Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 80
гр. Пловдив, 04.03.2020 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
АПЕЛАТИВЕН СЪД, търговско отделение, трети състав, в открито заседание на петнадесети
януари, през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИР КОЛАРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ГЕОРГИ ЧАМБОВ
ЕМИЛ МИТЕВ
при участието на съдебния секретар Златка Стойчева, изслуша
докладваното от съдия Георги Чамбов в. търг. дело № 696 по описа за 2019 г. и
за да се произнесе, взе предвид следното:
|
|
|
|
|
Производство по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С
решение № 78 от 03.07.2019 г., постановено по т. д. № 203 от 2018 г. Хасковският
окръжен съд е:
-
осъдил „Б. и." АД да заплати на Х.Г.П. сумата от 100 000
лв. -
обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. А. П., настъпила на 29.09.2016 г. вследствие
на ПТП, станало 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане:
- отхвърлил предявеният
иск за разликата до 150
000 лв. и искането за присъждане на законна лихва от датата на увреждането –
29.09.2016 г. до 02.12.2018 г. включително като неоснователни;
- осъдил „Б.
и." АД да заплати по сметка на ОС - Хасково ДТ в размер на 4000 лв.;
- осъдил „Б. и." АД да заплати на адв. А.Г.Г. адвокатско възнаграждение в размер на 3530 лв.
Решението е обжалвано и от двете страни както
следва:
Ищецът Х.Г.П. обжалва решението в частта, с която
е отхвърлен предявеният срещу З. „Б.и." АД за разликата над присъдената сума от 100 000 лева
до пълния предявен размер от 150 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. А. П., настъпила на 29.09.2016 г. вследствие
на ПТП, станало 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
В подкрепа на жалбата си въззивникът е изразил
становище, че в обжалваната от него част решението е неправилно поради
противоречие с материалния закон и необоснованост. Ищецът е поискал в тази част
решението да се отмени и се постанови друго, с което предявеният иск се уважи
изцяло, като на представляващия го безплатно адвокат, да се присъди адвокатско
възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата.
С насрещна въззивна жалба, ответникът по иска З.
„Б.и." АД е
обжалвал решението в частта, с която дружеството е осъдено да заплати
обезщетение за разликата над сумата от 10 000 лева до присъдените 100 000 лева,
както и законна лихва върху тази разлика, а също и в частта за присъдените
разноски по делото. Представителят на дружеството изразява становище, че в тези
части решението било неправилно, поради прекомерност на присъденото
обезщетение. Искането е да се отмени решението в обжалваната от него част, като
се постанови друго, с което се отхвърли иска за разликата над сумата от 10 000
лева, както се присъдят разноски съобразно това решение.
Пловдивският
апелативен съд, след преценка на събраните доказателства по делото, във връзка
с изложените оплаквания и възражения на страните, приема за установено
следното:
Производството пред Хасковския
окръжен съд е образувано по предявен от Х.Г.П. против З. „Б.и." АД, осъдителен иск за
заплащане на сумата 150 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени
вреди, вследствие от смъртта на баща му – Г. А.
П., настъпила на 29.09.2016 г. при ПТП, станало на 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане.
Искът се основава на следните установени по делото и поначало безспорни факти:
В резултат на ПТП, настъпило на 31.08.2016 г. в гр. Л., причинено от Т. Г. Г. - водач на лек
автомобил „Ф.“, модел „Б.“, с рег. №..,
са били причинени телесни увреждания, в последствие – и смъртта /настъпила на 29.09.2016 г./ на Г. А.
П. - баща на ищеца Х.П..
С влязла в сила присъда № 27 от 15.06.2018 г., постановена по НОХД № 268/ 2018 г. на ОС - Хасково по описа на Хасковския
окръжен съд, водачът на автомобила Т. Г. Г. е
призната за виновна за това, че на 31.08.2016 г. в гр. Л. при управление на
моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.“,
модел „Б.“, с рег. №.., нарушила правилата за
движение по пътищата (чл. 20, ал. 2 ЗДП) и по непредпазливост причинила смъртта
на Г. А. П., настъпила на 29.09.2016 г.
Влязлата в сила присъда е задължителна за гражданския
съд по въпросите: извършено ли е деянието, виновен ли е деецът и наказуемо ли е
деянието съгласно разпоредбите на чл. 413
ал. 2 от НПК и чл. 300 от ГПК.
От събраните по делото доказателства категорично се установява, както наличието на действително претърпените от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в душевни болки и страдания, свързани със смъртта на баща му, така и причинната връзка между тези вреди и настъпилото по вина на водача на автомобила ПТП.
Безспорно установено е също, че
отговорността на делинквента за причинените от него имуществени и неимуществени
вреди, настъпили в резултат на описаното ПТП, се покриват от ответното
дружество, при
наличието на действаща към датата на увреждането застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“ № …. на З. „Б.и." АД, сключена между собственика на
автомобила и „Б. и."
АД, със срок на действие от 05.06.2016 г. до 04.06.2017 г.
Безспорно установено е също, че ищецът Х.Г.П. е син на починалия от травмите, причинени му при процесното ПТП – Г. А. П., и в този смисъл същият има качеството на увредено лице според разпоредбата на чл. 478, ал. 2 КЗ.
Установените по делото обстоятелства са
достатъчни, за да приеме, че е налице отговорността на застрахователя по прекия
иск по чл. 432 във вр. с чл. 493 КЗ т.е. да се приеме, че предявеният иск е
доказан по основание.
Основният спор е относно размера на дължимото
обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди.
Несъмнено е, предвид установеното
от доказателствата по делото, че ищецът е преживял много тежко смъртта на баща
си. Установено е, че семейството е било много сплотено, отношенията в него са
се характеризирали с разбирателство и силна привързаност. Установено е също, че
макар и в пенсионна възраст, бащата на ищеца продължавал да работи като
електротехник, бил жизнен, добър, отзивчив и подреден човек. Освен това си
отличавал като добър и всеотдаен баща, от когото близките, в това число и
децата му, винаги получавали подкрепа и помощ. Инцидентът, при който пострадал,
се отразил изключително тежко на сина му, който, по думите на свидетелката Т. П.,
след като узнал за случилото се и видял състоянието на баща си в болницата, се
сринал психически, престанал да се храни, не можел да спи, трудно се справял
със служебните си задължения. Състоянието се на ищеца се влошило след смъртта
на баща му. От силния стрес, предизвикан от трагичното събитие, ищецът заболял
от херпес зостер, бил подтиснат и отказвал да приеме факта, че баща му вече го
няма.
Определяйки размера на дължимото
обезщетение, Хасковския окръжен съд се е съобразил с всички, установени по
делото обстоятелства, относно характера и степента на понесените от ищеца
душевни болки и страдания, които са определящи за размера на обезщетението, с
оглед изискването за справедливост по смисъла на чл. 52 от ЗЗД и утвърдената в
тази насока съдебна практика. Макар и лаконично, първоинстанционният съд е
обсъдил в мотивите си най-важните обстоятелства, които трябва да се имат предвид
при определяне на размера на обезщетението, съобразно с принципа за
справедливост.
В тази връзка Пловдивският апелативен съд преценява като неоснователни съдържащите се във въззивните жалби на страните оплаквания относно несъответствието между определеното обезщетение и действителният размер на причинените в резултат на деликта неимуществени вреди.
На първо място не може да бъде споделено изразеното от ищеца становище, че съдът е определил обезщетението без да вземе предвид близката родствено-семейна връзка между ищеца и неговия баща. Позовавайки се на събраните доказателства – показанията на разпитаните свидетели, Хасковският окръжен съд е изяснил детайлно отношенията в семейството, силната семейна и емоционална връзка между баща и син, както и настъпилия за ищеца емоционален и психически срив вследствие от смъртта на баща му.
От друга страна, въззивният съд преценява като неоснователни и възраженията на ответника за несъответствие на присъденото обезщетение с принципа на справедливостта, основаващо се на възрастта на ищеца и неговия баща и обстоятелството, че същите живели в отделни домакинства, съответно – искането за редуциране на определеното обезщетение.
Възрастта на пострадалият и на неговият син са неотносими към определяне размера на застрахователното обезщетение факти. Степента на човешкото страдание от загубата на близък човек не може да бъде обусловена от неговата възраст, социалния статус, здравословно състояние и други особености на индивида. Като най-висше благо, естествено присъща и неотменима за човека ценност, животът поначало е неоценяем в смисъл, че не съществува съответстващ материален еквивалент, с който да бъде сравнен и съответно категоризиран като материална величина. Поради това и не съществуват възрастови, биологични, социални, морални или каквито и да било фактори, които да увеличават или занижават неговата „стойност“. Освен това в случая подлежат на остойностяване неимуществените вреди, които ищецът е претърпял в резултат от смъртта на родния му баща. Тези вреди, представляващи душевни болки и страдания, емоционален срив и други подобни негативни промени в психичния, емоционален и социален статус на ищеца, в случая намират конкретен израз не само в мъката от загубата на един изключително близък човек, но и в загубата на много важна за него емоционална, морална и житейска опора.
В конкретния случай, първоинстанционният съд е отчел всички общи и специфични обстоятелства, отразяващи характера и тежестта на претърпените неимуществени вреди, поради което настоящият състав намира, че определеното обезщетение съставлява справедлив паричен еквивалент за тяхното възмездяване. В този смисъл обжалваното решение е правилно и следва да се потвърди в обжалваните му части.
Относно разноските.
Ищецът претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение за представляващия го в производството адвокат по чл. 38,
ал. 1, т. 2 от ЗАдв. за оказана безплатна помощ на материално затруднено лице,
което, съобразно с разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 2783 лева,
съразмерно с уважената от иска.
Ответникът също има право на разноски
съразмерно с отхвърлената част от иска, които с оглед представения списък и
документи, удостоверяващи извършването им, за това производство възлизат на
1428 лева. Неоснователно е искането да
се начисли присъди допълнително ДДС върху заплатеното адвокатско възнаграждение
от 5000 лева, тъй като ответникът не представил доказателства /фактура по чл. 113
вр. с чл. 114 ЗДДС/, че конкретната услуга е обложена с ДДС.
Мотивиран от горното, Пловдивският апелативен съд
Р
Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 78 от 03.07.2019 г., постановено по т.д. № 203 от 2018 г. Хасковският окръжен
съд в частта, с която З. „Б.и."
АД, ЕИК.. е осъдено да заплати на Х.Г.П., ЕГН **********, сумата
от 100 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на Г. А. П., настъпила на 29.09.2016 г. вследствие
на ПТП, станало 31.08.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата от 03.12.2018 г. до окончателното й изплащане; в частта с която е
отхвърлен предявеният иск за разликата до 150 000 лв. и искането за
присъждане на законна лихва от датата на увреждането – 29.09.2016 г. до
02.12.2018 г. включително; в частта с която З. „Б.и." АД е осъдено да
заплати по сметка на ОС - Хасково ДТ
в размер на 4000 лв.; както и в частта с която З. „Б.и."
АД е осъдено да заплати
на адв. А.Г.Г. адвокатско възнаграждение в размер на
3530 лв.
ОСЪЖДА З. „Б.и." АД, ЕИК .. да заплати на адвокат А.Г. *** сумата от 2783 лева адвокатско възнаграждение, на оснаование чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗАдв., за осъществено процесуално представителство на ищеца Х.Г.П. в производството по т. д. № 696 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, съразмерно с уважената част от предявения иск.
ОСЪЖДА Х.Г.П., ЕГН ********** да заплати на З. „Б.и." АД, ЕИК.. сумата от 1428 лева деловодни разноски в производството по т. д. № 696 по описа за 2019 г. на Пловдивския апелативен съд, съразмерно с отхвърлената част от предявения иск.
В останалата необжалваната част решението е влязло в сила.
Решението е неокончателно и може да се обжалва с касационна
жалба пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщаването му на
страната при условията на чл. 280 и сл. от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: