по предвидения в чл.371 т.1 НПК алтернативен
процесуален ред, предпочетен от подсъдимия и неговия защитник. Пред
съда двамата са изразили съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите и вещо
лице К., като при постановяване на присъдата непосредствено да се ползват
съдържанието на съответните протоколи и експертно заключение от досъдебното
производство.
Горната фактическа обстановка се подкрепя
от събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства приобщени посредством предпочетената от подсъдимия и
неговия защитник съкратена съдебна процедура, както и от разпитаните в хода на
съдебното производство свидетели.
В хода на съдебното производство
подсъдимият депозира обяснения пред съда, в които не се признава за виновен по
обвинението за държане на 12.79 грама коноп /марихуана/ на стойност 76.74
лева., тъй като не е извършил деянието, за което е обвинен, като навежда
доводи, че това вещество му е „подхвърлено” от свидетеля П.Г.Т.. По отношение на
останалата марихуана, намерена в жилището, която била в
коридора на жилището върху шкаф: зелена суха растителна маса, по външни
белези и химически състав представляваща коноп /марихуана/ с нето тегло 2.15
грама и концентрация на активно вещество тетрахидроканабинол /ТНС/ - 8.97 %, на
стойност по цени за пласмент на улицата 12.90 лева; и в спалнята върху
бюрото - зелена суха растителна маса, по външни белези и химически състав
представляваща коноп /марихуана/ с нето тегло 1.55 грама и концентрация на
активно вещество тетрахидроканабинол /ТНС/ - 11.86 %, на стойност по цени за
пласмент на улицата 9.30 лева, подсъдимия М.М. заявява, че е лично негова
и е за негова употреба.
Съдът възприема обясненията на
подсъдимия като правдиви в частта, относно намереното количество коноп
/марихуана/, за което твърди, че е за лична употреба. В тази им част
обясненията му се потвърждават и от останалите гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства. В тази част са свидетелските показания на свидетелите
Б.Н., Г.П., К.Т. и К.Н., а именно: причината за посещението им в домът на
подсъдимия, извършване на претърсване и изземане на наркотични вещества в
апартамента, където живее, участието на поемните лица и намирането на
електронната везна и кръгла метална кутийка без надписи, с изрисувано зелено
листо от едната й страна, представляваща мелничка и метална кръгла кутия с
изрисувана на нея листо морихуана и едната й част и шипчета от вътрешната й
страна, представляваща мелничка.
В
останалата част твърденията, относно принадлежността на намерената в помещение,
ползвано като кухня, върху кръглата маса зелена суха растителна маса, по външни
белези и химически състав представляваща коноп / марихуана/ с него тегло 12.79
грама и концентрация на активно вещество тетрахидроканабинол – 3.62% на
стойност по цени на пласмент на улицата – 76.74 лева, че не са негови и
въпросната сутрин са му „подхвърлени” от свидетеля П.Г.Т., категорично не
следва да бъдат възприемани като достоверни, тъй като същите се явяват
изолирани и неподкрепени от останалите гласни доказателствени средства и следва
да бъдат преценени единствено, като негова защитна позиция.
С цел изясняване на
това противоречие е проведена очна ставка между подсъдимия М.М. и свидетеля П.Т., при която
твърдението на подсъдимия, че веществото му е подхвърлено не е потвърдено. Съдът
приема за достоверни показанията на свидетеля Т., че е посетил дома на
подсъдимия М. във връзка с организиране и
доставяне на дърва, тъй като по това време се е занимавал именно с такава
дейност. Свидетелят П.Т. представи
по делото документи във връзка с добива и транспортирането на дърва, арг.л. 145-168
от делото, които действително не са издадени на негово име, но
установената практика е, че позволителните за сеч не са на лицата, на които се
издават. В случая е без значение обстоятелството за начина на добив
и доставка на дървата, за които са разговаряли подсъдимия и свидетеля Т.. Нещо
повече, служебно известно на съда е обстоятелството, че срещу свидетеля П.Г.Т.
е било образувано НОХД 1930/2016г. по описа на РС-Монтана, по което е бил
подсъдим, именно за незаконно добит и извозен дървен материал /престъпление по
чл.235 от НК/.
В тази връзка не без значение е и
обстоятелството, че от справката за съдимост с рег.№ 1356 от 19.10.2017г. на името
на свидетеля П.Г.Т.– арг.л.214-234 от делото се установява, че същият е осъждан
многократно за престъпления против собствеността - кражби и измами. Свидетелите
по делото Н. и П., като полицейски служители действително познават свидетеля П.Т.,
като лице от криминалния контингент по линия кражби и измами, но за него няма
данни да се е занимавал с държане, отглеждане и разпространение на наркотични
вещества.
На последно място, в хода на досъдебното производство,
както и в съдебното производство в проведената очна ставка между подсъдимия М. и свидетеля Т., подсъдимият твърди, че не е
видял свидетеля Т. да е
оставял нещо на масата в кухнята му. Въпреки това обаче заявява, че
той е
оставил пакета с конопа
/марихуаната/ докато подсъдимия е бил в друга
стая, за да се облича, тъй като ставал от сън. От своя страна свид. Т.
категорично отрича да е оставял такъв пакет на масата в кухнята, дори отрича да
е обикалял по стаите на апартамента.
По искане на подсъдимия в досъдебното
производство са разпитани и свидетелите И.М.И. и Д.П.Й., които да докажат твърденията му, че свидетеля П.Т. е занесъл
марихуаната в дома му.
В разпита си свидетеля И.М.
заявява, че на 19.09.2016 год. е бил в домът на подсъдимия М. преди
обяд, когато в домът у е дошъл и свидетеля П.Т.. Последният е казал на свидетеля М., че не го
е виждал, за да си нямат после проблеми. Разговора се е провел на терасата на
апартамента на подсъдимия. Свидетеля М. обаче не
е видял свидетеля Т. дали е
носел нещо и какво, не е и разбрал за какво е дошъл, не е чул какво е
разговарял с подъсимия. На следващия ден – 20.09.2016г. /датата на обвинението/ свидетеля М. е
разговарял с подсъдимия М., който бил разтревожен,
защото му бил извършен обиск на жилището и че свидетеля П.Т., с прякор „Б.” го е наредил, без обаче свидетелят М. да
разбере какво има в предвид подсъдимия. Разбрал е само, че в дома на М. са намерени
наркотици.
В разпита си свидетеля Д.Й.
заявява, че не си спомня кога е било, но веднъж през месец септември 2016г, една сутрин
видял „Б.” да излиза от дома
на Е. „П., който живее на улицата срещу Електротехникума в гр. Монтана. Знае,
че този „П.” продава наркотици.
Та тогава видял „Б.” да излиза от дома
на „П.”, като бил сам.
Носел чантичка, след което тръгнал в посока Живовския квартал. Предположил, че
е тръгнал при М.М., но в действителност не е видял къде отива свидетеля П.Т. – „Б.”. По-скоро е решил, че „Б.” отива при подсъдимия М. едва вечерта,
след като разговарял с последния и от него разбрал, че същият ден в дома му полицията е открила наркотици. Подсъдимия М. му казал, че
всъщност „Б.” му е занесъл дрогата.
Показанията на тези двама
свидетели не доказват по никакъв начин твърдението на подсъдимия, досежно
обстоятелството, че една част от марихуаната му е „подхвълена” от свидетеля П.Т..
Свидетелят И.М.И. дава показания за предходен ден, а не за деня на обвинението.
Свидетелят пък Д.П.Й. дава показания в сферата на предположенията и такива,
каквито му е разказал подсъдимия М.. Факт е, че на 20.09.2016г. в дома на
подсъдимия М., когато е извършеното неотложното процесуално следствено действие
– претърсване и изземване на наркотични вещества и двамата свидетели не са
присъствали на мястото и не са преки очевидци на каквото и да било.
В хода на досъдебното производство е разпитана и свидетелката А.М.Д. - майка на подсъдимия М.. Същата
заявява, че апартамента, в който живее е нейна собственост и живее заедно със
сина си - М.М.. На 20.09.2016 год., когато са дошли полицейските служители, в
апартамента са били синът й и свидетеля П.Т. – „Б.”,
който бил дошъл по някакъв повод. Това тя е разбрала едва вечерта на 20.09.2016
год. Други показания свидетелката Д. не е дала.
