№ 923
гр. Плевен, 09.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Ралица Анг. Маринска А.
при участието на секретаря Калина В. Димитрова
като разгледа докладваното от Ралица Анг. Маринска А. Гражданско дело №
20244430100188 по описа за 2024 година
Производството по гр.д.№188/2024г. на ПлРС е образувано по искова
молба от С. А. А., чрез адв. М. М., против „***“ ЕООД, ЕИК*********, с
която се твърди се, че въз основа на издаден ИЛ по ч.гр.д.№****/2006г. на
ПлРС, е образувано изп. дело №***-**/2006г. по описа на ДСИ РС Плевен.
Твърди се, че по образуваното изп. дело, от трудовото възнаграждение на
ищеца са правени удръжки за периода м. **.****г. -м. март. 2007г., като
задължението е погасено изцяло. Твърди се, че въз основа на същия ИЛ, е
образувано изп. дело №***/2008г. по описа на ЧСИ Т. К., по което е наложен
запор върху ТВ на ищеца. Твърди се, че изп. дело №***/2008г. е прекратено на
**.**.****г., на основание чл. 433, ал.1, т.2 от ГПК. Твърди се, че въз основа на
ИЛ, е образувано изп. дело №****/2019г. на ЧСИ К., по което е наложен запор
върху банковата сметка на ищеца и е събрана сумата от 680лв. Твърди се, че
задължението по ИЛ е в размер на 1123,35лв., и е изцяло погасено- чрез
плащане, като е внесена сума от 1332лв., с включена законна лихва, чрез
удръжки от ТВ. Твърди се, че изп. дело №****/2019г на ЧСИ К. е образувано
за сумата от общо 1586,48лв, от която, към 13.06.2023г- 652,97лв главница,
533,91лв. лихва, 200лв.- разноски и 199,60лв.- такси. Твърди се, че сумата от
680лв, е получена от ответника, по образуваното изп. дело ****/2019г на ЧСИ
К..
1
Моли съда на основание чл. 439, ал.2 от ГПК, да постанови решение, с
което да признае за установено спрямо ответника *** ЕООД, ЕИК*********,
че ищецът С. А. А. не дължи сумата по ИЛ по ч.гр.д.№****/2006г, въз основа
на който е образувано изп. дело №****/2019г по описа на ЧСИ Т. К., с район
на действие ПлОС, в размер на 1586,48лв., поради плащане и на основание
чл. 55, ал.1, предл. първо от ЗЗД, да осъди ответника да заплати на ищеца
сумата от 680лв.- като платена без основание, ведно със законната лихва,
считано от датата на ИМ. Представят се писмени доказателства. Претендират
се разноски.
В срока за отговор, ответникът „***“ ЕООД, ЕИК*********, изразява
становище за неоснователност на предявеният иск. Твърди се, че ответникът
има качеството на кредитор спрямо ищеца, въз основа на договор за цесия от
**.**.****г, въз основа на който е придобил вземането по процесния ИЛ.
Оспорват се твърденията за погасяване на задължението чрез плащане.
Посочва се, че изп. дело №***/2008г по описа на ЧСИ Т. К. е било прекратено
по искане на взискателя, което не води до извода за погасяване на
задължението по него. Представят се писмени доказателства. Претендират се
разноски.
Съдът, като съобрази становището на страните, на основание закона и
събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
По делото се установява, издаването на Изпълнителен лист от
**.**.*****г. по ч. гр.д.№ ****/2006г. на ПлРС, по реда на чл. 237, б.в, вр. чл.
242 от ГПК,/отм/., въз основа на който, ищецът С. А. е осъден да заплати на
*** АД, сумата от 973,35лв, от която 864,85лв.- главница, 94,04лв.- договорна
лихва и 14,46лв.- наказателна лихва, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 12.04.2006г, до окончателното й изплащане, както и
направените разноски от общо 172,47лв..
По делото се установява също и факта на образуване на изп. дело №***-
**/2006г. по описа на ДСИ РС Плевен, по което е наложен запор върху
трудовото възнаграждение на ищеца в *** АД. установява се също, че по
наложеният запор са правени удръжки, за периода м.**.****-м.**.****г., в
общ размер от 1432лв, за което е издадена нарочна служебна бележка от
работодателя. По делото се установява също, че изп. дело №***-**/2006г. по
описа на ДСИ РС Плевен е изпратено на ЧСИ Т. К. на **.**.****г.
2
По делото се установява също, че по молба на взискателя, след
изпращането на изп. дело на ЧСИ К., е образувано изп. дело №***/2008г. по
описа на ЧСИ К. /приложено към настоящето дело/. Установява се, че по
образуваното изп. дело е депозирана молба от отв. ***- от **.**.****г., за
конституирането му като взискател в производството, въз основа на договор за
цесия. Представено е и уведомление, връчено лично на длъжника С. А. на
**.**.****г, за станалата цесия. Безспорен е по делото и факта на
прекратяване на изп. дело №***/2008г., на **.**.****г., на основание чл. 433,
ал.1, т.2 от ГПК, което е отразено и върху ИЛ.
Безспорно е по делото също и факта на образуване на изп. дело
№****/2019г. по описа на ЧСИ Т. К., по молба на цесионера *** ЕООД, въз
основа на процесния ИЛ. Безспорно е също, че образуваното изп. дело е
висящо към датата на депозиране на ИМ.
По делото е изслушана и приета ССЕ, от заключението по която се
установява следното: ВЛ е съобразило образуваните въз основа на процесиня
ИЛ изпълнителни дела, като е дало размер на задължението по всяко,
постъпилите суми от запори и актуален размер на задължението на ищеца.;
ВЛ е установило разминаване в размера на дължимите суми, поради което е
два варианта на експертизата. ВЛ е установило, че по първото образувано изп.
дело №***-**/2006г. по описа на СИС РС Плевен, са преведени суми, от
наложен запор от ДСИ върху трудовото възнаграждение на ищеца в *** АД,
от общо 1432лв. /удръжките са дадени в табличен вид/. ВЛ е установило, че от
тази сума, към взискателя ***, е преведена сумата от 1074лв., а с останалата е
погасено задължение към АДВ Русе, тъй като ищеца е имал публични
задължения и държавата е била присъединен взискател по делото в ДСИ
Плевен. ВЛ е установило, че със сумата от 1074лв. са погасени: такси по изп.
дело, присъдени разноски, присъдени лихви от 465.97 лв., законна лихва от
105,91лв. и главница от 602,12лв.
Посочено е, че по новообразуваното изп. дело №***/2008г по описа на
ЧСИ К., към 15.01.2008г. /датата на образуване/, е налице задължение на
ищеца, главница от 362,68 лв. и законна лихва от 35,61лв. Към момента на
прекратяване на изп.дело №***/2018г. на ЧСИ К. е налице задължение от
общо 1207,77лв, от което: главница от 362,68лв., законна лихва от 35,61лв. към
15.01.2008г., законна лихва от 461,58лв., за периода 15.01.2008г. до
3
**.**.****г. / датата на прекратяване на делото/, такси и разноски от
347.90лв.
ВЛ е установило, че по изп.дело №****/2019г. на ЧСИ К., образувано на
31.10.2019г, неплатени са: главница от 362,68 лв., законна лихва от 497,19 лв.
към **.**.****г., законна лихва от 160.60лв., за периода от 25.10.2019-
12.01.2024г, такси и разноски по изп.дело ***/2008г. от 347.90 лв., заплатени
към датата на прекратяването, и 126,70лв.- такси и разноски, заплатени след
образуването на изп. дело общо дължима сума от 1495,07лв. ВЛ е установило,
че на 04.10.2023г. е постъпила сума от запор на банкова сметка от общо
680лв., която е разпределена от ЧСИ К. както следва: сумата от 587,45лв. е
преведена на взискателя ***, а сумата от 57,54 лв. в полза на ЧСИ по т.26 от
ТТР към ЗЧСИ. Със сумата от 587,45лв са погасени: разноски от 126,70лв.,
разноските от 347,90 лв. и част от законната лихва 112,85 лв. ВЛ е посочило,
че общо дължимата сума е 907,32лв.
В заключение ВЛ е посочено, че ВЛ е дало обобщен извод, че по
висящото изп. дело №****/2019г. по описа на ЧСИ К., образувано от *** на
31.10.2019г. въз основа на същият изп.лист, след постъпване на сумата от
587,45лв на 04.10.2023г, непогасена сума остава сума от общо 907,62лв., от
която главница в размер на 362,68 лв.и законна лихва в размер на 544,94 лв.,
изчислена от ВЛ към датата на ИМ - 12.01.2024г.
ВЛ посочва, че именно при изчисляване на дължимите суми по изп.
дело №****/2019г., е установило несъответствия между установеното от него
като дължими и представените справки. Поради това, ВЛ е дало вариант на
експертизата, съобразно справките на ответника, както следва: по данни на
ответника, въз основа на цесията от **.**.****г, в негова полза е прехвърлен
вземането от главница от 652,97лв., лихва от 281,68лв., юрк. възнагр. от 100лв.
и такси и разноски от 54лв. ВЛ е установило, че след цесията , ответникът е
доначислил сумата от 557,98лв. -законна лихва върху главницата и сумата от
151,60лв.- разноски по изп.дело, като с плащането от 587,45лв. от м.10.2023г.,
са погасени: 100лв. юрк. възнагр, 199,60лв. такси и 551,81лв. законна лихва, с
което, по данни на ответника, към момента задължението е в размер на
1210.78лв., от което: 652,97лв главница, 551,81-лихва, и 6лв. такси.
В с.з., при изслушване на ВЛ, същото посочва, че още по първото изп.
дело не е налице пълно погасяване на дълга, от сумите от запора, тъй като
4
ищецът е имал задължение и към Държавата, погасени с привилегия и
разноски, и към момента на прехвърляне на изп. дело към ЧСИ К., през 2008г,
е имал непогасено задължение в посочените размери- главница от 362,68лв. и
непогасена законна лихва от 35,61лв. ВЛ посочва, че няма правилно изчислен
дълг и същият, към датата на ИМ е в размер на 362,68лв за главница и
544,94лв.- законна лихва. ВЛ посочва, че действително, по висящото изп.
дело е удържана сума от 680лв. от запор, на 04.10.2023г, с която са погасени
сума от 587,45лв- в полза на взискателя и сума от 57,54лв.- в полза на ЧСИ,
което е съобразено при изготвяне на експертизата.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира за
установено от правна страна следното:
В изготвения по делото проекто – доклад, съдът е приел, че е сезиран с
иск с правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, за признаване за установено
спрямо ответника- кредитор и взискател по образуваното изп. дело
№****/2019г по описа на ЧСИ Т. К., че вземането по издаденият ИЛ по ч. гр.д.
№ ***/2012г на ПлРС, е погасено, чрез пращане. Съобразно събраните по
делото доказателства и заключението по изслушаната и приета ССЕ, която
съдът изцяло кредитира с доверие, съдът намира, че вземането по процесния
ИЛ, за принудителното събиране на което е образувано посочено изп. дело, не
е погасено, на заявеното от ищеца с ИМ основание- плащане. Съдът намира,
че към датата на предявяване на ИМ, както и към приключване на съдебното
дирене, вземането по процесния ИЛ съществува- како главница и законна
лихва върху нея, независимо от установените от ВЛ разминавания в
конкретните суми, които се дължа- сумата от общо 907,62лв- по изчисления на
ВЛ или сумата от 1210.78лв., по справка от ответника. Конкретният размер на
дължимите суми не е предмет на настоящето производство, доколкото
предметът на делото е очертан с ИМ, на заявеното в нея основание. Искът с
правно основание чл. 439, ал.2 от ГПК, по своята правна същност, е
отрицателно установителен иск, който длъжникът може да предяви против
своя кредитор за установяване, че не дължи вземането по изпълнителното
основание. Искът може да се основава само на факти, настъпили след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
съответното изпълнително основание, като условие за допустимост, като в
случая, правопогасяващият факт, заявен от ищеца е плащане на сумата по ИЛ.
Поради това, съдът намира за недопустимо едва в писмената защита, ищецът
5
да заявява друго основание- погасителна давност и съдът не дължи
произнасяне по него.
На основание гореизложеното, предявеният иск с правно основание чл.
429, ал.2 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и следва да бъде
отхвърлен като такъв.
Съобразно изложеното по- горе като установено от фактическа страна,
съдът намира, че като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен и
предявеният осъдителен иск по чл. 55, ал.1 от ЗЗД. По делото, съобразно
установеното от ВЛ се установи удържането на сумата от 680лв. и
превеждането на сума от 587,45лв- в полза на взискателя- ответник. Сумата е
събрана от ЧСИ по висящо изпълнително производство, за принудително
събиране на съществуващ дълг на ищеца спрямо ответника, по процесния
ИЛ. В този смисъл, получената от ответника сума /макар и не в пълния размер
от 680лв/, се явява получена от него на правно основание, респ. не подлежи на
връщане.
При този изход на делото, следва в полза на ответника да бъдат
присъдени направените по делото разноски от общо 148лв., от които 100лв.-
юрк. възнаграждение, определено от съда и 48лв. заплатени от ответника
такси в полза на ЧСИ за представяне на изп. дела.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от С. А. А., ЕГН**********, от гр. ***, иск с
правно основание чл.439, ал.2 от ГПК, ЗА ПРИЗНАВАНЕ ЗА
УСТАНОВЕНО спрямо ответника „***“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище
и адрес на управление: ***, със законен представител Р.И.М.-Т., ЧЕ НЕ
ДЪЛЖИ сумата по Изпълнителен лист от **.**.*****г., издаден по
ч.гр.д.****/2006г. на ПлРС, въз основа на който е образувано изп. дело
№****/2019г. по описа на ЧСИ Т. К., с район на действие ПлОС, поради
ПЛАЩАНЕ, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ, предявеният от С. А. А., ЕГН**********, от гр. ***,
против „***“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и адрес на управление:
***, със законен представител Р.И.М.-Т., иск с правно основание чл. 55, ал.1,
6
предл. първо от ЗЗД, за заплащане на сумата от 680лв.- като получена без
правно основание, ведно със законната лихва, считано от датата на ИМ, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, С. А. А., ЕГН**********,
от гр. ***, ДА ЗАПЛАТИ НА „***“ ЕООД, ЕИК*********, със седалище и
адрес на управление: ***, със законен представител Р.И.М.-Т., сумата от
148лв.- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба, в двуседмичен
срок от съобщението до страните, пред ПлОС.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
7