Р Е Ш Е Н И Е
№ 924
гр. Пловдив, 07
май 2021 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд- Пловдив, VІІІ-ми състав, в открито заседание на двадесет и шести април, две
хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО
БЕКИРОВ,
при
секретаря Диана Караиванова, като разгледа административно дело №595 по описа
на съда за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.168, ал.1 и чл.171, т.5, б.“б“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и Наредбата за организацията на движението и паркирането на територията на община Пловдив (НОДПТОП).
Т.П.М., ЕГН **********, с
адрес: ***, представлявана от адвокат С.П.- пълномощник, обжалва принудителна
административна мярка (ПАМ)- преместване /репатриране/ на паркирано пътно
превозно средство (ППС) без знанието на неговия собственик или на упълномощения
от него водач, представляващо лек автомобил, марка “РЕНО КЛИО”, с Рег.№***,
собственост на жалбоподателката, приложена на 21.02.2021г., 16:25ч., на ул. “Рая”
до №8, гр. Пловдив.
Претендира се отмяна на
оспорената мярка поради незаконосъобразност, присъждане на направените по
делото разноски, както и присъждане на адвокатско възнаграждение в полза на
адвокат С.П., на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв), в
минимален размер, определен по реда на чл.36, ал.2 от ЗАдв, респективно по реда
Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения
(Наредба №1/09.07.2004г.).
Ответникът- М.И.С.- старши
полицай в Сектор “Общинска полиция- Пловдив” (С”ОП- Пловдив”) към Отдел
“Охранителна полиция” (О”ОП”) при Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив,
изразява становище за неоснователност на жалбата.
Окръжна прокуратура-
Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
По допустимостта на
жалбата съдът констатира следното:
За прилагането на оспорената
по делото ПАМ е съставена докладна записка от 21.02.2021г. (лист 35); а за
принудителното преместване на лекия автомобил е заплатена сумата от 60,00 лв. “ПРИНУД.
ПРЕМЕСТВАНЕ” в полза на Общинско предприятие (ОП) “Паркиране и репатриране”,
както и сумата от 12,00 лв. за “ПРЕСТОЙ ПАРКИНГ” също в полза на ОП “Паркиране
и репатриране“, за което от жалбоподателката са представени заверени копия на два
броя фискални бонове, издадени на 22.02.2021г., съответно с №0026482 (лист 7
горе) и с №00264783 (лист 7 долу). При това положение, следва да се приеме за
установено, че за прилагането на оспорената по делото ПАМ жалбоподателката узнава
на 22.02.2021г. От своя страна, жалбата (листи 3-5) постъпва в съда на 05.03.2021г.
или в рамките на законоустановения срок за оспорване на актове от вида на разглеждания
по делото. Освен това, според приетото по делото заверено копие на Свидетелство
за регистрация, Част І (голям талон), с №********* (листи 45-46), автомобил “РЕНО
КЛИО”, с Рег.№***, е регистриран като собственост на жалбоподателката М.,
поради което жалбата се явява подадена и при наличието на правен интерес.
Следователно, като
подадена при наличието на правен интерес и в съответствие с изискването за
срочност на заявеното оспорване, жалбата се явява допустима.
Разгледана по същество,
жалбата е основателна.
Според разпоредбата на
чл.168, ал.1 от ЗДвП, определените от министъра на вътрешните работи длъжностни
лица от службите за контрол и/или длъжностни лица, определени от собствениците
или администрацията, управляваща пътя, могат да преместват или да нареждат да
бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително публично
оповестено място без знанието на неговия собственик или на упълномощения от
него водач.
Между страните по делото
няма формиран спор относно обстоятелството, че автомобилът “РЕНО КЛИО”, с Рег.№***,
е репатриран принудително от улица “Рая” до №8, представляваща част от уличната
мрежа на град Пловдив. Посоченото се потвърждава и от изготвените за целта три броя
фотографии (листи 41-43).
Респективно,
администрацията, управляваща уличната градска мрежа е общинската администрация.
Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1215 от
27.10.2016г. (лист 37) на министъра на вътрешните работи, с която заповед, на основание
чл.168, ал.1 от ЗДвП и чл.33, т.9 от Закона за Министерството на вътрешните
работи (ЗМВР), са определени длъжностни лица на “ръководна”, “изпълнителска” и
“младши изпълнителска” длъжност от структурните звена на “Пътна полиция” и
“Охранителна полиция” в Столичната дирекция на вътрешните работи (СДВР) и
областните дирекции на МВР, които да преместват или да нареждат да бъде
преместено паркирано ППС на отговорно пазене на предварително оповестено място
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач. Като
доказателство по делото е прието и заверено копие на Заповед №18ОА-2593 от
06.11.2018г. (лист 38) на кмета на община Пловдив, с която заповед, на
основание чл.44, ал.2 от Закона за местната администрация и местното
самоуправление (ЗМСМА) и чл.168, ал.1 от ЗДвП, са определени държавни служители
от С“ОП- Пловдив“ към О“ОП“ при ОД на МВР- Пловдив, които могат да преместват
или да нареждат да бъде преместено паркирано ППС на отговорно пазене на
предварително публично оповестено място без знанието на неговия собственик или
на упълномощения от него ползвател, между които държавни служители е и ответникът
по делото М.И.С.. С оглед на последно посоченото, настоящият състав на съда
приема за установено, че ответникът по делото е надлежно оправомощен да прилага
ПАМ от вида на оспорената по делото.
Също така, според
разпоредбата на чл.171, т.5, б.”б”, изр.1 от ЗДвП, преместване на паркирано ППС
без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач е ПАМ,
която се прилага, когато превозното средство е паркирано в нарушение на
правилата за движение на места, обозначени с неподвижен пътен знак, предупреждаващ
за принудително преместване на паркирано превозно средство, както и когато
създава опасност или прави невъзможно преминаването на другите участници в движението.
А по аргумент от разпоредбата на чл.172, ал.1 от ЗДвП, за валидността на ПАМ от
вида на оспорената в настоящето производство не е задължително наличието на
писмена форма.
Предвид изложените до
тук съображения, настоящият състав на съда намира, че прилагането на оспорената
ПАМ се явява разпоредено от компетентен за целта орган, по отношение на което
обстоятелство и между страните липсва формиран спор.
На 21.02.2021г., около 16:25ч.,
при изпълнение на патрулно-постова дейност (ППД), в частност “репатриране”,
съгласно ежедневна ведомост (листи 39-40), с автомобил за репатриране с ДК№5РВ4831ТТ,
с водач З., и във връзка с подаден сигнал чрез ОДЧ (оперативна дежурна част) от
Е., ЕГН **********, ответникът по делото установява паркиране на лек автомобил
“РЕНО КЛИО”, с Рег.№***, на ул. “Рая“ до №8, гр. Пловдив. Прието е за
установено, че автомобилът е паркиран в нарушение на знак В-27 (В27 “Забранени
са престоят и паркирането“ по смисъла на чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане
на Закона за движението по пътищата (ППЗДвП)), като на мястото е поставена и
допълнителна табела за репатрация Т17 “Нарушителите се отстраняват
принудително“, съгласно чл.59, ал.2 от ППЗДвП. Ответникът по делото приема за
установено наличието на хипотезата на чл.171, т.5, б.“б“ от ЗДвП, поради което разпорежда
принудителното преместване (репатриране) на автомобила на паркинг, находящ се в
гр. Пловдив, ул. “Найчо Цанов” №24. За направеното репатриране са изготвени посочените
по-горе докладна записка и трите броя фотографски снимки.
Също така, като
доказателство по делото е прието заверено копие на Разрешение №СП-А01633 от
01.07.2020г. (лист 36), издадено от кмета на община Пловдив по реда на Наредбата
за реда за спиране, престой и паркиране на пътни превозни средства на
територията на град Пловдив (НРСППППСТГП), понастоящем НОДПТОП (листи 21-29), с което разрешение се разрешава на
“Медико-дентален център д-р Е.“ ЕООД, ЕИК *********, да ползва имот- общинска
собственост, с предназначение- за обособяване на 1 бр. служебни паркоместа,
намиращи се в гр. Пловдив, на ул. “Рая“ №8.
Вероятно посоченото
разрешително е издадено по реда на чл.18, ал.1 от НОДПТОП, според която норма,
на територията на община Пловдив, в
границите на “Синя зона” и “Зелена зона” и извън тях, се допуска режим на
платено паркиране – “Служебен абонамент”.
Според чл.18, ал.4 от
НОДПТОП обаче, паркиране в режим на –
“Служебен абонамент“ е валиден от 8.30 до 18.30 часа, от понеделник до събота
включително с изключение на обявените с нормативен акт официални национални
празници.
В случая, оспорената по
делото ПАМ е приложена на 21.02.2021г.- неделя, почивен ден, който не е обявен
за официален празник с нормативен акт, поради което направеното паркиране от
жалбоподателката на 21.02.2021г., около 16:25ч., на улица “Рая“ до №8, не е
направено в нарушение на правилата за паркиране в режим “Служебен абонамент“,
установени от разпоредбите на НОДПТОП, въпреки направеното паркиране на място,
регулирано като “Служебен абонамент“.
Улица “Рая“ не е
включена в Приложение №1 Списък на булеварди, улици и площади с разрешено
краткотрайно платено паркиране (Синя Зона) към НОДПТОП, за да се направи извод,
че жалбоподателката е паркирала автомобила си в нарушение на правилата за
платено кратковременно паркиране по смисъла на НОДПТОП.
На следващо място, въз
основа на приетото по делото заверено копие на фотографско заснемане на мястото
на прилагане на оспорената по делото ПАМ (лист 41), настоящият състав на съда
приема за установено, че автомобилът на жалбоподателката М. е паркиран по
начин, който не създава опасност, нито пък прави невъзможно преминаването на
другите участници в движението.
Предвид гореизложеното,
настоящият състав на съда намира, че оспорената по делото ПАМ е приложена при
липсата на фактическо основание за целта, тъй като режимът “Служебен
абонамент“, установен от разпоредбите на чл.18 от НОДПТОП, не е приложим за
целия ден 21.02.2021г. (неделя), а начинът на паркиране на автомобила от
жалбоподателката не създава опасност и не прави невъзможно преминаването на другите
участници в движението по улица “Рая“. Следователно, оспорената по делото ПАМ е
приложена в противоречие с относимите материалноправни разпоредби на чл.171,
т.5, б.“б“ от ЗДвП и чл.31, т.4 от НОДПТОП.
Противоречието с
относимите материалноправни разпоредби обуславя незаконосъобразността на
оспорената по делото ПАМ, поради което същата следва да бъде отменена.
С оглед очерталия се
изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателката
е основателно и такива следва да ѝ бъдат присъдени до размера, в който са
доказано направени. Такива в случая се констатират в размер от общо 13,00 лева
(лист 2), заплатена държавна такса за образуваното съдебно производство. В
полза на адвокат С.П., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв, следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в минимален размер, определен по реда на чл.8, ал.3
от Наредба №1/09.07.2004г.
За разноските следва да
бъде осъдено юридическото лице, в чиято структура е органът, приложил
оспорената ПАМ, каквото в случая се явява ОД на МВР- Пловдив.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ принудителна
административна мярка- преместване /репатриране/ на паркирано пътно превозно
средство без знанието на неговия собственик или на упълномощения от него водач,
представляващо лек автомобил, марка “РЕНО КЛИО”, с Рег.№***, собственост на Т.П.М.,
ЕГН **********, приложена на 21.02.2021г., 16:25ч., на ул. “Рая” до №8, гр.
Пловдив.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на Т.П.М., ЕГН **********, сумата от
общо 13,00 (тринадесет) лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Областна дирекция
на МВР- Пловдив, ЕИК *********, да заплати на адвокат С.Ж.П., ЕГН **********,
сумата от 500,00 (петстотин) лева, представляваща адвокатско възнаграждение.
Решението може да бъде
обжалвано пред Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
Адм. съдия:../П/.......................
/Н.Бекиров/