При разследването е
било установено, че намерените и иззети пари на обща стойност 1 789.00 лева са
собственост на свидетелката А.Д., поради
което след депозиране от нейна страна на молба, са били върнати с разписка от
разследващия полицай след издадено постановление на наблюдаващия прокурор за
връщането им.
В хода на съдебните
прения, защитникът на подсъдимия М. навежда доводи, че подсъдимия и свидетеля П.Т.
са започнали кавга, когато са видели полицейските служители. Започнали да се
обвиняват един друг с думите: „Ти ли ме натопи?” и „Защо ме натопи?”.
Това е станало
в момента на влизане в жилището от полицейските служители, преди да започне
претърсването и изземването, когато все още не е било намерено нищо. Това обстоятелство
води на единствения възможен извод, че подсъдимият е съзнавал, че държи
наркотично вещество, което, ако бъде намерено - ще трябва да понесе съответната
наказателна отговорност. От своя страна свидетеля Т. пък се притеснявал за
дървата, за които видно от представените по делото документи не били на негово
име и най-вероятно същият е щял да ги достави за дядото на подсъдимия в
противовес на закона. В показанията си от последното съдебно заседание свидетелят
Б.Н. е категоричен, че действително е започнала една размяна на реплики между
свидетеля Т. и подсъдимия М. - кой кого бил натопил, но свидетелят не е чул за
какво точно да са се натопили един друг.
Не без
значение е и обстоятелството в конкретния казус, че с оглед предходните си
осъждания за държане и разпространение на наркотични вещества, подсъдимият М. е
бил наясно с наказателната отговорност, която носи и какви биха били наказанията
според деянието и според количеството на намереното вещество. Именно поради
тази причина е съдействал на полицейските служители, когато същите са влезли в
дома му - признал е за малкото количество марихуана, което е било в коридора на
жилището му, върху шкаф – 2.15 грама с активно вещество тетрахидроканабинол
8.97% на стойност 12.90 лева, надявайки се така да предотврати последващо
претърсване на жилището и евентуално намиране и на останалото количество
канабис - 12.79 грама и концентрация на активното вещество тетрахидроканабинол
3.62% на стойност 76.74 лева, което се е намирало в кухнята, върху кръгла маса,
в полиетиленов плик, както и в спалнята върху бюрото с нето тегло 1.55 грама на
стойност по цени на пласмент на улицата 9.30 лева.
Съдът кредитира показанията на
свидетелите депозирани в хода на съдебното следствие - Б.Н., Г.П., П.Т., К. Т.
и К. Н., които допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото относно
събитията, предшестващи и съпътстващи извършване на деянието. Показанията им са
логични, последователни и непротиворечиви, кореспондират помежду си и взаимно
се допълват и се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства.
Показанията на свидетелите Б.Н. и Г.П. се
подкрепят както от останалите гласни доказателствени средства, но и също така от
помените лица, разпитани в хода на наказателното производство по реда на чл.118,
ал.1 т.3 от НПК - К. Т. и К. Н..
При
своя разпит в съдебно заседание поемните лица К. Т. и К. Н. в детайли разказват
за случилото се, като имат ясен спомен за всичко.
Гореизложената
фактическа обстановка се подкрепя и от заключенията на вещите лица по
назначените физико - химическа и дактилоскопна експертиза, както и от протокол
за оценка на наркотичните вещества. Подкрепа на обвинението са и приложените и
приети по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства: протоколи за претърсване
и изземане от 20.09.2016г, придружени със съответния албум за посетено местопроизшествие,
справка - характеристика на подсъдимия, свидетелство за съдимост, както и от
иззетите като веществени доказателства наркотични вещества, електронна везна и два
броя кръгли метални кутии.
Съдът намира, че събраните в хода
на досъдебното производстно писмени и веществени доказателства и
доказателствени средства са приобщени по съответния процесуален ред на
съкратената наказателна процедура по чл.371 т.1 от НПК. Процесуално -
следственото действие ,,претърсване и изземане” е проведено в присъстивето на
поемни лица, а изготвеният протокол е одобрен от съдия от първоинстанционния съд в рамките на
законовия 24 часов срок и представлява годно доказателствено средство за
установяване на фактите, включени в предмета на доказване. Дали органът на
досъдебно производство е действал в условията на неотложност се преценява от
първоинстанционния съд, който се поризнася в процедура по чл.161, ал.2 от НПК и
тъй като в случая той е одобрил протокола, то настоящият съд следва да го
ползва при изграждането на фактическите си и правни изводи. Чрез разпита на
свидетелите - поемни лица безспорно се установява, че на посочените в протокола
място, дата и час е проведено претърсване в описания апартамент и в него са иззети
описаните количества наркотични вещества.
Спорен момент за разкриване на
обективната истина по настоящето дело е авторството на част от вмененото
престъпление, обсъдено по-горе в мотивите. Съдът намира, че от събраните в хода
на наказателното производство доказателства може да се направи единствения
възможен извод, че именно подсъдимият е автор на инкриминираното деяние.
При така приетото за установено от
фактическа страна, съдът счита че подсъдимият М.И.М. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на чл. 354а, ал.3 пр.2, т.1 пр.1 от НК.
Предмет на престъплението в
случая е намерената в апартамента, обитаван от подсъдимия, зелена тревиста
маса, която представлява коноп (марихуана). В т.11 от
Допълнителните разпоредби на ЗКНВП е посочено легалното определение на
понятието ,,наркотично вещество”, като в изпълнение на чл.3, ал.2 от закона е
издадена Наредба за класифициране на растенията и веществата като наркотични и
в параграф единствен на заключителната й разпоредба са приети три отделни
списъка, в които са посочени по лимитативен начин кои растения и вещества се
приемат за наркотични. На първо място, това са растенията, посочени в списък 1,
а в списък 2 пък са посочени кои наркотични вещества са високорискови. В случая
намерения в жилището коноп (марихуана),
представлява високорисково наркотично вещество по смисъла на законовите
разпоредби.
Субект на престъплението може да
бъде всяко наказателно отговорно лице по чл.31, ал.1 от НК.
От обективна страна
изпълнителното деяние се изразява в „държане”, което се осъществява чрез
упражняване на фактическа власт върху предмета на престъплението. Няма значение
какво е намерението на дееца, като той може да държи предмета за себе си или за
трето лице. При този вид престъпления е налице възможността това изпълнително
деяние да бъде осъществено чрез поставяне на предмета на престъплението на
различни места, като липсата на установена трайна връзка между дееца и предмета
на престъплението не е основание да се прецени, че липсва основание за
осъществяване на изпълнителното деяние.
Липсата на надлежно разрешение за
осъществяване на посочената дейност е следващия елемент от обективната страна
на изпълнителното деяние. В ЗКНВП е предвидена изрична забрана за
производството, преработването, търговията, съхраняването, вносът, износът,
реекспортът, транзитът, пренасянето, превозването, предлагането, придобиването,
използването и притежаването на наркотични вещества, като единственото изключение
е посочено в чл. 29, ал.1 от ЗКНВП, където е предвидена възможност да бъдат
осъществявани такива дейности с цел създаването на вещества, приложими в
медицината. Режимът за извършване на тези дейности е лицензионен и при липсата
на разрешение за осъществяването й престъплението по чл.354а от НК е
осъществено от обективна страна.
От субективна страна
престъплението по чл.354а от НК може да бъде извършено единствено при форма на
вина пряк умисъл. Съдържанието му включва съзнанието на извършителя, че извършва
дейност по отношение на съответния предмет на престъпление и осъществява тази
дейност без да има съответното разрешение за това.
При изложените фактически и
правни съображения съдът призна подсъдимия М.И.М. за виновен в извършване на престъпление
по чл.354а, ал.3 пр.2 т.1 пр.1 от НК.
При определяне на вида и размер
на наказанието съдът взе предвид от една страна като отегчаващи отговорността
обстоятелства високата степен на обществена опасност на деянието и дееца
/предходните му осъждания все за престъпления по чл.354а от НК – за държане и
държане с цел разпространение на наркотиции и лошите характеристични данни/, а
от друга като смекчаващи такива – частичното признаване на вината и доброто му
процесуално поведение по време на извършване на неотложното процесуално
следствено действие.
Преценявайки горните обстоятелства поотделно и
в тяхната съвкупност съдът намира, че наложеното наказание следва да бъде
определено към предвидения в закона среден размер. За извършеното инкриминирано
деяние наказателният закон предвижда наказание лишаване от свобода от една до
шест години, както и глоба от две до десет хиляди лева.
В случая съдът намира, че най-адекватното
наказание би следвало да бъде такова в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, както и ГЛОБА в размер на 3 000 /ТРИ ХИЛЯДИ/ лева. В
конкретния случай съдът съобрази обстоятелството, че по НОХД 24/2012 година
на Специализиран НС, в сила присъдата от 10.03.2014г. подсъдимия И. е осъден на
2 /две / години „Лишаване от свобода” при първоначален „строг” режим и му е
наложена глоба в размер на 5000.00 лева, отново за извършено престъпление по
чл.354а ал.1 пр.4 от НК, като с тази присъда е било извършено и групиране с
наказанието по НОХД № 30393/ 2010 год. на МРС. Това наказание не е изиграло
своя поправителен и превъзпитателен ефект върху подсъдимия И., същият не се е
превъзпитал и е продължил да върши една високо рискова престъпна дейност,
застрашаваща обществото и в конкретния случай налагане на по-ниско по размер наказание
би се явило необосновано занижено.
Предвид изложените правни
съображения наказанието следва да бъде определено при условията на чл.54, ал.1 и
ал.2 от НК. В случаят от съвкупният анализ на доказателствата не се установява
да са налице изключителни или многобройни смекчаващи вината обстоятелства, както
и намира, че най-лекото предвидено в закона наказание не се явява несъразмерно
тежко, затова и съдът не приложи разпоредбата на чл.55 ал.1 т.1 от НК.
Изложените по-горе правни доводи
не могат да обусловят и наличието на привилегирования състав на маловажния
случай по чл.345а, ал. 5 от НК, затова и не следва да се излагат мотиви в тази
насока.
При определяне на изтърпяването
на наложеното наказание, като съобрази и справката за съдимост на името на
подсъдимия И., съдът намира, че е налице хипотезата чл.57, ал.1 т.2 б.”Б” от ЗИНЗС. Поради тази причина наказанието следва да бъде изтърпяно ефективно при
първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип.
Към определеното наказание лишаване от свобода следва да бъде присъединено и
кумулативно предвиденото в закона наказание глоба. Отчитайки обстоятелството, че по делото са
налице данни, че подсъдимият е безработен, както и липсата на доказателства за
неговото имотно състояние размерът на глобата следва да бъде определен към
предвидения в закона минимума, а именно 3 000 /три хиляди/ лева. Поради
изложените съображения съдът намира, че така определеният размер на двете
наказания в най-пълна степен би постигнал целите на наказанията, визирани в
чл.36, ал.1 от НК.
Разпоредбата
на материалния закон в чл.354а, ал.6 от НК предвижда да се отнемат в полза на държавата предметът и средствата на
престъплението - наркотично вещество - общо 16.49
грама нето тегло, предадено на съхранение в
ЦМУ, отдел „НОП” с
приемо-предавателен протокол № 44302/02.11.2016 год. /л. 54 от ДП/, като след влизане в сила на
присъдата, следва да бъде постановено тяхното унищожаване.
Съдът разпореди на основание
чл.53, ал.1, б. „А” от НК, също да се отнеме
в полза на държавата ел.везна
- неустановена марка, сиво/сива на цвят с надпис Made in China и лепенка
200g/0.01 gr QC Pa; кръгла метална кутийка без надписи, с изрисувано зелено
листо от едната й страна, представляваща мелничка; метална кръгла кутия с
изрисувано на нея листо марихуана в едната й част и шипчета от вътрешната й
страна, представляваща мелничка, които също следва да бъдат унищожени
след влизане на присъдата в законна сила, тъй като са с незначителна
стойност.
Веществени
доказателства - 2 броя мобилни
телефони - „Нокия”, модел С1-01, сиво-черен на цвят и „Нокия Н73”, черен на цвят след влизане на присъдата в
законна сила следва да се върнат на собственика - подсъдимия М.М.И..
При този изход на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият М.М.И. следва да бъде осъден да заплати по сметка на ОДМВР – гр.Монтана
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 98,98 лева
по назначената физико – химическа експертиза, а по сметка на Районен съд – гр.
Монтана сумата от 73.73 лева по назначената дактилоскопна експертиза, както и
по 5.00 лева държавна такса за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
При тези мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: