№ 2247
гр. София , 17.08.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ в закрито заседание
на седемнадесети август, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Бистра Николова
Членове:Тодор Тодоров
Милен Василев
като разгледа докладваното от Милен Василев Въззивно частно гражданско
дело № 20211000502082 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 274 – 279 от ГПК.
Образувано е по частна жалба от 11.11.2019 г. на ищeца В. Д. Н. срещу определението от 30.10.2019 г. по гр. д.
№ 12421/2019 г. на Софийския градски съд, І-7 състав, с което е върната исковата молба и е прекратено
производството по делото.
В жалбата се твърди, че неправилно СГС е приел за недопустим предявеният деликтен иск. Твърди се, че
искът по чл. 49 ЗЗД срещу ВРС и ВОС не се обхваща от функционалния имунитет на магистратите по чл. 132
КРБ.
Предвид изложеното жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалвания съдебен акт.
Софийският апелативен съд, след като прецени събраните доказателства и обсъди доводите по частната жалба,
намира за установено следното:
Частната жалба е подадена срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК и е допустима. Разгледана по същество е
неоснователна.
Първоинстанционният съд е бил сезиран от В. Д. Н. с искова молба от 25.09.2019 г., с която срещу Варненския
районен съд и Варненския окръжен съд са предявени искове за солидарно заплащане на сумата 30 000 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, и на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди.
В исковата молба се твърди, че ищецът бил осъден с няколко наказателни присъди, като по негово искане
било образувано ЧНД за групиране на наказанията по три присъди /посочени/. Твърди се, че съдия Мария
Бончева от ВРС и съдиите Иваничка Славкова, Светлозар Георгиев и Яна Панева от ВОС не уважили искането за
кумулиране на наказанията. С това на ищеца били причинени неимуществени вреди – депресия, недоспиване и
психически тормоз. Причинени му били и имуществени вреди – загуби и пропуснати ползи. Съдиите били
служители на ответните съдилища, поради което съдилищата отговаряли за тези вреди.
За да постанови обжалваното определение от 30.10.2019 г. СГС е приел, че предявените искове са
1
недопустими, тъй като се претендират вреди от неправилен според ищеца съдебен акт, който е окончателен, а
ВРС и ВОС не са надлежен ответник като процесуален субституент на държавата. Прието е, че хипотезите на
отговорност на държавата са ограничени до предвидените в ЗОДОВ, под които не могат да се подведат фактите
по исковата молба. Прието е и, че отговорността по чл. 49 ЗЗД не може да бъде ангажирана за деяние, за което
служителят, комуто е възложена работата, не носи гражданска отговорност поради функционалния имунитет по
чл. 132 КРБ. Освен това специалният ред за обезщетяване на вреди от незаконни актове по наказателни дела е
уреден в ЗОДОВ и той изисква отмяна на съответния акт от наказателния съд, каквото не било налице в случая.
Определението е правилно като краен резултат, макар и не по изложените от СГС мотиви. Същите обаче не
ограничават обхвата на въззивния контрол, доколкото в производството по частни жалби горестоящият съд
служебно и изцяло проверява законосъобразността на обжалвания акт, т.е. действа при условията на пълен въззив.
Противно на приетото от СГС:
- надлежността на процесуалната субституция не може да доведе до директно прекратяване на
производството, без преди това съдът да е указал на ищеца да насочи иска срещу надлежния ответник /мотивите
към т. 2 от ТР № 1/30.03.2012 г. на ВКС – ОСГК/; такива указания в случая съдът не е давал;
- отговорността на държавата може да бъде ангажирана и извън предвидените в ЗОДОВ хипотези, както на
основание пряко приложимата разпоредба на чл. 7 от Конституцията, така и на основание правото на ЕС;
- функционалният имунитет по чл. 132 КРБ е пречка за реализиране гражданската отговорност на
магистратите като физически лица, но не и за гаранционната отговорност на държавата по чл. 7 КРБ за техните
служебни действия или бездействия /така решение № 110/14.06.2013 г. по гр. д. № 93/2012 г., решение №
348/8.01.2018 г. по гр. д. № 495/2017 г. на ВКС, ІV г.о. и др./.
Независимо от горното предявените по настоящото дело осъдителни искове за ангажиране на отговорността
на държавата /чрез учрежденията – ответници/ са недопустими на друго основание. В исковата молба се твърди,
че претендираните вреди са причинени със съдебни актове, с които е отказано кумулиране на наказанията по 3
присъди, постановени срещу ищеца. Липсва обаче каквото и да било твърдение за незаконност на така
постановените съдебни актове за отказ за кумулиране. Подобно твърдение не може да се извлече по никакъв
начин от съдържанието на исковата молба, в която ищецът не сочи в какво се изразява противоправността на
съдебните актове, постановени срещу него. По тази причина липсва логическа връзка между искането в петитума
и изложението в обстоятелствената част на исковата молба. Не се излагат твърдения, обосноваващи отговорност
на държавата в обхвата на ч. 7 КРБ, поради което искът се явява недопустим.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да се потвърди по други съображения.
Така мотивиран, Софийският апелативен съд,
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определението от 30.10.2019 г. по гр. д. № 12421/2019 г. на Софийския градски съд, І-7
състав.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ГПК в 1-седмичен срок от
връчването му на жалбоподателя.
2
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3