Р Е Ш Е Н И Е
№
28.02.2019 год. гр. Нова Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Новозагорския районен съд, в открито съдебно
заседание, проведено на тринадесети февруари през две хиляди и деветнадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ДИМЧО ДИМОВ
при участието на секретаря Мария Димитрова
като разгледа докладваното от съдия Димчо Димов
гражданско дело № 1575 по описа за
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по депозирана пред съда искова молба, с която ищецът В.И.И. с ЕГН ********** ***, чрез процесуалния си представител С.Б.Б.-Т. от САК, е предявил срещу ответника - Исторически музей гр. Нова Загора, БУЛСТАТ *********, представляван от изпълнителния директор П.Д.П., обективно кумулативно съединени искове, както следва: 1. за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със Заповед № РД-08-144/30.07.2018 год. на Директора на Исторически музей гр. Нова Загора, и неговата отмяна – правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; 2. за възстановяване на ищеца предишната работа – правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; 3. за заплащане на обезщетение за времето, за което ищецът е останал без работа поради уволнението, в размер на брутното му трудово възнаграждение за всеки месец, но за не повече от 6 меса, в размер на общо 4 979,52 лева – правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ; 4. да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 829,92 лева, представляваща неправомерно определено и удържано обезщетение по чл.221, ал.2 КТ – правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл.221, ал.2 КТ.
С исковата молба се твърди, че ищеца е работил по трудово правоотношение при ответника по силата на трудов договор № 43/15.09.1987 г. като получаваното от него БТВ към момента на прекратяване на трудовото правоотношение било в размер на 829.92 лева, /включващо основно възнаграждение в размер на 570 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и за придобита научна степен „доктор” в размер на 259.92 лева/.
Сочи се, че трудовото правоотношение на ищеца е било прекратено със заповед № РД-08-144 издадена на 30.07.2018 г. от П.Д.П. в качеството му на директор на Исторически музей Нова Загора, с която на ищеца е било наложено дисциплинарно наказание уволнение. Поддържа се, че заповедта е неправилна, необоснована и незаконосъобразна и че наложеното с нея уволнение подлежи на отмяна. Сочи се, че с процесната заповед са посочени две нарушения на трудовата дисциплина, за които ответникът твърди, че ищеца е извършил – неявяване на работа в течение на два последователни дни и неизпълнение на поставената му работа от работодателя и неизпълнение на законните нареждания на работодателя.
Във връзка с първото нарушение - неявяване на работа в течение на два последователни дни с исковата молба се твърди, че ищеца в продължение на дълги години има артериална хипертония, която контролирал с постоянно поддържащо лечение. На 27.10.2017 г. около 16.30 часа, той се почувствал зле като усещал изтръпване на лявата ръка. Тъй като симптомите му се влошавали потърсил спешна помощ и бил откаран с линейка в СБАЛ по кардиология гр. Ямбол. Там било установено, че ищеца е получил остър миокарден инфаркт - НСТЕМИ На следващия ден бил транспортиран в Университетска болница гр. Плевен, където на 01.11.2017 г. претърпява операция и аорто-конарен байпас х 2. След болничен престой от общо 11 дни, на 06.11.2017 г.ищеца бил изписан от болницата с болничен лист № Е20178854034, съгласно който му бил определен период 40 дни на временна неработоспособност, поради общо заболяване - от 28.10.2017 г. до 06.12.2017 г., което време той следвало да прекара в домашна обстановка.
Твърди се, че ищеца претърпява повторна хоспитализация, когато по време на контролен преглед на 28.11.2017 г. се оплакал от задух, тежест в гърдите, лесна умора и рязка болка в лявата гръдна област при кашляне и движение. При проведените изследвания било установено наличието на плеврален излив, поради което на 30.11.2017 г. му била извършена торакоцентеза и ищеца останал в болница до 03.12.2017 г. През следващите седмици ищеца се явявал на лекарска консултативна комисия за издаване на нови болнични листове за нови периоди докато траяло възстановяването му от инфаркт и извършената му сърдечна операция. Често издадените болнични листове били за изминал период от време, каквато била практика на лекарските комисии. Твърди се, че ответникът бил запознат с това обстоятелство и никога не бил предявявал каквито и да е възражения в тази връзка.
При последното си явяване на ЛКК /на 17.04.2018 г./ ищеца бил получил направление за явяване пред ТЕЛК, която със свое решение да определи процент и да удължи с необходимия срок болничните за временна неработоспобност поради общо заболяване.
Ищеца бил уведомил работодателя си за предстоящото явяване пред ТЕЛК като е представил получения от ЛКК документ за явяване пред ТЕЛК с писмо вх. № 1035/18.04.2018 г.
При явяването си пред ЛКК на 17.04.2018 г.ищеца изрично бил попитал лекарите, които са извършили прегледа му дали следва той да се яви на работа следващата седмица след изтичане на болничния лист на 20.04.2018 г./ или е необходимо да изчака произнасяне на ТЕЛК, като за срока до издаване на експертното решение той ще продължава да е в болничен. Лекарите му били отговорили, че е поискан и ще му бъде отпуснат болничен за минало време и все още не трябва да се връща на работа. Поради това на 23.04.2018 г. /началото на работната седмица/ В.И. бил написал писмо, което било входирано от работодателя на следващия ден с вх. № ЧР-01-61/24.04.2018 г. в което бил посочил, че очаква да получи решение на ТЕЛК за удължаване на болнични и определяне на процент на трайна неработоспособност като при получаването му ще го предостави на работодателя. Изрично бил посочил, че по преценка на ЛКК той не следва все още да се връща на работа.
Експертното
решение на ТЕЛК било издадено на 15 май
Поддържа се, че през целия описан период ищеца е действал само добросъвестно спрямо своя работодател, като го е уведомявал за всяка промяна, за всеки нов болничен, за предстоящото явяване пред лекарски комисии, за очакваните документи.Винаги представял своевременно получените документи без забавяне. Твърди се, че когато при издаването на решението на ТЕЛК станало ясно, че инструкциите на лекарите били погрешни той е предприел необходимите действия да уреди отсъствието си от работа по законен начин, с цел да не бъде ощетен неговия работодател.
Поддържа се, че от всички налични доказателства било видно, че с поведението си ищеца не е целял да нарушава закона, той също не бил допускал възможност да го наруши и когато настъпила ситуация, в която не е получил очакваното удължаване на болничните той е предприел всички действия да коригира това и да вкара отсъствието си в законово допустима рамка като го уреди чрез използването на платен годишен отпуск.
Твърди се, че въпреки добросъвестното поведение на ищеца, в отговор на последното подадено от него уведомление работодателя е инициирал процедура по установяване на дисциплинарно нарушение по чл. 190 ал.1 т.2, а именно неявяване на работа в течение на два последователни дни. С писмо изх.№ РД-13-66/17.05.2017 г. директора на музея гр. Нова Загора уведомил ищеца, че счита, че последния извършил дисциплинарно нарушение, както и че има евентуалното намерение да наложи дисциплинарно наказание, във връзка с което го приканил да даде обяснения В изпълнение на това искане ищеца бил депозирал писмени обяснения с вх. № МФ-01-12-70/21.05.2018 г. В тях той кратко и информативно посочил събитията около неговото освидетелстване пред ТЕЛК. Изрично бил посочил, че е попитал лекарите дали следва да се върне на робата на следващия ден или че следва да изчака да получи решение на ТЕЛК и че му било отговорено да не се явява на работа, тъй като болничните му ще бъдат продължени. Посочил, че се е съобразил с указанията на лекарите, тъй като той самият няма медицинско образование не е компетентен да прецени и да реши дали трябва да се връща на работа или на по-късен етап.
Ищеца изрично сочи,че не е имал каквото и да е намерение да нарушава трудовата дисциплина, както и че отсъствието му от работа се дължи изцяло на указанията дадени му от лекарите. Въпреки това директора на Исторически музей гр. Нова Загора приел, че предоставеното от ищеца обяснение не отговаря на поставените от него въпроси и отказвал да го приеме, като заключил, че ищеца е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина чрез неявяването си на работа.
Поддържа, че това заключение на работодателя е невярно и необосновано, тъй като не било съобразено с реалната фактическа обстановка и с предоставените пред работодателя доказателства. Излагат се аргументи и се поддържа, че не е налице един от елементите на налагане на налагане на дисциплинарно наказание, а именно – вина у ищеца по делото. Т.е. от субективна страна поведението на служителя следва да е виновно обусловено, като работодателя преди да вземе решение за налагане на дисциплинарно наказание е длъжен да изследва наличието на една от формите на вината и едва след установяването на такава да наложи наказание. Излагат се съображения за съдържанието на понятието вина според действащото българско законодателство.
В обобщение се поддържа, че за да се приеме, че е налице извършено дисциплинарно нарушение и да се наложи дисциплинарно наказание, работодателя е следвало да установи при каква форма на вината е били извършено нарушението. Наличието на вина и нейната форма е следвало да бъдат установени по недвусмислен начин. Липсата им, дори и при поведение което се отклонявало от нормативните изисквания не водело до дисциплинарна отговорност.
Ищеца не бил се явил на работа през периода от 23.04.2017 г. до 15.05.2017 г., тъй като бил изпълнявал дадените му лекарски указания. В този смисъл се поддържа, че не е налице умишлена форма на вината, тъй като ищеца не е отсъствал от работа самоволно, по собствена преценка и с цел да не изпълнява работните ни задължения. Не била налице и непредпазлива форма на вината, тъй като ищеца не бил длъжен да знае и да може да прецени дали лекарските указания са били правилни. Сочи се, че не разполага с медицинско образование, нито бил длъжен да има такова. Не допускал възможността лекарите да грешат и в неговото съзнание на нито един етап не се е появило съмнение, че лекарските указания са били неправилни и че той е следвало да се яви на работа въпреки тях.
Предвид липсата на вина, респ. виновно поведение от страна на В.И., не можело да бъде прието, че той е извършил нарушение на трудовата дисциплина, откъдето следвало извод, че налагането на дисциплинарно наказание за неговото неявяване на работа за периода от 23.04.2018 г. до 15.05.2018 г. е неправилно и незаконосъобразно. Поддържа също така наред с горното и че работодателя е следвало да вземе предвид всички смекчаващи вината обстоятелства и да стигне до извод, че не е било извършено нарушение с нужната тежест,която да оправдае налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение.
По отношение
на твърдяното нарушение неизпълнение на възложена работа от работодателя и
неизпълнение на законите нареждания на работодателя се сочи, че през есента на
Твърди се, че със заповед РД 07-130/03.07.2018 г. директора на исторически музей Нова Загора разпоредил на основание чл. 29 ал.1 т.1 от Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове да бъде извършена инвертаризация на нумизматичния фонд, като ищеца осигури достъп до съхраняваните в запечатаните каси движими културни ценности, а назначените комисии да разпечатат касите, да извършват проверка и след това отново ги запечатат. Разпоредено било да бъде извършено допънение към протокол № МФ 03-01-46 от 26.02.2018 г. както и е забранено възпроизвеждането на допълнителни екземпляри чрез фотографиране и копиране на протокола от проверката с аргумента, че документите са с конфиденциално съдържание. В текста на заповедта било посочено неточно ценностите, за които ищеца бил материално отговорно лице. По.точно инвентарни номера 1141 и 1755, които се намирали в касата на нумизматичния фонд, но по отношение на инвентарни №№ 1412 и 1840-1850, част от тях се намирали в каса № 3, която никога не била предавана на ищеца. Сочи се, че отговорно лице за каса № 3 бил бившият колега на ищеца г-н Велков, като ищеца нямал ясен спомен какво се е случило с каса № 3 след прекратяване на трудовия договор на г-н Велков, включително и на кого и по какъв ред е била предадена касата. Ищеца не разполагал с информация коя ценност е заведена по временен инвентарен № 2160, тъй като са били поставени от комисията без ищеца да бъде уведомен коя монета под кой временен инвентарен номер е била идентифицирана.
Твърди се, че по отношение на издадената заповед № РД-07-130/03.07.2018 г. ищеца бил преценил, че разпореждането на директора освен фактологически неточно било и изцяло незаконосъобразно и метода на извършване на инвентаризаците може да доведе до увреждане или до загуба на ценности от нумизматичния фонд, за които ищеца бил материално отговорен.
Предвид на това ищеца предприел действия като с докладна записка с вх.№ МФ-01-11-83/03.07.2018 г. изискал да му бъдат предоставени съставените в хода на предходната инвентаризация протоколи. Обърнал внимание на факта, че директора на музея изисквал да бъде извършено допълнение към вече издадения протокол № МФ 03-01-46/26.02.2018 г.без да е посочил законово основание за това.
Твърди се, че ищеца ясно и недвусмислено бил заявил че ще изпълни разпорежданията на директора на музея при условие, че бъдат изпълнени напълно разумните му искания, директорът П.П. игнорирал това обстоятелство, не предоставил протоколите от извършената инвентаризация и отказал да преразгледа решението си за извършване на допълнение към протокола от предходната инвентаризация. Ищеца преценил, че единствената възможност за него оставал крайни вариант, да откаже да изпълни разпореждане на работодателя, което считал за незаконосъобразно.
Поддържа се, че цялостната инвентаризация, за която била издадената горепосочената заповед следвало да бъде извършена от материално отговорното лице за съответните движими културни ценности, което лице било В.И.. Такава инвентаризация следвало да бъде извършена лично от него и в присъствието на комисия, както и да бъде извършена единствено по отношение на ценности, които са му били предадени. От разпоредбите на Наредбата следвало да се заключи, че с издаването на заповед № РД 07-130/03.07.2018 г. директорът на Исторически музей гр. нова Загора бил издал едно незаконосъобразно разпореждане, което противоречало на нормативната уредба и в частност на Наредба № Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове. Директорът разпоредил извършване на инвентаризация, която по закон следвало да се извърши от МОЛ, но съобразно разпорежданията на директора, това било неправомерно възложено на комисия, която съгласно Наредбата не била компетентна да осъществява инвентаризация по чл. 29 ал.1 т.1.
Поддържа се, че за ищеца не съществува задължение да изпълнява такива нареждания и разпореждания на работодателя си, които са в пряко нарушение на българското законодателство, поради което не било налице твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, изразяващо се в неизпълнение на нареждания на работодателя, дадени със заповед № РД 07-130/03.07.2018 г.
В заповедта
за уволнение на стр. 8 от същата били
посочени и обстоятелства, които до момента на прекратяване на трудовото
правоотношение не били свеждани до знанието на ищеца. Твърди се, че при
извършване на инвентаризацията през есента на
Твърди се, че въпреки проведеното административно производство, кметът на Община Нова Загора не бил изпълнил задължителните разпореждания на административния орган, като към настоящия момент Директора продължавал да заема длъжността си въз основа на трудов договор, сключен в противоречие с императивните законови норми. Поддържа се че трудовият договор, с който П.П. бил назначен като директор на музея е недействителен което от своя страна водело и до недействителността на издаваните от него актове в качеството му на директор, включително на обжалваната заповед за уволнение и на заповед № РД-07-130/03.07.2018 г., която ищеца отказал да изпълни, поради нейната незаконосъобразност.
Твърди се, че
с издаването на обжалваната заповед № РД-08-144 ответникът работодателя бил
разпоредил, че ищеца дължи обезщетение на осн. чл. 221 ал.2 от КТ в размер на едно брутно
трудово възнаграждение,като след издаване на заповедта работодателят бил предприел
действия по изчисления на дължимото трудово възнаграждение за м.юли
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника с когото се подържа, че иска е допустим, но неоснователен. Неоснователно се явявало оплакването, че заключението на работодателя за наличие на процесното нарушение било невярно, необосновано, несъобразено с реалната обстановка, че не била налице вина относно неявяването на работа на ищеца за посочения в исковата молба период. Сочи се, че работодателя нямал вина затова, че ищеца не е сторил необходимото, за да си осигури болнични за процесния период своевременно да подаде искане за платен или неплатен отпуск. Неоснователно било и оплакването, че ищеца не бил извършил нарушението, неизпълнение на възложена работа и неизпълнение на законните нареждания на работодателя. Твърденията на ищеца за незаконосъобразност на процесната заповед били голословни и не кореспондирали с посочените от него доказателства.
Невярна и/или неточна била посочената фактическата обстановка. Сочи се че протокол за инвентаризацията бил издал няколко месеца по-късно, тъй като от една страна информацията включена в него била с изключително голям обем, а от друга необходимостта от допълнителна проверка на някои културни ценности е налагала изчакване на завръщането на ищеца И..
Твърди се, че ищеца не е получил копие от протокол не само поради факта,че този протокол не е окончателен, но и поради факта, че в този протокол се съдържала изключително обширна информация за вида и местосъхранението на голям брой културни ценности с висока стойност, опазването на които била първостепенна задача на ръководството на музея. Твърди се, че на ищеца не бил отказван достъп до информацията, която се съдържала в този протокол като същия бил информиран подробно кога и как може да се запознае със съдържанието му, без обаче да го фотографират. Твърди, че никъде не било поставено специално условие да бъде съставен отделен констативен протокол за запечатването на касата, където се съхранява нумизматичния фонд, като било споменато в заповедта на директора, че това трябва да бъде извършено от съответната комисия. Претенциите за наличие на такъв протокол и изразените съмнения „дали изобщо съществува такъв” било усещане за нередност по изпълнение на процедуратата по проверката. Твърди се, че комисиите по проверката на нумизматичния фонд са запечатвали и отпечатвали касите по няколко пъти в рамките на един работен ден, а ключовете от касите са били винаги и единствено в лицето В.И.. Невярно било твърдението, че ищеца „винаги изпълнявал стриктно разпореждането на директора на музея, дори когато е имал възражение по отношение на използваните методи и законосъобразността.
Сочи се, че на ищеца били налагани множество дисциплинарни наказания за системни нарушения на трудовата дисциплина. Трудно можело да бъде изброен броя на заповедите които не бил изпълнил по същество. На него му били наложени 6 дисциплинарни наказания две от които „предупреждение за уволнение”.
Неоснователно било и оплакването, че движимите културни ценности с посочените инвентарни номера са се намирали в каса № 3, която никога не била предавана на ищеца, а за нея отговарял негов бивш колега. Фактът, че инвентарни номера 1412 и 1840-1850 се намирали в касата № 3 отговорник за която бил бивш колега на ищеца Красимир Велков пораждали въпроси, на които те двамата трябвало да дадат отговор и по никакъв начин не можело да служи за неизпълнение за заповед № РД 07-130/03.07.2018 г. Нямало разумно обяснение защо тези културни ценности са извадени от касата, с чия заповед е станало това, кога е станало това и защо не са върнати в касата за съхранение. Отговор на тези въпроси трябвало да даде ищеца в качеството на МОЛ за нумизматичния фонд на Исторически музей гр. Нова Загора.
Оспорват се и твърденията в исковата молба, че разпореждането на директора в заповед № РД-07-130/03.07.2018 г. „освен фактологически неточно е изцяло незаконосъобразно и метода на извършване на инвентаризациите можело да доведе до увреждане или до загуба на ценности от нумизматичния фонд, за които В.И. е материално отговорен”. Като се подържа, че ищеца едностранчиво, частично и неточно е интерпретирал основанието за заповедта. Сочи се, че то освен чл. 29 ал.1 т.1 от Наредба Н-6 от 11.12.2009 г. за формиране и управление на музейните фондове, издадена от министъра на културата, включва и чл. 18 т.1 и т.2 от Правилника за вътрешния трудов ред според който работниците са длъжни да изпълняват възложената им съгласно индивидуалния трудов договор работа в изискуемото количество и качество и да не възпрепятстват изпълнението на задачи, възложени на други служители и комисии като изрично е подчертано, че трябва да изпълняват добросъвестно и в срок писмените заповеди, указанията и нарежданията на работодателя, издадени във връзка с техните трудови задължения.
Неоснователно било твърдението на ищеца, че не бил запознат с факта, че комисиите записват резултатите от проверката в две работни тетрадки при положение, че всичко това се е случвало в продължителен период от време, пред него и пред всички членове на комисиите. Подвеждащо било твърдението на ищеца, че заповед № РД-07-130/03.07.2018 била издадена с цел цялостна инвентаризация на нумизматичния фонд. Налице било специално споменаване в точка първа от заповедта на трите комисии, които трябвало да извършат допълнителната проверка, че комисията по заповед № 86/29.06.2015 г. е за извършване на цялостна инвентаризация на музейните фондове в Исторически музей Нова Загора, която до настоящия момент е констатирала липсата на над 700 културни ценности, или повече от 10% от основния фонд „Археология”, където уредник и МОЛ близо три десетилетия бил В.И.И.. До настоящия момент била констатирана липсата на 138 движими културни ценности, за които МОЛ е лицето В.И., че комисията по заповед № 109/04.08.2015 г. е натоварена със задачата да извърши проверка за наличието вида и състоянието на движимите културни ценности, съхранявани в помещенията използвани от уредниците от отдел „Археология” на Исторически музей Нова Загора.
Твърди се, че освен споменатото състоянието на основния фонд на музея комисията до настоящия момент била констатирала наличието на повече от 17 500 движими културни ценности с полеви инвентарни номера в това число стотици монети, които уредниците в отдел „археология” включително и лицето В.И. в грубо нарушение на нормативната уредба не са завели в музейните фондове в продължение на десетилетия независимо, че това е било тяхно основно задължение, че в комисията по заповед № 155/01.09.2017 г. за проверката на нумизматичния фонд е включен един от най-добрите български нумизмати д-р Мариана Минкова.
Неоснователно било твърдението, че заповедта била незаконосъобразна, тъй като трудовия договор на директора на музея бил недействителен и това водело до недействителност на издадените от него актове.
С нарочна писмена молба входирана в РС Нова Загора с № 6984 от 26.11.2018 г. е направено искане с правно основание чл. 214 ал.1 от ГПК за изменение на предявения иск с правно основание чл. 344 ал.1 т.3 от КТ чрез увеличаване на размера му, а именно от сумата 4 979.52 лева на сумата от 5 579.52. лева както и да бъде допълнена исковата молба, като за в бъдеще се счита, че получаваното от ищеца БТВ е било в размер на 929.92 лева, включващо основно възнаграждение в размер на 570 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 259.92 лева и допълнително възнаграждение за придобита научна степен „доктор” в размер на 100.00 лева/.
С протоколно определение от 28.11.2018 год., съдът е допуснал допълване на исковата молба като за в бъдеще да се счита посочено, че получаваното от ищеца брутно трудово възнаграждение в размер на 929.92 лева, включващо основно възнаграждение в размер на 570.00 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж в размер на 259.92 лева и допълнително възнаграждение за придобита научна степен „доктор” в размер на 100 лева.
С протоколно определение от 28.11.2018 год.,
съдът е допуснал изменение на предявения иск с правно основание 344 ал.1
т.3 от КТ чрез увеличаване на неговия размер като същия следва да се счита
заведен, както следва: на основание чл.
344 ал.1 т.3 от КТ да бъде осъден Исторически музей гр. Нова Загора, с БУЛСТАТ
*********, адрес гр. Нова Загора, пл. „Свобода” представляван от директора П.Д.П.
да заплати на В.И.И. обезщетение за времето през което е останал без работа
поради уволнението в размер на брутното му трудово възнаграждение за всеки месец,
но за не повече от шест месеца, в размер общо на 5 579.52 лева.
В съдебно заседание, ищецът редовно призован, се явява лично и с
процесуален представител по пълномощие адв. С.Т. от САК, чрез когото в хода на
делото по същество и допълнително депозирана по делото писмена защита и на
основанията посочени в нея се подържат исковите претенция, като се иска от съда
да уважи предявените искове като основателни и доказани.
В съдебно заседание за ответника, редовно
призован, се явява процесуален представител по пълномощие адв. В.М. ***, чрез
когото в хода на делото по същество и с допълнително депозирана писмена защита
и на основанията изложени в нея, се претендира исковите да бъдат отхвърлени
като неоснователни и недоказани.
След
като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства,
съдът намира за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и видно от
ангажираните по делото доказателства – трудов договор № 43/15.09.1987 год., те
са били в трудови правоотношения, като ищеца е бил назначен в предприятието ответника
на длъжност – „уредник”. Не е спорно между страните обстоятелството, че ищеца е
изпълнявал в Исторически музей гр. Нова Загора посочената длъжност, както и че
е бил материалноотговорно лице на нумизматичния фонд в музея. Не е спорно между
страните, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника е било прекратено
със заповед № РД-08-144/30.07.2018 год., с налагане на дисциплинарно наказание
„уволнение” на ищеца – В.И.И..
Не е спорно и че в периода 24.04.2018 год. –
15.05.2018 год., ищецът не се е явил на работа, при липсата на издаден болничен
лист за същия период и липсата на разрешен платен годишен или друг вид отпуск.
Не е спорно, че не е била изпълнена
заповедта на Директора на Исторически музей Нова Загора - №
РД-07-130/03.07.2018 год., за извършване на допълнителен преглед на движими
културни ценности от фонд „Нумизматика” с инв. № 1141, 1412, 1840-1850,
временен № 2160, инв.№ 1755.
Спорна между страните е законосъобразността
на издадената от директора на Исторически музей гр. Нова Загора заповед за
уволнение, както и наличието на вина у ищеца при извършването на вменените му
във вина дисциплинарни нарушения.
По делото е била допусната и изслушана
съдебно счетоводна експертиза, неоспорена от страните и приета по делото, видно
от заключението на вещото лице по която: брутното месечно трудово
възнаграждение на ищеца по делото В.И.И. към момента на прекратяване на
трудовото му правоотношение с ответника по делото – Исторически музей гр. Нова
Загора /30.07.2018 г./ е в размер на 929.92 лева, представляващо както следва: основно
месечно трудово възнаграждение – 570.00 лева; допълнително трудово
възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит – 259.92 лева и
допълнително трудово възнаграждение за придобита научна степен – „доктор” –
100.00 лева. Размерът на дължимото обезщетение по чл. 344 ал.1 т.3 от КТ
изчислено за 6 месеца е брутна сума от
5 579.52 лева /БТВ за 1 месец –
Съдът кредитира заключението на вещото лице, неоспорено и от страните по делото, като намира същото за безпристрастно и обективно.
По искане на ищеца по делото бяха събрани гласни доказателства чрез разпит в качеството на свидетел на лицето Т. Д. Г., видно от показанията на която, същата познава ищеца от повече от 20 години. Преди години също работила в музея. Свидетелката знаела, че ищеца много време бил в болница, като пир техни срещи ищеца и споделял, че трябва да се върне на работа и че чака решение на ТЕЛК. Не е споделял пред нея да е ходил на разкопки в периода, в който и се е оплаквал, че е болен. Съдът кредитира показанията на свидетелката, намирайки същите за житейски логични и непротиворечиви, и доколкото се подкрепят от събраните по делото писмени доказателства удостоверяващи здравословното състояние на ищеца – епикризи и експертни решения.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Настоящият съдебен състав намира предявените
искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2, т.3 КТ и чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр.
с чл.221, ал.2 КТ за допустими, тъй като са предявени от лице, имащо правен
интерес от оспорване законосъобразността на уволнението си и от възстановяване
на заеманата от него допреди уволнението длъжност, за обезщетение за
времето през което е останал без работа вследствие на уволнението, както и да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 829,92 лева,
представляваща неправомерно определено и удържано му обезщетение по чл.221,
ал.2 КТ, срещу надлежен ответник, при
липса на отрицателни процесуални предпоставки за упражняване правото на иск на
ищеца.
Относно
основателността на предявените искове:
С процесната заповед № РД-08-144/30.07.2018
год., на Директора на Исторически музей гр. Нова Загора, връчена на ищеца на
30.07.2018 год., в 9.52 ч., трудовото правоотношение на ищеца е било
прекратено, с налагане на дисциплинарно наказание по чл.188, т.3 КТ –
„Уволнение”, като дисциплинарнонаказващия орган е приел и вменил във вина на
ищеца, две нарушения на трудовата дисциплина, както и че всяко от тези две
основания поотделно, самостоятелно и независимо едно от друго, се явяват
основание за налагане на дисциплинарното наказание, а именно, за това че:
В периода 24.04.2018 год. – 15.05.2018 год.,
не се е явил на работа в Исторически музей Нова Загора, без да ползва законно
издаден болничен лист или без своевременно да е поискал и да му е бил разрешен
платен годишен отпуск, с което е нарушил трудовата дисциплина по чл.190, ал.1,
т.2 КТ /неявяване на работа в течение на два последователни дни/ във вр.
чл.187, ал.1, т.1 КТ /неявяване на работа/, както и за това че:
На 04.07.2018 г. в Исторически музей гр. Нова Загора, не е изпълнил законните нареждания на работодателя да осигури достъп до съхраняваните в метална каса на II етаж на Исторически музей – Нова Загора /бивша дирекция/ и каса № 3 в ЕЗ № 4, движимите културни ценности за проверка от комисиите на инв. №№ 1141, 1412, 1840-1850, временен № 2160, инв. № 1755 като с това е възпрепятствал изцяло работата на комисиите назначени по заповед РД-07-130/03.07.2018 г., с което неизпълнение на законните разпореждания на работодателя за осигуряване на достъп до посочените движими културни ценности за проверка от посочените комисии, е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл. 190, ал.1, т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата дисциплина/ във връзка с чл. 187, ал.1, т.7 КТ /неизпълнение на законните разпореждания на работодателя/.
Относно
законосъобразността на уволнението за нарушението по чл.190, ал.1, т.2 КТ:
Съгласно нормата на чл.194, ал.1 КТ,
дисциплинарните наказания се налагат не по-късно от 2 месеца от откриване на
нарушението и не по-късно от една година от извършването му.
В случай, че е изтекъл 2 месечният срок от
откриване на нарушението, не може да се приложи 1 годишния срок.
Сроковете за налагане на дисциплинарни
наказания са преклузивни, т.е. съдът следи служебно за спазването им като
пропускането им погасява правото на работодателя да наложи дисциплинарно
наказание.
Откриване на дисциплинарното нарушение
означава узнаване от субекта на дисциплинарната власт на нарушаването на
трудовата дисциплина, установено в съществените му признаци – субектът на
нарушението, времето и мястото на извършването му и съществените признаци на
деянието от обективна и субективна страна, които да го квалифицират като
нарушение.
Разпоредбата на чл.195, ал.3 КТ постановява,
че момента на връчване на заповедта за уволнение е момента на налагане на
дисциплинарното наказание. Към този момент се преценява спазен ли е
преклузивния срок по чл.194 КТ.
В настоящия случай, с писмо на
дисциплинарнонаказващия орган – изх. № РД-13-66/17.05.2018 год. до ищеца В.И.,
е било поискано обяснение от последния, защо е отсъствал от работното си място
в периода 23.04.2018 год. до 15.05.2018 год., с оглед решаване на въпроса за
евентуално налагане на дисциплинарно
наказание по чл.188, т.3 КТ във вр. с чл.190, ал.1, т.2 КТ – за неявяване на
работа в два последователни дни. Предоставен е срок на ищеца за изслушване или
представяне на писмени обяснения до 21.05.2018 год.
С оглед изложеното, съдът намира, че датата 17.05.2018
год. е възможно крайния срок, който може да се приеме, че Директора на
Исторически музей Нова Загора е узнал за описаното в заповедта за уволнение
нарушение по чл.190, ал.1, т.2 КТ, с неговите признаци от обективна и
субективна страна.
Заповедта за уволнение обаче е била връчена
на ищеца на 30.07.2018 год., т.е. дисциплинарното наказание на ищеца за
извършено от него нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.2 КТ е
наложено след изтичане на установения в нормата на чл.194, ал.1 КТ преклузивен
срок.
С доклада си по делото, съдът е указал, че
при условията на пълно и главно доказване в тежест на ответника е да докаже
законността на уволнението, както и че заповедта за налагане на дисциплинарното
наказание е издадена при спазване изискванията на закона.
По делото не са ангажирани доказателства,
които да обосновават извод у съда, че в периода 17.05.2018 год. - 30.07.2018
год. ищеца се е намирал в отпуск или да е участвал в стачка, в които случаи
сроковете по чл.194, ал.1 КТ спират да текат – чл.194, ал.3 КТ.
С изтичането на срока по чл.194, ал.1 ГПК в
правния мир дисциплинарната постъпка вече не съществува като основание за
налагане на наказание. Поради това не може се преценява по същество извършено
ли е нарушението, след като то вече не съществува в правния мир като правно
релевантен факт.
Ето защо и на горните съображения, съдът намира,
че атакуваната заповед за уволнение е незаконосъобразна в частта и с която на
ищеца на основание чл.188, т.3 КТ е наложено дисциплинарно наказание –
„Уволнение” за нарушение на чл.190, ал.1, т.2 КТ /неявяване на работа в течение
на два последователни дни/ във вр. чл.187, ал.1, т.1 КТ /неявяване на работа/,
като наложено в нарушение разпоредбата на чл.194, ал.1 КТ.
Относно
законосъобразността на уволнението за нарушението по чл. 190, ал.1, т.7
във вр. с чл. 187, ал.1, т.7 КТ:
Със заповед № РД-08-144/30.07.2018 год. на
Директора на Исторически музей Нова Загора на ищеца е било наложено
дисциплинарно наказание „уволнение”, за това, че на 04.07.2018 г. в
Исторически музей гр. Нова Загора, не е изпълнил законните нареждания на
работодателя да осигури достъп до съхраняваните в метална каса на II етаж на Исторически музей
– Нова Загора /бивша дирекция/ и каса № 3 в ЕЗ № 4, движимите културни ценности
за проверка от комисиите на инв. №№ 1141, 1412, 1840-1850, временен № 2160,
инв. № 1755 като с това е възпрепятствал изцяло работата на комисиите назначени по моя заповед
РД-07-130/03.07.2018 г., с което неизпълнение на законните разпореждания на работодателя за
осигуряване на достъп до посочените движими културни ценности за проверка от
посочените комисии, е извършил тежко нарушение на трудовата дисциплина по чл.
190, ал.1, т.7 КТ.
В мотивационната част на заповедта за уволнение
дисциплинарнонаказващия орган индивидуализирайки дисциплинарното нарушение
препраща към протокол с № МФ-03-01-85/04.07.2018 год. По делото не са
ангажирани доказателства сочения в заповедта за уволнение протокол да е бил
връчен на ищеца било със заповедта за уволнение, било по-рано.
Същевременно обаче, съдът установи, че съдържанието
на протокол № МФ-03-01-85/04.07.2018 год. е възпроизведено както в заповедта за
уволнение, връчена на ищеца на 30.07.2018 год., така и в писмо изх. №
РД-13-97/09.07.2018 год. на Директора на Исторически музей Нова Загора адресирано
до ищеца, с искане на обяснения за допуснато нарушение на трудовата дисциплина
по чл.187, ал.1, т.3 и т.7 КТ, с оглед налагане на евентуално наказание по
чл.188, т.3 КТ.
Липсват доказателства за това кога и по
какъв ред писмото е било сведено до знанието на ищеца, още повече че същия не е
депозирал поисканите от дисциплинарнонаказващия орган обяснения, но видно от
заявление на ищеца /л.39-40/ до министъра на културата на Р България, с копие
до Директора на Исторически музей Нова Загора, към същото е било приложено и
посоченото писмо - изх. № РД-13-97/09.07.2018 год.
В този смисъл съдът намира, че са изпълнени
както изискванията на чл.195, ал.1 КТ за форма и съдържание на заповедта за
уволнение, така и процедурата по чл.193, ал.1 КТ, поискани са били обяснения от
ищеца за конкретното посочено дисциплинарно нарушение, това е достигнало до
неговото знание, и такива не са били дадени по негова вина, поради което
ответника се явява изправна страна. Спазен е и срока по чл.194, ал.1 КТ за
налагане на дисциплинарно наказание за вмененото във вина на ищеца дисциплинарно
нарушение по чл. чл. 190, ал.1, т.7 във вр. с чл. 187, ал.1, т.7 КТ.
Горното налага разглеждането на спора по същество, при дължимата в тази насока преценка – извършил ли е ищеца вмененото му в вина нарушение по 190, ал.1, т.7 КТ във връзка с чл. 187, ал.1, т.7 КТ и представлява ли то основание за налагане на наказание по чл.188, т.3 КТ.
Видно от заповед № РД-07-130/03.07.2018 год. на Директора на Исторически музей Нова Загора, на основание чл.29, ал.1, т.1 от Наредба Н-6 от 11.12.2009 год. за формиране и управление на музейните фондове издадена от министъра на културата, във връзка с необходимостта от допълнителен преглед на движими културни ценности от фонд „Нумизматика” с инв. № 1141, 1421, 1840-1850, временен № 2160, инв. № 1755, на ищеца В.И.И. – уредник в Исторически музей Нова Загора е било разпоредено на 04.07.2018 год. в 10.00 часа да се яви в сградата на музея, както и да осигури достъп до съхраняваните в метална каса на II етаж на Исторически музей /бивша дирекция/ и каса № 3 в ЕЗ № 4, движими културни ценности с инв. № 1141,1412, 1840-1850, временен № 2160, инв. № 1755, за проверка от комисиите.
Видно от протокол вх.№ МФ-03-01-85/04.07.2018 год., подписан от комисия в състав: председател – Иван С. и членове – Р. М., Г. Д., д-р М.М., Г. К., Г. К. и Г.Й., ищеца информирал комисията, че е предоставил на директора на музея докладни записки по случая със заповед № РД-07-130/03.07.2018 год., във връзка с които отказва да съдейства за изпълнение по заповедта и няма да осигури достъп до нумизматичния фонд съхраняван в метална каса на II етаж на Исторически музей /бивша дирекция/ и каса № 3 в ЕЗ № 4, движими културни ценности с инв. № 1141,1412, 1840-1850, 1755 и временен № 2160.
Видно от представената по делото длъжността характеристика - длъжността „уредник” въвежда за длъжността като пряко задължение – „Грижи за съхраняването на поверения му фонд и носене на материална отговорност” – т.5.6 /л.73-78/.
Разпоредбата на чл.190, ал.1, т.7 КТ – „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, по своето съдържание сочи на препращане към общите критерии за избор на дисциплинарното наказание по чл.189, ал.1 КТ. Следователно не само за примерно посочените в чл.190 нарушения на трудовата дисциплина, но и за други нарушения на трудовата дисциплина, в случая неизпълнение на законово нареждане на работодателя – чл.187, т.7 КТ дадено с писмена заповед № РД-07-130/03.07.2018 год. на Директора на Исторически музей Нова Загора, ако е тежко, може да се наложи дисциплинарно уволнение.
Тежки са нарушенията на трудовата дисциплина, които са предизвикали сериозни и значими вредни последици за работодателя, извършени са с груба небрежност, предизвикателно или умишлено от работника или служителя, нарушения оказали разстройващо въздействие върху трудовия процес и изпълнението на трудовите задължения на работниците или служителите и пр. В този смисъл основните елементи на тежкото дисциплинарно нарушение са неговата субективна страна и вредни последици, като вредните последици са не само материално съизмеримите последици, но и такива, които са дали отрицателно, разстройващо отражение върху трудовия процес.
В настоящия случай съдът намира, че след като съзнателно не е изпълнил процесната заповед на директора на Исторически музей Нова Загора и не е осигурил достъп на назначените за целта комисии до посочените в заповедта движими културни ценности за проверка, ищецът е извършил умишлено тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на закона.
Статута на учреждението – работодател е музей,
в който се съхраняват движими културни ценности, и предполага и изисква
съобразно Наредба № Н-6/11.12.2009 год. за формиране и управление на музейните
фондови, извършването на инвентаризация, включваща проверката на наличните
движими културни ценности.
Съхранението и опазването на движимите
културни ценности е приоритет не само на конкретен музей, но и на цялото
общество. Опазването и съхраняването на налични движими културни ценности е от
значение за цялото културно наследство на Държавата, поради което и
възпрепятстването на проверки с посочената цел от лице натоварено с такава
отговорност по длъжностна характеристика, следва да се квалифицира като тежко
дисциплинарно нарушение по смисъла на закона.
Извършването на проверки относно наличността
на движими културни ценности кореспондира с обществения интерес и не може да се
приеме, че заповед за извършване на такава проверка предпоставя извършването на
престъпление или друго общественоопасно деяние.
Видно от протокол № МФ-03-01-85/04.07.2018
год., ищецът съзнателно пред комисия от седем човека е отказал да изпълни
заповедта на директора на Исторически музей Нова Загора за извършване на
допълнителен преглед на движими културни ценности от фонд „Нумизматика”, като
по този начин освен че не е изпълнил заповедта, но е възпрепятствал
изпълнението и от определените за целта комисии, което е дало отражение върху
целия процес на разпоредената от директора проверка и е довело до
невъзможността и да бъде осъществена.
Сам ищеца в представено от него по делото
заявление до министъра на културата /л.39-40/ признава, че поради отказ да му
бъде предоставен протокол от предходна проверка е отказал да отключи касата.
Непредставянето на ищеца на протоколи от
предходни проверки не може да служи като обективно основание за възпрепятстване
извършването на разпоредената от директора на музея конкретна проверка, с
конкретно посочена цел – проверка на конкретни движими културни ценности с
посочени инв. номера.
Не може да бъде споделено твърдението на
ищеца, че методът на извършване на инвентаризациите може да доведе до увреждане
или до загуба на ценности от нумизматичния фонд, за които той бил материално
отговорен. Доказателства които да обосновават подобен извод у съда не са
ангажирани, още повече, че е предстояло проверката да бъде извършена в
присъствието на ищеца съгласно заповедта на директора.
Като самостоятелно основание за
незаконосъобразност на издадената заповед за уволнение, се релевира
твърдението, че директора на Исторически музей Нова Загора П.П. е назначен на
заеманата от него позиция в противоречие на нормативните изисквания – Закона за
културното наследство /ЗКН/, като в тази връзка се сочи наложената на основание
чл.192, ал.1, т.2, б.”б” ЗКН на Кмета на община Нова Загора принудителна
административна мярка, с която е разпоредено в срок до 30 работни дни Кметът на
Община Нова Загора да предприеме действия по спиране изпълнението на функциите
на П.П. като директор на Исторически музей Нова Загора и да осигури
управлението на музея от лице, което отговаря на изискванията по чл.28, ал.5
ЗКН като издаде заповед за назначаването на временно изпълняващ длъжността
директор на Исторически музей Нова Загора, при спазване на чл.28, ал.5 ЗКН, до
провеждането на конкурс за същата длъжност, както и в срок 60 работни дни да
издаде заповед за провеждане на конкурс за длъжността директор на Исторически
музей Нова Загора, по реда на чл.28, ал.6 ЗКН.
Така наведеното от ищеца основание не може
да бъде релевирано, доколкото предмет на настоящото производство от една страна
не може да бъде проверка законосъобразността на сочената принудителна
административна мярка, а от друга не са ангажирани доказателства, които да
обосновават извод, че към 30.07.2018 год. /датата на издаване на заповедта за
уволнение/ сочената принудителна административна мярка да е била изпълнена, и
изпълнението на функциите на П.П. като директор на Исторически музей Нова
Загора да са били „спрени” от Кмета на община Нова Загора.
Видно от материалите от представената по
делото административна преписка от министерство на културата, съгласно решение
№ 473/29.11.2005 год. на Общински съвет Нова Загора, Исторически музей Нова
Загора е определен за самостоятелно юридическо лице, второстепенен разпоредител
с бюджетни кредити от 01.01.2006 год., като П.Д.П. съгласно трудов договор №
34/21.07.2014 год. по чл.68, ал.1, т.1 КТ, е бил назначен за директор на
Исторически музей Нова Загора на постоянен трудов договор с изпитателен срок от
3 месеца, който със сключено допълнително споразумение № 90/20.10.2014 год. е
преминал в безсрочен трудов договор. Липсват данни към датата на издаване на
заповедта за уволнение, трудовото правоотношение на директора П.П. да е било
прекратено на някакво правно основание.
Водим от горното съдът намира, че заповед №
РД-08-144/30.07.2018 год. на директора на Исторически музей Нова Загора, в
частта и с която на ищеца В.И.И. на основание чл.188, т.3 КТ е било наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение”, затова че на 04.07.2018 г. в
Исторически музей гр. Нова Загора, не е изпълнил законните нареждания на
работодателя да осигури достъп до съхраняваните в метална каса на II етаж на Исторически музей
– Нова Загора /бивша дирекция/ и каса № 3 в ЕЗ № 4, движимите културни ценности
за проверка от комисиите на инв. №№ 1141, 1412, 1840-1850, временен № 2160,
инв. № 1755 като с това е възпрепятствал изцяло работата на комисиите назначени по заповед
РД-07-130/03.07.2018 г., с което неизпълнение на законните разпореждания на работодателя за
осигуряване на достъп до посочените движими културни ценности за проверка от
посочените комисии, е извършил тежко
нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.7 КТ вр. чл.187, ал.1, т.7 КТ, за законосъобразна.
С оглед законосъобразността на заповед № РД-08-144/30.07.2018 год. на директора на Исторически музей Нова Загора, в частта и с която на ищеца В.И.И. на основание чл.188, т.3 КТ е било наложено дисциплинарно наказание „Уволнение” за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина по чл.190, ал.1, т.7 КТ вр. чл.187, ал.1, т.7 КТ, неоснователен се явява предявения иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ – признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, поради което и на това основание следва така предявения иск да бъде отхвърлен.
С оглед изхода
на спора по главния иск неоснователни се явяват и обусловените от него искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.2 и т.3 КТ, за възстановяване на ишеца на
предишната му работа преди уволнението, за заплащане на обезщетение за времето
през което е останал без работа поради уволнението, както и иска да бъде осъден
ответника да заплати на ищеца сумата в размер на 829,92 лева, представляваща
неправомерно определено и удържано обезщетение по чл.221, ал.2 КТ – видно от
заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно счетоводна
експертиза, удържаното обезщетение по чл.221, ал.1 КТ е в по-малко със сто лева,
поради което и на това основание така предявените искове също следва да бъдат
отхвърлени.
По разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.3 ГПК, следва ищеца да бъде осъден да заплати на ответника сторените от последния разноски за възнаграждение за един адвокат съобразно представения по делото списък по чл.80 ГПК и договор за правна защита и съдействие.
Водим от изложените мотиви и на
основание чл.235 ГПК съдът,
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.И.И. с ЕГН ********** *** против Исторически музей гр. Нова Загора, БУЛСТАТ *********, представляван от изпълнителния директор П.Д.П., обективно кумулативно съединени искове, за признаване за незаконно уволнението на В.И.И., извършено със Заповед № РД-08-144/30.07.2018 год. на Директора на Исторически музей гр. Нова Загора, и неговата отмяна – правно основание чл.344, ал.1, т.1 КТ; за възстановяване на В.И.И. на предишната работа – правно основание чл.344, ал.1, т.2 КТ; за заплащане на обезщетение за времето, за което В.И.И. е останал без работа поради уволнението, в размер на брутното му трудово възнаграждение за всеки месец, но за не повече от 6 меса, в размер на общо 5 579,52 лева – правно основание чл.344, ал.1, т.3 КТ; както да бъде осъден Исторически музей гр. Нова Загора да заплати на В.И.И. сумата в размер на 829,92 лева, представляваща неправомерно определено и удържано обезщетение по чл.221, ал.2 КТ – правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД във вр. с чл.221, ал.2 КТ, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА
В.И.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ
на Исторически музей гр. Нова Загора, БУЛСТАТ *********, представляван от
изпълнителния директор П.Д.П. сумата от
300,00 лева - разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от връчването му
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/Димчо
Димов/