Определение по дело №1621/2019 на Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ ІІ - 2181                                         13.11.2019 г.                                        град Бургас

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,                      втори въззивен гражданска състав

На:   тринадесети ноември                                    две хиляди и деветнадесета година

в закрито съдебно заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                                                            ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

 

разгледа възз.гр.дело № 1621  по описа за 2019 година и на основание чл.267 ГПК, съдията – докладчик Е. КРАЛЕВА

 

ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:

 

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи – Бургас, адрес: гр.Бургас, ул.“Христо Ботев“ № 46, представлявана от директора Калоян Калоянов, подадена чрез гл.ю.к.Гергана Владимирова, против решение № 2065/20.08.2019 г., постановено по гр.д.№ 3635/2019 г. по описа на Районен съд – Бургас, с което ОД на МВР – гр.Бургас е осъдена да заплати на Н.В.Н., ЕГН **********, със съдебен адрес ***, оф.318, сумата от 1 396.49 лв., представляваща брутно възнаграждение за извънреден труд от 226.51 часа, положен в периода 01.04.2016 г. – 31.12.2018 г., ведно със законната лихва върху горната главница, считано от 10.05.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата от 480 лв. за направените по делото разноски. С решението ОД на МВР - Бургас е осъдена да заплати по сметка на РС – Бургас държавна такса в размер на 55.86 лв. и депозит за вещо лице в размер на 175 лв.

Въззивникът изразява недоволство от първоинстанционното решение, като счита същото за неправилно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон. Счита се за неправилен извода на съда, че е налице разлика от 155,58 часа между отчетения и заплатен на ищеца нощен труд и положения такъв от него. Според въззивника необосновано и несъобразено със специалната нормативна уредба е и заключението на БРС, че тази разлика представлявала извънреден труд, който следвало да се заплати съобразно часовата ставка, предвидена за заплащане на извънреден труд, като съдът неправилно е приел, че е налице празнота в специалната нормативна уредба, касаеща служителите на МВР, която следвало да бъде преодоляна чрез субсидиарно приложение на НСОРЗ. В тази връзка се сочи, че не е отчетено обстоятелството, че през процесния период са действали последователно подзаконови нормативни актове, уреждащи реда за организация и разпределяне на работното време, неговото отчитане и компетсирането на работата извън редовното работно време – Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г., в които липсва регламентация за преизчисляване при сумирано отчитане на отработеното време по отношение на общия брой положен труд между 22:00 и 6:00 ч. При това се счита, че не е налице празнота в нормативната уредба, а специална законова регламентация, която предвижда друг ред за отчитане и заплащане на нощния труд, положен от държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР. Според въззивника, тъй като ограничението в посочените две наредби на МВР е за полагане на не повече от 8 часа нощен труд, то дори и да се приеме за законосъобразно препращането по аналогия към чл.9, ал.2 НЗОРЗ, при приравняване на нощен труд от служителите на МВР към дневен труд се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд). В тази връзка се сочи, че заявеният в исковата молба коефициент 1,143 се получава при приравняване на 7 часа нощен труд към 8 часа дневен, което е приложимо към трудовите правоотношения по КТ и служебните правоотношения по ЗДСл, но не и в настоящия случай. Сочи се също, че БРС целта на коефициента от 1,143 е да определи възнаграждението на работника и служителя така, че когато той полага 7 часа труд през нощта да получава трудово възнаграждение за 8 часа, като в тези случаи не се работи извънредно по смисъла на чл.143, ал.1 КТ, тъй като извънреден труд би бил налице само, ако работниците и служителите действително са работили извън установеното за тях работно време. Моли въззивния съд да отмени атакуваното решение и вместо него да постанови ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен. Не се правят нови доказателствени искания.

При проверката, извършена на основание чл.267, ал.1 ГПК, съдът констатира, че въззивната жалба е депозирана в двуседмичния срок по чл.259 ГПК и от лице с правен интерес от обжалването, поради което е допустима.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от въззиваемия-ищец Н.В.Н..

След изтичане на срока за отговор е постъпило по делото Становище вх.№ 17620/08.11.2019 г., подадено от въззиваемия Н.В.Н. чрез пълномощник адв.С., в което са изложени съображения за неоснователност на въззивната жалба и се моли за оставянето й без уважение.

Предвид горното и след проверка допустимостта на подадената въззивна жалба и отговора, на основание чл.267, ал.1 ГПК съдът

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1621/2019 г. по описа на Бургаския окръжен съд постъпилата въззивна жалба от ответника Областна дирекция на МВР – Бургас.

 

ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от определението, като същите се уведомят и чрез процесуалните им представители по телефона.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

ЧЛЕНОВЕ:1.

 

 

                     2.