Р Е Ш Е Н И Е
№ , гр. Д., 25. 10. 2010г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Д.КИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, в публичното заседание на двадесет и девети
септември две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГАЛАТЕЯ
ХАНДЖИЕВА ЧЛЕНОВЕ
: ЕЛИЦА СТОЯНОВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
При
участието на секретаря С.Д., разгледа докладваното от съдия Елица Стоянова в.
гр. д. № 531 по описа на Д.кия окръжен съд за 2010г. и за да се произнесе, взе
следното предвид:
Въззивното производство е образувано по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК, по жалба от ищцата Е.М.К. против решение
№ 99/ 10. 05. 2010г., т. V, стр. 137, постановено по гр. д. № 3576/ 2009г. на РС –
гр. Д., с което е била отхвърлена претенцията и против С.Г.С., с
правно основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, вр. чл. 62 от ЗТСУ /отм./, за обявяване
нищожността на обективиран в н. а. № ***,
т. *, дело № ****/ 19**г. на нотариус при ДРС договор от **. 0*. 19**г. за дарение на
недвижим имот – масивна постройка от две стаи, коридор, ниша и натурни
помещения,, построени върху държавно дворно място, ведно с отстъпено право на
строеж върху 118. 50 кв. м. в ид. части от имот, пл. № **** в кв. ** по РП на гр. Д..
Съобразно изложените в жалбата оплаквания, в разрез със съдопроизводствените
правила, приложимия материален закон и събраните по делото доказателства,
първоинстанционният съд не е взел предвид, че към момента на прехвърлителната
сделка нейният предмет не е съществувал като самостоятелен обект на правото на
собственост, а възприетото от съда становище, че последващите изменения в
обекта го превръщат в самостоятелен обект, било неправилно, тъй като
нищожността поради невъзможен предмет съществувала изначално и не можела да
бъде санирана с последващи фактически действия. В тази връзка настоява
обжалваното решение да бъде отменено, като въззивният съд, с ново решение по
същество на спора, удовлетвори заявените от нея претенции.
Ответната по въззива страна не е депозирала писмен отговор
в срока по чл. 263 от ГПК, не изразява становище по жалбата.
Препис от обжалваното решение е било връчено на ищцата на
12. 05. 2010г. Въззивната жалба, подадена на 26. 05. 2010г., попада в срока по
чл. 259 ал. 1 от ГПК и като депозирана от лице, разполагащо с правен интерес на
обжалва неизгоден за него съдебен акт, е процесуално допустима.
Първоинстанционното производство е образувано по
предявени от Е.М.К. против С.Г.С.,***, претенции за прогласяване на сключения
от 13. 07. 1992г. между М.С.М., от една страна като прехвърлител, и С.Г.С. – от
друга като приобретател, договор за дарение на следния недвижим имот: масивна
постройка от две стаи, коридор, ниша и натурни помещения,, построени върху
държавно дворно място, ведно с отстъпено право на строеж върху 118. 50 кв. м. в
ид. части от имот, пл. № **** в кв. ** по РП на гр. Д., по
ул. Б.О.” № **, изповядан под формата на н. а. № ***, т. *, дело № ****/ 19**г.
на нотариус при ДРС. Съобразно изложените в исковата и в допълнителните молби
твърдения, сделката противоречи на закона – тъй като сделката е била извършена
преди извършване на делба и нанасяне в кадастралните планове на вътрешните
граници на отделните жилищни имоти, а като второ основание - тъй като
прехвърлителката не е изискала предварителното писмено съгласие на останалите
съсобственици за разпореждане с имота в полза на трето лице. Като основание за
нищожност на договора за дарение е посочен неговия невъзможен предмет, тъй като
предмет на сделката били помещения, които не били обособени като самостоятелен
обект на правото на собственост по смисъла на чл. 62 ал. 1 от ЗТСУ /отм./. Най
– сетне като основание за нищожност на сделката са наведени и твърдения
съгласно чл. 226 ал. 2 от ЗЗД, тъй като, предвид обстоятелството, че предметът
на сделката не бил обособен като самостоятелен обект, било извършено
разпореждане с бъдещо имущество. Настоявала е претенциите и да бъдат уважени
изцяло.
По
отношение на първите посочени два иска с правно основание чл. 26 ал. 1 от ЗЗД –
за прогласяване нищожността на сключения между М.С.М. и С.Г.С. договор за
дарение поради противоречието му със закона, исковата молба е била върната и
производството по делото – прекратено с определение № 461/ 05. 10. 2009г. по
гр. д. № 3576/ 2009г. на ДРС. Определението не е било обжалвано от ищцата и е
влязло в сила. По отношение на предявения иск с правно основание чл. 226 ал. 2
от ЗЗД, съдът не се е произнесъл по него с обжалваното решение, а ищцата не е
претендирала допълване на решението. Във въззивната си жалба, макар и да е
сочила оплаквания, че сделката е нищожна като дарение на бъдещо имущество по
смисъла на чл. 226 ал. 2 от ЗЗД, не направила искане, което да бъде тълкувано
като такова за допълване на решението.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът по иска С.Г.С. не е депозирал писмен
отговор. Представил е писмена защита, в която не се е противопоставил делото да
бъде гледано в негово отсъствие, не е изразил становище по основателността на
иска.
С
оглед релевираните от въззивника оплаквания, доводите и съображенията, наведени
от страните и ангажираните по делото доказателства, Д.кият окръжен съд приема
за установено от фактическа страна следното:
Ищцата Е.М.К. е наследница по закон на М.С.М.,
починала на 13. 07. 1999г., видно от приложеното удостоверение за наследници №
00****/ 03. 09. 2009г. Ответникът С.Г.С. е син на ищцата.
От
приложеното протоколно определение от 20. 05. 1981г. по гр. д. № 266/ 1981г. по
описа на Окръжен съд – гр. Т. е видно, че е била одобрена спогодба между
страните в процеса за разпределение ползването на недвижимия имот, предмет на
делбата, като е било обезсилено решение № 360/ 12. 03. 1981г. в частта му, с
която имотът е бил възложен на М.С.И. и последната е била осъдена да заплати на
И.Н.И.сумата от 5 267. 12лв. за уравнение на дяловете. От отразената в
протокола спогодба се установява, че съделителят И.Н.И.е изразил съгласие да
получи в самата къща една стая и банята, половината от коридора и двете избени
помещения, като входа за стаята и банята ще бъдат през главния вход, като
съделителят се е задължил да изгради в половината от коридора в къщата траен
зид от тухли и по този начин трайно да разграничи самия коридор. Съделителката М.С.И.
/М./, по силата на постигнатата спогодба, е получавала останалата част от
делбения имот, а именно две стаи от вътрешната страна, половината от коридора и
ниша по средата, като ползва вход от терасата, а също и натурните помещения в
двора. Всеки от съделителите се е съгласил да ползва по една половина от
дворното място, като намиращия се в двора клозет ще се ползва от двете страни.
По
силата на договор за дарение на недвижим имот от **. 0*. 19**г., обективиран в
т. а. № ***, т. *, дело № ****/ 19**г. на ДРС, М.С.М. е прехвърлила на своя
внук С.Г.С. собствения си недвижим имот: масивна постройка от две стаи,
коридор, ниша, натурни помещения, построени върху държавно дворно място, ведно
с отстъпеното право на строеж върху 118. 50 кв. м. в идеални части от пл. № ****
в кв. ** по регулационния план на гр. Д., по ул. Б.О.” № **.
По
делото като незаверено копие, неоспорено от ответника, е представено решение №
94/ 05. 04. 2004г., постановено по гр. д. № 594/ 2003г. на РС – гр. Д., с което
са били отхвърлени претенциите на С.Г.С., чрез пълномощника му – ищцата Е.М.К.,
срещу съпрузите Д. Г. П. и И.В.П.а, и срещу съпрузите Д. Д.Д.и Д. И. Д., за
разпределение ползването на застроеното и незастроено дворно място по ул. Б.О.”
№ ** в гр. Д., представляващо УПИ * – ** в кв. ** по плана на ЖК „Б. – Й.” – юг
гр. Д., върху който срещупоставените страни притежават право на строеж, както и
за осъждане ответниците да премахнат извършените без разрешение на техническите
власти постройки в имота, които ограничават достъпа на ищеца до неговата част
от сградата в дъното на имота. В мотивите на съдебния акт е посочено, че
дареният на ищеца недвижим имот – масивна постройка от две стаи, коридор, ниша
и натурни помещения, съгласно н. а. № ***, т. *, дело № ***/ 19**г., не представляват обособен самостоятелен обект
на собственост и прехвърлянето им е било нищожно по смисъла на чл. 62 от ЗТСУ
/отм./.
От
приложеното и прието като обективно и компетентно изготвено заключение на вещо
лице по назначената СТЕ се установява, че имотът, описан в н. а. № ***, т. *,
дело № ****/ 19**г. на ДРС, представлява част, ситуиран в западната част на
едноетажна жилищна сграда с идентификатор *****.***.**.*, както е посочена на
скица № ****/**. 05. 2009г., издадена от СГКК – гр. Д., на поземлен имот с
идентификатор *****.***.** по кад. карта на гр. Д., с площ от 481 кв. м., с
административен адрес гр. Д., ул. Б.О.” № **. От представеното удостоверение от
Община гр. Д. се установява, че описаният в скицата имот е идентичен с
посочения в н. а. № ***/ **. 0*. 19**г. на ДРС имот като ид. част от имот с пл.
№ ****, кв. **, понастоящем ид. част от имот с пл. № ***.***, УПИ * **, кв. **
по действащия план на ЖК „Б. – Й.” Юг
гр. Д.. Вещото лице е посочило, че към момента на изповядване на
сделката, дареният имот не е могъл да бъде самостоятелен обект - жилище, тъй
като не ответствало на дефиницията за жилище, дадена в действащата към 13. 07.
1992г. норма на чл. 35 от Наредба № 5 от 1977г. за правила и норми по
териториалното и селищно устройства. Въпросният чл. 35 от Наредба № 5/ 1977г. е
определял жилището като териториално и функционално обединение на помещенията в
един самостоятелен обект, предназначен за задоволяване на жилищните нужди на
гражданите. Разпоредбата на чл. 36 от същата Наредба № 5 е индивидуализирала
помещенията в жилището като складови, жилищни /дневни, спални, кабинети/ и
обслужващи /кухни; трапезарии, при липса на кухня с място за хранене; бани;
тоалетни и килери/. В дарения имот е липсвала трапезария, тъй като кухненската
ниша нямала място за хранене, а също са липсвали изградени баня и тоалетна,
поради което вещото лице е заключило, че имотът, към момента на прехвърлянето
му, не е представлявал самостоятелен обект, а за обособяването му като такъв,
съгласно действащите към момента на сделката строителни правила и норми, е било
необходимо изготвянето на архитектурен проект, който да предвиди трапезария
/ако в кухнята няма място за хранене/, баня, тоалетна и разделителни зидове с
дебелина 25 см. към другите самостоятелни обекти в жилищната сграда. Изготвено
е и допълнително заключение, че вещото лице не е открило да са били изготвяни и
предоставяни за съхранение на техническите служби към Община гр. Д. на проекти,
по които да има изградени или разделяне на самостоятелни обекти от правоимащите
съсобственици на недвижимия имот, частта от който е описана в н. а. за дарение
№ ***, т. *, дело № ****/ 19**г. на ДРС. Съответно липсата на проект за
вътрешно разделяне на жилищната сграда, описана с идентификатор *****.***.**.*,
както е посочена на скица № ****/ 29. 05. 2009г., издадена от СГКК – гр. Д.,
води до заснемането и като един самостоятелен обект, без отразяване дяловете на
отделните съсобственици в кадастралните и устройствените планове на гр. Д..
В
рамките на въззивното производство е разпитан св. М. Г.С., син на ищцата
жалбоподател, която е заявил, че през 2005г. е извършил ремонт в имота, предмет
на договора за дарение от **. 0*. 19**г., изразяващ се в изграждането на стени,
с които са оформени баня, тоалетна и кухня в рамките на едната от стаите. За
вътрешното преустройство свидетелят не се е снабдявал с необходимите проекти от
техническите служби на Община гр. Д..
При
така изложените фактически данни, Д.кият окръжен съд достига до следните правни
изводи:
Предявената
от Е.М.К. против С.Г.С. претенция за обявяване нищожността на договора за дарение,
обективирана в н. а. № ***, т. *, дело № ****/ 19**г. на ДРС, е допустима.
Всяка от страните е легитимирана да участва в процеса, обжалваното решение е
постановено от законен съдебен състав, в рамките на предоставените му от ГПК
правомощия, поради което при извършената служебна проверка въззивната инстанция
намира атакувания съдебен акт за валиден и допустим.
За да
отхвърли ищцовата претенция, Районният съд е приел, че след извършеното в
процесния обект преустройство, водещо до изграждането на вътрешна баня,
тоалетна и кухня, то е налице годен обект за разпореждане по смисъла на чл. 62
ал. 1 от ЗТСУ /отм./, тъй като е довело до създаването на изискуемите по
Наредба № 5, в редакцията и към 1990г., жилишна, обслужваща и складови площи.
Така
направените правни изводи не се споделят от въззивната инстанция, предвид
следното:
Няма
спор, че наследодаделката на ищцата е придобила правото на собственост върху
две стаи от вътрешната страна, половината от коридора и ниша по средата, с вход
от терасата, а също и натурните помещения в двора, находящи се в гр. Д., ул. Б.О.”
№ **, по силата на съдебна спогодба, одобрена в делбения процес по гр. д. №
266/ 1981г. Реалното обособяване на дела на съделителката М.С.М., видно от
протокола от съдебно заседание, е било поставена под условие, а именно
съделителят И.Н.И.да изгради през половината от коридора в къщата траен зид от
тухли. По делото не се спори, а в тази връзка е и заключението на вещото лице
по назначената СТЕ, че към 13. 07. 1992г., когато е била изповядана сделката,
сключена между М. М. С. и С.Г.С., такъв разделителен зид спрямо останалите
помещения в сградата, не е бил изграден.
Съобразно
заключението на вещото лице по назначените основна и допълнителна СТЕ, към
момента на сключване на договора за дарение, в имота, предмет на сделката, а
именно: масивна
постройка от две стаи, коридор, ниша и натурни помещения,, построени върху
държавно дворно място, ведно с отстъпено право на строеж върху 118. 50 кв. м. в
ид. части от имот, с пл. № ***.***, УПИ * **, кв. ** по действащия план на
ЖК „Б. – Й.” Юг гр. Д. /бивш пл. № **** в кв. ** по РП на гр. Д./, са
липсвали трапезария /при липса на място за хранене в кухненската ниша/, баня и
тоалетна. В тази връзка експертът е заключил, че имотът не представлява
самостоятелно жилище по смисъла на чл. 36 от Наредба № 5/ 1977г. за правилата и
норми по ТСУ и за обособяването му като самостоятелен обект е необходимо
изготвянето на архитектурен проект. Вещото лице е посочило, че такъв
архитектурен проект за обособяването на имота като самостоятелно жилище,
респективно самостоятелен обект на правото на собственост, липсват данни да е
бил изготвян и представян за одобрение пред техническите служби на Община гр. Д..
Следователно към момента на изповядване на договора за дарение, обективиран в
н. а. № ***, т. *, дело № ****/ 19**г. на ДРС, имотът, предмет на същия, не е
представлявал реално определена част от сграда или жилище, която
да
отговаря на одобрен за това архитектурен проект, която да подлежи на
прехвърляне като самостоятелен обект на правото на собственост по смисъла на
чл. 62 ал. 1 от ЗТСУ /отм./. „За сделка с реална част от жилище е необходимо
одобрен от техническата администрация на общината проект за обособяване на
отделни апартаменти, отговарящи на изискванията за самостоятелни жилища. При
невъзможност за такова обособяване сделката е нищожна поради невъзможен предмет.” – в
този смисъл изрично Решение № 508 от 25.11.1998 г. на ВКС по гр. д. № 350/98 г. В
този смисъл, въззивната инстанция намира, че претенцията на Е.М.К. против С.Г.С.,
за обявяване нищожността на договора за дарение, обективиран в н. а. № ***, т. *,
дело № ****/ 19**г. на ДРС, по силата на който ответникът придобива правото на
собственост върху масивна постройка от две стаи, коридор, ниша и натурни
помещения, построени върху държавно дворно място, ведно с отстъпено право на
строеж върху 118. 50 кв. м. в ид. части от имот, с пл. № ***.***, УПИ * **,
кв. ** по действащия план на ЖК „Б. – Й.” Юг
гр. Д. /бивш пл. № **** в кв. ** по РП на гр. Д./,
поради невъзможен предмет по смисъла на чл. 62 ал. 1 от ЗТСУ /отм./, е
основателна и следва да бъде уважена. Първоинстанционното решение е в
противната насока и като неправилно, следва да бъде отменено, като Окръжният
съд, с ново решение по същество на спора, удовлетвори ищцовите претенции.
Следва
да се отбележи, че основанията за нищожност на сделката се преценяват към
момента на сключването и, а не към последващ момент. В тази връзка данните, че
в имота през 2005г. са били предприети реконструкции от св. М. Г.С., които да
водят до фактическото създаване, макар и отново без инвестиционен проект, на
жилищни и обслужващи помещения, които биха могли да превърнат имота в
самостоятелно жилище, са ирелевантни към предмета на делото, тъй като не
санират изначалната нищожност на сделката.
Предвид
изложените съображения, Окръжният съд намира въззивната жалба за основателна.
Съгласно
изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, на ищцата следва да бъдат
възложени сторените от нея разноски пред двете съдебни инстанция в общ размер
от 410. 50лв.
Водим
от горното и на основание чл. 271 и сл. от ГПК, Д.кият окръжен съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ
решение № 99/ 10. 05. 2010г., т. V, стр. 137, постановено по гр. д. № 3576/
2009г. по описа на РС – гр. Д., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОБЯВЯВА
нищожността, на основание чл. 26 ал. 2 от ЗЗД, на договор за дарение,
обективиран в н. а. № ***, т.*, дело № ****/ 19**г. на ДРС, по силата на който М.С.М.
дарява на С.Г.С. следния недвижим имот: масивна постройка от две стаи,
коридор, ниша и натурни помещения, построени върху държавно дворно място, ведно
с отстъпено право на строеж върху 118. 50 кв. м. в ид. части от имот, с пл.
№ ***.***, УПИ * **, кв. ** по действащия план на ЖК „Б. – Й.” Юг гр. Д. /бивш пл. № **** в кв. ** по РП на гр. Д./,
поради невъзможен предмет – липса на самостоятелен обект на правото на
собственост, по смисъла на чл. 62 ал. 1 от ЗТСУ /отм./.
ОСЪЖДА
С.Г.С. ***, с ЕГН **********, да заплати на Е.М.К. ***, с ЕГН **********,
сумата от четиристотин и десет лв. и 50 ст., представляващи сторени от нея
разноски в двете съдебни инстанции.
Решението
подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280 от ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.