Р Е Ш Е Н И Е
№_________/________________,гр.Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен
съд – Варна, ІХ-ти касационен състав, в публично заседание на осемнадесети
февруари две хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Борислав Милачков
Членове: 1. Кремена Данаилова
2.М.Иванова-Даскалова
при секретар: Светла Великова
прокурор: Силвиян Иванов
като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №670 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл.208 и сл. от АПК вр.чл.63 от ЗАНН.
Образувано е по
касационна жалба на Община Варна от гр. Варна против Решение №115/23.01.2020 г.
по НАХД №5095/2019 г. на РС-Варна. С
решението е отменено НП №268/30.07.2018г. на Зам. кмета на Община Варна, с
което на Д.А. *** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв.
за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП. С решението Община
Варна е осъдена да заплати на А. сумата
от 300лв. за адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди,
че Решението на ВРС е неправилно и незаконосъобразно. При постановяването му
били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. По делото се
установило, а и страните не спорели относно мястото, на което актосъставителят
констатирал, че е паркиран автомобила, което представлявало градина, тревна
площ. Това била площ, която е отредена за озеленяване към съществуващите
жилищни сгради, отредена за озеленяване към жилищните сгради, а не за паркиране
на автомобили. Това неправилно не било отчетено от ВРС при формиране на извода
за неправилно прилагане на чл.15, ал.7 от ЗДвП при издаване на НП и за отмяната
му. Оспорват се като несъобразени със закона изводите в Решението, че е
следвало да се установи кой реално е управлявал МПС при паркирането му на
конкретното място. Изтъква се, че в случая за нарушението изразяващо се в
неправилно паркиране на основание чл.186 от ЗДвП е съставен фиш в отсъствие на
извършителя на собственика на МПС, уведомление за който е било закрепено към
превозното средство. В случая А. имал възможност да посочи писмено кое е
лицето, на което е предоставил управлението на МПС, ако не е бил той във
възражението подадено срещу фиша, както и в производството по издаване на НП,
което той не направил. Сочи се, че едва в откритото съдебно заседание при
разпита на свидетеля воден от представителя на А. е заявено, че друг е
управлявал и паркирал автомобила. Правилно били приложени при издаване на НП
административно-наказателната разпоредба на чл.178е от ЗДвП, така и чл.188,
ал.1 от ЗДвП, съгласно който собственикът на МПС се наказва с наказанието
предвидено за нарушението, ако не посочи на кого е предоставил МПС в декларация
по чл.188, ал.5 от ЗДвП. Правилно била преценена обществената опасност на
извършеното и не е приложен чл.28, б.а от ЗАНН, а наложено административното наказание глоба в
размер на 50лв. именно с цел постигане на целите в чл.12 от ЗАНН за постигане
на индивидуалната и генерална превенция. Поради това се претендира отмяна на Решението
на ВРС изцяло и вместо него да бъде постановено ново решение, с което НП да
бъде отменено. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът – Д.А. *** се представлява оп пълномощник, който оспорва изцяло
касационната жалба. Счита я за неоснователна и моли Решението на ВРС да бъде
оставено в сила. Изтъква, че от справката от кадастъра е видно, че територията,
мястото където е бил паркиран автомобила не била определена за паркове и
градини или за зелени площи. Как изглежда мястото се установило от показанията
си свидетелката, която живеела в блока и паркирала автомобила. Освен това не
били представени доказателства за това как контролните органи са установили, че
извършителя на нарушението е именно Д.А., който е собственик на автомобила. Поради
това намира Решението на РС за правилно и моли да бъде оставено в сила и на А.
да бъдат присъдени разноските, които заплатил по приложени договори за правна
помощ в проведените производства.
Представителят на
Окръжна прокуратура– Варна намира касационната жалба за неоснователна. Изразява
становище, че Решението на РС е правилно и не е налице основание за отмяната
му.
Касационната жалба е
подадена пред компетентния съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно
легитимирана да оспори съдебният акт страна, поради което е допустима.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348
ал.1 т.1, т.2 и т.3 от НПК. В чл.218 от АПК е предвидено, че касационният съд
обсъжда само посочените в жалбата пороци на решението, а за неговата валидност,
допустимост и съответствие с материалния закон следи и служебно. В жалбата се твърди неправилно приложение на
закона и съществени процесуални нарушения.
Разгледана по
същество, касационната жалба е основателна.
Решението на ВРС е
валидно и допустимо.
Въззивният съд не е
допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
ограничаване на процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ.
до липса на мотиви или протокол за съдебно заседание в производството по което
е постановено Решението, нито то е постановено от незаконен състав. Страните са
редовно призовани за откритото съдебно заседание с процесуална възможност да
изразят становище по доказателствата и да направят доказателствени искания.
След като са разпитани актосъставителя и другите свидетели и са приети писмените
доказателства, правилно е отчетена липсата на доказателствени искания и като
намерил делото за изяснено от фактическа страна със събраните писмени и гласни
доказателства, ВРС дал ход на съдебните прения. Поради това не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила при разглеждане на делото и при
постановяване на решението на ВРС. В него установяванията за релевантните факти
и обстоятелства свързани с нарушението и с проведеното производство по издаване
на НП са направени въз основа на доказателствата, като са изпълнени дадените от
касационната инстанция указания за събиране на допълнително доказателства.
Решението съдържа правните изводи, които се явяват мотиви за отмяна на НП. Поради
това не е налице основание за отмяната му по чл.348, ал.1 т.2 вр.ал.3 от НПК.
Основателни са
оплакванията в касационната жалба за неправилно приложение на Закона за
движение по пътищата при постановяване на решението. Във връзка с проведеното
производство по издаване на НП ВРС установил, че на 28.06.2018г. на Д.А. е съставен
АУАН за това, че на 07.05.2018г. около 17:20часа в гр.Варна на ул.”И.” срещу №2
вх.“В“ в градина паркирал л.а.„Шкода” с рег. №В **** ВК. АУАН е съставен въз
основа на фиш №62532 от 07.05.2018г. Извършеното е квалифицирано като нарушение
на чл.15 ал.7 от ЗДвП. РС установил, че акта е съставен и надлежно връчен на 28.06.2018г.
на А.. В графата за възражения в акта вписал, че те са изложени в жалбата с
рег.№ЗК18001372ВН/04.06.2018г. /която е подадена срещу фиша/. РС установил, че
въз основа на АУАН и материалите в преписката е издадено НП №268 на 30.07.2018г.
от Зам. кмета на Община Варна, в което е изложена описаната в АУАН фактическа
обстановка и правната квалификация на нарушението и за него на А. е наложена
глоба в размер на 50 лева на основание чл.178е от ЗДвП. От разпита на актосъставителя
Г. РС установил, че не е възприела нарушението лично, а го съставила въз основа
на фиша. От показанията на свид.С. установил, че лично тя паркирала автомобила
на мястото, че той не бил в зелена площ, а на обособен от години паркинг. От
показанията на свидетеля К., който лично възприел нарушението установил, че автомобила
на въззивника е бил паркиран върху зелени площи, които са били обозначени като
такива, но към момента на проверката мястото, където са били паркирани
автомобилите представлявало пръст, примесена с чакъл и трева, а не поддържана
тревна площ. От приетата по делото писмена справка от Община Варна РС установил,
че по Общия устройствен план на гр.Варна теренът срещу сградата с
административен адрес гр.Варна, ул. „И.“ №2 и самата сграда са в устройствена
зона „ЖС- жилищна устройствена зона с преобладаващо средно застрояване“; че отреждането
на посочената зона е с преобладаващо жилищно застрояване с височина до 15 метра
и минимална озеленена площ 40%, от която 1/3 - едро размерна растителност; че територията
по ОУП не е определена за паркове, градини или зелени площи.
С Решение
№115/23.01.2020г. РС-Варна отменил НП №268 от 30.07.2018г. поради извода, че административнонаказателното
производство срещу А. е проведено неправилно и незаконосъобразно. Намерил за неправилно
установена и описана фактическата обстановка свързана с нарушението. Липсвало
описание на доказателствата, доказващи нарушението, което се явявало основание
за отмяна на НП. В решението съдът посочил, че останало неясно как е преценено,
че автомобила е паркиран върху тревна или зелена площ, която е описана като
„градина“ в НП, след като проверяващия заявил в показанията си, че мястото на
паркирането не е било със засадена и поддържана тревна настилка, че е възможно
да е имало някаква трева, ако не е било само утъпкана пръст. РС отменил НП с мотивите, че не са били
представени доказателства, че именно Д. А. е управлявал и паркирал процесния
автомобил в деня на проверката и е нарушил правилата за паркиране. Посочил, че наказание
се предвиждало за описаното нарушение единствено и само за водача на автомобила,
който го допуснал. Поради това наказващият следвало да докаже, че привлеченото
към отговорност лице е управлявало и паркирало автомобила на описаното място, както
и че мястото на което е паркиран автомобила е било забранено за паркиране. РС намерил,
че доказателства за тези обстоятелства не са ангажирани, поради което НП се
явявало незаконосъобразно и неправилно и следвало да бъде отменено изцяло. С
тези доводи РС уважил жалбата на А., отменил НП и му присъдил сумата от 300лв. за
заплатеното от него адвокатско възнаграждение.
Извода за допуснато
съществено нарушение на административно-производствените правила при са
направени в несъответствие с приложимите разпоредби на Закона за движение по
пътищата. След като пред РС е обжалвано НП №268/30.07.2018г. за наложено административно
наказание за нарушение на чл.15, ал.7 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП,
приложими в производството по издаването му и разпределението на доказателствената
тежест между страните, вкл. и пред съда са специалните правила в ЗДвП. От приобщената
по делото преписка и съдържанието на АУАН е видно, че още при установяване на
конкретното нарушение, изразяващо се в неправилно паркиране на МПС на 07.05.2018г.
около 17:20часа е съставен въз основа на фиш №62532 от 07.05.2018г. от ст.
полицай Ст. К. от Общинска полиция-Варна в отсъствие на нарушителя. Във фиша за
нарушението е посочено, че л.а.„Шкода” с рег. №В **** ВК е паркиран в градина срещу
№2 вх.“В“ на ул.”И.” в гр.Варна от водач Д.А.А., с което е нарушен чл.15, ал.7
от ЗДвП, за което на основание чл.178е от ЗДвП в отсъствие на извършителя съставителя
му наложил на А. глоба от 50лв. Във фиша е посочено, че е издаден на основание чл.186
от ЗДвП, в който в ал.3 е разписано, че фиш
за неправилно паркирано МПС може да се издаде и в отсъствие на нарушителя, като
в този случай той се издава на собственика на МПС. Закрепването на
уведомлението към МПС се смята за връчване на фиша. В съответствие с тази
правна уредба, след като полицая, който посетил мястото по повод сигнал за
неправилно паркирани МПС в градината пред блока, не установил извършителя там, след
справка за данните на лицето, на което е регистриран в собственост неправилно
паркирания автомобил издал фиша на него. В подадената на 04.06.2018г. жалба
срещу фиша, в последващите становища-отговор и жалби от Д.А.А. той не е оспорил, че е собственик на
конкретното МПС и не е твърдял на 07.05.2018г. друго лице да е било негов
собственик. Поради това правилно в производството е ангажирана неговата
отговорност за нарушението, извършено със собственото му МПС.
Нито в жалбата срещу
фиша, подадена на 04.06.2018г. нито в последващите становища-отговор и жалби,
които Д.А.А. като собственик на МПС подал не е посочил автомобила му да е бил
управляван на 07.05.2018г. от друго лице, не е посочил имена, адрес и др. данни
на водача, на когото той да е дал МПС. В писмото от 12.06.2018г. до А. наказващият
орган изрично го уведомил, че с оглед подадената от него жалба срещу фиша ще му
бъде съставен АУАН, за което той следва да се яви, а ако е бил предоставил
автомобила си на друго лица, следва да го посочи съгласно чл.188 от ЗДвП.
Основателно в
касационната жалба се изтъква, че в противоречие с тази специална норма на ЗДвП
са изводите в Решението на ВРС за неправилно ангажиране с НП за нарушението на
отговорността на А.. Съгласно чл.188, ал.1 от ЗДвП собственикът или този, на
когото е предоставено МПС, отговаря за извършеното с него нарушение; като
собственикът се наказва с наказанието, предвидено за извършеното нарушение, ако
не посочи на кого е предоставил МПС. В случая правилно е установено, а и не е
имало спор, че собственик на МПС е А., което потвърждава и посочения от него
свидетел. След като А. не е твърдял и не е посочил в писмена декларация по реда
на ЗДвП преди съставяне на АУАН, а до издаване на НП, да е предоставял
автомобила си и той да е ползван на конкретната дата и час от друго лице, в
противоречие с чл.188, ал.1 от ЗДвП въззивния съд преценил като неправилно наложено
на него административното наказание за нарушението с НП. В противоречие с тази
норма в решението е постановено, че административнонаказващият орган трябва да докаже
кое е лицето, което е извършило нарушението. След като се касае за нарушение на
ЗДвП собственикът на МПС е този, който отговаря за извършените с него нарушения,
след като не посочи при съставяне на АУАН и до издаване на НП точно и еднозначно
лицето, на което го е дал за ползване и което е извършило деянието. Поради това
обстоятелството, че едва в съдебната фаза по обжалване на НП при разпита като свидетел
сестрата на А. заявила, че тя управлява автомобила му и тя е водачът, който го
паркирал на конкретното място, не води може да обоснове извод, че неправилно и
незаконосъобразно е ангажирана отговорността на собственика му А.. В
противоречие с чл.188, ал.1 от ЗДвП е и извода в Решението, че за нарушение
като процесното отговорност носи само водача на автомобила, който го е допуснал.
В Решението е
установено от ВРС, че АУАН и в НП са издадени за това, че на 07.05.2018г. около
17:20часа л.а.„Шкода” с рег. №В **** ВК е паркиран в градина срещу №2 вх.“В“ на ул. „И.“ в гр.Варна, което е квалифицирано
като нарушение на чл.15 ал.7 от ЗДвП. В чл.15, ал.7 от ЗДвП е разписано, че преминаването
и паркирането на пътни превозни средства в паркове, градини и детски площадки в
населените места е забранено извън обозначените за това места. Това е възведена
в ЗДвП обща забрана да се осъществява движение и паркиране на ППС в изброените
видове площи в населените места - паркове, градини и детски площадки, които служат
за игри, забавления, пешеходни разходки и отдих на възрастните и децата, както
и за благоустрояване на населените места , вкл. на отделните имоти с площи
заети от растителни и дървесни видове, каквито са парковете и градините. За
осигуряване безопасност, възможност да осъществяват функциите си и да запазят вида
и предназначението си, законодателят е разписал възможността в паркове, градини
и детски площадки пътни превозни средства да престояват или да паркират само на
обозначените за това места. Поради това в нарушение на забраната възведена в
чл.15, ал.7 от ЗДвП е всяко МПС, което е паркирано в парк, градина или детска
площадка в населено място, ако мястото на което е не е изрично обозначено, че е
място за паркиране на МПС. Съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените
актове за нарушения по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая АУАН е редовно съставен и отразеното в него нарушение,
изразяващо се в паркиране на МПС в градина пред входа на блока в град Варна се
подкрепя изцяло от показанията на разпитания свидетел, който е полицая посетил
мястото по повод постъпил сигнал за такова нарушение и установил на място, че
МПС не е било на пътното платно, а паркирано в градината пред блока,
представляваща отграничена с бордюр от пътното платно площ с утъпкана и премесена
с камъни пръст с растителност, която не е поддържана. По аргумент от чл.189,
ал.2 от ЗДвП в тежест на привлечения към отговорност собственик на МПС и
представителят му е да опише какво различно твърдят за мястото на нарушението,
за организацията на движението и паркирането със съответните пътни знаци,
маркировка, указателни табели и т.н. А., а и никой от свидетелите не е твърдял,
че мястото на което е било паркирано МПС е пътна лента или специално обозначено
с хоризонтална или вертикална маркировка, табели и т.н. като място за паркиране
на МПС. В случая обвинението не е за паркиране в територия, която да е обособена
като градски парк или градина в град Варна, каквато е Морската градина, а за
паркиране в градината пред вх.“В“ на съществуващия жилищен блок на ул.„И.“№2. Независимо
от размера на градината пред блока, в нея съгласно чл.15, ал.7 от ЗДвП
паркирането на МПС е забранено, независимо от това, че не е поддържана, че в
нея живущи в блока са положили чакъл и паркират системно ППС, след като не е
била обозначена като място за паркиране на МПС. Този извод се налага и поради
изричната уредба в чл.94 ал.3 от ЗДвП, за мястото където се осъществява престой
и паркиране в населените места на ППС - възможно най-вдясно на платното за
движение по посока на движението и успоредно на оста на пътя, а върху
тротоарите-само на определените от собствениците на пътя или администрацията места,
успоредно на оста на пътя, ако откъм страната на сградите остава разстояние
най-малко 2 метра за преминаване на пешеходци. Поради това верността на описаното
в АУАН и НП нарушение не е опровергано от доказателствата, събрани по искане на
жалбоподателя и служебно от съда, поради което неправилно и в противоречие на
цитираните разпоредби в ЗДвП е извода в Решението на РС, че нарушението не е доказано.
Обвинението е доказано и правилно квалифицирано, а АУАН и НП са издадени от
компетентни органи, с изискуемото в чл.42 и чл.57 от ЗАНН съдържание, в
сроковете в чл.34 от ЗАНН, от компетентни лица.
Правилно при издаване на НП е преценено, че за
конкретното нарушение не следва да се приложи чл.28 от ЗАНН, тъй като то не съставлява
маловажен случай. От показанията на свидетелите се потвърждава изцяло заявеното
от полицая, който посетил мястото по повод постъпилия сигнал за неправилно
пракрирани МПС в градинката пред блока, че почвата е утъпкана, че тревната площ
не е поддържана, че не се касае за изолиран случай, а за системно паркиране на
ППС на това място. Налага се извода, че обществената опасност на конкретното
нарушение не е явно незначителна. То не е извършено поради изключително спешни
и свързани с опазване на нечий живот и здраве обстоятелства, поради което
правилно не е приложен чл.28 от ЗАНН, а е издадено НП, с което е наложена минималната
глоба от 50лв., предвидена в чл.178е от ЗДвП. Тя е съответна на нарушението и
достатъчна за постигане на целите, за които се налага, поради което НП трябва
да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно, при решаване спора по
същество и отмяна на Решението на ВРС на основание по чл.348, ал.1 т.1 НПК.
С оглед изложеното
налице е основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК за отмяна на Решение №115/23.01.2020г.
и вместо него да бъде постановено потвърждаване на НП №268/30.07.2018г.
При този изход на
спора следва да бъде постановена отмяна на Решението на ВРС и в частта, с която
Община Варна е осъдена да заплати на Д.А.А. сумата от 300лв. за адвокатско възнаграждение.
Пред въззивния съд няма направено своевременно искане за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение, поради което такова не следва да бъде присъждано.
Предвид отмяната на Решението на ВРС и потвърждаването на НП, своевременно
направеното в касационната жалба искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение от представителя на Община Варна следва да бъде уважено. На
основание чл.63, ал.5 от ЗАНН Д.А. следва да бъде осъден да заплати на Община
Варна сумата от 80лв. за юрисконсултско възнаграждение за касационната
инстанция.
Водим от това и на
основание чл.222 ал.1 от АПК вр. чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №115/23.01.2020г.
по НАХД №5095/2019г. на РС-Варна, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ПОТВЪРЖДАВА НП №268/30.07.2018г.
на Началник група в Пето РУ „Златни пясъци“ към ОД на МВР-Варна, с което на Д.А.
*** е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50лв. за нарушение
на чл.15, ал.7 от ЗДвП на основание чл.178е от ЗДвП.
ОСЪЖДА Д.А. *** с
ЕГН ********** *** сумата от 80/осемдесет/лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: