№ 4551
гр. София, 28.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 94 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:В. В. А
при участието на секретаря ВЕРА Й. ТАСЕВА
в присъствието на прокурора К. З. Г.
като разгледа докладваното от В. В. А Частно наказателно дело №
20221110214018 по описа за 2022 година
СЪДЪТ, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства - гласни такива, събрани чрез разпит на свидетели, обясненията
на предложеното за принудително действие лице, както и заключението на
КСППЕ, намери за установено следното:
Производството е по реда на чл.157 от Закона за здравето и е образувано
по предложение на прокурор при СРП за постановяване на задължително
лечение по отношение на В. М. С..
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът приема, че при
С. е налице медицинският критерий за постановяване на задължително
лечение. Този си извод съдът основава на експертното заключение което
съдът изцяло кредитира като компетентно, аргументирано и обосновано,
изготвено след личен преглед на предложеното за задължително лечение
лице. Наличието на медицинският критерий се установява и от писмените
доказателства, приложени по делото. Установява се, че още през 2018г. С. е
била заведена от нейните синове на преглед при амбулаторен психиатър в
ЦПЗ „Проф. Н.Шипковенски“, където й е поставена диагноза "органично
разстройство на личността и поведението, дължащо се на болест, увреждане и
1
дисфункция на главния мозък, неуточнено". В днешното съдебно заседание от
показанията на свидетеля Д. С. стана ясно, че поводът да заведат през 2018г.
своята майка при психиатър е било нейно несъответно поведение - случка,
при която през зимата е излязла почти гола на улицата, като се е заключила и
е била прибрана от съседи. Включително и свидетелят М. С. съобщава, че в
този период неговата майка е била напрегната, имала е проблеми със съня,
била е тревожна. Същевременно обаче от заявеното от двамата й синове
съдът изгради извод, че след прегледа и при психиатър С. не е приемала
продължително време предписаната й терапия. Достатъчно показателен
според този съдебен състав в тази насока е фактът, че двамата синове
заявиха, че тя е приемала лекарствата известно време, "няколко пъти" според
показанията на М. С., но нито един от двамата не е осъществявал контрол
колко често и за колко време се приемат тези лекарства. От заключението на
днес приетата КСППЕ се установява, че при С. е налице заболяване от кръга
на визираните в чл.146 от Закона за здравето, а именно неорганична психоза.
При изслушването в съдебното заседание вещото лице д-р С. аргументира
защо именно това е диагнозата, поставена от експертите, и поради каква
причина не могат да уточнят конкретно вида на психичното заболяване при
С.. Неорганичната психоза попада в кръга на заболяванията, които подлежат
на задължително лечение, при наличие и на социалния критерий, като съдът
приема, че от гласните доказателствени средства се установи и неговото
наличие. Това е така по следните съображения: съдът намира, че чрез разпит
на свидетелите се събраха доказателства за несъответно поведение на С., при
това не само в коментирания случай, когато тя е излязла гола през зимата и е
била прибрана от своите съседи, който стана ясно че е бил през 2018г. и след
тази случка нейните синове са се погрижили майка им да получи консултация
с психиатър. В днешното съдебно заседание свидетелите К. и А. съобщиха за
други прояви на С., които са отклоняващи се от нормалното. Свидетелката К.
заяви, че лично е възприела случай от юли месец 2022г., във връзка с който на
адреса на С. е бил повикан полицейски патрул, а впоследствие и медицински
екип на спешна помощ. В този случай С. е изливала легени с вода по посока
на преминаващи под жилището хора, в случая родителите на свидетелката
К., а след това е хвърлила и стъклен предмет, бурканче или солница, по
посока на свидетелката и нейното невръстно дете. Отделно от това в
показанията на свидетелката А. също се съдържат данни за несъответно
2
поведение на С.. Свидетелката А. заяви, че е възприела как С. залива входа и
стълбищната площадка с мазни, лепкави вещества и подправки. Заяви, че е
имало случай, в който е изтръгнала кабелите на домофона . Отделно от това
съобщи и за случай, при който С. е проявила по отношение на нея физическа
агресия, след като А. е сигнализира по телефона сина на С., свидетеля Д. С.,
за несъответното поведение на майка му. Съдът намира, че от събраните
доказателства се установява, че не се касае за обикновен междусъседски
конфликт, още повече че от показанията на свидетелката К. се установи, че тя
и нейните родители нямат никакъв личен конфликт със С., но независимо от
това тя е изливала легени с вода по посока на тях и е хвърлила стъклен
предмет към свидетелката Д. К. и детето . Ето защо съдът намира, че дори да
бъде споделена тезата, че свидетелката А. се намира в междусъседски
конфликт със С., то от показанията на свидетелката К. се установяват прояви
на С., които се отличават от общоприетите. Отделно от това показанията на
свидетелката К. са индиция за достоверност и на заявеното от свидетелката
А., която в днешното съдебно заседание и след разясняване на наказателната
отговорност, която носи, съобщи, че със С. се познават от дълги години, от
много време живеят в един и същи вход и всъщност двете нямат личен
конфликт, встрани от несъответното поведение на В. С.. С оглед на данните,
които се събраха за поведението на С., съдът намира, че е налице и
социалният критерий, тъй като тя е опасна за себе си и околните. За околните
С. е опасна поради проявите, при които е мятала предмети, вази, както каза
свидетелката А., по посока на преминаващи хора, а включително предвид и на
действията й, при които е заливала стълбищната площадка с мазни, лепкави
течности, с което е създала предпоставки за подхлъзване и падане на
преминаващите оттам. Отделно от това съдът споделя изложеното от вещите
лица в днес приетата СППЕ, че с това си поведение С. е твърде възможно да
предизвика агресивно поведение от трети лица към себе си и да стане жертва
на такава агресия.
Съдът намира, че показанията на свидетелите Д. С. и М. С. по отношение
на състоянието на майка им не следва да бъдат кредитирани на няколко
основания. На първо място, установи се, че и двамата не са ангажирани със
състоянието . За свидетеля Д. С. се установи, че поддържа връзка по
телефона с майка си, както и че именно той бива уведомяван от съседите при
възникнал проблем с нея в етажната собственост. От разпита на свидетеля М.
3
С. се налага впечатлението, че този свидетел по никакъв начин не е
ангажиран със състоянието на майка си. Прави впечатление, че той не е
информиран за никакви обстоятелства във връзка с нейното състояние,
съобщава, че са завели майка си през 2018г. на преглед при психиатър, но не
може да посочи конкретно защо, а единствено на няколко пъти повтори, че не
се е чувствала добре. Свидетелят М. С. заяви, че посещава майка си и се
виждат веднъж седмично, но никой от останалите свидетели не съобщи да го
е виждал в блока, където С. живее.
При наличието на медицинският и социален критерий съдът намери, че
са на лице основанията за постановяване на задължително лечение по
отношение на С.. Като взе предвид, че същата до настоящия момент живее
самостоятелно, справя се с организиране на ежедневието си, а отделно от това
същата до настоящия момент в хода на образуваното производство е
демонстрирала изцяло съдействащо поведение - явява се сама и доброволно
още от първото съдебно заседание - съдът намери, че следва да постанови
провеждане на задължително лечение в предложената от вещите лица
амбулаторна форма. В тази насока следва да се има предвид и заявеното от
вещото лице д-р С., че на този етап настаняването на С. за провеждане на
лечение в стационарна форма, би имало по-скоро отрицателно въздействие
върху нейното състояние. Отделно от това д-р С. посочи, че провеждането
редовно на медикаментозна терапия би било достатъчно, за да се изгради
една критичност у С. и да се постигне ремисия.
По отношение на срока на лечението, съдът също намира, че следва да
сподели изложеното в експертизата. Необходимостта от определяне на
максималния срок на лечение беше мотивирана в днешното съдебно
заседание от вещото лице д-р С. предвид на обстоятелството, че дълго време
не е провеждано лечение на констатираното психично заболяване, което
налага и провеждането към настоящия момент на лечение за максималния
срок от три месеца.
Съдът намира, че следва да се довери на експертизата и по отношение на
лечебното заведение, в което да се проведе лечението, както и по отношение
заключението на вещите лица, че С. не е в състояние да изразява
информирано съгласие по въпросите за лечението си. В съдебното заседание
стана ясно, че С. няма критичност, няма формирано съзнание за наличие на
4
психично заболяване.
По отношение на това кое лице да изразява информирано съгласие по
въпросите на лечението, съдът намира, че за нея е по-благоприятно това да е
лице от кръга на близките й, отколкото длъжностно лице към Дирекция
„Здравеопазване“ при Столична община. Установи се, че предложената за
задължително лечение има двама синове и двамата - не твърде ангажирани с
нейното състояние, но все пак от заявеното от тях се налага извода, че Д. С. е
по-ангажиран със състоянието на майка си. Установи се, че същият е именно
човека, към когото са се обръщали съседите за съдействие, той има повече
информация за актуалното състояние на майка си и за нейните прояви и
проблеми със съседите. Ето защо и предвид заявеното в днешното съдебно
заседание, че свидетелят е готов да съдейства във връзка с лечението на майка
си, съдът намира, че именно свидетеля Д. С. следва да бъде определен като
лице, което да изразява информирано съгласие по въпросите на лечението ,
макар в днешното съдебно заседание същият да заяви че към настоящия
момент поради извършване на ремонт не пребивава постоянно на територията
на гр. София. Независимо от това съдът намира, че той е по-удачен избор от
брат си М. С., от чийто разпит днес се установи, че той не е ангажиран със
състоянието на майка си и включително и въпреки инициирания от
свидетелите преглед при психиатър през 2018г. отрича наличието на
психично заболяване на своята майка.
При тези мотиви и на основание чл.162, ал.1 от Закона за здравето,
СЪДЪТ
РЕШИ:
НАСТАНЯВА на задължително лечение В. М. С. с ЕГН ********** в
ЦПЗ „Проф. Никола Шипковенски“ гр. София, за срок от ТРИ МЕСЕЦА, като
ОПРЕДЕЛЯ амбулаторна форма на провеждане на лечението.
ОПРЕДЕЛЯ на основание чл.162, ал.3 от Закона за здравето за лице,
което да дава информирано съгласие за лечението на В. С., Д. О С. – син на В.
С..
5
Решението може да се обжалва и протестира в 7-дневен срок от днес пред
СГС.
В случайна жалба или протест СЪДЪТ НАСРОЧВА заседанието пред
СГС на 08.12.2022г. от 10.00 часа, за когато страните - уведомени от днес.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6