Р Е
Ш Е Н
И Е
№
………/……………..… , гр.Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Варненският районен съд,
наказателна колегия, VІ състав, в публично заседание на четвърти юни две хиляди
и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря Красимира
Манасиева, като разгледа докладваното от съдията НДАХ № 716 по описа за 2018
год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано на
основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на И.А.Г. ***, ЕГН ********** против НП
№ 23-0001345 от 28.12.2017 год. на началник ОО „КД -ДАИ” гр.Варна, с което му е
наложено адм. наказание глоба в размер на 1500лв. на
основание чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАвтП за нарушаване нормата на чл.8, §2, изр. 2
от Регламент 561/06 вр. чл. 4, буква „ж“, второ тире
и вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът твърди,
че НП е незаконосъобразно като навежда твърдения както за допуснати съществени
нарушения на процес. правила – не била изпълнена процедурата по връчване на
АУАН, така и за допуснати нарушения на материалния закон като твърди, че
нарушение не било извършено поради липса на виновно поведение от негова страна – АНО не бил съобразил разпоредбата
на чл.12 от Регламент 561/2006 тъй като били налице форсмажорни обстоятелства,
налице били хипотезите на чл.12 и чл.13 от ЗАНН и моли НП да бъде отменено.
В съдебно заседание въззивникът
се явява лично като във фазата по същество моли НП да бъде отменено като развива
доводи за липса на виновно поведение.
Във фазата на съдебните прения
процес. представител на въззиваемата страна моли НП да бъде потвърдено като
правилно и законосъобразно издадено като излага становище, че доводите на
въззивника са ирелевантни по отношение на нарушението
за което е наказан с атакуваното НП.
Варненска районна прокуратура,
редовно призована за датата на с.з., не изпраща представител и не изразява
становище.
След като прецени обжалваното
постановление с оглед основанията посочени във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Жалбата е подадена в срока за
обжалване от надлежна страна, поради което същата е процесуално допустима.
На 25.10.2017год. св. Б. и негов
колега К., и двамата инспектори в ОО „АА ” Варна, изпълнявали служебните си
задължения като се били позиционирали в гр.Варна на пътен възел бул. „Левски“
бул. „Княз Борис І“ в посока към к.к „Златни пясъци“ и извършвали рутинни
проверки на водачите извършващи обществен превоз на пътници. На същата дата
около 11:10часа проверяващите спрели за проверка въззивника, който управлявал
автобус марка „Фолксваген Крафер“ кат. М2 с рег.№
ВТ9482КВ , В хода на проверката било установено, МПС било собственост на „Порше лизинг БГ“ ЕООД и било отдадено за ползване на
превозвача „Лион турс 1991“ ЕООД, както и че
въззивникът извършва случаен превоз на 16 души ирански граждани от гр.София до
гр.Варна. В хода на проверката било установено, че автобусът е оборудван с
дигитален тахограф и била направена разпечатка от дигиталната карта на
въззивника, която била в тахографа. При преглед на разпечатката от дигиталната
карта на въззивника било установено, че последният не е спазил изискванията за
дневна почивка минимум от 9 часа за 24-часовия период обхващаш времето от
00:29ч.(UTC) на
24:10.2017год. до 00:29ч. на 25.10.2017год. Установено било, че най-голямата
почивка за този период била в размер на 06:33ч. – от 17:56ч на 24.10.2017год.
до 00:29ч. на 25.10.2017год. За констатираното нарушение на място на
въззивникът бил съставен АУАН № 241836/25.10.2017год., в който било посочено,
че същият е нарушил разпоредбата на чл.8, §2, изр.2 от Регламент № 561/2006год.
вр. чл. 4, буква „ж“, второ тире и вр. чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП.
Актът бил надлежно предявен и
връчен на въззивника, който вписал в него като възражение, че е нарушил времето
поради изчакване от лошото време, както и че имало две катастрофи по пътя –
след разклона за Троян в посока Севлиево и преди гр.Варна.
На 28.12.2017год., въз основа на
акта, АНО издал НП № 23-0001345 от 28.12.2017год. като е приел изцяло
фактическите констатации изложени в него, приел е че въззивникът е нарушил
разпоредбата на чл. 8, §2, изр.2 от Регламент № 561/2006год. вр. чл. 4, б.”ж”, второ тире и чл. 78, ал.1, т.1 от ЗАвтП и
на основание чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАвтП му наложил адм.
наказание глоба в размер на 1500лв.
В хода на съдебното следствие
като свидетели са разпитани Д.К. и Д.Б. *** извършили проверката на
въззивника), които в показанията си възпроизвеждат възприятията си от същата с
нужната конкретика.
Като писмени доказателства към
АНП са приложени Заповед № Рд-08-249/15.05.2015год. на Министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията; пътен лист Серия М № 0003582; справка
за нарушител, както и пътническа ведомост за случаен превоз към пътен лист
Серия М № 0003582 за дата 24.10.2017год. и проформа
фактура № 49/23.10.2017год., а като ВД са приложени разпечатки от дигиталната
карта на въззивника.
Като писмено доказателство в
хода на съдебното следствие е приета и представена от страна на въззивника
справка изходяща от директора на НИМХ ф-л Варна касаеща метрологичната
обстановка в района на АМ „Хемус“ на 24.10.2017год.
Горната фактическа обстановка
съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното
следствие доказателства, както писмени така и гласни и веществени, които
преценени поотделно и в своята съвкупност не водят на различни правни изводи и
се кредитират от съда изцяло.
При извършена служебна проверка
на представените по делото АУАН и НП съдът констатира, че същите са издадени от
компетентните длъжностни лица, в сроковете по чл. 34 от ЗАНН и съдържат
формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Допуснати в
хода на адм. наказателното производство съществени
нарушения на процес. правила съдът не констатира и тази връзка не споделя наведеното в жалбата
възражение за нарушение на процедурата по връчване на акта. Видно от приложения
към преписката АУАН същият е бил предявен и връчен на въззивника срещу подпис,
въззивникът се е запознал с неговото съдържание и дори е вписал в него
възражения си.
Съдът след като прецени всички
доказателства релевантни за делото поотделно и в тяхната съвкупност приема, че
въззивникът е извършил нарушението описано в т.1 на НП по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 78,
ал.1, т.1 от ЗАвтП „при извършване на превози на пътници с автобуси и превози
на товари с автомобили, които самостоятелно или в състав от пътни превозни
средства имат допустима максимална маса над 3,5 тона, лицата, осъществяващи
превози за собствена сметка, превозвачите и водачите спазват изискванията на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за хармонизиране
на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с автомобилния
транспорт, за изменение на регламенти (ЕИО) № 3821/85 и (ЕО) № 2135/98 на
Съвета и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3820/85 на Съвета, наричан по-нататък
"Регламент 561/2006" и на Европейската спогодба за работата на
екипажите на превозните средства, извършващи международни автомобилни превози,
съставена в Женева на 1 юли 1970 г. (ратифицирана със закон - ДВ, бр. 28 от
1995 г.) (обн., ДВ, бр. 99 от 1995 г.; изм., бр. 27
от 2012 г.), наричана по-нататък "AETR";
Съгласно чл.8, §2 от Регламент №
561/2006год. За всеки период от 24 часа след края на предходната дневна почивка
или седмична почивка водачът трябва да е ползвал следващата дневна почивка. Ако
частта от дневната почивка, която попада в този 24-часов период, е поне девет
часа, но е по-къса от 11 часа, въпросната дневна почивка се разглежда като
намалена дневна почивка.
Съгласно чл.4 б.”ж” от
регламента „дневна почивка" означава дневен период от време, през което
водачът може свободно да разполага със своето време и който включва „нормална
дневна почивка" и „намалена дневна почивка":
— „нормална дневна почивка"
означава всеки период на почивка с продължителност от поне 11 часа.
Алтернативно тази редовна дневна почивка може да бъде взета на два пъти, като
първият период трябва да бъде непрекъснат период с продължителност от поне 3
часа, а вторият — непрекъснат период с продължителност от поне девет часа,
— „намалена дневна почивка"
означава всеки период с продължителност от поне девет часа, но по-къс от 11
часа;
Видно от цитираните разпоредби
за период от 24-часа от предходна почивка водачът следва да ползва дневна
почивка най-малко в размер на 9 последователни часа (намалена дневна почивка).
В случая видно от приложените
към преписката разпечатки от дигиталната карта на въззивника изведени от
контролните органи към момента на проверката на 25.10.2017год. за 24часовия
започващ от 00:29ч. (време по UTC –
координирано универсално време) или от 02:29ч. местно време до 00:29ч. време
по UTC на 25.10.2017год. най- дългия
период на почивка е бил в размер на 6:33ч. - от 17:56ч. (време по UTC) до
00:29ч. на 25.10.2017год..
Очевидно е, че почивката не е от
девет последователни часа за да се приеме, че е осъществена намалената дневна
почивка по смисъла на регламента.
Като не е ползвал дневна почивка
от 9 последователни часа въззивникът е нарушил правилата на чл.8, §2 от
Регламент 561/2066год. вр. чл. 78, ал.1, т.1 от
ЗАвтП.
В жалбата си въззивникът е
изразил становище за липса на виновно поведение, тъй като била налице
хипотезата на чл. 12 от Регламента, както и хипотезите на чл.12 и чл.13 от НК
сочейки, че нарушението било извършено при форсмажорни обстоятелства и с цел
опазване здравето и живота на 16-те пътници, както и за опазване на неговото здраве
и живот като в представената писмена защита сочи наличието на лоши метрологични
условия – снеговалежи и катастрофи по
пътя, които наложили удължаване на
маршрута, които той не можел да предвиди.
Съдът не споделя това становище
на въззивника, доколкото на първо място позоваването на чл.12 от Регламента
влече и задължения за водача- водачът посочва причината за такова отклонение в
регистрационния лист на записващото устройство или на разпечатката от
записващото устройство или в графика на неговите дежурства най-късно при
пристигането в подходящото място за престой, което задължение той очевидно не е
изпълнил. Отделен е въпроса, че в случая наведените твърдения са абсолютно ирелевантни за вмененото му нарушение свързано с ползване
на дневна почивка под минимално допустимите 9 часа. В случая видно от
приложения към преписката пътен лист въззивникът е пристигнал в крайната точка
на маршрута си, в мястото на престой гр.Варна, около 20:00ч.на 24.10.2017год.
когато е започнал и ползването на дневната си почивка видно от приложената
разпечатка от дигиталната му карта (17:56ч. време по UTC или 19:56ч. местно
време) така че за какъвто и да било форсмажор свързан
с метрологични условия, катастрофи и т.н. по време на предвижването до гр.Варна
налагащ скъсяването на времето за почивка с оглед спасяване на човешки живот
както се твърди в жалбата и дума не може да става. Соченият форсмажор
може да се обсъжда като такъв налагащ удължаване времето за управление, но е
абсолютно неотносим към времето за почивка след като
превоза е бил приключен, туристите са били отведени до мястото на престой.
И доколкото в случаят
въззивникът не е спазил изискванията на Регламент 561/06 за намалената дневна
почивка и е ползвал почивка намалена с повече от два часа от допустимата –
2:27ч. то АНО е дал правилна квалификация на извършеното нарушение като такова
по чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАвтП и е наложил на въззивника санкция в предвидения
в закона фиксиран размер – глоба в размер на 1500лв.
Предвид изложеното съдът прави
извода, че атакуваното наказателно постановление е постановено в съответствие с
материалния закон, същото не страда от пороци, които го правят процес.
недопустимо и като такова следва да бъде потвърдено.
Водим от горното Варненският
районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0001345 от 28.12.2017
год. на Началника на ОО „АА ” гр.Варна, с което на И.А.Г. ЕГН **********, на осн чл. 93б, ал.7, т.3 от ЗАвтП е наложено административно
наказание глоба в размер на 1500лв.
Решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен срок от
получаване на съобщението от страните, че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: