№ 14
гр. Варна, 04.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в закрито заседание на
четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Иванка Д. Дрингова
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Иванка Д. Дрингова Въззивно гражданско
дело № 20233100500005 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 вр. чл. 317 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх. № 68893/07.10.2022г. от „Електроенергиен
системен оператор“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на управление гр. София,
бул. „Цар Борис III“ № 201, чрез пълномощника му юрисконсулт Б М Л със съдебен адрес
гр. Варна, ул. „Оборище“ № 13А, ет.5, срещу решение № 2883 от 26.09.2022г., изменено с
определение № 12207/03.11.2022г. и постановено по гр. дело № 7062/2022г. на ВРС, XLI-ви
състав, с което са уважени предявените от П. А. Р., ЕГН ********** и адрес гр. Варна, ул.
„*************“ № 41 срещу въззивника обективно кумулативно съединени искове с
правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, с които е признато за незаконно и
отменено уволнението на въззиваемия, извършено от работодателя със заповед №
665/31.03.2022г., въззиваемият е възстановен на заеманата преди уволнението длъжност
„шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, с място на работа гр. Варна“ и
въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 12489.54 лв., представляваща
обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно уволнение.
В жалбата e изразено становище за неправилност на обжалваното решение, като
постановено при нарушение на материалния закон и процесуалните правила, необосновано
и противоречащо на събраните доказателства и при рефириране към неприложима в
конкретния случай съдебна практика.
Въззивникът счита, че решението на съда не се основава на анализ на събраните факти
и относимите правни норми, а отразява вътрешната предубеденост на решаващия състав.
Оспорва извода на съда, че не „е възможно спирането на работата за конкретната дейност,
която повече от 8 месеца не се осъществява в предприятието на ответника и за която не се
1
предвижда да се изпълнява занапред“. Сочи, че в случая фактическата обстановка е именно
такава и дали спирането е временно или постоянно, дали впоследствие предприятието е
възстановило спряната дейност или я е преустановило напълно, са въпроси, които нямат
значение за това налице ли е спиране на работата като обективен факт, касаещ извършеното
уволнение. Намира за неотносимо към правния спор и отправеното от работодателя
запитване към ТЕЛК по чл. 333, ал. 1. т. 2 от КТ, което е ирелевантно към
законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение. Не е съгласен с
мотива на съда, че ищецът не е бил уведомен за обявения престой за дейността управление
на тежкотоварен автомобил - подвижна високоволтова лаборатория Мерцедес 16 тона със
заповед № ЧР-113/04.03.2022г., тъй като няма такова нормативно вменено задължение на
работодателя и същото няма отношение към законността на уволнението. Сочи, че съдът е
приел за установен факт твърдение, което не е подкрепено с никакви доказателства и е
неотносимо към спора, а именно, че ищецът е изпълнявал възложени задачи през този
период от 8 месеца, като се позовава на съдебна практика. Счита, че направеният от
решаващия състав извод, че не е налице соченото основание за прекратяване на трудовото
правоотношение с ищеца - спиране на работата за повече от 15 работни дни противоречи на
факти, които същият съд е приел за установени.
Счита, че в хода на производството не са събрани доказателства, които имат
отношение към предмета на спора и за които своевременно са направени доказателствени
искания. Така, съдът е оставил без уважение искането им за допускане до разпит на двама
свидетели, с показанията на които са целяли да докажем както наличието на обективното
състояние „престой“, така и липса на изпълнение на трудови задължения съгласно
длъжностната характеристика на ищеца, поради което моли да бъдат двама свидетели при
режим на довеждане, с показанията на които ще доказва горните твърдения
Отправеното искане е за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго,
с което да бъдат отхвърлени предявените искове. Претендира се и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в
който е изложено становище за неоснователност на оплакванията срещу решението, което
намира за правилно и законосъобразно. Счита, че в случая не дейността, а длъжността е
закрита, тоест волята на работодателят е била да се съкрати щата. Развива подробни
съображения относно приложимостта на основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.4 от
КТ, като се позовава на съдебна практика. Изразява съгласие с извода на съда, че заповедта
за уволние е издадена в нарушение с чл.8 от КТ.
Въззиваемият счита, че първоинстанционният съд е допуснал съществено нарушение
на процесуалните правила като е оставил без уважение искането на ищеца за изискване на
справка от работодателя кои автомобили са били управлявани с чип за управление на
автомобил с № 51000018484А5701, както и GPS разпечатките от управлението им с чипа, в
периода 07.03.2022г. до 05.04.2022г. С посоченото доказатествено средство въззиваемият
желае да докаже твърденията в исковата молба, че е вършил това, което му е било
2
възложено от работодателя, доколкото в хода на производството последният е заявил
незнание отнсно посоченото обстоятелство. Също така, районният съд е оставил без
уважение искането му за издаване на съдебно удостоверение, по силата на което да се
снабдим с друго такова от МБАЛ - Варна, от което да е видно дали на 21.04.22г. П. Р. е имал
насрочен час на ТОЛЕК комисия, поради което моли за събирането им от настоящата
инстанция.
Моли за потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на сторените по
делото разноски.
Квалификацията на спора, очертана в устния доклад изцяло кореспондира на
процесуалните действия на страните в хода на размяната на книжата. Оплакванията не се
свързват с тежестта на доказване, поради което и не се налага допълване или промяна на
доклада по делото с даване на допълнителни указания на страните относно разпределяне на
доказателствената тежест.
Съобразно разпоредбата на чл.266 от ГПК във въззивното производство страните не
могат да твърдят нови обстоятелства, да сочат и представят доказателства, които са могли да
посочат и представят в срок в първоинстационното производство. Изключенията от тази
забрана са предвидени в ал. 2 и ал. 3 от цитираната правна норма. В случая, въззивникът
моли за допускане на двама свидетели, с показанията на които да докаже както наличието на
обективното състояние „престой“, така и липса на изпълнение на трудови задължения
съгласно длъжностната характеристика на ищеца. Искането за доказването на наличието на
обективното състояние „престой“ е направено своевременно от ответника с отговора на
исковата молба, но същото е оставено без уважение от първоинстанционния съд. Макар и да
не е изложил конкретни мотиви, съдът не е допуснал процесуално нарушение, доколкото
между страните по делото е липсвало спор и по делото е прието за безспорно
обстоятелството, че подвижната високоволтова лаборатория е преместена в по-малък
автомобил. Искането за допускане на гласни доказателства относно липсата на изпълнение
на трудови задължения съгласно длъжностната характеристика на ищеца е направено за
първи път с въззивната жалба, поради което се явява преклудирано. Ето защо,
доказателственото искане на въззивника следва да се остави без уважение.
Доказателствените искания на въззиваемия също са отправени своевременно с исковата
молба, но са оставени без уважение от районния съд, тъй като е приел делото за изяснено от
фактическа страна в достатъчна степен. Настоящият съдебен състав намира за допустимо и
необходимо за изясняване на спора искането за справка от работодателя кои автомобили са
били управлявани с чип за управление на автомобил с № 51000018484А5701, както и
съответните GPS разпечатки, доколкото са във връзка с разпределената доказателствена
тежест на ищеца и следва да бъде допуснато събирането му. Второто искане на страната е
неотносимо към предмета на спора, поради което следва да се остави без уважение.
Постъпилата въззивна жалба е подадена в срока по чл. 259, ал.1 вр. чл.315, ал.2 от
ГПК, от надлежна страна и срещу акт, подлежащ на обжалване. Въззивният съдебен състав
констатира, че към въззивната жалба липсват приложени доказателства за внесена държавна
3
такса за въззивно обжалване. С цел процесуална икономия, съдът намира, че следва да
приеме въззивната жалба за разглеждане, а на въззивникът да се даде срок до съдебно
заседание да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВОС в размер
на 329,94 лв.
Воден от горното и на основание чл.267 от ГПК, съставът на Варненски окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 68893/07.10.2022г. от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, с ЕИК ********* и седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 201, чрез пълномощника му юрисконсулт Б М
Л със съдебен адрес гр. Варна, ул. „Оборище“ № 13А, ет.5, срещу решение № 2883 от
26.09.2022г., изменено с определение № 12207/03.11.2022г. и постановено по гр. дело №
7062/2022г. на ВРС, XLI-ви състав, с което са уважени предявените от П. А. Р., ЕГН
********** и адрес гр. Варна, ул. „*************“ № 41 срещу въззивника обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от КТ, с които е
признато за незаконно и отменено уволнението на въззиваемия, извършено от работодателя
със заповед № 665/31.03.2022г., въззиваемият е възстановен на заеманата преди уволнението
длъжност „шофьор, тежкотоварен автомобил – 12 и повече тона, с място на работа гр.
Варна“ и въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия сумата от 12489.54 лв.,
представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради незаконно
уволнение.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззивника за допускане
събирането на гласни доказателства, чрез разпит на двама свидетели, за доказването
наличието на обективното състояние „престой“ и относно липсата на изпълнение на трудови
задължения съгласно длъжностната характеристика на ищеца.
ИЗИСКВА справка от „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД кои автомобили са
били управлявани с чип за управление на автомобил с № 51000018484А5701, както и GPS
разпечатки от управлението им с чипа, в периода 07.03.2022г. до 05.04.2022г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на въззиваемия за издаване на
съдебно удостоверение, по силата на което да се снабди с друго такова от МБАЛ „Света
Анна-Варна“ АД, относно обстоятелството дали на 21.04.22г. П. А. Р. е имал насрочен час
на ТОЛЕК комисия.
НАСРОЧВА производството по възз. гр. дело № 5/2022г. на ВОС за 24.01.2023г. от
13,30ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с препис от настоящото
определение.
УКАЗВА на въззивника „Електроенергиен системен оператор“ ЕАД, в срок до съдебно
заседание, да представи доказателства за внесена държавна такса по сметка на ВОС в размер
на 329,94 лв.
4
При неизпълнение в цялост и в срок, въззивната жалба ще бъде върната като
нередовна.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5